Комисията за защита на личните данни депозира в Народното събрание Годишния отчет за дейността си през миналата година
През 2023 г. се е запазила тенденцията сектор „Видеонаблюдение“ да е водещ по брой жалби, показва отчетът на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), внесен в Народното събрание.
От общо 925 жалби, срещу видеонаблюдение са подадени 235, при 178 през 2022 г. и 196 за 2021 г.
Ето и подробности от отчета: „През 2023 г. КЗЛД е сезирана с 925 жалби, подадени от физически лица, с твърдения за нарушения при обработване на лични данни и упражняване на права. Забелязва се значително увеличаване на броя жалби в сравнение с предходната 2022 г., когато броят на жалбите е над 770 и тези, подадени през 2021 г. – 840.
Продължава тенденцията подадените жалби да се отличават с правна и фактическа сложност – повече от един жалбоподател и/или ответни страни, жалбоподатели, които не са български граждани или администратори на лични данни с основно място на установяване извън територията на Република България. Най-често при подаване на жалби срещу администратори на електронни сайтове не са посочени пасивно легитимирани страни, обстоятелство, което изисква и сътрудничество с органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) за установяване на последните.
Фактическата и правна сложност на казусите е свързана и със сложен фактически състав на твърдените нарушения, касаещи различни форми на обработване на лични данни и участие на повече от един администратор и/или обработващ в процеса на обработване на личните данни. Все по-често се налага провеждането на повече от едно открито заседание, извършване на проверки на място, допускане на експертизи, събиране на гласни доказателства, служебно конституиране на страни и сътрудничество с други надзорни органи, както и междуинституционално взаимодействие. В тази връзка за поредна година може да се отчете успешно междуинституционално взаимодействие/сътрудничество между Комисията, от една страна, и Националната агенция за приходите (НАП), Централната избирателна комисия (ЦИК), Националния институт по криминалистика, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Комисия за финансов надзор, органите на МВР и Прокуратурата, от друга.
Запазва се като отрицателна тенденция в производствата, влияеща както върху продължителността, така и върху изхода им, пасивното поведение на жалбоподателите, които не вземат отношение по събраните в хода на производството доказателства, не оспорват твърденията на ответниците, не представят доказателства в подкрепа на твърденията си въпреки дадени от КЗЛД изрични указания за разпределяне на доказателствената тежест в процеса. Липсата на процесуална активност от страна на жалбоподателите невинаги може да бъде компенсирана от служебното начало, поради което голяма част от жалбите са оставени без уважение като неоснователните и недоказани. Негативно влияние върху производството, и най-вече върху неговата продължителност, оказва и липсата на сътрудничество от страна на администраторите. Все по-често се наблюдава изричен отказ от съдействие при събиране на доказателства, особено при проверки на място, или мълчалив отказ – непредоставяне в срок или въобще на изискани от надзорния орган изрично посочени писмени доказателства, относими към конкретното производство или депозирани едва в рамките на откритите заседания множество нови доказателства, което налага отлагане на разглеждането на жалбите по същество за следващо заседание.
Секторите на дейност на АЛД, срещу които най-често са постъпвали през 2023 г. жалби от физически лица, са следните: Видеонаблюдение – 235 жалби; Банки и кредитни институции – 88 жалби; Физически лица – 72 жалби; Политически субекти – 60 жалби; Държавни органи – 56 жалби; Телекомуникации – 46 жалби; Трудови и осигурителни услуги – 28 жалби; Здравеопазване – 14 жалби; Образование – 11 жалби; Медии – 10 жалби; Застраховане – 8 жалби.
Запазва се тенденцията сектор „Видеонаблюдение“ да е водещ по брой жалби, като се наблюдава драстично увеличение на подадените през 2023 г. жалби, които достигат 235. В сравнение броят им за 2022 г. е 178, а за 2021 г. – 196.
Все по-голям е броят на жалбите с предмет видеонаблюдение извън столицата, в провинцията, което допълнително затруднява производствата, предвид лисата на териториални подразделения на КЗЛД. Значително нараства и броят на насрещните жалби, като продължава тенденцията по-голяма голяма част жалбите да са провокирани от дългогодишни конфликтни междуличностни проблеми на битово ниво.
Както и досега, видеонаблюдението може условно да се раздели на следните категории: видеонаблюдение, осъществявано в жилищни сгради в режим на етажна собственост, видеонаблюдение на имоти в режим на съсобственост, видеонаблюдение между съседи, обитаващи различни съседни имоти, видеонаблюдение на работното място и видеонаблюдение на обществени места – улици, тротоари, зелени площи.
Разглеждането на казуси, свързани с обработване на лични данни чрез изградени системи за видеонаблюдение отнема сериозен финансов и експертен ресурс на КЗЛД. Отчита се липсата на уреждане на обществените отношения извън тези по Закона за частната охранителна дейност, свързани с изграждане и поддържане на системи за видеонаблюдение от физически и юридически лица с цел защита на имоти. Тежест представлява и липсата на териториални административни звена на КЗЛД, което налага разходване на средства и командироване на експерти за извършване на проверки на място. Допълнителен проблем е и липсата на сътрудничество в хода на производството от страна на администраторите.“