Общият съд потвърди по-голямата част от констатациите на Европейската комисия, но отмени санкцията
С решение по дело T-334/19 Общият съд потвърждава по-голямата част от констатациите на Европейската комисия, но отменя решението, с което Комисията налага глоба от почти 1,5 милиарда евро на Google.
В съобщението на съда пише, че от 2003 г. Google управлява рекламна платформа, наречена AdSense. В това отношение Google разработи различни услуги, включително по-специално услуга за онлайн рекламно посредничество, наречена AdSense за търсене (AFS).
AFS позволява на издателите на уебсайтове на трети страни, съдържащи интегрирани търсачки, да показват реклами, свързани с онлайн заявките, които потребителите могат да изпращат на тези уебсайтове. По този начин издателите биха могли да получат част от приходите, генерирани от показването на тези реклами. За да използват AFS, издателите, които генерират достатъчен оборот, могат inter alia да договорят с Google „Google Services Agreement“ (GSA). GSA обаче съдържаха клаузи, ограничаващи или забраняващи показването на реклами от услуги, конкуриращи се с AFS.
През 2010 г. първоначално германско предприятие подаде жалба до Германската федерална служба за картели, която беше прехвърлена на ЕК. Между 2011 г. и 2017 г. други предприятия, включително Microsoft, Expedia и Deutsche Telekom, подадоха допълнителни жалби.
През 2016 г. ЕК започна производство във връзка с три клаузи, съдържащи се в GSA (наричани в решението „exclusivity clause“, „placement clause“ и „prior authorisation clause“). Тогава се твърдеше, че тези клаузи могат да изключат услуги, конкуриращи се с AFS. През септември 2016 г. Google премахна или измени споменатите клаузи.
През март 2019 г. ЕК установи три отделни нарушения на Google, съставляващи заедно continuous infringement от януари 2006 г. до септември 2016 г. Тя наложи глоба от 1 494 459 000 евро на Google, 130 135 475 евро от които съвместно и поотделно със своята компания майка Alphabet.
С решението си Общият съд, след като потвърди по-голямата част от констатациите на ЕК, заключава, че тази институция е допуснала грешки в оценката си на продължителността на спорните клаузи, както и на пазара, обхванат от тях през 2016 г.
От това следва, че според Общия съд ЕК не е установила, че всяка от трите клаузи представлява злоупотреба с господстващо положение и заедно представляват едно и също продължително нарушение на член 102 от ДФЕС. Общият съд отменя изцяло решението на Комисията. По-специално Общият съд констатира, че ЕК не е доказала, че въпросните клаузи са били в състояние да възпрат издателите да се снабдяват с конкурентни посредници на Google или че са били способни да попречат на тези конкуренти да получат достъп до значителна част от пазара за посредничество при рекламиране при онлайн търсене в Европейското икономическо пространство (ЕИП) и следователно, че същите тези клаузи са могли да окажат ефекта на възбрана, установен в обжалваното решение.
Според Общия съд ЕК не е взела предвид всички релевантни обстоятелства по делото в контекста на оценката на продължителността, за която издателите са били обект на тези клаузи.
Много от GSA, на които са били подчинени тези издатели, са имали индивидуална продължителност само няколко години, дори ако са били подновявани или удължавани след това, понякога няколко пъти. Общият съд критикува ЕК за това, че се е ограничила в своето решение да вземе предвид кумулативната продължителност на GSA, на които са били подложени тези издатели, без също така да провери дали издателите са имали възможност да се снабдяват от конкурентни посредници на Google по време на договарянето на всякакви подновявания или разширения на тези GSA или, в зависимост от случая, когато издателите са се ползвали с право на едностранно прекратяване по отношение на споменатите GSA.
Освен това, след като потвърди по-голямата част от констатациите на ЕК относно частта от пазара, обхваната от посочените клаузи, Общият съд заключава, че ЕК не е установила, че тези клаузи биха могли да доведат до ефект на възбрана, поради тяхното покритие, през 2016 г., при липса на данни, отнасящи се конкретно за тази година.
При тези условия Общият съд приема, че ЕК също така не е доказала, че въпросните клаузи, първо, вероятно са възпрели иновациите, на следващо място, са помогнали на Google да запази и укрепи господстващото си положение на националните пазари за разглежданите онлайн реклами при търсене и, последно, че вероятно са навредили на потребителите.