На 15 септември са разискванията за използването на шпионски софтуер в Полша
Анкетната комисия в Европарламента относно използването на шпионски софтуер обсъди ситуацията в Гърция, където според съобщенията журналисти и политически фигури са били атакувани с шпионски софтуер „Predator“.
В гръцкото прессъобщение се казва, че много евродепутати са изразили възмущението си от неотдавнашните разкрития за тайно споразумение от страна на ΕΥΠ, както и от използването на шпионски софтуер, насочен към политици, журналисти и други обществени фигури в Гърция. Сред атакуваните лица е евродепутатът Никос Андрулакис, президент на PASOK-KINAL, който е говорил като представител на своята политическа група.
Почти всички оратори осъждат използването на шпионски софтуер в Гърция и други страни от ЕС, което е незаконно според европейското законодателство. Някои евродепутати посочват, че гръцкото правителство отрича да има незаконен софтуер.
Други поставят под въпрос изявленията на правителството и призовават европейските институции да предприемат действия за защита на европейските ценности в Гърция. Някои оратори призоваха за пълна забрана на компании, които разработват и предлагат такъв софтуер или предоставят свързани услуги, пише в прессъобщението.
Очаква се проекторезолюция да бъде внесена по време на следващата пленарна сесия на ЕП в началото на октомври.
В началото на 2022 г. Европейският парламент създаде анкетна комисия за разследване на използването на софтуер за проследяване.
До края на годината представители на комисията се очаква да посетят Гърция.
В прессъобщението на Европарламента пише, че според Танасис Кукакис и Ставрос Маличудис те са пострадали заради журналистическата им работа.
Проверките на телефоните на евродепутатите разкриват, че телефонът на Никос Андрулакис (S&D, EL) също е бил атакуван. Маличудис отбеляза, че по време на следенето той е водил разговори за създаване на международна мрежа от журналисти, отразяващи проблемите на бежанците, така че чувствителна информация за журналисти в други страни също може да е била разкрита.
Елиза Триантафилу е разказала за работата си по разследването на използването на шпионски софтуер в Гърция. Триантафилу установява, че официалните разследвания на нарушения на поверителността изглежда се развиват бавно, докато разследванията на изтичане на информация в медиите напредват много по-бързо. Тя твърди, че са необходими достоверни разследвания на дейностите на доставчика на шпионски софтуер Intellexa.
Евродепутатите са се съгласили с необходимостта от спешно разследване на компаниите за шпионски софтуер, като посочиха риска от унищожаване на доказателства. Те са подчертали негативните последици за демокрацията, свободата на медиите и свободата на изразяване. Необходими са по-бързи национални разследвания, казват евродепутатите
Във втория панел евродепутатите са изслушали представители на гръцкото правителство. И тримата длъжностни лица са подчертали строгите ограничения, наложени им от закона във връзка с разкриването на строго секретна информация и че не трябва да оказват влияние върху текущите разследвания и съдебната независимост чрез публични коментари по тези въпроси.
Говорил е Атанасиос Ставерис (генерален секретар в Министерството на цифровото управление) – за усилията за въвеждане на законодателството на ЕС за киберсигурност (например директивата NIS2) в националното законодателство.
Панос Александрис (генерален секретар в Министерството на правосъдието) приветствал работата на комисията и подчертал правата на личен живот, семеен живот и защита на данните, предоставени от гръцкото законодателство. Той също така подчертал ролята на независимия Гръцки орган за комуникационна сигурност и поверителност (ADAE) в защитата на основните права на поверителност.
Накрая, президентът на ADAE Христос Рамос говорил за надзорната роля на Органа и споделил мнението си за нормативните ограничения.
Евродепутатите са заявили, че гражданите на ЕС се нуждаят от повече прозрачност, и са отбелязали, че правителството е обещало бързо да разследва въпросните случаи и са го призовали да постигне по-бърз напредък.
Те са попитали за незаконно унищожаване на документи на националните разузнавателни служби за хора под наблюдение и са подчертали отговорностите на органите за поверителност съгласно Общия регламент относно защитата на данните на ЕС (GDPR).
Те също така са попитали доколко настоящата правна рамка на ЕС е подходяща за разследвания на цифрови комуникации и повдигнаха последиците от събитията в Гърция за всички държави-членки на ЕС, както и за самия Европейски парламент.