Решение на съда на ЕС по дела C-188/24 WebGroup Czech Republic и NKL Associates и C-190/24 Coyote System
Заглавието на прессъобщението на Съда на ЕС по двете съединени дела C-188/24 и C-190/24 е „Услуги на информационното общество: държавите членки могат да изискват проверка на възрастта на ползвателите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание и да забранят разпространението на информация относно някои пътни проверки на тяхна територия“.
Подзаглавието е Доставчиците на услуги на информационното общество носят отговорност за съдържанието и информацията, върху която упражняват контрол.
С решение от 11 февруари 2025 г. Съдът съедини дела C-188/24 и C-190/24 за целите на писмената и устната фаза на производството и на решението. Ето и прессъобщението:
В отговор на въпроси, поставени от френския Conseil d’État, Съдът, от една страна, уточнява при какви условия държавите членки могат да наложат задължение за проверка на възрастта на ползвателите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание и да забранят разпространението на информация за някои пътни проверки на тяхна територия. Съдът потвърждава, че в рамките на системата на Директивата за електронната търговия такива задължения и забрани по принцип са от изключителната компетентност на държавата членка по установяване на съответните доставчици на услуги. Въпреки това останалите държави членки могат да налагат подобни задължения и забрани на доставчиците, които не са установени на тяхна територия, при спазване на условията, предвидени в тази директива, по-специално когато това се окаже необходимо по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или безопасност. От друга страна, Съдът отбелязва, че операторът на услуга на информационното общество не може да бъде освободен от отговорност за съхраняваната и разпространявана информация, върху която упражнява контрол. Такъв е случаят, когато посредством алгоритъм този оператор определя при какви условия, по какъв начин и в какъв ред на приоритет информацията се разпространява или не.
Във Франция операторите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание са задължени да въведат технически средства за проверка на възрастта, за да предотвратят достъпа на непълнолетни лица до тези сайтове. Освен това на доставчиците на услуги за подпомагане на шофирането чрез геолокация може да бъде забранено да разпространяват информация, предоставена от техните потребители, относно определени пътни проверки на територията на Франция.
Два декрета, с които се въвеждат тези мерки, са предмет на жалби за отмяна пред френския Conseil d’État. По дело C-188/24 чешките дружества WebGroup Czech Republic и NKL Associates оспорват задълженията, наложени на операторите на сайтове за разпространение на порнографско съдържание. По дело C-190/24 френското дружество Coyote System оспорва забраната за сигнализиране на някои пътни проверки.
Тези дружества твърдят по-специално, че спорните мерки нарушават принципа на „държавата на произход“, който е утвърден в Директивата за електронната търговия1 и има за цел да гарантира свободното движение на услугите на информационното общество в рамките на Европейския съюз. Съгласно този принцип, чрез който се осъществява взаимното признаване между държавите членки в тази област, услугите, попадащи в „координираната област“2, се подчиняват единствено на правото на държавата членка по установяване.
В отговор на запитването на френския Conseil d’État Съдът отбелязва на първо място, че спорните мерки попадат в координираната област. Всъщност тази област не се ограничава до изискванията, уредени от хармонизиращите разпоредби на директивата, а по принцип обхваща всяко изискване, свързано с достъпа до или упражняването на услуга на информационното общество.
След това Съдът констатира, че прилагането от Франция на спорните мерки спрямо доставчици, установени в други държави членки, представлява ограничение на свободното движение на съответните услуги. Въпреки това Директивата позволява, при определени условия, подобни мерки да се прилагат и спрямо доставчици, които не са установени на тяхна територия. В конкретния случай спорните мерки преследват цели, признати от Директивата, сред които са по-специално общественият ред, който обхваща защитата на непълнолетните лица и обществената сигурност, с която е свързана забраната за разпространяване на информация относно определени пътни проверки. Също така спорните мерки изглеждат пропорционални по отношение на тези цели. Освен това въпросните мерки изглежда са насочени към конкретни услуги на информационното общество, които действително накърняват посочените цели и се конкретизират в индивидуални решения за отправяне на предупреждение или за забрана, приети въз основа на националното законодателство.
Преди да се предприемат такива мерки, обаче, освен в случай на спешност, от една страна, трябва да се поиска от държавата членка по установяване на съответния доставчик сама да предприеме подходящи мерки и от друга страна, намерението за предприемане на тези мерки да бъде нотифицирано на Европейската комисия и на тази държава членка.
Следователно, при спазване на всички тези условия една държава членка може да задължи доставчиците на услуги на информационното общество, установени в други държави членки, да въведат система за проверка на възрастта, за да предотвратят достъпа на непълнолетни лица до техните сайтове за разпространение на порнографско съдържание, или да забрани на такива доставчици да разпространяват, в рамките на своите услуги за подпомагане на шофирането чрез геолокация, информация относно определени пътни проверки. Запитващата юрисдикция следва да провери дали спорните мерки отговарят на тези условия.
Накрая, Съдът се произнася по въпроса дали доставчикът на тези услуги може да бъде освободен от отговорност поради това, че информацията, която съхранява и разпространява, е предоставена от неговите потребители. В това отношение Съдът припомня, че за да бъде квалифициран като доставчик на хостинг услуги, който по принцип може да се ползва от освобождаване от отговорност за информацията, съхранявана по искане на ползвател, този доставчик не трябва нито да е запознат с тази информация, нито да има контрол върху нея. При все това, доставчикът, който определя посредством алгоритъм при какви условия, по какъв начин и в какъв ред на приоритет такава информация трябва да се разпространява или не, упражнява контрол върху нея, така че не е освободен от отговорност. Въпреки това, дори и при наличието на такова освобождаване от отговорност, на съответния доставчик може да бъде забранено разпространяването на информация, свързана с някои пътни проверки, по съображения за обществен ред, обществена безопасност или сигурност.
Поради тези причини Съдът (Голям състав) постановява следното:
1) Член 2, буква з) и член 3 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. относно някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално електронната търговия на вътрешния пазар („директива за електронната търговия“),
трябва да се тълкува в смисъл, че:
– координираната област, посочена в първата от тези разпоредби, не се ограничава до изискванията и въпросите, уредени от разпоредбите за хармонизация на глави II и III от настоящата директива, и може да обхваща както общи, така и абстрактни разпоредби, попадащи в обхвата на наказателното право, и разпоредби, преследващи цели на обществения ред, сигурността и безопасността, при условие че тези разпоредби определят изисквания, свързани с достъпа до или упражняването на дейността по предоставяне на услуги на информационното общество, които не са изключени от координираната област съгласно член 2, буква з), подточка ii), и че се отнасят до области, които не са изключени нито от обхвата на посочената директива съгласно член 1, параграф 5 от нея , нито от механизма, посочен в член 3, параграфи 1 и 2 от нея, съгласно параграф 3 от нея;
– те се противопоставят на това държава членка да прилага общо и абстрактно задължение по наказателното право, насочено към предотвратяване на достъпа на непълнолетни до порнографско съдържание, към доставчици на услуги на информационното общество, установени в други държави членки;
– те не възразяват срещу това държава членка да предвиди приемането на мерки, които да изискват от доставчиците на дадена услуга, установени в други държави членки, да въведат система за проверка на възрастта на потребителите на порнографски уебсайтове, когато тези доставчици не са предприели подходящите мерки, посочени в член 28 ter от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. относно координирането на някои разпоредби, установени от закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги);
– те не възразяват срещу това държава членка да предвиди приемането на мерки, насочени към забрана на доставчици на дадена услуга, установени в други държави членки, по съображения за обществен ред, сигурност или безопасност, да разпространяват информация, свързана с определени пътни проверки, в съответствие с условията, предвидени в член 3, параграф 4 от Директива 2000/31, и без да се засяга прилагането на член 3, параграф 5 от нея.
2) Член 14, параграф 1 и член 15, параграф 1 от Директива 2000/31
трябва да се тълкува в смисъл, че:
– когато чрез алгоритъм операторът на услуга на информационното общество, състояща се по-специално в съхранението на информация, предоставена от получател на услугата, определя, в свой собствен интерес или в интерес на своята услуга, при какви условия, по какъв начин и в какъв ред на приоритет тази информация се разпространява в рамките на тази услуга или не, той упражнява контрол върху тази информация, така че не може да бъде квалифициран като доставчик на „услуга на информационното общество, състояща се в съхранението на информация, предоставена от получател на услугата“, по смисъла на настоящия член 14, параграф 1, и че настоящият член 15, параграф 1 следователно не е приложим за него;
– те не възразяват срещу това държава членка да забрани, по съображения за обществен ред, сигурност или безопасност, на операторите на електронна услуга, която може да бъде класифицирана като „услуга на информационното общество, състояща се в съхраняване на информация, предоставена от получател на услугата“, по смисъла на посочения член 14, параграф 1, да преразпространяват информация, свързана с определени пътни проверки.
1 Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“).
2 Координираната област съответства на изискванията, предвидени в правните системи на държавите членки, приложими към доставчиците на услуги на информационното общество или към услугите на информационното общество, независимо дали са от общ характер или специално предназначени за тях