Арестуването на хакера и „изявление относно киберинциденти в хладилни системи across the EU“ заслужават допълнение към предишната публикация
Двете публикации – българска и международна, са обединени от един проблем – почти нищо не казват и предизвикват многократно повече въпроси в сравнение със съдържанието си. Имаме български фразеологизъм „дрън-дрън ярина“ – устойчиво съчетание от думи, което има преносно значение и се използва като част от изречението, за да замени една-единствена дума (в случая: „глупости“ или „празнословия“).
Но 30 октомври 2026 г. съобщението на ГДБОП е със следните заглавие и подзаглавие:
„ГДБОП задържа 19-годишен хакер, атакувал сайтове на институции, медии и компании и продавал лични данни в тъмната мрежа
Младежът използвал изкуствен интелект и средства за прикриване на самоличността си. Сред засегнатите са национални медии и хиляди потребители на онлайн услуги
Киберполицаите на ГДБОП установиха и задържаха за броени дни 19-годишен мъж, разследван за серия от компютърни атаки срещу информационни системи на компании, медии и институции. Специализираната операция на служителите от дирекция „Киберпрестъпност“ е проведена на 28 октомври 2026 г. в София под надзора на Софийската градска прокуратура.
По данни от разследването са засегнати около дузина компании и хиляди техни клиенти и потребители. Сред неправомерно придобитата информация са имена, телефонни номера, електронни и пощенски адреси, история на онлайн покупки и други лични данни.
В хода на работата са събрани доказателства и за съпричастността на задържания към пробиви в интернет страниците на държавни и общински институции, както и на национални медии, сред които Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР).
Според събраните доказателства той прониквал неправомерно в информационни системи, извличал лични данни и електронна кореспонденция, които впоследствие предлагал за продажба в интернет. Идентифицирал се е с два псевдонима в социалните мрежи и интернет пространството. За осъществяването на престъпната си дейност е използвал възможностите на изкуствения интелект, а чрез анонимизиращи услуги се опитвал да прикрие цифровите си следи.
Придобитата информация е била предлагана за продажба чрез интернет канали и хакерски форуми. Налице са и данни за отправяни от него призиви за разпространение на зловреден софтуер с наименование „Cobra Stealer“, предназначен за кражба на информация.
При проведените процесуално-следствени действия са иззети електронни устройства, носители на информация и документи, имащи отношение към разследваната престъпна дейност.
19-годишния мъж е привлечен като обвиняем по четири члена от Наказателния кодекс. За неправомерно осъществяване на достъп до информационни системи (чл. 319а, ал. 1 от НК), копиране на база данни, съдържащи информация относно лични данни (чл. 319б, ал. 3, вр. ал. 1 от НК) и неправомерно променяне на компютърни данни в информационна система, като случаят не е маловажен (чл. 319б, ал. 1 от НК).
С постановление на наблюдаващ прокурор от СГП задържането му е продължено до 72 часа. Предстои съдът да се произнесе по мярката му за неотклонение.
Разследването продължава, като се установява пълният обхват на засегнатите информационни системи и неправомерно придобитите данни.“
Ето и текста на Софийска градска прокуратура:
„Софийска градска прокуратура привлече обвиняем за компютърни престъпления
На 29.10.2026 г. Софийска градска прокуратура (СГП) привлече като обвиняем 19-годишния български гражданин М.П. за неправомерно осъществяване на достъп до информационни системи (чл. 319а, ал. 1 НК), копиране на база данни, съдържащи информация относно лични данни – имена, телефонни номера, ЕГН, физически адреси, електронни пощенски адреси, история на осъществени покупки и др., като случаят не е маловажен и деянието е извършено с цел имотна облага (чл. 319б, ал. 3, вр. ал. 1 НК) и за неправомерно променяне на компютърни данни в информационна система, като случаят не е маловажен (чл. 319б, ал. 1 НК).
С постановления на наблюдаващия прокурор обвиняемият е задържан за срок до 72 часа.
Досъдебното производство е образувано на 28.10.2026 г. и се води от ГДБОП – МВР под ръководството и надзора на СГП.
Според събраните доказателства обвиняемият извършвал неправомерни пробиви в интернет страниците на държавни и общински институции, на търговски дружества, на национални медии (Българска национална телевизия и Българско национално радио). Също така извличал лични данни и електронна кореспонденция, които впоследствие предлагал за продажба в интернет канали и хакерски форуми. Налице са данни за отправяни от него призиви за разпространение на зловреден софтуер с наименование „Cobra Stealer“, предназначен за кражба на информация.
За престъплението, в извършването на което е привлечен обвиняемият, се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от пет до седем години, което се явява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Предстои на 31.10.2026 г. СГП да внесе искане в СГС за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража спрямо обвиняемия.“
Съобщението на Европейската комисия (ГД CNECT), ENISA, Европейският център за киберпрестъпност (EC3) към Европол, Мрежата от национални екипи на ЕС за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (Мрежа на EU CSIRTs) и Мрежата на европейската организация за връзка при киберкризи (EU-CyCLONe):
Съвместно изявление относно киберинциденти в хладилни системи across the EU
Публикувано на 4 ноември 2026 г.
От 11 октомври 2026 г. насам редица търговски хладилни системи и подобни устройства са засегнати от инциденти, свързани с киберсигурността, в няколко държави членки на ЕС.
Европейската комисия, съвместно с ENISA (Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност) и всички съответни служби на ЕС, следи отблизо ситуацията. Предвид мащабния характер на тези инциденти, сътрудничеството, бързият обмен на информация и координираният отговор на европейско равнище са от съществено значение.
След нова вълна от инциденти, настъпили на 1 – 2 ноември, Европейската комисия (ГД CNECT), ENISA, Европейският център за борба с киберпрестъпността към Европол (EC3), мрежата от национални екипи за реагиране при компютърни инциденти в ЕС (мрежа EU CSIRTs) и мрежата от организации за връзка при киберкризи в ЕС (EU-CyCLONe) съветват организациите да предприемат незабавни действия за ограничаване на риска в засегнатите системи.
Засегнатите държави членки на ЕС са запознати със ситуацията и понастоящем разследват инцидентите, като същевременно предоставят насоки. Мрежата EU CSIRTs (екипите за реагиране при компютърни инциденти, определени от държавите членки, както и CERT-EU) и EU-CyCLONe (националните органи на ЕС, отговарящи за киберкризите) активно обменят информация и следят развитието на ситуацията. ENISA и всички заинтересовани страни в ЕС ще продължат да наблюдават инцидентите и да допринасят за цялостната осведоменост относно ситуацията на равнище Съюз.
Последните препоръки, публикувани от членовете на мрежата CSIRTs, могат да бъдат намерени в съответните им официални канали за комуникация. ENISA поддържа колекция от такива препоръки.
Политика на ЕС
Организациите следва да имат предвид, че от 11 септември 2026 г. производителите на хардуерни и софтуерни продукти са длъжни да докладват за сериозни инциденти и уязвимости, които се експлоатират активно, чрез Единната платформа за докладване съгласно Закона за киберустойчивостта (Cyber Resilience Act – CRA), в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/2847. Научете повече за задълженията за докладване съгласно Закона за киберустойчивостта. Основните изисквания за киберсигурност, определени в Закона за киберустойчивост (CRA), ще се прилагат от 11 декември 2027 г. Производителите на хардуерни и софтуерни продукти („продукти с цифрови елементи“) ще бъдат задължени да внедрят сигурност още при проектирането и да осигурят поддръжка на сигурността по време на жизнения цикъл на тези продукти, включително незабавно отстраняване на уязвимости.
Освен това, организациите, за които се прилага Директивата NIS2 (Директива (ЕС) 2022/2555), трябва да въведат мерки за управление на рисковете за киберсигурността на своите операции и да докладват за значителни инциденти на своя национален CSIRT или орган. Освен това ENISA активно допринася за укрепване на киберсигурността across the EU, като насърчава принципите „сигурност още при проектирането“ и „сигурност по подразбиране“ на пазара на ЕС. Сред ключовите ѝ инициативи са публикуването на Наръчника за сигурност още при проектирането и по подразбиране и редовните технически съвети относно сигурността на продуктите. ENISA също така подкрепя споделянето на информация и сътрудничеството, както е предвидено в Директивата NIS2.