В отчета си за 2022 година ведомството коментира и обработването от работодатели на биометрични данни на служители
Липсата на нормативна регламентация на осъществяваното в страната видеонаблюдение от различни администратори и субекти води до множество сигнали и жалби, както и до конфликтни ситуации между администраторите и субектите, чиито данни се обработват. Изразходват се изключително много човешки ресурс и средства за осъществяване именно на този вид контрол на нарушения, характеризиращ се с това, че липсва нормативна регламентация на все повече засилващата се тенденция всеки и всичко да се охранява чрез въвеждането на нови технологии и технически средства.
Това пише в Годишния отчет за дейността през 2022 година, който на 30 март 2023 г. Комисията за защита на личните данни депозира в деловодството на Народното събрание.
Документът е публикуван в раздела Институцията, рубрика Годишни отчети.
Ето още по темата в отчета:
„Проверки с предмет видеонаблюдение: продължава тенденцията за увеличаване на постъпилите в КЗЛД жалби и сигнали относно обработване на лични данни на физически лица посредством изградени системи за видеонаблюдение. Най-често жалбите и сигналите касаят видеонаблюдение на обществени места – улици, тротоари, зелени площи, както и общи части в етажна собственост. Практиката на КЗЛД и резултатите от контролната дейност констатират все по-често използването на модерни в техническо отношение камери, голяма част от тях с широк ъгъл на видеонаблюдение и запис на звук, както и поставени „бутафорни“ камери, имитиращи осъществяване на видеонаблюдение.
… През годината КЗЛД получава множество запитвания в контекста на една от най-обсъжданите теми в областта на обработването на лични данни – видеонаблюдението. Както и досега, казусите, свързани с видеонаблюдение, са в три основни групи: видеонаблюдение, осъществявано в жилищни сгради в режим на етажна собственост; видеонаблюдение на имоти в режим на съсобственост; видеонаблюдение между съседи, обитаващи съседни имоти; видеонаблюдение на работното място.
В отговор на запитване относно възможността работодател да прави аудиозапис, чрез средствата за видеонаблюдение, с цел наблюдение на спазването на работното време и трудовия процес КЗЛД изяснява, че биометричните данни (каквито именно са гласовите данни) представляват специална категория данни, обработването на които е забранено, освен ако е приложима една от хипотезите на чл. 9, §2 от ОРЗД. Когато става въпрос за обработване на специални категории лични данни, общите условия за допустимост на обработването по чл. 6, §1 не намират приложение. Обработването на лични данни трябва да се ограничава само до данни, които са от решаващо значение за постигането на съответната цел и без които нейното реализиране е невъзможно. Принципът за свеждане на данните до минимум налага на администратора да обработва минимум лични данни, които са потребни за постигане на целите му. Събирането на данни над минималното е непропорционално и прекомерно, поради което се счита за недопустимо. Съгласно трайната практика на КЗЛД събирането на лични данни на служители от работодател, представляващи биометрични данни, за целите на отчитане на работното време и контрол по спазване на трудовата дисциплина е прекомерно и непропорционално.
В същия контекст са и традиционно получаваните в КЗЛД запитвания дали е законосъобразно обработването от работодател на биометрични данни на служители/работници, в частност пръстови отпечатъци и/или лицево разпознаване, с цел отчитане на работното време и контрол по спазване на трудовата дисциплина.
Позицията на КЗЛД, както и в по-горе описания случай, е, че събирането на лични данни на служители от работодател, представляващи биометрични данни, за целите на отчитане на работното време и контрол по спазване на трудовата дисциплина е прекомерно и непропорционално.“