Австрийският орган за защита на данните смята за незаконосъобразно и използването на скенери на вени на ръката
В първия брой за тази година на информационния бюлетин на австрийския надзорен орган е публикувано решение, свързано с обработка на биометрични данни с помощта на скенери за вени на дланта.
Жалбоподателят, бивш служител на фирмата, счита, че е нарушена неприкосновеността му, понеже докато е бил на работа, са обработвани биометричните му данни със скенер за вени на дланта и са го записвали с камери за видеонаблюдение.
Ответникът управлява ресторант във Виена. Там се използва скенер за вени на дланта, който използва инфрачервена светлина, за да измери модела на вените на дланта на ръката, държана пред скенера. Скенерът за вени на дланта се използва, за да могат служителите на ответника да проверяват документите по трудовия си договор и да проверяват и подписват месечните си ведомости за работното време.
Освен това ответникът управлява 29 камери за видеонаблюдение на това място. Две от тях включват и части от кухнята, в които жалбоподателят работи основно като готвач.
Надзорният орган уважи частично жалбата, като установи, че ответникът е нарушил правото на неприкосновеност на жалбоподателя, като незаконосъобразно обработва биометричните му лични данни и го записва с две камери в кухнята.
Ответникът основава обработката на биометричните данни, които трябва да бъдат квалифицирани като чувствителни данни по смисъла на член 9 от GDPR, с изключението по член 9, параграф 2, буква „a“ от GDPR (съгласие).
Според надзорния орган за защита на данните полученото съгласие не е предоставено в съответствие със закона.
В трудовия договор е посочено, че жалбоподателят е дал „изричното си съгласие за въвеждане и използване на система, базирана на биометрично сканиране на дланта за подписване на фирмени документи във фирмата” за целия срок на съществуващото трудово правоотношение.
Органът за защита на данните стига до заключението, че съгласието на жалбоподателя за сканиране на вени на дланта не може да бъде дадено доброволно и че последвалата обработка на данни е незаконосъобразна.
Жалбата е уважена и по отношение на две камери за видеонаблюдение, монтирани в кухнята, тъй като според надзорния орган интересът на жалбоподателя за поверителност надвишава интересите на ответника за разследване и предотвратяване на кражби и прониквания с взлом и повреда по време на внасяне или изнасяне.
Органът за защита на данните подчертава, че обработката на изображения в контекста на заетостта е особено интензивно посегателство върху личните права. Не става ясно защо, за да се защитят поставените цели, кухненските работни помещения, в които жалбоподателят основно работи, трябва да бъдат наблюдавани с видеокамери.
Например, би било възможно да се инсталират изолирани камери в тези помещения, в които се намират ценни стоки, и да се насочат към пътища за евакуация и изхвърляне, за да се постигнат целите, цитирани от ответника.
На ответника е забранено да работи с двете камери за видеонаблюдение и също така е инструктиран да обозначи системата си за видеонаблюдение по подходящ начин по смисъла на член 13 от GDPR.