На 12 и 13 място са отговори с практическо значение, а на 14 – Кой отговаря за осъществяването на информационна кампания за еврото?
В сайта на БНБ отскоро има въпроси и отговори по въвеждането на еврото – „Присъединяване към еврозоната“. Няма да ви спестя списъка с първите 11 въпроса, въпреки че от тази публикация сериозно ще пострада рейтингът ми пред роботите на Гугъл.
„1. Какви промени ще настъпят в структурата на баланса на БНБ?
- Как ще се променят резервите на банките в БНБ?
- Какви икономически ефекти могат да се очакват от намаляването на ставката на задължителните минимални резерви след присъединяването на БНБ към Евросистемата?
- Какви промени могат да се очакват в динамиката на парите в обращение?
- Могат ли да се очакват промени по отношение на депозита на правителството в БНБ?
- Какви промени ще настъпят по отношение на международните валутни резерви на БНБ?
- Ще могат ли да се използват резервите на БНБ за финансиране на правителството след присъединяването на България към еврозоната?
8.Каква е целта на Закона за въвеждане на еврото?“
Искам да коментирам този въпрос и следващите два след него. Нека ми пише лично съобщение в социалните мрежи този, който се интересува от тези отговори: – „Целта на закона е да допълни и улесни въвеждането на еврото в Република България и да повиши прозрачността и информираността за процеса на въвеждане на еврото в страната в съответствие с пряко приложимото право на Европейския съюз. Този закон осигурява прилагането на съответните актове на Европейския съюз, като определя необходимите мерки на национално ниво за въвеждане на еврото в Република България.
- Коя е датата за въвеждане на еврото в Република България?
– Дата на въвеждане на еврото в Република България е датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, (наричано „Решение за приемане на еврото“) , и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
- Кога е приет Законът за въвеждане на еврото в Република България?
– Законът за еврото е приет от 50-ото Народно събрание на 7 август 2024 г. и е обнародван в Държавен вестник, след указ № 200 на президента, издаден на 19 август 2024 г., на основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България.
- Каква е официалната парична единица след присъединяване на страната към еврозоната?
– Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента. Считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото.
- Какъв е официалният валутен курс?
– Официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Съгласно решение на 48 Народното събрание на Република България, прието на 27 октомври 2022 г., Република България ще въведе еврото като официална парична единица при запазване на централния курс от 1,95583 лева за 1 евро.
13.Какъв е периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и лева?
– Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва един месец след датата на влизане в сила на Решението за приемането на еврото и приключва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в Република България. За цените в евро се прилагат правилата за превалутиране, заложени в Закона за въвеждането на еврото, както и за закръгляване.
- Кой отговаря за осъществяването на информационна кампания за еврото?
– Създаден е и действа Координационен съвет за въвеждане на еврото, който се съпредседателства от министъра на финансите и управителя на БНБ. От страна на този съвет са приети Национален план за въвеждане на еврото, Комуникационна стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната. Проведе се и конкурс за изработване на графичен символ (лого), мото (слоган) и разработване на бранд бук за комуникационната кампания за присъединяването на България към еврозоната. Информационната кампания се реализира с финансиране от държавния бюджет, като всички обществени поръчки по нейното изпълнение за видеоклипове, визии на кампанията, събития, социологически проучвания и др., съгласно комуникационната стратегия за въвеждане на еврото, се осъществяват от Министерството на финансите. Разработен е и сайт evroto.bg. На Интернет страницата на БНБ е създадена специална подстраница “Присъединяване към еврозоната”, в която се публикуват регулярно анализи, въпроси и отговори, информационни материали и др. по темата за въвеждане на еврото. Съвместно БНБ и МФ разработиха поредица от видеоклипове, които бяха излъчвани в ефира на националните телевизии. Европейската комисия също оказва подкрепа в областта на информация и публичност за въвеждане на еврото. От своя страна БНБ и МФ подкрепиха реализираната кампания за въвеждане на еврото от Представителството на Европейската комисия в София.
15.В какви случаи не се прилага изискването за двойно обозначаване?
– Изискването не се прилага при продажната цена на стоки и номиналната стойност на ценни книжа на приносител и на платежни инструменти, попадащи извън приложното поле на Закона за платежните услуги и платежните системи, които се поставят трайно и непосредствено върху тях в процеса на производството и при които двойното обозначаване е технически невъзможно; – продажната цена на тютюневите изделия, изписана върху потребителската опаковка или върху бандерола – за пури и пурети, по която се продават на дребно на краен потребител; -продажната цена на продуктите от нефтен произход и природен газ, използван като моторно гориво, визуализирана на информационни табели (ценови тотеми) и колонки с дисплеи за зареждане на моторни превозни средства в търговски обекти за зареждане на горива; – цената на услугата за превоз, визуализирана на таксиметрови апарати с дисплеи; – издаване на документи по чл. 112, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.“
След този въпрос следва миш маш от важни въпроси за БНБ и питания, повтарящи вече отговорени. Кой има полза от всичко това?
Желанието ми да коментирам се дължи на опита ми с няколко национални информационно-разяснителни кампании. Липсващата настояща има един основен проблем – в публичното говорене всеки, който има въпроси или неясноти се заклеймява като противник. Слагат се етикети, без да се потърси къде е основанието за критиката или неяснотата. А основният недостатък на цялата концепция е, че не е комуникация, а е еднопосочно говорене.