Решение на Общия съд по дело T-367/23
Законодателния акт за цифровите услуги Regulation (EU) 2022/2065, Digital Services Act, DSA налага специални задължения на доставчиците на някои услуги, които Европейската комисия определя като „много големи онлайн платформи“ или „много големи онлайн търсачки“, когато надхвърлят прага от 45 милиона потребители в Европейския съюз (тоест 10 % от населението на Съюза). Amazon EU Sàrl, което стопанисва платформата Amazon Store, иска отмяна на решението, с което Комисията определя Amazon Store за „много голяма онлайн платформа“ съгласно DSA.
Amazon оспорва законосъобразността на разпоредбата от Регламента, която предвижда кои онлайн платформи, включително места за търговия, трябва да се определят за големи онлайн платформи и съответно носят специални задължения за прозрачност, сътрудничество и достъп до данните. Според Amazon тази разпоредба накърнява редица основни права, гарантирани с Хартата на основните права на Европейския съюз, включително, например, свободата на стопанската инициатива, правото на собственост, принципа на равенство пред закона, свободата на изразяване на мнение и свободата на информация и правото на зачитане на личния живот и на защита на поверителната информация.
С решението Общият съд на Европейския съюз отхвърля жалбата.
По отношение на свободата на стопанската инициатива Общият съд отбелязва, че задълженията, които налага DSA, несъмнено представляват намеса по отношение на тази свобода, доколкото могат да създават значителни разходи, да засягат организацията на дейността и да изискват комплексни технически решения. Тази намеса обаче – която е предвидена в закон и не засяга основното съдържание на свободата на стопанска инициатива – е обоснована по смисъла на Хартата на основните права. Всъщност законодателят на Съюза, който разполага с широка свобода на преценка, не е допуснал явна грешка, когато е приел, че много големите онлайн платформи, включително местата за търговия, които надхвърлят прага от 45 милиона потребители, могат да пораждат системни рискове за обществото, в частност като разпространяват незаконно съдържание или като нарушават основните права, включително защитата на потребителите. Наложените на тези платформи задължения, като свързаните с възможността за препоръчване без профилиране, с публичните хранилища на рекламите или с достъпа на изследователите до някои данни, са предназначени да предотвратят тези рискове, макар така да създават осезаеми икономически тежести за посочените платформи.
Що се отнася до правото на собственост, Общият съд отбелязва, че задълженията, които налага DSA, представляват главно административна тежест, която не лишава доставчиците на много големи онлайн платформи от собствеността върху техните платформи. Освен това, дори ако се допусне, че е налице намеса по отношение на това право, тя би била обоснована от целта на законодателя на Съюза за предотвратяване на системните рискове.
За принципа на равенство Общият съд отбелязва, че законодателят на Съюза разполага с широка свобода на преценка да предвиди еднакво третиране на много големите онлайн платформи, включително местата за търговия, при положение че те могат също да пораждат системни рискове за обществото. Освен това въведеното с DSA разграничение между онлайн платформите според броя на потребителите им не е нито произволно, нито явно неподходящо с оглед на целта за предотвратяването на тези рискове, тъй като онлайн платформите с над 45 милиона потребители биха могли да изложат голям брой лица на незаконно съдържание.
Колкото до свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, Общият съд отбелязва, че наложеното на много големите онлайн платформи задължение да предлагат възможност за препоръчване без профилиране, може да ограничи начина, по който могат да се представят продаваните на тези платформи продукти, но че подобна намеса е обоснована. Тази мярка е предвидена в закон, не засяга основното съдържание на свободата на изразяване и има легитимна цел за защита на потребителите. В този смисъл законодателят на Съюза не е превишил широката си свобода на преценка, когато е определил баланса между свободата на тези платформи на изразяване в сферата на търговията и защитата на потребителите.
Що се отнася до правото на зачитане на личния живот и на защита на поверителната информация, Общият съд отбелязва, че задълженията за рекламна прозрачност и за достъп на изследователите до някои данни наистина представляват намеса по отношение на това право, но че те са предвидени в закон и са пропорционални и обосновани от цел от общ интерес, а именно предотвратяването на системните рискове, така че в частност да се способства за висока степен на защита на потребителите. Той подчертава, че публичността на хранилището е строго уредена, докато достъпът на изследователите е обвързан със строги гаранции за сигурност и поверителност.