Според анализа остават само „данни от медицински изображения“ да са достъпни за гражданите чрез услугата за онлайн достъп
На 2 юли 2024 г. Европейската комисия публикува втория си доклад за състоянието на Цифровото десетилетие. Направен е преглед на напредъка за постигане на цифровите цели и задачи, определени за 2030 г. от Програмата за политика на цифровото десетилетие (DDPP). Тази година докладът е придружен от данни от проучване за цифровизацията в здравеопазването.
Българските данни са впечатляващи, но …. Експертите да кажат има ли нещо притеснително, но според мен, ако в една и съща болница две различни отделения нямат пълен достъп до епикризи в медицинското досие, не можем да отчетем, че „доставчиците на здравни услуги са свързани и предоставят данни“.
Не зная къде е проблемът в разминаването на личните ми впечатления и данните в изследването.
Цифрово десетилетие 2024 г.: Проучване на индикатора за електронно здравеопазване
Този доклад представя най-новите резултати от оценката на актуалното състояние на 27 държави членки (плюс Исландия и Норвегия) за постигане на целта на цифровото десетилетие за електронно здравеопазване 100% граждани на ЕС да имат достъп до електронни здравни досиета до 2030 г.
Използването на здравни данни и цифрови здравни технологии има голям потенциал за подобряване на достъпа на гражданите до здравни услуги, повишаване на качеството и ефективността на здравеопазването, разработване на персонализирани подходи и подкрепа на научните изследвания и иновациите. Програмата за политика на цифровото десетилетие 2030 г. стимулира напредъка към всеобщ достъп до електронни здравни досиета за гражданите на ЕС и овластяване на пациентите чрез цифрово здравеопазване.
Това проучване проучи напредъка, постигнат от държавите-членки на ЕС (както и от Норвегия и Исландия) по отношение на достъпа на гражданите до техните електронни здравни досиета. Резултатите описват актуалното състояние към 31 декември 2023 г. За това наблюдение е използван съставен индикатор, включващ четири слоя, които цялостно анализират множество аспекти на достъпа до електронни здравни досиета: прилагане на услуги за електронен достъп за граждани, категории достъпно здравеопазване данни, използвана технология за достъп (eID, достъп чрез портали или приложения), покритие (от население и доставчици на здравни услуги) и възможности за равен достъп.
European Commission, Directorate-General for Communications Networks, Content and Technology, Page, M., Winkel, R., Behrooz, A. et al., 2024 digital decade ehealth indicator study – Annex – Country factsheets, Publications Office of the European Union, 2024, https://data.europa.eu/doi/10.2759/276133
Да видим какво мисли ЕК:
България – всички категории доставчици на здравни услуги, изследвани в проучването eHealth, с изключение на старческите домове, предоставят съответните данни на услугата за онлайн достъп до електронни здравни досиета. Освен това всички категории данни, изследвани в тази рамка, с изключение на медицински изображения, се предоставят на гражданите, макар и не непременно навреме. Тъй като 40-59% от националното население има технически достъп до услугата, улесняването на националния достъп до цялото население остава основната празнина в зрелостта на българското електронно здравеопазване.
ПРЕПОРЪКИ:
- Разширяване на обхвата на услугата за онлайн достъп, за да се гарантира, че всички граждани имат достъп до своите електронни здравни данни онлайн.
- Направете типа данни от медицински изображения достъпни за гражданите чрез услугата за онлайн достъп.
- Уверете се, че всички типове данни са достъпни своевременно.