Решение на Съда по дело C-755/21: Европол и държавата членка, в която е настъпила вреда в резултат на неправомерна обработка на данни, извършена в рамките на сътрудничество между тях, отговарят солидарно за тази вреда
Физическото лице, което иска да получи от Европол или от съответната държава членка пълно обезщетение за претърпените от него вреди, трябва да докаже единствено, че в контекста на сътрудничеството между тези два субекта е извършена неправомерна обработка на данни, в резултат на която му е причинена вреда. Не е необходимо това лице да доказва в допълнение кой от тези субекти е отговорен за тази неправомерна обработка. Това постанови Съдът на ЕС по дело C-755/21.
По повод на извършеното в Словакия на 21 февруари 2018 г. убийство на словашкия журналист и на неговата годеница, г-н Ján Kuciak и г-жа Martina Kušnírová, словашките органи провеждат обширно разследване. По искане на тези органи Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) извлича данните, съхранявани в два мобилни телефона, които принадлежали на г-н Marian Kočner. Европол изпраща на посочените органи своите научни доклади и им предоставя твърд диск, съдържащ криптираните данни. През май 2019 г. словашката преса публикува получената от мобилните телефони информация относно г-н Kočner, по-специално транскрипции на негови интимни комуникации. Освен това в един от докладите си Европол посочва, че г-н Kočner е задържан по подозрение за извършено финансово престъпление от 2018 г. и че името му е пряко свързано по-специално с така наречените „мафиотски списъци“ и с „Досиетата от Панама“.
Г-н Kočner сезира Общия съд на Европейския съюз с иск за изплащане на обезщетение в размер на 100 000 евро за неимуществените вреди, които той твърди, че е претърпял в резултат на неправомерната обработка на неговите данни. Общият съд отхвърля иска с решение от 29 септември 2021 г.1 Той приема, от една страна, че г-н Kočner не е доказал наличието на причинно-следствена връзка между твърдяната вреда и действията на Европол, и от друга страна, че не е доказал, че така наречените „мафиотски списъци“ били изготвени и поддържани от Европол. Г-н Kočner подава жалба пред Съда.
В решението си Съдът постановява, че правото на Съюза въвежда режим на солидарна отговорност на Европол и на държавата членка, в която е настъпила вредата в резултат на неправомерната обработка на данни, извършена в контекста на сътрудничеството между тях. На първия етап солидарната отговорност на Европол или на съответната държава членка може да бъде ангажирана съответно пред Съда на Европейския съюз или пред компетентния национален съд. В зависимост от конкретния случай може да се стигне до втори етап, в рамките на който пред управителния съвет на Европол да се определи „крайната отговорност“ на Европол и/или на съответната държава членка за обезщетението, което следва да бъде предоставено на увреденото физическо лице.
За да ангажира тази солидарна отговорност на първия етап, съответното физическо лице трябва само да докаже, че в контекста на сътрудничеството между Европол и съответната държава членка е извършена неправомерна обработка на данни, в резултат на която му е причинена вреда. Противно на приетото от Общия съд, не е необходимо това лице да доказва в допълнение кой от тези два субекта е отговорен за неправомерната обработка. Вследствие на това Съдът отменя съдебното решение на Общия съд в тази му част.
Като сам разглежда делото по същество, Съдът приема, че вследствие на неправомерната обработка на данни, обективирана чрез разкриването на данни относно интимни разговори между г-н Kočner и неговата приятелка на лица, които нямали право да се запознаят с тях, тези данни стават публично достъпни чрез публикуването им в словашката преса. Съдът приема, че с тази неправомерна обработка е нарушено правото на г-н Kočner на зачитане на неговия личен и семеен живот, както и на тайната на неговите съобщения и са накърнени неговите чест и добро име, с което са му причинени неимуществени вреди. За да бъдат поправени тези вреди, Съдът присъжда на г-н Kočner обезщетение в размер на 2 000 евро.
1 Решение от 29 септември 2021 г., Kočner/Европол, T-528/20 (вж. прессъобщение № 165/21)