Въпреки че се отбелязва известен напредък, общото равнище на използването на усъвършенствани дигитални инструменти остава ограничено – ножицата между възможностите на хората в градовете и селата е почти двойно по-голяма от средните стойности за Европа (13,67 п.п.)
България остава под средното за ЕС равнище по отношение на основните цифрови умения, като се наблюдават значителни различия според образователното равнище, възрастовите групи и териториалното разпределение. Въпреки че се отбелязва известен напредък, общото ниво на цифровите умения и използването на усъвършенствани цифрови инструменти остават ограничени, което показва, че цифровите умения все още не са навлезли трайно в цялото общество. Това пише в доклада на ЕК за България Digital Decade 2026 година.
В България 38,26% от лицата на възраст 16–74 години притежават поне базови цифрови умения – ръст от 3,8% на годишна база от 2023 г. насам, което е значително под средната стойност за ЕС от 60,40%. Темпът на растеж също е по-нисък от този в ЕС (4,3%), а страната изостава спрямо траекторията, заложена в националната пътна карта за „Цифровото десетилетие“. Делът на лицата с умения над базовото ниво е особено нисък – 11,77%, което отрежда на България предпоследно място в ЕС.
България отчита малка разлика между половете от 1,22 процентни пункта в полза на жените, което е в контраст с останалите страни от ЕС, където мъжете превъзхождат жените в това отношение. Същевременно обаче разликите, свързани с образованието и местоживеенето, са значителни: едва 14,43% от хората без формално образование или с ниско такова притежават поне базови цифрови умения, а в селските райони този показател е едва 24,81% – далеч под средната стойност за ЕС от 52,83%. Разликата между градските и селските райони възлиза на 22,92 процентни пункта (п.п.), което надвишава съответния показател за ЕС от 13,67 п.п.
Делът при младите хора на възраст от 16 до 24 години е 52,81% – значително под средния за ЕС от 74,53% – докато едва 19,57% от хората на възраст 55–74 години притежават такива умения, в сравнение с 42,60% в ЕС. Резултатите по отношение на уменията за цифрова безопасност са незадоволителни: 55,11% от лицата притежават поне базови умения за безопасност, спрямо 74,63% в останалата част на ЕС.
България изостава и по отношение на използването на нововъзникващи цифрови инструменти: 22,50% от българите са използвали генеративен изкуствен интелект (ИИ) през 2025 г. (под средното за ЕС ниво от 32,66%), а едва 8,43% са го използвали за служебни цели, в сравнение с 15,36% в ЕС. Според резултатите от проучването на Евробарометър „Цифровото десетилетие“ за 2026 г., най-значимите пречки пред (по-широкото) използване на инструменти за генеративен ИИ, посочени от българските потребители, са опасенията относно неприкосновеността на личния живот или защитата на данните (34%), опасенията относно точността или наличието на невярна информация (31%) и липсата на обучение или умения (28%).
Как изглеждаше графиката миналата година писах на 07.07.2025 г. – „Публикуваха доклада на Европейската комисия „Състояние на цифровото десетилетие 2025“.