Този отговор получи ВАС по дело C–200/23
Единият от въпросите на Върховният административен съд до Съда на ЕС е „Ръкописният подпис на физическо лице представлява ли информация, свързана с идентифицирано физическо лице, респективно включва ли се в понятието „лични данни“ по смисъла на член 4, параграф 1 от ОРЗД?“ Разказах за този и останалите въпроси на 05.06.2024 г., когато публикувах част от заключението на генерален адвокат Лейла Медина по дело C–200/23. Тогава припомних и историята на делото и как се стигна до запитването, което беше отправено в рамките на спора между Агенцията по вписванията и OL по повод на отказа на агенцията да заличи някои лични данни на OL, съдържащи се в акт, обявен в търговския регистър.
Сега е публично решението на Съда на ЕС и могат да се видят отговорите на всичките въпроси:
1) Член 21, параграф 2 от Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право трябва да се тълкува в смисъл, че не създава задължение за държавата членка да допусне оповестяване в търговския регистър на дружествен договор, който подлежи на задължителното оповестяване по тази директива и който освен минимално изискваните лични данни съдържа и други лични данни, чието публикуване не се изисква от правото на тази държава членка.
2) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), и в частност член 4, точки 7 и 9 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на държава членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, който подлежи на задължителното оповестяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е както „получател“ на тези данни, така и – в частност доколкото ги обявява – техен „администратор“ по смисъла на тази разпоредба, включително когато договорът съдържа лични данни, които не се изискват от Директивата или от правото на тази държава членка.
3) Директива 2017/1132, и по-конкретно член 16 от нея, както и член 17 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба или практика на държава членка, която предполага органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на тази държава членка, да отхвърля всяко искане за изтриване на неизисквани от Директивата или правото на държавата членка лични данни, съдържащи се в публикуван в регистъра дружествен договор, когато в противоречие с предвидените в тази уредба процесуални правила не му е предоставен препис от договора със заличаване на тези данни.
4) Член 4, точка 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че саморъчният подпис на физическото лице попада в обхвата на понятието „лични данни“ по смисъла на тази разпоредба.
5) Член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че ограничената по продължителност загуба на контрол от субекта на данните върху личните му данни поради обявяването им онлайн в търговския регистър на държавата членка може да е достатъчна, за да причини „нематериални вреди“, стига субектът на данните да докаже, че действително е претърпял такива вреди, дори и минимални, но без понятието „нематериални вреди“ да изисква да се докаже наличието на допълнителни осезаеми отрицателни последици.
6) Член 82, пар. 3 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че становището на надзорния орган на държавата членка, издадено на основание чл. 58, пар. 3, б. „б“ от този регламент, не е достатъчно, за да освободи от отговорност по чл. 82, пар. 2 органа, на който е възложено воденето на търговския регистър на тази държава членка и който има качеството „администратор“ по смисъла на член 4, точка 7 от Регламента.