За календарната 2025 г. има образувани общо 9 съдебни производства срещу решения на КЗЛД по реда на ЗЗЛПСПОИН, като по 1 от производствата има влязъл в сила съдебен акт. 8 от производства са висящи – 3 пред втора инстанция и 5 – пред първоинстанционен съд
Днес, 2 юли, стана известно, че Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е отбелязала Деня за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (World Whistleblowers’ Day) на 23 юни:
„КЗЛД отбеляза Световния ден за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения
На 23 юни 2026 г. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) отбеляза Денят за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (сигналоподатели) съгласно Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН). Този ден е обявен за Световен ден за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, като цели да повиши обществената осведоменост за ролята им в борбата с корупцията и нарушенията, както и за тяхната защита.
Датата е определена от коалиция от неправителствени организации с цел да се създаде международен трибунал на обществено внимание и да се съвпадне по смисъл с годишнината от важни международни усилия и принципи на ООН за борба с корупцията.
Изборът на конкретен ден в средата на годината служи за глобална равносметка и даване на гласност на огромния личен, професионален и съдебен риск, който тези хора поемат, за да защитят обществото.
На този ден световната общност изразява признателност към смелостта на сигналоподателите (whistleblowers) при злоупотреби, превръщайки акта на сигнализиране от личен риск в споделена гражданска отговорност.
Събитието беше открито в заседателната зала на Комисия за защита на личните данни от председателя на КЗЛД – г-н Борислав Божинов и директора на дирекция „Канал за външно подаване на сигнали“ – Милена Тодорова.
В рамките на събитието беше подчертано значението на закона, с който е транспонирана Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза.
До приемането на Директива (ЕС) 2019/1937 защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, е разпокъсана в различните държави членки, както и непоследователна в различните области на обществени отношения. Опитът обаче показва, че недостатъчната защита на лицата, подаващи сигнали дори в една държава членка води до отрицателно въздействие върху прилагането на политиките на Съюза и в други държави членки, доколкото последиците от нарушенията на правото имат все по-често трансгранично измерение. От друга страна, в резултат на недостатъчната защита потенциалните сигналоподатели се въздържат да подават сигнали поради страх от ответни действия с цел отмъщение. С приемането на Директива (ЕС) 2019/1937 се цели предоставянето на балансирана и ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нередности, като се отчита тяхната ключова роля за разкриването и предотвратяването на нарушения. Въвеждат се общи минимални стандарти и се осигурява всеобхватна и съгласувана правна рамка за защита на лицата, с което да се преодолее липсата на сигнали и съответното неблагоприятно въздействие и сериозни вреди на обществения интерес.
Директива (ЕС) 2019/1937 е транспонирана в българската правна система в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) – (Обн. ДВ. бр.11 от 2 Февруари 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.65 от 28 Юли 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.84 от 6 Октомври 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.88 от 20 Октомври 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.38 от 9 Май 2025г., изм. ДВ. бр.16 от 10 Февруари 2026г., изм. ДВ. бр.51 от 5 Юни 2026г.). Основната цел на закона е именно осигуряването на защита на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, станала им известна при или по повод изпълнение на трудовите или служебните им задължения или в друг работен контекст.
На Комисията за защита на личните данни (КЗЛД/Комисията) е определена ключова роля в този процес като централен орган за външно подаване на сигнали и за защита на лицата, на които такава защита се предоставя по смисъла на ЗЗЛПСПОИН, съгласно предвиденото в чл. 19, ал. 1 от закона.
В много кратки срокове Комисията успява да положи основите на националната система за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Акцентът по приложението на закона е поставен върху информационно-разяснителната дейност сред задължените субекти по ЗЗЛПСПОИН – работодателите от публичния и частния сектор, с цел създаване на необходимите условия за законосъобразно изпълнение на техните законови задължения.
Отбелязването на Световния ден за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, е повод за равносметка на постигнатото до момента, както и за очертаване на бъдещите предизвикателства. КЗЛД ще продължи да работи активно за утвърждаване на добрите практики, повишаване на обществената информираност и ефективно прилагане на законодателството в полза на гражданите и обществото.“
На 24.06.2026 разказах, че 23 юни е World Whistleblowers’ Day и че през миналата година от постъпилите в КЗЛД сигнали по реда на ЗЗЛПСПОИН – 115, 57 са срещу публични организации, а 58 са срещу частни субекти.
За календарната 2025 г. има образувани общо 9 съдебни производства срещу решения на КЗЛД по реда на ЗЗЛПСПОИН, като по 1 от производствата има влязъл в сила съдебен акт. 8 от производства са висящи – 3 пред втора инстанция и 5 – пред първоинстанционен съд.
По образувано съдебно производство през 2024 г. има влязъл в сила съдебен акт през 2025 г. в полза на КЗЛД, пише в отчета на ведомството.