Припомням решението на Съда на ЕС по дело C-154/21
Гражданинът RW поискал от Österreichische Post, главния оператор на пощенски и логистични услуги в Австрия, да му разкрие самоличността на получателите, на които е разкрил личните му данни.
Той се позовал на Общия регламент относно защитата на данните на ЕС (GDPR). Този регламент предвижда, че субектът на данните има право да получи от администратора информация за получателите или категориите получатели, на които неговите лични данни са били или ще бъдат разкрити.
В отговор на искането Österreichische Post само заявява, че използва лични данни до степента, разрешена от закона, в хода на дейността си като издател на телефонни указатели и че предлага тези лични данни на търговски партньори за маркетингови цели. Освен това за по-подробна информация и относно други цели на обработването на данните това дружество препраща към уебсайт. То не е информирало RW за самоличността на конкретните получатели на данните.
RW предявява иск срещу Österreichische Post пред австрийските юрисдикции, като иска дружеството да бъде задължено да му посочи по-специално самоличността на получателя/ите на така разкритите негови лични данни.
В хода на така започналото съдебно производство Österreichische Post уведомява RW, че личните му данни са обработени с маркетингови цели и са изпращани на клиенти, сред които рекламодатели в областта на продажбите по пощата и стационарната търговия, предприятия в областта на информационните технологии, публикуващи адресни данни предприятия и сдружения, като благотворителни организации, неправителствени организации (НПО) или политически партии.
Първоинстанционният и въззивният съд отхвърлят иска на RW с мотива, че доколкото член 15, параграф 1, буква в) от GDPR/ОРЗД се позовава на „получателите или категориите получатели“, тази разпоредба предоставя на администратора възможността да посочи само на субекта на данни категориите получатели, без да трябва да посочва поименно конкретните получатели, на които са предадени личните данни.
RW подава ревизионна жалба до запитващата юрисдикция Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия).
Тази юрисдикция иска да се установи как трябва да се тълкува член 15, параграф 1, буква в) от ОРЗД, доколкото според нея текстът на тази разпоредба не позволява ясно да се установи дали тя предоставя на субекта на данните правото на достъп до информацията относно конкретните получатели на разкритите данни, или администраторът разполага със свобода на преценка относно начина, по който възнамерява да предприеме действия по искане за достъп до информацията относно получателите.
Посочената юрисдикция обаче отбелязва, че ratio legis на споменатата разпоредба по-скоро подкрепя тълкуването, че субектът на данните е този, който има избор да поиска информация за категориите получатели или за конкретните получатели на личните му данни. Според нея всяко тълкуване в обратен смисъл би засегнало сериозно ефективността на способите за защита, с които разполага субектът на данните, за да защити своите данни. Всъщност, в случай че администраторите имат избор да посочват на субектите на данни конкретните получатели или само категориите получатели, има опасност на практика почти никой от тях да не предоставя информация относно конкретните получатели.
Освен това според Oberster Gerichtshof, за разлика от член 13, параграф 1, буква д) и член 14, параграф 1, буква д) от ОРЗД, които предвиждат задължение за администратора да предостави посочената в тези разпоредби информация, член 15, параграф 1 от този регламент набляга на обхвата на правото на достъп на субекта на данните, което според запитващата юрисдикция цели също да покаже, че субектът на данните има право на избор дали да поиска информация за конкретните получатели или за категориите получатели.
Запитващата юрисдикция добавя, че предвиденото в член 15, параграф 1 от ОРЗД право на достъп се отнася не само до обработваните в момента лични данни, но и до всички данни, обработвани в миналото. В това отношение тя уточнява, че съображенията, съдържащи се в решение от 7 май 2009 г., Rijkeboer (C‑553/07, EU:C:2009:293), основани на целта на правото на достъп, предвидено в Директива № 95/46, могат да бъдат приложени към правото на достъп по член 15 от ОРЗД, още повече че от съображения 9 и 10 от този регламент може да се заключи, че законодателят на Съюза не е възнамерявал да намали нивото на защита в сравнение с посочената директива.
При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 15, параграф 1, буква в) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че правото на достъп на субекта на данните се ограничава до информация за категориите получатели, ако конкретните получатели все още не са известни към момента на предвиденото разкриване, но това право задължително трябва да обхваща и получателите на тази информация, когато данните вече са били разкрити?“.
В своето решение Съдът отговаря, че когато личните данни са били или ще бъдат разкрити на получатели, има задължение от страна на администратора да предостави на субекта на данните, при поискване, действителната самоличност на тези получатели. Само когато (все още) не е възможно да се идентифицират тези получатели, администраторът може да посочи само категориите на въпросните получатели. Такъв е и случаят, когато администраторът докаже, че искането е явно неоснователно или прекомерно.
Съдът посочва, че правото на достъп на субекта на данните е необходимо, за да може субектът на данните да упражнява други права, предоставени от GDPR, а именно правото му на коригиране, право на изтриване („право да бъде забравен“), право на ограничаване на обработването, право на възражение срещу обработване.


