Надзорният орган публикува негативно становище относно предложението за Кодекс за европейско полицейско сътрудничество
На 8 декември 2021 г. Европейската комисия предложи „Кодекс за полицейско сътрудничество на ЕС“, който има за цел „да подобри сътрудничеството в областта на правоприлагането между държавите членки и по-специално обмена на информация между компетентните органи“.
Българската Комисия за защита на личните данни публикува прессъобщението от 14 септември 2022 г. на Европейския комитет по защита на данните (ЕКЗД/EDPB) за изявлението относно предложения от Европейската комисия Кодекс.
Кодексът се състои от три основни мерки: предложение за Регламент Прюм II, предложение за Директива за обмен на полицейска информация и предложение за Препоръка на Съвета относно оперативното полицейско сътрудничество.
Предложението Prüm II определя условия и процедури за трансгранично автоматизирано търсене на ДНК профили, дактилоскопични данни (пръстови отпечатъци), изображения на лица, полицейски досиета и определени данни за регистрация на превозни средства, както и обмена на тези данни след съвпадение между данни, използвани за търсене или сравнение, и данни, съхранявани в базата данни на държавата-членка(и), към която е отправено искането.
Председателят на ЕКЗД Андреа Йелинек заявява: „Макар да признаваме, че полицейското сътрудничество е ключов елемент за създаването на добре функциониращо пространство на свобода, сигурност и правосъдие, съществуват сериозни рискове, свързани с обработването на лични данни на физически лица по наказателноправни въпроси, особено когато става въпрос за специални категории лични данни, като например биометрични данни. В предложенията следва да се определят някои съществени гаранции, за да се гарантира, че предложените мерки са необходими и пропорционални на целта да се допринесе за вътрешната сигурност на ЕС.”
ЕКЗД предлага да се определят видовете и тежестта на престъпленията, които биха могли да оправдаят автоматизирано търсене в базите данни на други държави членки, и да се направи ясно разграничение между личните данни на различни категории субекти на данни, като осъдени престъпници, заподозрени, жертви или свидетели, в съответствие с чл. 6 от Директивата за правоприлагането в полицейската и наказателната дейност.
Европейският комитет по защита на данните изразява загриженост относно предвиденото автоматизирано търсене и обмен на полицейски досиета чрез въвеждането на Европейската система за индексиране на полицейските досиета (EPRIS) и относно споделянето на лични данни с Европол чрез приложението за защитен обмен на информация (SIENA).
Какво пише в становището накратко? Бъдещият регламент следва поне да определи видовете и тежестта на престъпленията, които биха могли да оправдаят автоматизирано търсене в базите данни на други държави-членки, в светлината на натрапчивия характер на предвидената форма на сътрудничество, например засиленото споделяне на ДНК профили, включването на лицеви изображения или предложеният автоматизиран обмен на полицейски досиета. Противно на предвиденото в предложението, становището на ЕКЗД е, че автоматизираното търсене на биометрични данни или полицейски досиета не следва да е възможно по отношение на всички престъпления, а само в контекста на отделни разследвания на тежки престъпления. ЕКЗД счита, че трябва да се определи праг на сериозност, при изключване на обикновени престъпления.
ЕКЗД е загрижен, че не са осигурени необходимите гаранции за обработката на личните данни на жертви и свидетели.
Освен това ЕКЗД счита, че е необходимо допълнително изясняване на връзката между предложението и съществуващата рамка за защита на данните, включително Директивата за правоприлагането, Регламента за Европол и Регламент 2018/1725. Такъв е например случаят, когато предложението се отнася до категориите субекти на данни „извършител“ и „престъпник“.
Предложението също поражда сериозни опасения, тъй като предвижда автоматизирано търсене и обмен на полицейски досиета чрез въвеждане на Европейската система за индексиране на полицейските досиета (EPRIS). Настоящото предложение нито обосновава в достатъчна степен защо е необходим предвиденият трансграничен достъп до полицейските досиета, нито предоставя достатъчни гаранции, които да бъдат приложени от тези държави-членки, които решат да участват в такъв достъп. Както бе споменато по-рано, в предложението също липсва ясно определение на минималните предпоставки, които могат да оправдаят автоматизираното търсене и обмен на полицейски досиета
Освен това ЕКЗД припомня, че информацията в националните полицейски регистри често не е нито достатъчно, нито независимо проверена. Такъв е например случаят с криминално разузнаване относно потенциален „заподозрян“ за престъпление, което не е било допълнително преследвано и официално разследвано по различни причини. По този начин предлаганият обмен на данни от полицейските регистри се различава съществено от съществуващата система за обмен на официална информация за присъди от националните регистри за съдимост, Европейската информационна система за съдимост (ECRIS).
Освен това, по отношение на запазването на лични данни, въпреки че със сигурност е налице известна степен на хармонизиране на периодите на съхранение на национално ниво, сроковете за съхранение и преглед на лични данни все още варират значително между държавите-членки, както беше отбелязано и от Комисията.
ЕКЗД счита, че необходимостта от предложеното автоматизирано търсене и обмен на данни от полицейски досиета не е достатъчно доказана. Освен това, за да се оцени пропорционалността на хоризонталната система, установена с това предложение, и като първа стъпка, задълбочената инвентаризация на всички засегнати бази данни би била от основно значение. В оценката на въздействието, придружаваща предложението, обаче не се споменава никакво проучване относно качеството на данните в националните полицейски регистри и до каква степен данните са адекватни, уместни и не са прекомерни за целите, за които се обработват. ЕКЗД би искал да припомни, че обстоятелствата, при които се създават и поддържат националните бази данни (все още), се различават значително в различните държави-членки, особено по отношение на източниците на данни, категориите лични данни (включително специални категории) и субектите на данни.
Периодите на съхранение ще варират в зависимост от държавата-членка. Става ясно, че система, разчитаща на такива фрагментирани среди за правоприлагане, ще страда от сериозни проблеми с качеството на данните.
Ако въпреки това съзаконодателите решат, че EPRIS трябва да стане част от правото на Съюза, дори и на доброволна основа, тогава трябва да се въведат подходящи общи предпазни мерки, за да се спазва принципът на пропорционалност. Съзаконодателите следва също така да си запазят правото и да дадат възможност на държавите-членки да поддържат или въвеждат по-високи стандарти за защита на основните права и свободи на физическите лица, по-специално като съществуващи предпазни мерки за обработването (по-специално събирането и съхраняването) на лични данни от правоприлагащите органи. В това отношение техническите мерки като псевдонимизацията, макар и със сигурност да се приветстват, не могат да се разглеждат като достатъчни за смекчаване на различните рискове за лицата.