Основните бариери включват недостиг на квалифицирани кадри, високи инвестиционни разходи, регулаторна сложност, опасения за киберсигурността и липса на връзка между науката и бизнеса
Наблюдава се сериозен недостиг в цифровизацията на бизнеса, пише в State of the Digital Decade 2026, Short Country Report Bulgaria.
В раздела Конкурентоспособен, суверенен и устойчив ЕС, основан на технологично лидерство, пише:
Инфраструктурата за свързаност е един от най-силните цифрови активи на България, с много високо покритие от оптични влакна и мрежи с много висок капацитет (VHCN), както и значителен напредък в разгръщането на 5G. Основното предизвикателство обаче е преминаването от внедряване към ефективно използване: усвояването на гигабитов интернет остава ограничено въпреки високото покритие, което отразява ограниченията на достъпността и териториалните различия. Напредъкът в внедряването и ефективното използване на 5G мрежи в честотната лента 3,4–3,8 GHz остава неравномерен.
Малките и средни предприятия изостават значително от средното за ЕС ниво по отношение на основния цифров интензитет, а внедряването на облачни решения, изкуствен интелект и анализ на данни все още е ограничено. Въведен е широк набор от мерки за подкрепа и в някои области е видим напредък, но тези мерки все още не са довели до мащабна трансформация, което отразява предизвикателствата пред тяхната достъпност, последователност и ефективно усвояване от бизнеса, особено от МСП, включително чрез съществуващите структури за подкрепа.
Основните бариери включват недостиг на квалифицирани кадри, високи инвестиционни разходи, регулаторна сложност, опасения за киберсигурността и липса на връзка между науката и бизнеса. Освен това липсата на всеобхватен план за действие за прилагане на националната стратегия за ИИ ограничава координацията и въздействието на усилията за насърчаване на усвояването на ИИ. Приоритетите включват засилване на консултативната, квалификационната и инвестиционната подкрепа, подобряване на инструментите за подкрепа на иновациите и допълване на националната стратегия за ИИ с ясна рамка за прилагане.
България укрепва технологичния си капацитет, включително в областта на инфраструктурата за данни, периферните изчисления и квантовите изследвания. Иновационната екосистема обаче остава сравнително малка, с ограничени частни инвестиции и слаба комерсиализация на научните изследвания.
Готовността за киберсигурност остава ниска, особено сред МСП. Постигнатият напоследък напредък, включително транспонирането на Директивата NIS2 и целенасочените мерки за подкрепа, осигурява основа за подобрение, но са необходими допълнителни усилия, за да се гарантира ефективното прилагане и по-широкото ѝ приложение.