БРАИТ поиска отстраняване на установените дефекти и публикуване на коригирания проект за нова обществена консултация със срок 30 дни
Все още не е публикувана таблицата с коментарите кое предложение се приема и кое – отхвърля от ведомството, което се занимава с иновациите и дигиталната трансформация, но изцяло подкрепям предложенията на БРАИТ и допълвам, че е редно да се направим, че тези проекти на Стратегия и пътна карта не са съществували и да започнем отначало с нормален срок на консултацията:
Становище на БРАИТ по проекта на Стратегия за цифрова трансформация на Република България 2026–2030 г. и Приложение II „Пътна карта.
Българската работодателска асоциация иновативни технологии е работодателската организация на високотехнологичния бизнес в България. Обединява над 2 300 компании с около 110 000 заети: асоциации, клъстери и предприятия от софтуерната и автомобилната индустрия, информационните и комуникационните технологии, биотехнологиите, изкуствения интелект, финтех, агритех, електронната търговия и възобновяемата енергетика. Обединението представлява над 16% от брутния вътрешен продукт на страната. Само ИКТ секторът създава 8,2% от брутната добавена стойност и поставя България на пето място в Европейския съюз по този показател; същата цифра е посочена и в Раздел 7 на самата Пътна карта (стр. 289).
Стратегията за цифрова трансформация 2026–2030 г. ще определи средата, в която тази част от икономиката ще се развива през следващите пет години: тя разпределя близо 1,93 млрд. евро публичен ресурс и задава националните цели на България по европейската програма „Цифрово десетилетие”. Стратегията определя и как държавата ще купува технологии, и с какъв темп българските предприятия ще внедряват изкуствен интелект, облачни услуги и анализ на данни. Последиците ѝ надхвърлят далеч модернизацията на администрацията.
Именно затова подкрепяме приемането на такъв документ и споделяме заложените в него визия и принципи. Настоящото становище не оспорва необходимостта от Стратегията. Оспорва нейната готовност за приемане.
Критерият за успех
Успехът на Стратегията през 2030 г. не следва да се измерва с броя разработени системи, изготвени анализи, доставено оборудване, сключени договори или усвоени средства. Критерият следва да бъде дали гражданите губят по-малко време в отношенията си с администрацията; дали предприятията понасят по-ниска административна тежест и са по-производителни; дали публичните услуги са надеждни и масово използвани; дали държавата взема по-добри решения въз основа на качествени данни; и дали България е по-конкурентоспособна технологична икономика, отколкото е днес.
Три условия определят дали документът ще произведе такъв резултат:
Цели, които измерват напредък. Национална стратегия не може да заложи стойности, които възпроизвеждат текущата траектория или планират спад спрямо изходното положение.
Финансова рамка, която може да бъде проследена и управлявана. Всяка мярка следва да има стойност, източник и разпоредител, а всяка стойност — с посочен метод на определяне.
Модел на изпълнение, който изгражда национален технологичен капацитет. Публичните технологични инвестиции от близо два милиарда евро са в цяла Европа инструмент на индустриална политика: изграждат инженери, продукти и референции. В проекта те не са третирани като такъв.
По трите условия документът в сегашния си вид не е готов. Основанията не са въпрос на редакция, а на изпълнимост, и са проверими по публикуваните файлове:
Целеви стойности под базовите. При облачните услуги базата за 2025 г. е 15,7%, а целта за 2030 г. е 15% (Стратегия, стр. 43). При големите информационни масиви базата е 27,1%, а целта е 9% (стр. 44). Национален стратегически документ не може да планира спад спрямо изходното си положение.
Цели, които институционализират изоставането. Изкуствен интелект в предприятията: цел 11% при европейска цел 75% (стр. 44). ИКТ специалисти: от 4,8% на 5% за пет години (стр. 46), при европейска цел от 20 милиона специалисти в ЕС. Основни цифрови умения: 52% при европейска цел 80% (стр. 45). eID: „не по-малко от 53%” при европейска цел 100% (стр. 37).
Финансова част без контрол. От 118 полета „Национален бюджет” в Пътната карта 49 не съдържат числова стойност. Двадесет от тях препращат към текущите бюджети на съответните ведомства; останалите 29 (включително 13 полета, попълнени с многоточие) не съдържат нито стойност, нито източник. Стратегическа цел 5 „Данни” получава 818 067 € национално финансиране, или 0,04% от общия ресурс (стр. 51).
Общото ядро на електронното управление отсъства. Порталът на електронното управление по чл. 12 ЗЕУ и хоризонталните системи нямат самостоятелна мярка, бюджет и индикатор в Пътната карта. От 138 мерки само две се позовават на тези компоненти, и то като обект на интеграция за чужди системи (стр. 71 и 74), докато тринадесет мерки залагат оперативната съвместимост като цел или очакван резултат. Изпълнението им зависи от инфраструктура, която документът не финансира.
Моделът на изпълнение е записан като даденост до 2030 г. Клаузата „Бюджетът е определен от Националния системен интегратор „Информационно обслужване” АД, като посочената стойност… e индикативна и крайната стойност ще бъде определена при детайлизиране на точния обхват” се повтаря дословно в осем мерки: Мярка 14 (стр. 69–71) и Мерки 53–59 (стр. 135–149), на обща стойност 14 334 968 € национално финансиране. На стр. 148 Пътната карта описва като действащ ред, че администрация „се задължава да предава за възлагане на „Информационно обслужване” АД всички планувани обществени поръчки” в обхвата на системната интеграция.
Документът признава, че целите му са временни. Бележка 19 на стр. 35 от Стратегията: „Стойностите подлежат на актуализация след актуализация на националните прогнозни траектории до края на 2026 г.”
Нашето искане
Настояваме за следната последователност, която е изпълнима в рамките на срока по Програмата за управление:
- Публикуване на справка за постъпилите по настоящата консултация предложения, с мотиви по всяко (прието, не прието и на какво основание), заедно със справката по консултацията от октомври 2025 г., която не е публикувана и до днес.
- Отстраняване на установените дефекти: попълване на празните бюджетни и индикаторни полета, коригиране на очевидно погрешните стойности, преизчисляване на целевите стойности, които са под базовите, и извеждане на общото ядро на електронното управление в самостоятелна оперативна цел с бюджет.
- Публикуване на коригирания проект за нова обществена консултация със срок 30 дни.
- Внасяне в Министерския съвет след приключването ѝ.
Ориентировъчен график, който запазва хоризонта октомври 2026 г.: справка и работна среща до 05.09; коригиран проект до 15.09; консултация 15.09–15.10; внасяне до края на октомври.
- ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ И ИНДИКАТОРИ
2.1. Планиран регрес
| Показател | База 2025 | Цел 2030 | Цел на ЕС | Стр. |
| Компютърни услуги „в облак” | 15,7% | 15% | 75% | 43 |
| Големи информационни масиви | 27,1% | 9% | 75% | 44 |
Бележка 21 на стр. 43 обяснява, че траекториите са изведени от изходни данни към 2023 г. и че за показателя „Големи информационни масиви” методиката е променена през 2025 г. Това е обяснение за произхода на числата, но не отстранява проблема: в приетия вид таблицата остава документ, който планира влошаване. Ако причината е сменена методика, следва да се посочи новата база и целта да се преизчисли възходящо. В противен случай показателят не измерва напредък.
Предложение: възходящи траектории върху съпоставима база, с междинни годишни стойности.
2.2. Цели, които възпроизвеждат изоставането
| Показател | База 2025 | Цел 2030 | Цел на ЕС | Стр. |
| Изкуствен интелект в предприятията | 8,6% | 11% | 75% | 44 |
| Основни цифрови умения | 38,3% | 52% | 80% | 45 |
| ИКТ специалисти (дял от заетостта) | 4,8% | 5% | 20 млн. в ЕС | 46 |
| Цифров интензитет на МСП | 38,3% | 59,5% | над 90% | 40 |
| Достъп до eID | схема — да | „не по-малко от 53%” | 100% | 37 |
Обръщаме специално внимание на показателя за ИКТ специалистите. Национална цел за нарастване с 0,2 процентни пункта за петгодишен период не е амбиция, а екстраполация. Тя противоречи и на констатациите в Аналитичния доклад към самата Стратегия за задълбочаващ се недостиг на квалифицирана работна сила. Секторът, който представляваме, определя недостига на кадри като ограничител номер едно.
Предложение: за всяка национална цел, която е под съответната европейска, Стратегията да съдържа изрично размера на разликата, причините, компенсиращите мерки, необходимия ресурс, отговорните институции и действията при отклонение от траекторията. За ИКТ специалистите: количествена цел, обвързана с план за прием, преквалификация и привличане на специалисти от трети държави, изготвен съвместно с индустрията и образованието.
2.3. Временни цели
Бележка 19, стр. 35: „Стойностите подлежат на актуализация след актуализация на националните прогнозни траектории до края на 2026 г.”
На обществено обсъждане е подложен документ, чиито целеви стойности вносителят предварително обявява за временни. Предложение: актуализацията да се извърши преди приемането, а не след него.
2.4. Непопълнени индикатори
- Мярка 32 (стр. 104): „Етапна цел към 2028 г: ………. броя” и същото за 2030 г.
- Мярка 111 (стр. 230): „Етапна цел към 2028 г: 1 600” подпомогнати предприятия; „Етапна цел към 2030 г: н/п”.
- Мярка 13 (стр. 68) е обозначена като провизорна, с отговорник всички администрации, без бюджетен ред, при график 2026–2030 г.
Предложение: всички непопълнени полета да бъдат попълнени или съответните мерки да отпаднат с мотиви.
2.5. Структурни несъответствия
Установяваме три дефекта, които не са отбелязани досега.
(1) Показатели, отнесени към несъответна оперативна цел. Явлението е системно и засяга три от петте стратегически цели:
- „Цифрови обществени услуги за предприятията” и „Достъп до електронни здравни досиета” (стр. 39) са поставени под Оперативна цел 2 „Цифрово компетентна администрация”. Те измерват услуги за външни потребители, а не компетентност на администрацията.
- „Брой на специалистите по ИКТ” (стр. 46) е поставен под Оперативна цел 2 на Стратегическа цел 4: „Повишаване на сигурността и безопасността при използването на интернет и цифровите технологии”. Междувременно Оперативна цел 1 на същата стратегическа цел изрично включва „развитие на висококвалифицирани ИКТ специалисти”.
- „Основно равнище на цифров интензитет” (стр. 40) е поставен под Оперативна цел 1 на Стратегическа цел 3: „Утвърждаване на бизнеса като ключов партньор за цифрово развитие на публичния сектор”. Показателят измерва внедряване на технологии от предприятията, което е предмет на Оперативна цел 2.
(2) Оперативни цели, чийто предмет не се измерва от нито един показател. Като следствие от горното нито един показател в таблицата не измерва цифровата компетентност на администрацията, сигурността и безопасността при използването на интернет, или партньорството между бизнеса и публичния сектор, въпреки че и трите са изрично формулирани оперативни цели.
(3) Дефиниция, която не съответства на целевата стойност. Показателят „Достъп до средства за електронна идентификация” (стр. 37) е дефиниран като брой държави членки, уведомили за схема за електронна идентификация, а целевата стойност е изразена като „не по-малко от 53%“. Дефиницията и целта измерват различни величини.
Предложение: пренареждане на показателите към съответните оперативни цели; въвеждане на показатели за неизмерените понастоящем цели; и привеждане на дефиницията и целевата стойност на показателя за eID в съответствие.
2.6. Измерване на дейности вместо на резултати
В редица мерки като индикатори за резултат са посочени изготвени анализи, проведени проучвания, въведени функционалности, доставено оборудване или сключени договори. Тези показатели управляват проект, но не измерват трансформация.
Предложение: основните показатели по Стратегията да измерват намалението на административната тежест, времето за предоставяне на услугите, реалното използване на електронните услуги, степента на автоматизация, броя на отпадналите удостоверения, удовлетвореността на потребителите и икономическия ефект от инвестициите. Целта „100% онлайн достъп” следва да бъде допълнена с показател за дела на услугите, изпълними изцяло дистанционно, и за дела на заявленията, подадени и приключени по електронен път.
III. ФИНАНСОВА ЧАСТ И ПРОСЛЕДИМОСТ
3.1. Празни бюджетни полета
От 118 полета „Национален бюджет” в Пътната карта 49 не съдържат числова стойност. Разпределението им е следното:
| Съдържание на полето | Брой |
| Многоточие („…….”) | 13 |
| „В рамките на ежегодния бюджет на [ведомството]. Не се изисква допълнително финансиране” | 20 |
| Тире | 5 |
| „да” или „не” | 6 |
| Друг текст без стойност | 5 |
Приемаме, че двадесетте препратки към текущите бюджети на ведомствата са допустим отговор, макар че не позволяват отчитане на разхода по мярка. Остават 29 мерки без стойност и без посочен източник, от които 13 с попълнено многоточие. Мярка 21 (стр. 82–83) посочва изрично „Няма предвиден бюджет за изпълнение”.
Финансов план с такъв дял непопълнени полета не може да бъде основа за петгодишно управление на публичен ресурс от близо два милиарда евро.
3.2. Липса на проследимост
Раздел V на Стратегията (стр. 49–51) посочва суми по стратегически цели, но не и обща сума за документа. При събиране: 252 786 403 + 702 366 926 + 694 393 085 + 282 962 138 + 818 067 = 1 933 326 619 €.
Сумата не е пряко съпоставима, тъй като за Стратегически цели 1–4 са посочени общи стойности (национално финансиране и други източници), докато за Стратегическа цел 5 е посочено само национално финансиране в размер на 818 067 €, а останалото ѝ обезпечаване е описано като „в рамките на планирания бюджет” по ПНИИДИТ, без стойности. Именно това е проблемът: стратегическа цел, обявена за изграждане на национална екосистема за управление на данните, и принцип 14 на Стратегията, който определя данните като стратегически актив, не са обезпечени с количествено определен ресурс.
Предложение: приложение „мярка → бюджетен ред → програма → година → разпоредител с бюджет”; ясно разграничаване между осигурено и индикативно финансиране; изрична обща сума; и оценка на общите разходи за притежание за период от поне 5 до 10 години при всички значими ИКТ инвестиции, включително лицензи, инфраструктура, поддръжка, миграция и смяна на доставчик.
3.3. Мерки от изминал период
- Мярка 34 (стр. 106): график 2022–2025 г., договор по чл. 108, т. 1 ЗОП, стойност 45 867 973,70 € без ДДС.
- Мярка 17 (стр. 75): график 2023–2026 г.
- Мярка 16 (стр. 73): график 2023–2027 г.
Предложение: приключилите и текущите дейности да бъдат изнесени в отделен раздел „изпълнени и текущи ангажименти”, а не да се представят като нови мерки за периода 2026–2030 г.
- ОБЩОТО ЯДРО НА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ
Това е най-сериозният структурен пропуск в Пътната карта.
4.1. Констатация
Пълнотекстова проверка на Приложение II (290 стр.) дава следния резултат:
| Термин | Срещания в Пътната карта |
| „ПЕУ” | 0 |
| „Портал на електронното управление” | 0 |
| ССЕВ (Система за сигурно електронно връчване) | 0 |
| ЦВПОС (Централен виртуален ПОС терминал) | 0 |
| ИСЦИПР | 0 |
| СЕОС (Среда за електронен обмен на съобщения) | 0 |
| „Единен модел за заявяване, заплащане и предоставяне на ЕАУ” | 0 |
| „епизоди от живота” | 0 |
| RegiX | 3 |
| е-Автентикация | 3 |
Срещанията на е-Автентикация и RegiX са съсредоточени в две мерки (Мярка 15 и Мярка 16), и в двата случая компонентите присъстват само като обект на интеграция за чужди системи. На стр. 74: „Интеграция с информационни системи и регистри на други администрации, с разработените хоризонтални модули на електронното управление: е-Автентикация, е-Връчване, е-Оторизация, е-Плащане и със средата за междурегистров обмен”; аналогичен текст на стр. 71.
Тоест от 138 мерки само две се позовават на общото ядро, и нито една не го развива. Нито Порталът, нито която и да е от хоризонталните системи има собствена мярка, собствен бюджет, собствен индикатор или посочена отговорна институция. Същевременно тринадесет мерки залагат оперативната съвместимост като цел или очакван резултат, без документът да финансира инфраструктурата, чрез която тя се постига.
Това е и несъответствие със закона. Порталът на електронното управление е нормативно определеният канал за предоставяне на електронни административни услуги (чл. 12, ал. 2 ЗЕУ), редът за упълномощаване (чл. 24 ЗЕУ) и мястото за проследяване на текущото състояние на преписката (чл. 12, ал. 3 ЗЕУ). Изграждането и поддържането му е задължение на министъра на иновациите и дигиталната трансформация по чл. 12, ал. 1 ЗЕУ.
Отбелязваме, че отсъствието на Портала е констатирано и от друг участник в настоящата консултация. Потвърждаваме констатацията след самостоятелна проверка на публикувания текст.
4.2. Предложения
(1) Създаване на Оперативна цел 3 към Стратегическа цел 2: „Развитие на общата цифрова публична инфраструктура и на Портала на електронното управление по чл. 12 ЗЕУ”.
(2) Отделна мярка с бюджетен ред за развитие на Портала: единна автентикация и единна сесия; единен профил на гражданина и на юридическото лице с журнал за достъпа до личните данни; единна входяща кутия върху ССЕВ; каталог на услугите по епизоди от живота; регистър на упълномощаванията по чл. 24 ЗЕУ; единно електронно плащане; проследяване на преписките; публични програмни интерфейси и портал за разработчици; съответствие с EN 301 549 и WCAG 2.1, ниво AA.
(3) Отделна мярка за пълния жизнен цикъл на хоризонталните системи, включително компонент за оркестрация на комплексни услуги, публикувани нива на обслужване и публична страница за наличност.
(4) Допълнение към принцип 3 „Цифрово по подразбиране” (стр. 12): единната точка за достъп до публичните услуги е Порталът по чл. 12 ЗЕУ; създаването на нови самостоятелни портали за отделни услуги или сектори се допуска само при доказана невъзможност за реализация през Портала. Отбелязваме, че само в Пътната карта се предвиждат нови самостоятелни входни точки, например Мярка 24 „Създаване на Портал по устройство на територията” (стр. 86–87) и Мярка 135 „Създаване на Единна централна точка (ЕЦТ) за достъп до публични данни” (стр. 262).
- МОДЕЛ НА ИЗПЪЛНЕНИЕ, ЦИФРОВ СУВЕРЕНИТЕТ И ВЪЗЛАГАНЕ
Начинът, по който ще бъдат реализирани мерките, е стратегически въпрос наред със самото им съдържание. Настоящият раздел предлага механизми, които не зависят от политическата конюнктура.
5.1. Констатации по текста
(1) Бюджет, определен от бъдещия изпълнител. Клаузата „Бюджетът е определен от Националния системен интегратор „Информационно обслужване” АД, като посочената стойност за изпълнение на проекта/дейността e индикативна и крайната стойност ще бъде определена при детайлизиране на точния обхват на проекта/дейността” се повтаря дословно в Мярка 14 (стр. 69–71) и Мерки 53–59 (стр. 135–149): осем мерки на обща стойност 14 334 968 € национално финансиране. Субектът, който ще изпълнява мерките, е определил техния бюджет преди обхватът да е дефиниран, с клауза, отваряща стойността нагоре без конкурентен коректив.
(2) Моделът е записан като действащ ред до 2030 г. На стр. 147–148 Пътната карта описва, че дружеството е „нормативно определен за публичен възложител за всички обществени поръчки, които попадат в обхвата на системна интеграция”, и че съответната администрация „се задължава да предава за възлагане на „Информационно обслужване” АД всички планувани обществени поръчки” в тази област.
Възразяваме срещу конструкция, при която един и същ субект участва в определянето на техническото решение, в определянето на прогнозния бюджет и в последващото изпълнение, и срещу това петгодишен стратегически документ да описва тази конструкция като даденост, докато по нея тече законодателен дебат.
5.2. Определение на цифровия суверенитет
Стратегията следва да съдържа работещо определение, което разграничава контрола на държавата върху стратегическите активи от собственото изпълнение на всички технологични дейности.
Държавата следва да има контрол върху данните, електронната идентичност, криптографските ключове, националната архитектура и стандартите, информационната сигурност, непрекъсваемостта на критичните услуги, правата върху изходния код и пълната техническа документация. Това не означава, че разработката и поддръжката трябва да се извършват от един изпълнител.
Формулираме принципа така: контрол на държавата върху архитектурата, данните, сигурността и резултатите, без зависимост от конкретен технологичен доставчик независимо дали той е публичен или частен.
5.3. Три конкретни механизма
(1) Прогнозните стойности да се определят от възложителя. По реда на чл. 21 ЗОП, въз основа на пазарни проучвания или пазарни консултации по чл. 44 ЗОП, а не от потенциален изпълнител. Текстът „Бюджетът е определен от Националния системен интегратор” да отпадне от всички мерки. При последващо детайлизиране на обхвата прогнозната стойност да се актуализира по същия ред, с ново документирано пазарно проучване преди откриване на възлагането.
(2) Независим архитектурен и ценови преглед. За ИКТ инвестиции над определен стойностен праг: задължителен предварителен независим преглед на архитектурата, обхвата и прогнозната стойност, извършван от състав, който не участва в последващото изпълнение. Резултатът да бъде публичен. Към Раздел VI да се добави и независимо техническо приемане на резултатите, отделено от изпълнението.
(3) Публично отчитане на пазарната концентрация. Ежегодно публикуване на средния брой оферти при ИКТ процедури, дела на процедурите с един участник, концентрацията на публичния ИКТ разход по доставчици и дела на малките и средните технологични предприятия. Тези четири показателя да влязат в системата за наблюдение по Раздел VI.
5.4. Принципи за възлагане и собствен капацитет на държавата
Стратегията следва изрично да заложи модулно възлагане вместо мащабни неделими поръчки; отворени и международно признати стандарти; документирани интерфейси за обмен на данни; преносимост на данните и приложенията; права на държавата върху документацията и софтуерните компоненти; и предварително подготвен механизъм за прехвърляне на дейността към друг изпълнител.
Успоредно с това е необходим силен собствен капацитет: за архитектура на електронното управление, оценка на технологични решения, продуктово управление, управление на данни, киберсигурност и управление на доставчици и договори. Ако държавата не може сама да определя какъв проблем решава, какви са изискванията и как се измерва качеството, тя става зависима от изпълнителите си независимо от тяхната собственост.
- ТЕХНОЛОГИЧНА ИНДУСТРИЯ, ЧОВЕШКИ КАПИТАЛ И ИКОНОМИЧЕСКИ ЕФЕКТ
Проектът разглежда българския технологичен сектор предимно като доставчик на държавата, но не и като обект на икономическа политика. Публичните ИТ инвестиции от близо два милиарда евро никъде не са третирани като това, което са в цяла Европа, а именно индустриална политика, която изгражда инженери, продукти и референции.
6.1. Цифровизация на предприятията
Целите по този показател са разгледани в т. 2.1 и 2.2. Освен преизчисляването им предлагаме:
- Диференцирани целеви стойности по размер на предприятието (микро, малки, средни, големи) вместо една обобщена стойност, която прикрива изоставането на малките предприятия.
- Ясна траектория и бюджет за схемите за внедряване на изкуствен интелект и облачни технологии, с приемственост след изчерпването на действащите процедури.
- Определяне на ролята и финансирането на европейските цифрови иновационни хъбове за целия период до 2030 г.
- Измерване не само на броя подпомогнати предприятия, а и на ефекта: производителност, износ, наети специалисти.
6.2. Достъп до европейско финансиране
Значителна част от ресурса до 2030 г. ще бъде достъпен по общоевропейски програми: „Цифрова Европа”, EuroHPC, Механизмът за свързване на Европа, Актът за интегралните схеми. Успехът зависи от способността на български организации да участват в консорциуми и от наличието на национално съфинансиране.
Предложение: мярка за национален механизъм за съфинансиране на участието в общоевропейски програми; звено за подкрепа при изграждане на консорциуми; и измерим показател за привлечения европейски ресурс и броя български участници.
6.3. Стимули за научноизследователска и развойна дейност
Публичният ресурс по Стратегията ще финансира предимно системи в администрацията. Частната инвестиция в НИРД е инструментът, който произвежда технологичен капацитет в икономиката.
Предложение: изричен ангажимент за въвеждане на данъчен стимул за научноизследователска и развойна дейност в рамките на хоризонта на Стратегията, съгласуван с Министерството на финансите, с определен срок, обхват и очакван ефект. БРАИТ вече води диалог с Министерството по тази тема и заявява готовност за съвместна работа по конкретния модел.
6.4. Обществените поръчки като инструмент за развитие на националния капацитет
Държавата е най-големият купувач на технологични услуги в страната. Предложение: предкомерсиални поръчки и поръчки за иновативни решения; разделяне на обособени позиции с оглед достъп на малки и средни предприятия; и включване на показателите по т. 5.3 (3) в отчитането.
6.5. ИКТ специалисти
Освен количествената цел по т. 2.2 предлагаме: STEM образование; осъвременяване на университетските програми в сътрудничество с бизнеса; преквалификация; облекчен визов и разрешителен режим за специалисти от трети държави; и мерки за задържане на кадри. Добра европейска практика е планирането на уменията чрез съвместни планове с числови цели между индустрията, образованието и държавата.
6.6. Измерване на икономическия ефект
Предложение: към системата от показатели да се добавят делът на ИКТ в брутната добавена стойност, износът на ИКТ услуги, броят заети ИКТ специалисти и разходите за НИРД като дял от БВП. Без тези показатели Стратегията измерва разход, но не и възвръщаемост.
VII. ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ И УПРАВЛЕНИЕ НА ДАННИТЕ
7.1. Изкуствен интелект
Политиката следва да излезе отвъд нормативното прилагане на европейските правила. Предложение: общи изисквания за използването и закупуването на решения с изкуствен интелект от администрацията; правила за човешки контрол; сигурни среди за работа с чувствителни данни; публичен регистър на използваните системи; общи технологични компоненти за многократна употреба; изисквания за прозрачност и проследимост. Резултатът да се измерва чрез реално спестено административно време, намалени разходи и подобрено качество на услугите.
7.2. Управление на данните
Обхватът не съответства на амбицията:
- Мярка 132 (стр. 258–259): Националната рамка за управление на данните, цел 2028 г.: внедрена в 2 институции; цел 2030 г.: в 5 институции. Бюджет: „в рамките на бюджетите на компетентните организации”.
- Мярка 137 (стр. 266): най-малко 3 пилотни проекта за политики, базирани на данни, до 2028 г. и 5 до 2030 г.
- Стратегическа цел 5 като цяло: 818 067 € (стр. 51).
Предложение: ресурсно осигуряване, съответстващо на определянето на данните като стратегически актив; за всеки ключов набор от данни: отговорна институция и конкретно длъжностно ниво на отговорност, с измерими изисквания за качество, актуалност, наличност, машинночетим достъп и проследимост; показатели за реално използване, а не за брой публикувани набори.
VIII. ПРИОРИТИЗАЦИЯ, УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО И ПРОЦЕС
8.1. Разграничаване между стратегия и програма от проекти
138 мерки, поставени на едно стратегическо равнище, правят документа неуправляем. Предложение: Стратегията да се съсредоточи върху ограничен брой национални приоритети с най-голям системен ефект: електронна идентичност; ключови услуги по житейски и бизнес събития; регистрова реформа и принципът „само веднъж”; национална архитектура за оперативна съвместимост; общо ядро на електронното управление; управление на данните; изкуствен интелект в публичния сектор; киберустойчивост; цифровизация на предприятията; човешки капитал. Секторните проекти да се изнесат в програма за изпълнение с периодична актуализация.
8.2. Управление на изпълнението
Ежегодното докладване по Раздел VI е недостатъчно. Предложение: ясно определена политическа и оперативна отговорност за всеки приоритет; публикуване на напредъка поне на тримесечна база чрез общодостъпна система с базова стойност, текущ резултат, годишни и крайни цели, изпълнение на бюджета, рискове и забавяния; независима междинна оценка през 2028 г.
Раздел VI изброява седем категории риск без оценка на вероятност и въздействие. Предложение: матрица на риска с оценки, мерки за третиране и отговорници.
8.3. Актуализация на институционалните препратки
В Пътната карта има 12 срещания на „МЕУ”. В Раздел 6 (стр. 288) Съветът по цифрово десетилетие е описан като председателстван от „министъра на електронното управление”, длъжност, която не съществува от 8 май 2026 г. Предложение: замяна с МИДТ и министъра на иновациите и дигиталната трансформация в целия документ.
8.4. Аналитичният доклад
Раздел III на Стратегията (стр. 9) съдържа само заглавие и препратка към Приложение I, което не е публикувано заедно със Стратегията. Раздел VI се позовава на „идентифицираните в анализа (Приложение 1) слаби страни и заплахи” при управлението на риска. Стратегически документ, чиято диагноза не е публично достъпна, не може да бъде оценен по същество. Предложение: едновременно публикуване с коригирания проект.
8.5. Отразяване на постъпилите предложения
Раздел 6 на Пътната карта (стр. 288) отчита консултацията от октомври 2025 г. с едно изречение: направените коментари и предложения са включени в окончателния вариант. Не е публикувана справка кои предложения са приети, кои не са и на какво основание.
Предложение: публикуване на справка по консултацията от октомври 2025 г. и по настоящата, с мотиви по всяко предложение, преди внасянето на документа.
8.6. Процедурно искане
Срокът на настоящата консултация е обявен за 08–22.08.2026 г., но документите са публикувани на 12.08.2026 г., което оставя десет календарни дни за експертен анализ на 348 страници и 138 мерки.
Настояваме за корекция и повторна консултация по реда, изложен в резюмето: справка по постъпилите предложения; отстраняване на установените дефекти; публикуване на коригирания проект за нова 30-дневна консултация; внасяне в Министерския съвет след нея. Предложеният график запазва хоризонта октомври 2026 г.
Предлагаме и постоянен формат за диалог през целия период на изпълнение (с публикувани дневни редове и протоколи) вместо участие, което приключва с настоящата процедура.
- ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Нито една от бележките ни не оспорва необходимостта от стратегия. Високотехнологичният бизнес има най-пряк интерес България да разполага с работеща стратегия за цифрова трансформация — защото вътрешният пазар е първата референция, с която българските компании печелят износ, и защото качеството на публичните услуги е част от средата, в която тези компании работят.
Възразяваме срещу приемането на документ, в който 42% от бюджетните полета не съдържат число, отделни целеви стойности планират спад спрямо базата, целта за ИКТ специалистите е нарастване с 0,2 процентни пункта за пет години, общото ядро на електронното управление отсъства напълно, а вносителят предварително обявява целевите си стойности за временни. Приемането в този вид би превърнало тези дефицити в държавна политика до 2030 г.
България разполага със силна технологична екосистема и този капацитет е национален стратегически ресурс. Успешният модел не е противопоставяне между държавата и технологичния сектор, а партньорство, при което държавата определя правилата, стандартите, целите и критериите за резултат, а конкурентната екосистема допринася с експертиза, иновации и капацитет за реализация.
Заявяваме готовност да участваме в доработването с експертиза и конкретни текстове и оставаме на разположение за определяне на дата за работна среща.
ПРИЛОЖЕНИЕ 1: КОНКРЕТНИ НАХОДКИ
Стр. по публикуваните на 12.08.2026 г. файлове: С = Стратегия („Проект на акт”, 58 стр.); ПК = Пътна карта („Други документи”, 290 стр.).
| № | Място | Констатация | Предложение |
| 1 | С, IV.3.6, стр. 43 | Облачни услуги: база 15,7% → цел 15% | Възходяща траектория върху съпоставима база |
| 2 | С, IV.3.6, стр. 44 | Големи данни: база 27,1% → цел 9% | Посочване на новата база при сменена методика и възходящо преизчисляване |
| 3 | С, IV.3.6, стр. 44 | Изкуствен интелект: цел 11% при цел на ЕС 75% | Преизчисляване с компенсиращи мерки |
| 4 | С, IV.3.6, стр. 46 | ИКТ специалисти: 4,8% → 5% | Количествена цел, обвързана с план за прием, преквалификация и привличане от трети държави |
| 5 | С, IV.3.6, стр. 45 | Основни цифрови умения: 52% при цел на ЕС 80% | Междинни цели, целеви групи, отговорници, ресурс |
| 6 | С, IV.3.6, стр. 37 | eID: „не по-малко от 53%” при цел на ЕС 100% | Целева стойност не по-ниска от 90% |
| 7 | С, IV.3.6, стр. 37 | Дефиницията на eID измерва брой държави членки, целта е в проценти | Привеждане на дефиниция и целева стойност в съответствие |
| 8 | С, IV.3.6, стр. 39, 40 и 46 | Показатели под несъответна оперативна цел: услуги за предприятията и е-здравни досиета под „Цифрово компетентна администрация”; брой ИКТ специалисти под „сигурност при използването на интернет”; цифров интензитет на МСП под „бизнесът като партньор на публичния сектор” | Пренареждане към съответните оперативни цели |
| 9 | С, IV.3.6 | Нито един показател не измерва цифровата компетентност на администрацията, сигурността при използване на интернет и партньорството бизнес–публичен сектор | Въвеждане на показатели за трите оперативни цели |
| 10 | С, бележка 19, стр. 35 | Целевите стойности се обявяват за подлежащи на актуализация до края на 2026 г. | Актуализация преди приемането |
| 11 | С, Раздел V, стр. 49–51 | Няма обща сума; СЦ 5 получава 818 067 € от 1 933 326 619 € общо | Изрична обща сума и ресурс, съответстващ на приоритета |
| 12 | С, Раздел V | 702 366 926 € по СЦ 2 без проследимост | Приложение „мярка → бюджетен ред → програма → година → разпоредител” |
| 13 | С, Раздел III, стр. 9 | Разделът съдържа само препратка към неприложено Приложение I | Публикуване едновременно с коригирания проект |
| 14 | С, Раздел VI | Седем категории риск без оценка на вероятност и въздействие | Матрица на риска с оценки и отговорници |
| 15 | С, бележка 1, стр. 6 | Десетте технологични приоритета са изведени от търговски блог | Позоваване на източник на ЕК, ОИСР или рецензирана публикация |
| 16 | С, съдържание, стр. 2 | „VII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ … Error! Bookmark not defined.” | Обновяване на полето |
| 17 | С, стр. 3–5 | Съкращения, които не се употребяват в текста; грешки в самия списък („Цифрово децетилетие”, „Еврепейски цифров иновационен хъб”) | Изчистване и корекция |
| 18 | ПК, Мярка 71, стр. 166 | 2026: 818 067 175,5 хил. €; 2027: 306 775 255,6 хил. € | Коригиране на стойностите |
| 19 | ПК, общо | 49 от 118 полета „Национален бюджет” без числова стойност; след приспадане на 20 препратки към текущи ведомствени бюджети остават 29 мерки без стойност и без източник, от които 13 с многоточие | Попълване или мотивирано отпадане |
| 20 | ПК, Мярка 21, стр. 82–83 | „Няма предвиден бюджет за изпълнение” | Определяне на бюджет или отпадане |
| 21 | ПК, Мярка 13, стр. 68–69 | „Провизорна” мярка, отговорник всички администрации, без бюджет | Бюджет, срок и водещ отговорник |
| 22 | ПК, Мярка 32, стр. 103–104 | „Етапна цел към 2028 г: …………. броя” | Попълване |
| 23 | ПК, Мярка 111, стр. 228–230 | 1 600 предприятия до 2028 г.; за 2030 г. — „н/п” | Определяне на целева стойност за 2030 г. |
| 24 | ПК, Мярка 34, стр. 106 | График 2022–2025 г., сключен договор, 45 867 973,70 € без ДДС | Изнасяне в раздел „изпълнени и текущи ангажименти” |
| 25 | ПК, Мерки 16 и 17, стр. 73 и 75 | Графици 2023–2027 г. и 2023–2026 г. | Същото |
| 26 | ПК, Мярка 14, стр. 69–71; Мерки 53–59, стр. 135–149 (общо 14 334 968 €) | „Бюджетът е определен от Националния системен интегратор „Информационно обслужване” АД… крайната стойност ще бъде определена при детайлизиране на точния обхват” | Прогнозните стойности да се определят от възложителя по чл. 21 ЗОП въз основа на пазарни проучвания/консултации по чл. 44 ЗОП; клаузата да отпадне от всички мерки |
| 27 | ПК, Мярка 59, стр. 147–148 | Описание, че администрация „се задължава да предава за възлагане” всички поръчки в обхвата на системната интеграция на едно дружество | Неутрална формулировка; стратегическият документ да не предрешава текущия законодателен дебат |
| 28 | ПК, цялата; стр. 71 и 74 | ПЕУ, ССЕВ, ЦВПОС, ИСЦИПР, СЕОС, „епизоди от живота” — 0 срещания; общото ядро присъства само в 2 от 138 мерки и само като обект на интеграция, при 13 мерки с оперативна съвместимост като цел | Оперативна цел 3 към СЦ 2 и отделни мерки с бюджет за Портала и за хоризонталните системи |
| 29 | ПК, Мярка 24, стр. 86–87; Мярка 135, стр. 262 | Предвиждат се нови самостоятелни входни точки | Допълнение към принцип 3: нови портали само при доказана невъзможност за реализация през ПЕУ |
| 30 | ПК, Мярка 132, стр. 258–259 | NDGF в 2 институции до 2028 г. и 5 до 2030 г., без собствен бюджет | Обхват и ресурс, съответстващи на заявената амбиция |
| 31 | ПК, Мярка 137, стр. 266 | 3 пилотни проекта до 2028 г. и 5 до 2030 г. | Същото |
| 32 | ПК, Раздел 6, стр. 288 | Консултацията от октомври 2025 г. е отчетена с едно изречение, без справка | Публикуване на справка с мотиви по всяко предложение |
| 33 | ПК, Раздел 6, стр. 288 и 12 други места | Позовавания на „МЕУ” и на „министъра на електронното управление” | Замяна с МИДТ и министъра на иновациите и дигиталната трансформация |