От ведомството очакват прилагане на принципите на умереност, пропорционалност и социална отговорност при използването на търговски марки, фирмени наименования и други корпоративни обозначения в телевизионни програми
Националната агенция за приходите (НАП) публикува „с цел уеднаквяване на практиката при създаването на търговски съобщения в сектора“ Насоки за реклама на хазартни игри.
В съобщението на приходната агенция пише, че „документът дава детайлни разяснения за прилагането на относимите правни норми, насърчава саморегулацията и съдейства за по-добрата защита на потребителите.
Насоки, свързани с прилагането на чл. 10 от Закона за хазарта
Рег. № 60-30-730/07.08.2026 г.
ЦУ на НАП
Издаването и публикуването на настоящите насоки е обусловено от множество сигнали, постъпили в Националната агенция за приходите (НАП) от граждани, медийни запитвания, становища на неправителствени организации и др. В тях се поставят въпроси, свързани с популяризирането на хазартната дейност чрез всички форми на търговска комуникация.
Основен акцент в получените сигнали и становища е прогресивното нарастване на присъствието на хазартни брандове във всички обществени сфери и комуникационни канали. Това масирано присъствие създава усещане за прекомерно насищане и може да се възприеме като стимулиране на участието в хазартните игри. Доказателство за това е широкото използване на хазартна символика, като „търговски марки“, „лога“ и различни форми на спонсорство. Излагат се твърдения, че чрез рекламите в телевизионния ефир на маркетингов бизнес модел с ясно изразена търговска цел (например предложения за търговски франчайз или посредничество, насочено към потенциални бизнес контрагенти) се съдържат търговски марки на организатори на хазартни игри, с което се заобикалят и съответно нарушават разпоредбите на чл. 10 от ЗХ.
Обръща се внимание и на факта, че развитието на цифровите технологии създава нови форми за комуникационно представяне на „търговски марки“, „лога“ на организатори на хазартни игри, включително чрез технологии за виртуално наслагване (digital overlay/virtual advertising). Чрез тях, с помощта на специализиран софтуер, в реално време към телевизионното излъчване се добавят или подменят рекламни елементи на организатори на хазартни игри. Това се случва независимо дали тези елементи и обозначения присъстват физически на мястото на провеждането на събитието.
Предвид изложеното дотук се поставя въпрос за необходимостта от ограничаване на прекомерното присъствие на корпоративни обозначения на организатори на хазартни игри в телевизионното съдържание в различните обществени телевизии, особено при програми с висока обществена значимост и значителен зрителски интерес и засилен контрол по отношение на спазването на разпоредбите на ЗХ.
След извършен анализ НАП счита за належащо, с цел уеднаквяване на практиката и предвид засиления обществен интерес, да бъдат дадени настоящите Насоки, чиято цел е създаване на предвидимост и единен подход при осъществяване на контролната дейност по ЗХ, отчитайки досега изразяваните становища и съобразявайки се с развитието на съвременните комуникационни технологии и разнообразните способи за представяне на корпоративна идентичност в телевизионната среда.
В ЗХ разпоредбите, които имат отношение към горе засегнатите и описани проблеми са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗХ се забранява рекламата на хазартни игри:
- в радио- и телевизионни програми, с изключение на излъчването на тиражите на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ и тяхното анонсиране;
- на обществени места, включително фасади на сгради;
- в печатни произведения и електронни медии, включително и интернет страници;
- върху имущество – държавна собственост и общинска собственост, с изключение на обекти, които имат издаден лиценз по реда на този закон;
- върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения.
В § 1, т. 23 е дадена дефиниция за „Реклама на хазартни игри“, като разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри, включително като създава впечатление, че с участието в играта потребителите ще могат да разрешат лични или финансови проблеми или ще постигнат финансово благополучие, или приканва гражданите да участват в играта с обещания за големи печалби. Реклама на хазартни игри е и всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва наименование на хазартни игри или търговска марка на организатор на хазартни игри, както и фирма или търговска марка на организатор на хазартни игри върху продукти и стоки.
До момента НАП последователно приема, че визуализирането на търговска марка, фирмено наименование, лого или друг отличителен знак на лицензиран организатор на хазартни игри в телевизионен ефир само по себе си не представлява реклама, при условие, че не създава в потребителя впечатление, че участието в хазартни игри е средство за постигане на финансово благополучие, нито го приканва към участие в такива игри. Същевременно с това обаче, в телевизионния ефир се наблюдава наслагване и прекомерно повторение на посочените по-горе елементи, което може да се приеме като привличане за участие в хазартни игри.
В съответствие с това разбиране, същият подход следва да се прилага и по отношение на съдържание, насочено към привличането на потенциални бизнес партньори за разкриване и управление на пунктове за приемане на залози, когато липсват елементи, които пряко насърчават участието в хазартни игри.
НАП многократно е посочвала, че съответствието с чл. 10 от ЗХ се преценява за всеки отделен случай, въз основа на всички относими факти и обстоятелства. Възможно е отделни, формално допустими елементи, разгледани заедно, да създадат комуникационно съдържание, което противоречи на целите на законовите ограничения за рекламата на хазартни игри.
Ето защо, с цел създаването на по-задълбочена и аргументирана основа за по-прецизна комплексна оценка на случаи на масирано брандиране с фирмени наименования на лицензирани оператори на хазартни игри в телевизионния ефир, не следва да се анализира единствено отделен визуален или словесен елемент, а неговото място в общата комуникационна среда и съвкупният ефект от използваните комуникационни средства, тъй като при осъществяване на контролната дейност могат да бъдат съобразявани следните обстоятелства: честотата на излъчване; продължителността на присъствието; начинът на позициониране; характерът на аудиторията и съвкупният комуникационен ефект.
В случаите, когато корпоративната идентичност на лицензиран организатор на хазартни игри се използва системно, многократно и с висока степен на визуална експозиция в рамките на телевизионна програма, спортно събитие или друг програмен формат, следва да се извършва цялостна оценка на всички относими факти и обстоятелства. При преценката следва да се отчита дали, чрез съвкупността от използваните комуникационни средства фактически не се постига резултат, идентичен или функционално сходен с този на рекламата на хазартни игри, независимо, че отделните елементи, разгледани самостоятелно, биха се явявали допустими.
По отношение на новите и вече все по-често използвани форми за комуникационно представяне на търговски марки и корпоративни обозначения, свързани с организатори на хазартни игри чрез технологиите за виртуално наслагване (digital overlay/virtual advertising), е необходимо да се прави разграничение между:
– естественото визуализиране на рекламни елементи, които обективно присъстват на мястото на провеждане на международно спортно или друго публично събитие – например: попадане на законно разположени рекламно-информационни елементи и съоръжения на хазартен организатор в телевизионната картина при излъчване на спортното събитие, чието фирмено наименование се показва (като възложител/бенефициент на рекламата) без активно действие от страна на телевизионния оператор(разположени Led пана или винилови рекламни табели в спортните съоръжения, указващи наименованието/търговската марка на субектите, спонсориращи спортното мероприятие или спортните клубове);
– и случаи, при които корпоративни обозначения се добавят, заменят или модифицират чрез самостоятелни технически средства с цел допълнителното им експониране пред аудиторията на конкретната телевизионна програма (например, чрез дигитално наслагване, което е видимо само за телевизионната аудитория, но не и за присъстващите на самото спортно мероприятие).
Независимо от използваната технология, при упражняване на контролните си правомощия, НАП ще отчита не използваната технология сама по себе си, а нейното предназначение, обхват, честота и крайния комуникационен ефект върху аудиторията, тъй като безспорно използването на технически средства не следва да води до резултат, който фактически обезсмисля целите на ограниченията, въведени с чл. 10 от ЗХ. В тази връзка НАП ще разглежда в цялост и в тяхната взаимовръзка съвкупността от отношенията и договорите между медиите, организаторите на хазартни игри, вкл. с трети страни.
Въз основа на изложеното НАП, препоръчва доставчиците на медийни услуги и лицензираните организатори на хазартни игри да прилагат принципите на умереност, пропорционалност и социална отговорност при използването на търговски марки, фирмени наименования и други корпоративни обозначения в телевизионните си програми.
Особено внимание следва да бъде отделяно на съдържание, достигащо до широка аудитория, включително спортни събития с висока гледаемост, развлекателни формати и предавания, които могат да бъдат възприемани и от непълнолетни лица.
Обръщам внимание също и че при търговска комуникация с цел набиране на партньори от организатори на хазартни игри следва да се съблюдават следните принципни положения:
Информацията за набиране на партньори не следва да бъде поднасяна с цел, надхвърляща пределите на търговската комуникация.
По един начин се възприема израз като „Открий си пункт на ……. Заплащане 6 % от оборота“. По съвсем различен начин се възприема бизнес комуникация, поднесена като видеоклип, заснет във вътрешността на пункт за приемане на залози и изплащане на печалби, в който освен промотиране търговската марка на организатора, от участващото в клипа лице се произнасят изразите: „Има всичко, което хората харесват…“; “Сигурен доход в най-вълнуващото време за футбол“ и в хода на клипа се пресъздава приятна и задушевна атмосфера на комуникиращи си във вътрешността на пункта млади хора, както и различни елементи, които правят пряка аналогия с хазартната игра.
Във втория случай, считаме, че пунктовете за спортни залози са промотирани не само като приятно място за забавление, но и като място за създаване на социални контакти и дори за срещи с известни спортисти. Поднесена по този начин, бизнес комуникацията цели стимулиране на зрителите към посещение в пунктовете за залози. В този контекст се прокрадва тенденция за асоцииране на спортната идея с възможностите за генериране на алтернативни финансови постъпления чрез участие в хазартни игри. Такова припокриване крие риск от промяна в общественото възприятие, при което спортът губи традиционната си роля на средство за физическа култура и/или забавление.
Считаме за необходимо да укажем, че вторият подход за поднасяне на бизнес комуникация – насочена за намиране на партньори, е крайно неприемлив, тъй като директно насочва аудиторията към посещения на местата за направа на спортни залози. В този смисъл всяка форма на насочване или рекламна кампания, която приканва аудиторията към посещение на места, където се предлагат хазартни игри за НАП е неприемлива и ще подлежи на строги санкции.
Не на последно място следва да се има предвид, че настоящите насоки целят да уеднаквят практиката при създаването на търговски съобщения в сектора, като предоставят детайлни разяснения за прилагането на относимите правни норми. Насоките са насочени към насърчаване на саморегулацията и повишаване защитата на потребителите.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП: ХРИСТО МАРКОВ
Документът е електронно създаден и подписан, като данни за електронния подпис на издателя се визуализират в горния десен ъгъл на началната страница, съгласно действащите нормативни изисквания.
Национална агенция за приходите обработва и защитава личните Ви данни, съобразно изискванията на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г.
Повече подробности за ангажиментите на Националната агенция за приходите, в качеството й на администратор на лични данни, можете да намерите в „Политика по защита на личните данни в Националната агенция за приходите“, публикувана на интернет адрес: или да се свържете с нас на имейл адреса на Информационния център на НАП: infocenter@nra.bg и телефон: 0700 18 700.