Публикувам без коментар текста на надзорния орган
Комисията за защита на личните данни публикува позицията си по случая „Петрохан“, която публикувам дословно и без коментар:
Информация относно обществено важни въпроси по оповестяване на лични данни по случая „Петрохан“
Във връзка с повишения интерес по повод на публичното оповестяване на комплексна съдебно-психологична, съдебно-психиатрична, съдебно-сексологична и съдебно-теологична посмъртна експертиза по придобилия общественост случай „Петрохан“, Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) информира, че работи по подаден сигнал свързан с разгласените чрез това публикуване лични данни. Назначената проверка по въпросния сигнал дава възможност на комисията да направи цялостна оценка на фактите и обстоятелствата по случая без да се налага служебно да конституира в производството пред себе си кръг от засегнати лица, който в конкретния случай включва и малолетно/непълнолетно дете и неговите родители/настойници/попечители. Доколкото институциите са призвани да защитават в максимална степен интересите на гражданите, а не да ги поставят в неблагоприятна ситуация или да утежняват настоящото им положение, КЗЛД ще приключи производството без да се налага конституирането като страна на засегнатото дете – субект на лични данни и да го поставя допълнително във фокуса на обществения интерес.
По отношение на обхвата на проверката следва да се има предвид, че КЗЛД е компетентна да се произнесе по случая, само в рамките на предвидените ѝ правомощия по Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните) и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). В тази връзка, произнасяне по аспекти и елементи от защита на личния живот, цялостната неприкосновеност, накърнена репутация и др., които не са относими към обработването на лични данни, са отвъд пределите на посочените материални актове и са изцяло в правомощията за произнасяне на съда, при инициирани от засегнатите лица производства, включително с цел търсене на обезщетение.
По съществото на случая е редно да се изяснят следните аспекти:
Съгласно чл. 25е, ал. 1 от ЗЗЛД администраторът или обработващият лични данни може да обработва лични данни на починали лица само при наличие на правно основание за това. В тези случаи администраторът на лични данни предприема подходящи мерки за недопускане на неблагоприятно засягане на правата и свободите на други лица или на обществен интерес.
Във връзка с публичното оповестяване с журналистически цели, се прилага и нормата на чл. 25з от ЗЗЛД, чиято ал. 1 гарантира, че обработването на лични данни за такива цели, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот. По смисъла на ал. 3 от същия член, при обработване на лични данни за целите по ал. 1 не се прилагат чл. 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и чл. 25в, а същевременно администраторът може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 – 21 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Независимо, че при обработване на лични данни за журналистически цели не се прилага чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679, т.е. не е налице задължение за наличието на валидно правно основание за обработването, задължение на администратора е да се съобрази с чл. 5 от същия регламент, т.е. да следва принципите на обработване, сред които са добросъвестността, необходимостта, пропорционалността и свеждането на данните до минимум.
С редакцията на ЗЗЛД от ДВ, бр. 17 от 2019 г. беше въведена и ал. 2 на чл. 25з, която предвиждаше въвеждането на критерии за баланс при обработването на лични данни за целите на свободата на изразяване и защитата на лични данни. По жалба подкрепена от множество заинтересовани съсловни организации, с Решение на Конституционния съд № 8 от 2019 г. въпросните критерии бяха прогласени за противоконституционни и не могат да бъдат приложени към разглеждането на настоящия случай.
Санкциите, които КЗЛД може да наложи при установяване на нарушения на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД са нормативно заложени в самите тях и зависят от вида и степента на нарушение, кръга от засегнати лица и наличието на други относими обстоятелства. Не е налице изключение от нормите за администратори, които действат в качеството на журналисти.