NOYB публикува липсващото в сайта на надзорния орган решение
Европейския център за цифрови права NOYB с почетен председател Максимилиан Шремс постигна победа срещу YouTube, платформата за видеоклипове на Google. След пет години и половина, австрийският орган за защита на данните (DSB) най-накрая издаде решение, в което се съобразява с NOYB и нарежда на YouTube да изпълни искането на жалбоподателя за достъп в съответствие с член 15 от GDPR. Досега компанията укрива голямо количество данни, включително информация за целта на обработката, периодите на съхранение, получателите на данни и използваните „бисквитки“ за проследяване.
През януари 2019 г. NOYB подаде осем жалби срещу поредица от доставчици на стрийминг услуги, като Amazon, Apple Music, Spotify, Netflix – и разбира се, YouTube. Всички тези компании не успяха да отговорят адекватно на исканията на потребителите за достъп съгласно член 15 от GDPR по един или друг начин. Съгласно правото на достъп, компаниите са задължени да предоставят на потребителите копие от личните им данни, както и допълнителна информация за обработката, като например подробности за източниците и получателите на данните, целта, за която се обработват данните, и периода на съхранение.
Мартин Бауман, адвокат по защита на данните в NOYB: „Абсурдно е, че технологична компания с многомилиарден оборот като Google предпочита да се впуска в продължителни съдебни производства, вместо да предостави на потребител достъп до личните му данни”, пише в сайта на неправителствената организация. Въпреки че надзорният орган установява нарушение след няколко години, Google успешно отлага изпълнението на искане за достъп повече от половин десетилетие. Това не само създава значителни разходи за финансираните от дарения неправителствени организации като NOYB, но и лишава субектите на данни от техните основни права, казва Бауман.
В сайта на NOYB пише, че делото срещу YouTube (и следователно срещу Google) беше просто и би трябвало да е лесно за решаване. Компанията беше предоставила само малка част от данните, които обработва за жалбоподателя, и беше укрила информация за целта на обработката, периодите на съхранение, получателите на данни и използваните бисквитки за проследяване. Въпреки това на австрийския орган за защита на данните (DSB) му отне пет години и половина, за да издаде окончателно решение – и да разпореди на Google да предостави на жалбоподателя пълен достъп до неговите данни.
Добре запознат с недостатъците на правоприлагането в Ирландия, Google (в крайна сметка безуспешно) се опита да твърди, че ирландският надзорен орган е компетентен да разгледа този случай. Това значително забави делото. Освен това Google твърди, че искането на жалбоподателя за достъп не е достатъчно точно, въпреки че той е изброил конкретно данните, които иска да получи, и няма такова задължение за прецизиране на искане за достъп.
Бауман е цитиран да казва, че „Подаването на искане за достъп следва да даде възможност на субектите на данни да упражняват други права, като например правото на изтриване или коригиране, като им се предоставя информация за оценка на законосъобразността на обработката. Ако получаването на достъп отнеме повече от 5 години, става невъзможно упражняването на други права на субекта на данни.“
Това решение има последици и за потребителите на други платформи. В решението си DSB за пореден път ясно заяви, че компаниите трябва да отговарят на заявките за достъп изцяло и в леснодостъпна форма. Google незаконно насочи жалбоподателя към няколко онлайн инструмента за изтегляне на данните му, както и към политиката за поверителност на YouTube, която очевидно не съдържа персонализирана информация за данните, които се обработват за него. Google вече има четири седмици, за да се съобрази с решението, но също така има възможност да го обжалва – и допълнително да удължи законосъобразния отговор на заявката за достъп на субекта на данните.
Бауман: „Администраторите не трябва да следват примера на Google, когато става въпрос за предоставяне на достъп на потребителите до техните данни. Неизпълнението на искане за достъп може да доведе до глоби, както и до искове за обезщетение за вреди от страна на субектите на данни.“