Публикувам и доклада, и мотивите заради изключителното им значение за определяне на границите на човешката наглост
В момента е 12.30 часа на 10 октомври и никъде в сайта на Народното събрание не пише, че скандалните промени в Наказателния кодекс са оттеглени.
Представям текстовете с цел поука – започвам с текста на доклада:
Доклад за първо гласуване относно законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-178, внесен от Александър Викторов Рашев и група народни представители на 7.10.2025 г.
09/10/2025
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Относно: законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-178, внесен от Александър Викторов Рашев и група народни представители на 7.10.2025 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 9 октомври 2025 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-178, внесен от Александър Викторов Рашев и група народни представители на 7.10.2025 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието – г-н Любомир Талев – директор дирекция „Съвет по законодателство“, г-н Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ и г-жа Емилия Александрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“.
От името на вносителите, законопроектът беше представен от г-н Александър Рашев, който посочи, че с него се предлага създаването на нов състав на престъпление, който да криминализира разпространението на носители, съдържащи информация за личния живот на физическо лице без негово съгласие. Отбеляза се, че правото на личен живот и неговата неприкосновеност е самостоятелно основно право, признато в Конституцията на Република България и гарантирано от международни актове като Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз. Добави се, че въпреки установения му статут, националното законодателство не съдържа наказателноправна защита срещу конкретни прояви на произволна намеса в личния живот, като към момента защитата се осъществява само по гражданскоправен ред. Отбеляза се, че предоставянето на възможността да се прилагат специални разузнавателни средства е породена от динамиката на развитие на комуникационните средства и информационни технологии и необходимостта от осигуряване на подходящи механизми за установяването и разследването на това престъпление, когато те са използвани за неговото извършване. Допълни се, че предложеният текст обхваща информация, свързана с лични, семейни, интимни отношения и здравословно състояние, като се цели засилване на наказателноправната защита на най-личната сфера на човека. Уточни се, че престъплението не се припокрива с обидата и клеветата, тъй като защитава различен обект – неприкосновеността на личния живот. Цели се чрез предвидените наказания да се постигне реален превантивен ефект и да се осигури ефективна защита на това основно човешко право.
Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на законопроекта на първо гласуване в рамките на заседанието се проведе и неговото публичното обсъждане.
В хода на дебата, от Министерството на правосъдието изразиха подкрепа за законопроекта, като смятат, че няма припокриване на състави на престъпления.
В обсъждането взеха участие народните представители Цвета Рангелова, Петър Кьосев, Петър Петров, Христо Расташки, Радостин Василев, Александър Рашев, Николета Кузманова и Бранимир Балачев.
Г-жа Рангелова и г-н Петров посочиха, че ще подкрепят законодателната инициатива, като между първо и второ гласуване ще предложат промени за прецизиране на текстовете. Г-жа Рангелова допълни, че от ПГ ВЪЗРАЖДАНЕ са последователни в своята позиция и считат, че не следва да се смесва свободата на словото с друга непроверена информация, предоставена под формата на снимки и по други начини.
Г-н Кьосев изрази опасения, че има риск от противоконституционност на законопроекта, като подчерта значението на Решение № 8 от 2019 г. по конституционно дело № 4 от 2019 г. на Конституционният съд и отбеляза, че обявената за противоконституионна алинея 2 на чл. 25 от Закона за защита на личните данни представлява тест между правото на лични данни и на свобода на словото.
Г-н Расташки посочи, че от ПГ МЕЧ няма да подкрепят законопроекта, като изрази становище, че той е в нарушение на Конституцията, представлява сериозно ограничение върху свободата на словото и е опит за забрана на нещо, което не може да се забрани.
Г-жа Кузманова отбеляза, че акцент по време на дискусията са станали лицата, заемащи публични длъжности, а целта на законопроекта е защита на личния живот на всички граждани. Тя изложи аргументи в подкрепа на това, че законопроектът не противоречи на Основния закон и подчерта, че правото на личен живот е самостоятелно право, което е различно от съществуващите състави на обидата и клеветата.
Г-н Балачев заяви, че няма да подкрепи законопроекта, тъй като неговото приемане би довело до блокиране на съдебната система и претоварване на разследващите органи.
В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по конституционни и правни въпроси с 14 гласа „за” (от които 5 от ПГ ГЕРБ-СДС; 3 от ПГ ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от ДПС-НН, 2 от ПГ БСП-ОЛ и 2 от ПГ ИТН), 4 гласа „против“ (от които 1 от ПГ ГЕРБ-СДС, 2 от ПГ ПП-ДБ и 1 от ПГ МЕЧ) и 1 глас „въздържал се” от ПГ Величие предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-178, внесен от Александър Викторов Рашев и група народни представители на 7.10.2025 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО КОНСТИТУЦИОННИ
И ПРАВНИ ВЪПРОСИ: АННА АЛЕКСАНДРОВА
§ 2. В глава втора „Престъпления против личността“, в раздел VII се създава чл. 148б:
Чл. 148б (1) Който чрез печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин разпространява материален или друг носител, съдържащ информация за личния живот на другиго без негово съгласие, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди лева до пет хиляди лева.
(2) Под информация за личния живот по смисъла на ал. 1 се разбира данни за личните отношения, семейните отношения, интимните отношения или здравословното състояние на физическо лице.
(3) Когато от деянието по ал. 1 са настъпили тежки последици или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от 2 до 6 години и глоба от три хиляди до осем хиляди лева.“.
МОТИВИ
към Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс
Правото на личен живот и неговата неприкосновеност се прогласява като самостоятелно основно право на човека в националното ни законодателство с Конституцията на Народна Република България от 1971 г. – чл. 50. Това законодателно решение е резултат от придобития вече към онзи исторически момент статут на държавата ни на пълноправен член на ООН. В това и качество тя става и страна по Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, в чиито чл. 12 се установява императивна забрана за произволна намеса в личния живот, семейството, жилището, кореспонденцията, честта и доброто име на физическите лица. На същото основание неприкосновеността на правото на личен живот се запазва и в каталога на основните права в Конституцията на Република България от 1991 г. – чл. 32, ал. 1. Самостоятелността на това право се потвърждава и от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа – чл. 8, т. 1, която е ратифицирана от Република България през 1992 г., и от Хартата на основните права на Европейския съюз – чл. 7. Макар различните актове да използват различни формулировки, правната уредба на правото на личен живот в нейната цялост е подчинена на разбирането, че личната сфера от живота на всяко физическо лице следва да е защитена от всяка произволна намеса.
Вярно е, че правната уредба не съдържа определение на съдържанието на правото на личен живот. Но също така е вярно, че дългогодишното му съществуване като самостоятелно право в каталога на правата на човека е довело до установяване по непротиворечив начин, че то включва както физически, така и социални аспекти от живота и идентичността на физическите лица, т.е. личният живот включва всички аспекти от начина на живот на човека или това, което човекът смята за част от своята личност. Въпреки тази особеност на правото на личен живот, то е от вида на правата, за които е допустимо ограничение на упражняването им от страна на държавата, но само на изрично определени основания – ,,в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“ (чл. 8, т. 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа).
Нито един от актовете на международното право, както и от актовете на правото на ЕС не въвежда ограничения за преценката на държавата какви механизми да се създадат и прилагат на национално ниво за защита на физическите лица от произволна намеса в личния им живот от други физически лица. Това е така, защото възможните конкретни прояви, в които може да се изрази тази намеса, обективно не могат да се изброят изчерпателно, нито да се поставят в обща правна рамка. На това основание всяка държава, с оглед особеностите на националната си правна система, прави самостоятелна преценка кои конкретни прояви определя като произволна намеса в личния живот на физическите лица и определя вида правонарушение, което те представляват. Така всяка държава е суверенна да реши и вида на юридическата отговорност, която се реализира по отношение на физическото лице, което е извършило произволна намеса в личния живот на друго физическо лице.
Въпреки самостоятелния характер на правото на личен живот и установения международен стандарт за защитата му от произволна намеса, националното ни законодателство не създава отделни състави на правонарушения, които да отразяват конкретни прояви на такава намеса. Вероятно причината за този подход е комплексния характер на съдържанието на правото на личен живот, което го различава от другите основни права на човека. Поради това традиционно и до момента по националното ни право защитата се предоставя по общия гражданскоправен ред за защита срещу непозволено увреждане, т.е. произволната намеса в личния живот на едно физическо лице е деликт – поведение, с което на засегнатото физическо лице са причинени имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) или неимуществени (претърпени болки и страдания) вреди.
Във времето, когато неприкосновеността на правото на личен живот е прогласено като самостоятелно, 70-те години на миналия век, този механизъм все пак има превантивен ефект. Това е така, защото поради обществено-политическата организация на държавата тогава обществото ни възприема правата на човека по по-различен начин. Макар Конституцията от 1991 г. да извежда правата на личността като върховен принцип, правото на личен живот и неговата неприкосновеност все още трудно се възприема като самостоятелно право, което е различно от правото на чест и достойнство напр. Този извод се основава на факта, че защитата от конкретни прояви, които са очевидна произволна намеса в правото на личен живот, се разглеждат през призмата на поведение, с което се засяга честта и достойнството на засегнатия или което следва да е довело до причиняване на вреди на засегнатото лица.
Развитието на способите за комуникация в последните години ни прави свидетели на разрастване на мащаба на прояви с безспорни характеристики на произволна намеса в личния живот на физическите лица. Степента на разрастване на този мащаб дава основание за извод, че съществуващият механизъм за защита вече не изпълнява превантивната си функция по защита на самостоятелното право на личен живот и неговата неприкосновеност. На това основание смятаме, че е необходимо държавата да предприеме стъпки към създаването на допълнителен механизъм за защита на това основно право, насочен към постигането на две кумулативни цели – да се укрепи превенцията срещу такива прояви и да се повиши ефективността на предоставената защита на засегнатите лица.
Смятаме, че измененията и допълненията на Наказателния кодекс, които се предлагат с настоящият проект, са стъпка в тази насока. С тях се предлага в глава втора „Престъпления против личността“, да се разшири непосредственият обект на раздел VII, като в него се включат и обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на правото на личен живот като самостоятелно основно право на човека. Избраният подход се основава на начина, по който в международните актове, в актовете от правото на ЕС, както и в действащата Конституция е развита уредбата на правото на личен живот. В тях прогласяването на това право и неговата неприкосновеност се съдържа в съответните норми наред с прогласяването на друго самостоятелно основно право – правото на чест и достойнство и неговата неприкосновеност. Наред с това, обектът на създадения през 1997 г. състав на престъпление по чл. 148а от Наказателния кодекс, макар предизвикан от други мотиви, също са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на правото на личен живот, доколкото предвидените в него признаци на състава указват на засягане на един от възможните аспекти от правото на личен живот.
С настоящия проект се предлага създаването на нов състав на престъпление, който да криминализира разпространяването на носители, които съдържат информация за личния живот на едно физическо лице, без негово съгласие. Така се отчита базова характеристика на упражняването на правото на личен живот, че какви факти и обстоятелства от него стават достояние на други лица или обществото като цяло зависи единствено и само от волята на физическото лице, за чийто личен живот се отнасят. Само негова е и преценката каква точно информация да предостави и в какъв обем. Тази преценка не може да подлежи на законова регулация – нито като задължение на лицето да представя информация за личния си живот, нито на държавата или което и да е друго лице да му я поиска, извън случаите, когато това е обективно необходимо или има установени на законово ниво условия и ред за ограничаване на упражняването на правото на личен живот. Поради това, разпространението на носители, в които се съдържат факти, обстоятелства или друга информация, които са елемент от правото на личен живот, без съгласието на лицето, за което се отнасят, обективно е произволна и необоснована намеса в личния му живот, респ. и проява на такава степен на незачитане на правото на личен живот, която изисква държавата да реагира със средствата на наказателното право.
Увреждането на правото е налице, защото титулярят на правото не е изразил изрично или с конклудентни действия съгласие да предостави носителя, който съдържа информация за неговия личен живот, на друго или на други лица, а лицето, което разпространява носителя, не е поискало съгласието на засегнатото лице да разпространи носителя на такава информация. А чрез разпространението на съответния носител тази информация обективно става достояние на едно или повече лица, или на обществото. При предложената формулировка на състава престъплението е довършено в момента на разпространяването на носителя при липса на съгласие за това на засегнатото лице. За случаите, когато от деянието са настъпили тежки последици за засегнатото лице или с оглед тези последици и други отегчаващи обстоятелства конкретният случай проявява изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца, се предлага тези обстоятелства да обосновават приложение на квалифициран състав.
Като се отчита, че съдържанието на правото на личен живот включва множество аспекти от начина на живот на едно физическо лице предлагаме в отделна разпоредба – ал. 2 да се посочи коя точно част от това съдържание следва да се обхване от приложното поле на чл. 148б – данни, които се отнасят за личните отношения, семейните отношения, интимните отношения или здравословното състояние на физическо лице. Безспорно е, че именно тези аспекти на правото на личен живот са най-строго лична сфера на всяко физическо лице. Безспорно е и, че разпространяването на информация за който и да е от тези аспекти заедно или по отделно, без съгласието на титутляря на правото, е прекомерна намеса в личния живот на засегнатия, която обосновава реакция на държавата със средствата на наказателното право. Това е и основанието за предложението систематичното място на чл. 148б да е като вид престъпление против личността. Избраният подход за очертаване на приложното поле на състава чрез определяне на съдържанието на признак от обективна страна не е непознат за Наказателния кодекс. За конкретното предложение е използван модела на разпоредбата на чл. 198, ал. 2 НК.
Предложеният нов състав на престъпление по чл. 148б не се дублира със съставите на обидата и клеветата, които систематично се намират в същия раздел. Както се посочи по-горе, непосредствен обект на предложения нов състав по чл. 148б ca обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на правото на личен живот. Непосредствен обект на обидата и клеветата ca обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на честта и достойнството като основно право, което е друго самостоятелно основно право, различно от правото на личен живот. На това основание престъпленията се различават и по признаците от обективна страна в основните им състави.
Предложените видове и размери на наказанието за престъплението по чл. 148б са предназначени да изключат състава от приложното поле на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено престъпление. Смятаме, че превенцията за ограничаване на явлението, което предизвиква създаването на този нов състав на престъпление, изисква предвиждане на такива наказания, при налагането на които да се пораждат факта на осъждане на дееца и всички други неблагоприятни последици, които произтичат от него. А предоставянето на възможността да се прилагат специални разузнавателни средства е породена от динамиката на развитие на комуникационните средства и информационни технологии и необходимостта от осигуряване на адекватни механизми за установяването и разследването на това престъпление, когато те са използвани за неговото извършване.
ВНОСИТЕЛИ:
- АЛЕКСАНДЪР ВИКТОРОВ РАШЕВ;
- НИКОЛЕТА КИРИЛОВА КУЗМАНОВА;
- ИВАЙЛО СИМЕОНОВ КОСТАДИНОВ;
- ХРИСТИНКА ИЛИЙЧЕВА ИВАНОВА;
- ЦВЕТАН ИВАНОВ ПРЕДОВ;
- ТОШКО ЙОРДАНОВ ХАДЖИТОДОРОВ;
- ВЕНЦИСЛАВ МИХАЙЛОВ АСЕНОВ;
- ИВАН РУМЕНОВ КЛИСУРСКИ;
- СНЕЖАНКА РАЙЧОВА ТРАЯНСКА;