Основни акценти от заключителните думи на Томас Цердик
„Ден на защитата на данните 2026: Reset of Refine?“ – акценти от заключителните думи на Томас Цердик, и. д. генерален секретар на Европейският надзорен орган по защита на данните (EDPS/ЕНОЗД) на конференцията на 28 януари 2026 г.:
Уважаеми колеги, скъпи приятели,
Когато поставяме край на Деня на защитата на данните 2026, си струва да се спрем за миг – не просто за да приключим едно събитие, а за да помислим какво представлява този ден и защо срещи като днешната продължават да имат значение.
Денят на защитата на данните не е годишнина сама по себе си. Той е напомняне за едно общо европейско обещание: да гарантираме, че технологичният напредък, икономическите иновации и публичната администрация се развиват по начин, който остава здраво закотвен в защитата на основните права.
За Европейския надзорен орган по защита на данните – и вярвам, за мнозина от вас – този ден е възможност не само да потвърдим принципите си, но и да ги подложим на изпитание в реалността – правна, институционална и технологична.
През целия ден една тема се появяваше отново и отново: напрежението между стабилност и адаптация. Законодателството за защита на данните вече не е младо или експериментално. То е вградено в ежедневната административна практика, в бизнес моделите, в съдебната аргументация и в очакванията на гражданите. Именно затова въпросите за опростяване, изясняване и правна сигурност възникват с нова сила.
GDPR с право е описван като крайъгълен камък на цифровия правен ред на Европейския съюз. Той постави глобален стандарт и показа, че силната защита на правата и икономическата активност не са взаимно изключващи се. В същото време неговият успех го направи видим – а видимостта неизбежно води до по-строг поглед.
Затова призивите за опростяване не трябва да се тълкуват като отхвърляне на рамката, а като доказателство за нейната централна роля. Когато един закон стане незаменим, качеството на неговото прилагане става толкова важно, колкото и замисълът му.
Няколко от днешните панели разгледаха дали и как GDPR може да се развие, за да отговори на тази реалност. Много ясно се открои, че опростяването не може да бъде чисто техническо упражнение. То не е въпрос на съкращаване на текстове или понижаване на прагове. За да бъде смислено, опростяването трябва да засилва правната сигурност, без да отслабва защитата; да намалява триенето, без да ерозира съдържанието. С други думи, опростяването е средство, а не цел.
Това ме отвежда до важната роля на съдебното тълкуване. Дискусиите ни започнаха с подробно разглеждане на решението на Съда на ЕС по делото ЕНОЗД срещу SRB. Това решение предизвика широк дебат, защото засяга самото понятие „лични данни“ – концепция, която стои в основата на цялата рамка за защита на данните.
Съдът ни напомни, че личните данни не могат да се оценяват абстрактно. Идентифицируемостта е contextual, relational и functional, казва Цердик. Това уточнение е ценно и укрепва линия на съдебна практика, която отдавна се противопоставя на твърди или формалистични дефиниции. В същото време, както правилно отбелязаха някои участници, съдебното тълкуване само по себе си не може да реши всички бъдещи гранични случаи. Съдилищата изясняват принципи; те не заменят ежедневната надзорна преценка, нито могат да предвидят всяка бъдеща технологична конфигурация.
Важно е също да помним, че понятието „лични данни“ не произхожда от GDPR. Дълго преди Регламент 2016/679 европейските стандарти за поверителност и защита на данните бяха развити в рамките на Съвета на Европа. Конвенция 108, а днес Конвенция 108+, предостави нормативната основа, върху която бе изградена правната архитектура на Съюза, проправяйки пътя към Директива 95 и GDPR.
По-късните панели насочиха вниманието ни към практическите и нововъзникващи предизвикателства. Дискусията за опростяване и изясняване подчерта колко трудно е да се балансира достъпността с прецизността. Европейските ценности – достойнство, автономия, справедливост – не са абстрактни идеали; те са оперативни ограничения. Всяка реформа, която претендира да опростява, трябва да бъде оценена спрямо въздействието ѝ върху тези ценности.
Последният панел за технологиите за онлайн проследяване ни напомни, че регулацията винаги донякъде изостава от иновациите. Механизмите за проследяване се развиват бързо, често невидимо и все по-често през технически слоеве, които трудно се картографират. Въпросът не е дали законът може да „замрази“ технологията –той не може – а дали може да остане концептуално устойчив, за да регулира нови форми на използване на данни, без да се налага непрекъснато да се преизобретява.
През всички тези дискусии изпъква едно заключение: ефективната защита на данните днес зависи по-малко от откриването на напълно нови принципи и повече от прилагането на съществуващите – интелигентно, последователно и кооперативно.
Бих искал също да подчертая стойността на формата, който използвахме днес. Защитата на данните процъфтява чрез обмен: между институции и практици, между регулатори и регулирани, между различни правни култури и професионални среди. Тези обменни процеси не винаги водят до незабавен консенсус, но изграждат нещо по-трайно: взаимно разбиране и доверие.
Гледайки напред, предизвикателствата пред защитата на данните не намаляват. Изкуственият интелект, мащабната интеграция на данни, трансграничното прилагане и геополитическата фрагментация поставят нови изисквания към правните рамки и надзорните органи. На този фон ролята на институции като ЕНОЗД е не само да прилагат закона, но и да гарантират неговото последователно и надеждно развитие.
Това ме води и до една институционална и перспективна точка. Силата на европейската рамка за защита на данните зависи не само от правилата и съдебната практика, но и от стабилността и авторитета на институциите, натоварени с тяхното прилагане. В този смисъл ръководството на Европейския надзорен орган по защита на данните има значение.
ЕНОЗД заема уникално място в конституционната архитектура на Съюза: независим по замисъл, централен за надзора над институциите на Съюза, с консултативна роля към законодателя и в тясна връзка със съдилищата. Тази роля е най-ефективна, когато се упражнява с ясен мандат и стабилен институционален хоризонт, който позволява стратегическо планиране.
Докато Съюзът продължава да навигира през бързи технологични и регулаторни промени, гарантирането, че този авторитет остава стабилен и ориентиран към бъдещето, е в общ интерес на всички институции. Това е важен елемент на правната сигурност, достоверността и доверието в европейската рамка за защита на данните.
Същото важи и за нашето сътрудничество със Съвета на Европа, националните органи, съдилищата и заинтересованите страни. Защитата на данните не се отстоява от един-единствен актьор. Тя се поддържа чрез споделен ангажимент към законност, пропорционалност и отчетност – и чрез готовността да се ангажираме сериозно със сложността, вместо да я избягваме.
С това е време да преминем от размисъл към разговор от друг вид. Благодаря ви за ангажираността, вниманието и сериозността, които внесохте в днешните дискусии.