Само по едно публично становище получиха проектите на наредби на КЗЛД

Не познавам лично автора, но благодаря за труда му

Не познавам Никола Гешев, написал становищата по проектите на наредби на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).  Но му благодаря сърдечно за труда. Днес публикувам неговите „бележки и предложения“ по приключилата на 9 август обществена консултация по проекта на Наредба относно условията, изискванията и редът за акредитация и отнемане на акредитация на сертифициращ орган, критериите, механизмите и процедурите за сертифициране, печати и маркировки:

Уважаеми г-жи и г-да,

Представям бележките и предложенията си по проекта на Наредба относно условията, изискванията и редът за акредитация и отнемане на акредитация на сертифициращ орган, критериите, механизмите и процедурите за сертифициране, печати и маркировки:

1. В заглавието на проекта на наредба думата „редът“ е използвана след предлога „относно“, поради което е правилно да се изпише без пълен член, т.е. „реда“.
2. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (Указ № 883) наредбите трябва да имат и номера, какъвто в случая не е предвиден. За справка вж. Наредба № 1 от 27.07.2023 г. за воденето на регистъра на сигналите по чл. 18 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения и за препращане на вътрешни сигнали към Комисията за защита на личните данни; Наредба № 1 от 23.06.2026 г. за резервите за гарантиране на брутния размер на вноските във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и резервите за гарантиране на пенсионните плащания; Наредба № 5 от 07.07.2026 г. за изискванията към обученията и изпитите на лицата, осъществяващи дейност по осигурително посредничество, и образците по чл. 123г, ал. 12 и 16 от Кодекса за социално осигуряване и редица други.
3. Съгласно чл. 40, ал. 2, т. 3 от Указ № 883, когато се прави препращане към разпоредби от актове на правото на ЕС, освен означението на разпоредбите, се посочва наименованието на акта с неговия номер и дата, органът, който го е приел, а при първото препращане – и съответният брой на „Официален вестник“ на Европейския съюз, където актът е публикуван на български език; „Официален вестник“ на Европейския съюз се посочва със съкращение „ОВ“. Съобразявайки това изискване, при първото препращане в чл. 1 от проекта на наредба към разпоредби от Регламент (ЕС) 2016/679, той трябва да бъде изписан по следния начин: Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.).
4. В чл. 1 от проекта на наредба, при изписването на наименованието на правилника за дейността на КЗЛД, е пропуснат предлогът „на“ пред думите „нейната администрация“.
5. В чл. 5 от проекта на наредба е изпуснат знакът за номер (№) след думата „Приложение“.
6. В края на чл. 6, ал. 2, т. 3 от проекта на наредба трябва да се постави знак за точка и запетая (;) вместо точка.
7. В изпълнение на изискването на чл. 27, ал. 1 от Указ № 883 в целия текст на проекта на наредба трябва да се унифицира изписването на разпоредбите със съкращението „чл.“, тъй като на места е изписано и като „член“.
8. В края на чл. 8, ал. 1 от проекта на наредба трябва да се постави знак за точка, а не точка и запетая.
9. В края на чл. 8, ал. 2 от проекта на наредба трябва да се постави знак за точка, а не точка и запетая.
10. В края на чл. 10, ал. 1 от проекта на наредба трябва да се постави знак за точка, а не точка и запетая.
11. В чл. 10, ал. 1 от проекта на наредба е използван неясен термин – „нарежданията“. Нито в Регламент (ЕС) 2016/679, нито в Закона за защита на личните данни КЗЛД има правомощие да „нарежда“. Ако вносителят е имал предвид разпоредителните си правомощия по чл. 58 от Регламент (ЕС) 2016/679, следва да го коригира с юридически верния термин „разпорежданията“.
12. В чл. 10, ал. 1 от проекта на наредба думите „не издаване“ трябва да се изпишат слято. Думата се пише слято, когато обозначава самото действие или липсата на издаване (например на документ, заповед или касова бележка). Разделно се пише само в изречения, където частицата „не“ е пред глагол в лична форма, а не пред съществително име (например: „Той не издава документи днес“).
13. В чл. 12 от проекта на наредба, както и в други разпоредби, се препраща към множество точки без да е уточнено дали са от Приложение № 1 към нея или от друг документ (международен стандарт). Следва да се уточни изрично.
14. В чл. 12, т. 4, б. „б“ и „в“ от проекта на наредба спомагателните глаголи [е]и [са] трябва да се пред думите „създадена“, съответно „налице“, а не след тях.
15. В изпълнение на изискването на чл. 27, ал. 1 от Указ № 883 в целия текст на проекта на наредба след буквите трябва да се поставят скоби, а не точки.
16. В чл. 12, т. 7, б. „а“ от проекта на наредба трябва да се уточни, че става въпрос за познаване на законодателството за защита на [личните]данни, а не просто на данните, които могат да бъдат и нелични.Словосъчетанието „защита на данните“ е използвано и в други текстове, които също трябва да се редактират.
17. В чл. 12, т. 7, б. „е“ от проекта на наредба думата „по – специално“ трябва да се изпише с малко тире и без интервали.
18. В чл. 13, ал. 1 от проекта на наредба използваният термин „висше учебно заведение“ е неактуален. По Закона за висшето образование актуалният термин е „висше училище“.
19. В чл. 13, ал. 2 от проекта на наредба думата „придобито“ трябва да се изпише в ж.р. (т.е. придобита), защото се съгласува със „степента“, а не с „висшето образование“.
20. В чл. 16, ал. 3 и други разпоредби от проекта на наредба се препраща към думата „раздел“, следвана от точки (в случая 7.1), без да е ясно дали са от Приложение № 1 или друг документ (международен стандарт).
21. Според българската правна традиция използваните в чл. 20, ал. 2, т. 1 от проекта на наредба думи „установяване на самоличността на заявителя“ предполагат, че заявителят за сертифициране може да бъде само физическо лице. Доколкото обаче юридическите лица също могат да бъдат субект на сертификация, разпоредбата следва да бъде допълнена и да предвижда възможността за индивидуализация и на юридически лица.
22. В чл. 22 от проекта на наредба е изпуснат знак за точка след номера на члена.
23. В изпълнение на изискването на чл. 26, ал. 2 от Указ № 883 буквите в чл. 23, ал. 2 от проекта на наредба трябва да станат на точки (алинеите се състоят от точки, а точките от букви).
24. Използваният в чл. 23, ал. 2, б. „г“ термин „отменен“ е неправилен. Съгласно изискванията на чл. 43 от Регламент (ЕС) 2016/679 сертификатите се „отнемат“.
25. Използваният в чл. 23, ал. 2, б. „й“ термин „отменена“ също е неправилен. Съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни акредитацията на сертифициращия орган се „отнема“.
26. В чл. 25, изречение второ от проекта на наредба думите „заявителя, съответно клиента“ трябва да бъдат в именителен падеж: „заявителят, съответно клиентът“, тъй като са подлог и се изписват с пълен член.
27. В чл. 27 от проекта на наредба терминът „анулиране“ е неправилен. Както вече беше уточнено по-горе, сертифициращите органи могат да „отнемат“ сертификати.
28. Използваните в чл. 28 от проекта на наредба термини „предоставянето или недопускането“ на сертификат не произтичат нито от Регламент (ЕС) 2016/679, нито от Закона за защита на личните данни. Може би касае издаването или отказ за издаване на сертификат, което трябва да бъде уточнено от вносителя.
29. В чл. 30, ал. 1, т. 1 от проекта на наредба думата „име“ трябва да се замени с „наименование“, който е общоупотребимият термин, когато става въпрос за юридически лица, защото съгласно чл. 12 от наредбата сертифициращите органи могат да бъдат само юридически лица.
30. Когато изречение започва с израза „В случай че…“ не се поставя запетая пред „че“, защото то има ролята на съставен подчинителен съюз. Поради това запетаята пред „че“ в чл. 30, ал. 2 от проекта на наредба трябва да отпадне.
31. В чл. 32, ал. 1, т. 1 от проекта на наредба първата дума трябва да се изпише с малка буква, както са останалите точки.
32. В чл. 32, ал. 1, т. 4 от проекта на наредба в края трябва да се постави знак за точка, а не точка и запетая.
33. В чл. 34, ал. 4 от проекта на наредба думите „не издаване/не подновяване“ на сертификат трябва да се изпишат слято.
34. В чл. 35, ал. 1 и 2 от проекта на наредба трябва да се съгласува използваната терминология: в ал. 1 се посочват „процедурни насоки“, докато в ал. 2 се говори за „процедурни указания“.
35. Редакцията на чл. 35, ал. 4 от проекта на наредба не е достатъчно прецизна за нормативен текст, защото има няколко неясноти. Първо, изразът „информацията във връзка с оплаквания“ е твърде широк – не става ясно каква точно информация трябва да бъде публично достъпна: самите оплаквания, данни за броя им, предмета им, резултата от разглеждането им или цялата преписка. Второ, не е съвсем ясно разграничението между „оплаквания относно спазването на изискванията за сертифициране“ и „жалби за нарушения на сертификати“. Особено формулировката „нарушения на сертификати“ звучи неточно – обикновено се нарушават изисквания, условия, правила или задължения, а не самият сертификат. Трето, „в тези случаи“ може граматически да се отнася както само до жалбите, така и до двете категории. Ако забраната за разкриване на лични данни се отнася до цялата публикувана информация, това следва да се уточни изрично. Четвърто, „страните в производството“ предполага наличието на формално производство и процесуални страни. Ако „оплакването“ не винаги води до образуване на такова производство, по-точно би било да се посочат конкретните лица – например подателят на оплакването или жалбата и засегнатите лица.
36. Понятията, дефинирани в § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на проекта на наредба, трябва да бъдат оградени с кавички (за справка вж. изписването на понятията от ДР на Закона за защита на личните данни).
37. С цел правна яснота в дефиницията на понятието „Акредитация“ по § 1, т. 2 от ДР на проекта на наредба е препоръчително думите „компетентния надзорен орган“ да се заменят с „Комисията за защита на личните данни“. По същите съображения думите „установени от надзорния орган“ могат да се заменят с „установени в тази наредба“.
38. В § 1, т. 3 от ДР на проекта на наредба думата „надзорния“ трябва да се поправи на „надзорен“.
39. В § 2 от ДР на проекта на наредба използването на понятието „Европейския съюз“ е неточно, защото администраторите или обработващите лични данни могат да не са установени на територията на държава-членка на Европейския съюз, но независимо от това, за тях да не се приложими въобще изискванията на Глава V от Регламент (ЕС) 2016/679. Такъв е случаят с Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, които не са членки на ЕС, но са членове на Европейското икономическо пространство (ЕИП) и предаването на лични данни към тях не представлява международен трансфер към трета държава по смисъла на Глава V от Регламент (ЕС) 2016/679.Също така не е правилно да се посочва, че за да има трансфер на лични данни по Глава V от Регламент (ЕС) 2016/679 износителите на данни трябва да са „администратори или обработващи данни от ЕС“, доколкото считано от 20 юли 2018 г. Регламент (ЕС) 2016/679 се прилага и в трите посочени държави, които не са членки на ЕС. Наред с това, самото препращане към чл. 46, параграф 2, буква е) от Регламент (ЕС) 2016/679 не е достатъчно, защото не са уредени задължителните и изпълними ангажименти на получателя в трета държава, правата на субектите на данни, последващите трансфери, достъпът на публични органи и спирането на трансфера. Поради това трябва да се създаде отделна глава, която да урежда тези въпроси, както е посочено в Насоки 7/2022 относно сертифицирането като инструмент за предаване на данни на Европейския комитет по защита на данните, или § 2 от ДР на проекта на наредба следва да отпадне.
40. В § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на проекта на наредба се посочва, че наредбата се „издава“. Според българската правна доктрина колегиалните органи (наричани още „колективни“) приемат подзаконовите нормативни актове, тъй като волята им се формира чрез обсъждане и гласуване, докато едноличните органи ги издават, тъй като актът е резултат от еднолично властническо волеизявление. Видно от чл. 7, ал. 1 от Закона за защита на личните данни КЗЛД е колегиален орган, поради което терминът трябва да се коригира. Заслужава да се отбележи също така, че законовата делегация за приемане на наредбата е очертана ясно в чл. 14, ал. 5 и 6 от Закона за защита на личните данни и преценката за това е направена в националното право. Поради това направената връзка с изредените разпоредби от Регламент (ЕС) 2016/679 е напълно безпредметна и не е в унисон с изискванията на Указ № 883 за строежа на нормативните актове.
41. В § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на проекта на наредба думата „редът“ отново е използвана след предлога „относно“, поради което трябва да се изпише без пълен член.
42. С § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на проекта на наредба се възлага на дирекция от администрацията на КЗЛД задължение да „следи“ за актуалните изисквания на ISO/IEC 17065/2012 и при промяна заедно с друга дирекция, съобразно функционалните им компетентности по Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, да предлагат съответните изменения в наредбата. На първо място следва да се подчертае, че в административното право компетентността е нормативно очертаният кръг от властнически правомощия на един административния орган, които могат да бъдат материални, териториални, персонални и времеви. Администрацията на един административен орган подпомага неговата дейност, но няма собствена компетентност, защото не е орган на власт и не разполага с властнически правомощия. Законът за администрацията също разграничава правомощията на органите от структурата и организацията на тяхната администрация. В този смисъл е абсолютно неправилно да се говори за „функционални компетентности“ на структурни звена от администрацията на даден орган. В случая те имат функционални задължения, а не компетентности. С тази наредба не могат да се вменяват допълнителни функционални задължения на структурни звена от администрацията на КЗЛД, защото съгласно чл. 11 от Закона за администрацията функциите на дирекциите се определят с устройствения правилник на съответната администрация. Тук трябва да се отчита и основополагащия принцип на публичното право,според който на държавните органи е „разрешено само това, което е изрично предвидено в закона“. Поради изложените съображения § 4 трябва да отпадне, защото предложените нови функционални задължения на дирекциите могат да бъдат възложени единствено чрез допълнение в Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация.
43. Проекторазпоредбите на чл. 1 и § 1 от Преходните и заключителните разпоредби съдържат различни препратки към чл. 57, пар. 1 Регламент (ЕС) 2016/679. Предметът на наредбата е смесен с вътрешни разпоредби от Правилника за дейността на КЗЛД и на нейната администрация. Следва да се уеднаквят препратките към Регламент (ЕС) 2016/679, като в чл. 1 да остане ясно описание на предмета на наредбата.
44. Проектът на наредба превръща частен стандарт в непосредствен нормативен ориентир, без да посочва приложимото му издание, език или достъп до него. Съществени задължения не следва да се извличат единствено от защитен и по правило платен документ. Поради това следва да се посочи точното издание и приложимата версия, а съществените материални и процесуални изисквания да бъдат възпроизведени в постановителната част на наредбата, а всяка бъдеща промяна да се въвежда само чрез формално изменение на наредбата.
45. Приложение № 1 не е оформено като нормативен текст. То започва като „Решение на КЗЛД“ и съдържа увод, мотиви и бъдещи формулировки като „КЗЛД възнамерява“, „проект на решение“, „ще залегнат“ и „ще бъдат включени в наредбата“. Не е ясно кои части са задължителни правни норми и кои имат само обяснителен характер. Поради това приложението следва да се преработи изцяло като ясно номериран набор от безусловни критерии. Да отпаднат историческите, мотивиращите и бъдещите формулировки.
46. Основният текст на проекта на наредба и приложението си противоречат, уреждайки едни и същи въпроси различно. Например: чл. 13, ал. 3 изисква най-малко пет години професионален опит, а приложението предвижда минимум три години за определени експерти/оценители; чл. 6, ал. 2, т. 2 изисква задължително застраховка „Гражданска отговорност“, докато приложението допуска резервен фонд, застраховка за професионална или обща отговорност или други обезпечителни мерки; чл. 12, т. 3 забранява всякакви договорни отношения между сертифициращия орган и клиента, докато чл. 23 задължава страните да сключат споразумение за сертифициране.
47. В чл. 3 от проекта на наредба се предвижда КЗЛД да има право да „отхвърли“ процедури за оценяване, но не е напълно неясно дали ще се отхвърля схема, метод за оценяване, заявление за акредитация или конкретна сертификационна процедура. Липсват адресат, доказателствен стандарт и последици. Текстът трябва да се редактира и да се определи точният предмет и производство. Терминът „отхвърли“ следва да се замени с конкретен резултат – отказ за одобряване на схема/метод или отказ/ограничаване на акредитационния обхват, след право на становище, а не абсолютно и безусловно.
48. В чл. 4 от проекта на наредба терминът „правомощие“ може да създаде впечатление за делегирана държавна власт. Акредитацията удостоверява способността за оценяване на съответствието в конкретна област или дейност. Следва да се редактира в смисъл, че акредитираният орган има право да извършва сертифициране единствено в определения с решението обхват и по одобрените критерии и схеми.
49. В чл. 6, ал. 1 от проекта на наредба се смесва акредитацията със сертифицирането. От кандидата за акредитация се изискват договори между администратор и обработващ лични данни – документи, които са относими към администратора или обработващия, кандидатстващ за сертификат, а не към сертифициращия орган. Изискването кандидатът за акредитация да посочи дали използва обработващи лични данни и да представи договори администратор-обработващ принадлежи към описанието на обекта на оценката при заявление за сертификат. Същото се съдържа в т. 7.2 от приложението. Разпоредбата би следвало да изисква данни за правния статут, организационната структура, схемите и обхвата на исканата акредитация, клонове/изнесени офиси, персонал и възлагане на външни дейности.
50. Списъкът на документи към заявлението по чл. 6, ал. 2 от проекта на наредба е непълен и частично неотносим. Липсват документи за собственост и контрол, безпристрастност, компетентност по роли, процедури за оценяване, вземане на решения, жалби, обжалване и мониторинг. Точка 4 пък е адресирана към конкретни администратори/обработващи, а не към кандидата за акредитация като сертифициращ орган. Поради това следва да се въведе структуриран и изчерпателен списък на документите. Уведомяването за използване на европейски печат от изнесен офис пък следва да се премести сред текущите задължения след акредитацията.
51. В чл. 7 на проекта на наредба е предвидено, че в случай на непълнота или нередовност на представените документи, комисията дава указания на заявителя и определя едномесечен срок за отстраняването им. Не са посочени обаче последиците от неизпълнение на указанията, изискванията към тях и моментът, от който срокът за произнасяне продължава. С оглед на това следва да се предвиди, че указанията са конкретни и изчерпателни, като при неизпълнение заявлението се оставя без разглеждане с мотивиран акт, а срокът за произнасяне спира до отстраняване на нередовностите.
52. Тримесечният срок за произнасяне по чл. 8, ал. 3 от проекта на наредба не е обвързан с етапи. Липсват документален преглед, проверка на място, интервюта, наблюдение на оценяването, доклад, корективни действия и разделение между оценител и решаващ орган. Поради това трябва да се уреди пълният цикъл, включително изискването за безпристрастност на оценителния екип, право на възражение срещу негов член, доклад, срок за коментари и независимо решение. Наложително е да се въведат и основания за спиране на срока.
53. В чл. 9 от проекта на наредба са предвидени условия и ред за подновяване на акредитацията, но не е уредено какво става, ако КЗЛД не се произнесе до изтичането на акредитацията. Срокът от три месеца може да е недостатъчен при извършване на проверка на място и налагане на корективни мерки. Препоръчително е да се предвиди по-ранно подаване и да се уреди изрично дали своевременно подаденото искане запазва действието на акредитацията, при какви условия и за какъв максимален период.
54. В чл. 10 и чл. 34, ал. 4 от проекта на наредба се използват неясни термини „нареждания“, „не издаване“ и „неподновяване“ без да се посочва кои правомощия по Регламент (ЕС) 2016/679 се упражняват и кога актът е изпълним. Вносителят следва да използва терминологията на чл. 58 Регламент (ЕС) 2016/679 и АПК. Основание за действие да бъде конкретен влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение административен акт, издаден в рамките на компетентността на КЗЛД.
55. Контролът и отнемането на акредитацията не са пропорционално степенувани. Проекторазпоредбата на чл. 11 позволява отнемане при всяко несъответствие или нарушение, без да предвижда възможност за налагане на корективни мерки, срок за отстраняване на несъответствията, ограничаване на обхвата или временно спиране. Не са уредени и последиците за вече издадените сертификати. Отнемането на акредитацията трябва да е крайна мярка, която да се налага при съществено, повторно или неотстранено несъответствие/нарушение.
56. Направените в чл. 12, т. 4 от проекта на наредба препращания към ISO са объркани, защото вътрешният одит, превантивните и коригиращите мерки са отнесени към една и съща т. 8.6, докато приложението посочва различни точки. Препратките трябва да бъдат проверени и уеднаквени, а същността на задълженията да се опишат в самата наредба.
57. Предвидените в чл. 12-14 критерии за експертния капацитет са общи и противоречиви. Използват се неясни категории като „хуманитарна, природна, икономическа“ експертиза. Препоръчително е да се създаде матрица по роли: водещ оценител, технически оценител, правен експерт, преглеждащ оценката и лице, вземащо решение. За всяка роля да има квалификация, релевантен опит, одиторски опит, обучение и правила за независимост.
58. Предвидените изисквания за образование и квалификация по специалност „Право“ в текста на чл. 13 от проекта на наредба не са съгласувани с изискването за юридическа правоспособност в приложението.
59. В чл. 15 от проекта на наредба е предвидено автоматично предаване на „цялата“ документация на КЗЛД до определянето на друг сертифициращ орган, което обаче е бъдещо несигурно събитие. Този режим не отчита необходимостта от защита на търговската тайна (при наличие на такива), мерките за сигурност, правилата за избор на приемащ орган, уведомяването на клиента и сроковете за съхранение на документацията.
60. В предвидените с чл. 16-18 от проекта на наредба правила за схемите и критериите за сертифициране липсва ред за одобряване и изменение на схема, управление на версии и преход между тях. Изискването критериите да обхващат „всички възможни сценарии“ е практически неизпълнимо, поради което следва да се замени с „разумно предвидимите сценарии, относими към обхвата и риска“.
61. Предвиденото в чл. 20 от проекта на наредба минимално съдържание на заявлението за сертифициране не е съгласувано с приложението и не изисква точно описание на обекта на оценката, версиите, границите, интерфейсите и трансферите. Предвиденият в чл. 21, ал. 1 от проекта на наредба едномесечен срок не отчита тежестта на нередовностите. Препоръчително е да се уеднакви съдържанието и да се въведе базиран на риска режим на коригиращи действия, а при съществено несъответствие да е допустим мотивиран отказ.
62. Предвидените в чл. 24 от проекта на наредба хипотези на промяна в изискванията за сертифициране са непълни. Трябва да се включат случаите при изменения в законодателството, практиката на Съда на ЕС, решения и относими насоки на ЕКЗД, както и при промени в критериите и развитието на техниката.
63. Предложените в чл. 30 от проекта на наредба реквизити на сертификата са твърде малко. Освен тях сертификатът трябва да съдържа и уникален номер, данни за клиента, информация за схемата и версията, точен обект и обхват, критерии, срок на валидност, ограничения, статус и публичен адрес за проверка.
64. В текстовете на чл. 31 и 32 от проекта на наредба не са уредени правила при злоупотреба със знак, нито мерки при спиране/отнемане. Изискването за публикуване на пълни доклади, методи, тестове и резултати може да разкрие търговски тайни, уязвимости и лични данни и противоречи на поверителността. Поради това следва да се публикува само стандартизирано резюме без чувствителни/защитени подробности. Пълният доклад трябва да се пази само при поискване от КЗЛД. Следва да се въведе изискване за електронна проверка на статуса, както и да се разпишат основания за прекратяване на правото за използване на знак.
65. В чл. 33-35 от проекта на наредба не са разграничени жалбите на трети лица за нарушение на сертификат от обжалване на сертификационното решение. Липсват срокове, изискване за независимост при разглеждането им и правила за публично отчитане. Поради това следва да се уредят отделно: жалби за използването на сертификат; обжалване на решенията на сертифициращия орган; сигнали до КЗЛД.
66. Навсякъде в текста трябва да се използва последователно „Регламент (ЕС) 2016/679“ или въведеното съкращение „ОРЗД“.
67. Навсякъде в текста трябва да се уеднаквят понятията „сертификация“ и „сертифициране“, както и „заявител“, „кандидат“, „клиент“ и „притежател на сертификат“.
68. В чл. 18, ал. 2 от проекта на наредба думата „оставят“ следва да се замени с „оставя“.
69. В чл. 19 от проекта на наредба думата „сертификатите“ следва да се замени със „сертификати“.
70. В приложението трябва да се заличат технически грешки като „орган6“, слепени изречения и нарушена номерация.