Публикувам без коментар текста на надзорния орган. На 25 септимври добавих няколко изречения, защото не се издържа
Комисията за защита на личните данни публикува позицията си по случая „Петрохан“, която публикувам дословно и без коментар:
Информация относно обществено важни въпроси по оповестяване на лични данни по случая „Петрохан“
Във връзка с повишения интерес по повод на публичното оповестяване на комплексна съдебно-психологична, съдебно-психиатрична, съдебно-сексологична и съдебно-теологична посмъртна експертиза по придобилия общественост случай „Петрохан“, Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) информира, че работи по подаден сигнал свързан с разгласените чрез това публикуване лични данни. Назначената проверка по въпросния сигнал дава възможност на комисията да направи цялостна оценка на фактите и обстоятелствата по случая без да се налага служебно да конституира в производството пред себе си кръг от засегнати лица, който в конкретния случай включва и малолетно/непълнолетно дете и неговите родители/настойници/попечители. Доколкото институциите са призвани да защитават в максимална степен интересите на гражданите, а не да ги поставят в неблагоприятна ситуация или да утежняват настоящото им положение, КЗЛД ще приключи производството без да се налага конституирането като страна на засегнатото дете – субект на лични данни и да го поставя допълнително във фокуса на обществения интерес.
По отношение на обхвата на проверката следва да се има предвид, че КЗЛД е компетентна да се произнесе по случая, само в рамките на предвидените ѝ правомощия по Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните) и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). В тази връзка, произнасяне по аспекти и елементи от защита на личния живот, цялостната неприкосновеност, накърнена репутация и др., които не са относими към обработването на лични данни, са отвъд пределите на посочените материални актове и са изцяло в правомощията за произнасяне на съда, при инициирани от засегнатите лица производства, включително с цел търсене на обезщетение.
По съществото на случая е редно да се изяснят следните аспекти:
Съгласно чл. 25е, ал. 1 от ЗЗЛД администраторът или обработващият лични данни може да обработва лични данни на починали лица само при наличие на правно основание за това. В тези случаи администраторът на лични данни предприема подходящи мерки за недопускане на неблагоприятно засягане на правата и свободите на други лица или на обществен интерес.
Във връзка с публичното оповестяване с журналистически цели, се прилага и нормата на чл. 25з от ЗЗЛД, чиято ал. 1 гарантира, че обработването на лични данни за такива цели, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот. По смисъла на ал. 3 от същия член, при обработване на лични данни за целите по ал. 1 не се прилагат чл. 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и чл. 25в, а същевременно администраторът може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 – 21 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Независимо, че при обработване на лични данни за журналистически цели не се прилага чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679, т.е. не е налице задължение за наличието на валидно правно основание за обработването, задължение на администратора е да се съобрази с чл. 5 от същия регламент, т.е. да следва принципите на обработване, сред които са добросъвестността, необходимостта, пропорционалността и свеждането на данните до минимум.
С редакцията на ЗЗЛД от ДВ, бр. 17 от 2019 г. беше въведена и ал. 2 на чл. 25з, която предвиждаше въвеждането на критерии за баланс при обработването на лични данни за целите на свободата на изразяване и защитата на лични данни. По жалба подкрепена от множество заинтересовани съсловни организации, с Решение на Конституционния съд № 8 от 2019 г. въпросните критерии бяха прогласени за противоконституционни и не могат да бъдат приложени към разглеждането на настоящия случай.
Санкциите, които КЗЛД може да наложи при установяване на нарушения на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД са нормативно заложени в самите тях и зависят от вида и степента на нарушение, кръга от засегнати лица и наличието на други относими обстоятелства. Не е налице изключение от нормите за администратори, които действат в качеството на журналисти.
P.S. Цялата Глава осма на ЗЗЛ Правила за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване (загл. изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Раздел I. Общи разпоредби (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г.), от чл. 42. до чл. 83 нямат нищо общо с GDPR, по принцип GDPR не се отнася за данни на починали лица.