Притеснения, че дейностите в интернет се записват с цел показване на персонализирани реклами, имат 47.0% от хората, 10.3% използват софтуер за ограничаване на възможността за проследяване на действията им в интернет, а 16.6% променят настройките на интернет браузъра си, за да ограничат броя на „бисквитките“, които се съхраняват на устройствата им
На 5 декември 2025 г. Националният статистически институт публикува данни за „Използване на информационни и комуникационни технологии в домакинствата и от лицата – 2025 година“. Както обещах на 6 декември, ето частта Електронно управление (е-управление)
През 2025 г. 35.9%[1] от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с административни органи и публични институции. В сравнение с предходната година относителният им дял се е повишил с 4.1 процентни пункта.
Хората с висше образование се възползват по-често от услугите на електронното управление (65.9%), при едва 8.7% за населението с основно и по-ниско образование. По възраст най-висок е относителният дял на лицата, взаимодействащи онлайн с административни органи и публични институции във възрастовата група 35 – 44 години (49.8%), а най-нисък при тези на възраст 65 – 74 години (11.8%). Жените използват предлаганите онлайн услуги от администрацията повече от мъжете – съответно 36.8 и 35.0%.
[1] Относителният дял се отнася за лицата, които използват интернет за взаимодействие с административни органи и публични институции през последните 12 месеца преди интервюто.
Българските граждани използват електронното управление най-често с цел:
- достъп до лична информация, съхранявана от административни органи и публични институции – 19.0%;
- изтегляне на официални документи/формуляри – 16.6%;
- получаване на информация – 15.6%;
- подаване на данъчна декларация онлайн в уебсайта на НАП – 15.2%.
Най-малко лица подават жалби и искове онлайн, или подават искове за отпускане на помощи, обезщетения, упражняване на права – по 1.9%.
Цифрови умения
През 2025 г. 38.3% от лицата имат основни и над основните цифрови умения[1]. Най-висок е относителният дял при хората на възраст между 25 и 34 години (56.6%) и при младите хора на 16 – 24 години – 52.8%. Най-ниска е цифровата грамотност сред населението във възрастовата група 65 – 74 години, като почти половината от тях (49.8%) са без цифрови умения.
Лицата, които посочват, че са срещали в новинарски сайтове в интернет или в социалните медии информация, която считат за невярна или съмнителна, са 45.5%. От тях 42.4% проверяват нейната достоверност чрез:
- проверка на източниците или намиране на друга информация в интернет – 76.6%[2];
- обсъждане на информацията извън интернет с други лица или чрез използване на източници извън интернет – 49.9%;
- проследяване на коментарите или участие в обсъждане по интернет – 44.4%.
Почти една трета от хората (29.6%) са срещали съобщения в интернет, които считат за унизителни или враждебни по отношение на групи от хора или отделни лица. Тези съобщения са били насочени основно към политически или социални възгледи (68.0%)[3], сексуална ориентация (52.6%) или расов и етнически произход – 49.1%.
Поверителност и защита на личната информация
През 2025 г. 54.4% от лицата извършват дейности, свързани с управлението на достъпа до тяхната лична информация в интернет, като най-често това са:
- запознаване с декларациите за поверителност преди предоставяне на лична информация – 35.6%;
- ограничаване или отказване на достъпа до информация за географското местоположение – 26.7%;
- ограничаване на достъпа до профил или съдържание в социални мрежи, или в складово пространство в интернет – 22.9%;
- отказване от използването на лични данни с рекламна и маркетингова цел – 22.4%.
Притеснения, че дейностите в интернет се записват с цел показване на персонализирани реклами, имат 47.0% от хората, 10.3% използват софтуер за ограничаване на възможността за проследяване на действията им в интернет, а 16.6% променят настройките на интернет браузъра си, за да ограничат броя на „бисквитките“, които се съхраняват на устройствата им.
[1] Индикаторът за цифрови умения е базиран на дейности, извършвани от лицата в интернет или свързани с използването на софтуер и други цифрови инструменти. За повече информация виж Методологичните бележки.
[2] Относителните дялове са изчислени на базата на броя лица, които проверяват достоверността на информацията в интернет.
[3] Относителните дялове са изчислени на базата на броя лица, които са срещали враждебни или унизителни съобщения в интернет.
НСИ пише, че „Индикаторът за цифрови умения измерва цифровата грамотност и компетентност на хората и е базиран на избрани дейности свързани с използването на интернет и софтуер, които извършват лицата в пет специфични области: грамотност, свързана с информация и данни; комуникация и сътрудничество; решаване на проблеми; създаване на цифрово съдържание и умения за безопасност в интернет. Според разнообразието и сложността на извършваните дейности се изчисляват няколко нива на цифрови умения – без умения, ниски, основни и над основните цифрови умения.“