Подписалите организации отричат обвиненията, че от потребителите се изисква плащане за защита на данните
IAB Europe, Alliance Digitale, IAB Italia, и IAB Spain изпратиха съвместно писмо до Европейския комитет за защита на данните (EDPB/ЕКЗД), за да подчертаят важни съображения в контекста на предстоящото становище на EDPB и последващите насоки относно модела “Consent or Pay”, и да поиска публична консултация по последния.
Писмото препоръчва да се гарантира, че позицията на EDPB се основава допълнително на съществуващата съдебна практика и насоки в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, и че има подходящо сътрудничество с органите за защита на конкуренцията и потребителите при разглеждане на понятието „разумно“ или „подходящо“ ценообразуване.
Освен това, писмото подчертава, че преобладаващо мнозинство от европейците искат да решат за кои онлайн услуги плащат, от една страна, и кои от друга страна не трябва да плащат защото те се финансират от реклама. Писмото също опровергава твърдението, че моделът „Consent or Pay“ e „плащане“ за права за защита на данните, като се има предвид, че GDPR трябва да се спазва по всяко време, включително след даване на съгласие.
В писмото се казва, че очакваното становище на EDPB идва в момент, в който компании от всякакъв вид и произход все повече разчитат на такъв бизнес модел като средство за поддържане на опцията да предоставят на крайните потребители безплатен и отворен достъп до тяхното онлайн съдържание и услуги.
Правилното разбиране на различните заложени интереси и основни права е важна предварителна стъпка за постигане на подходящ баланс между правото на защита на данните и свободата на стопанска дейност, нито едно от които не е абсолютно, както е ясно предвидено в съображение 4 от GDPR. В това отношение искаме да насочим вниманието на ЕКЗД към инициативата, предприета от органа за защита на данните на Обединеното кралство, за да поиска становища относно модела „Consent or Pay“, за да развие своята позиция.
През последните години няколко местни регулаторни органи издадоха насоки и препоръки как да се прилага законно „Consent or Pay“ (и компаниите са направили значителни инвестиции, за да ги спазват), пише в писмото.
Ние молим ЕКЗД да гарантира, че предстоящото становище и насоки са в съответствие с и изграждат относно тези установени позиции, издадени от Съда на ЕС, местните регулаторни органи, националните съдилища и апелативните органи, тъй като всяко различно или противоречиво тълкуване само ще влоши правната несигурност.
Споделяме мнението, че има нужда от хармонизиран европейски подход, като същевременно се взема предвид позицията, която вече е утвърдена от Съда на ЕС и много регулатори и на която много оператори вече са базирали своите дейности и икономически избори. Също така вярваме, че последователната позиция на ЕКЗД е желателна с оглед на пазара на Европейския съюз. Неадекватните намеси и вследствие на това дисбаланс на пазара и нарушаване на конкуренцията биха могли да подкопаят конкурентоспособността на компаниите, застрашавайки, наред с други неща, иновациите и цялостната ефективност на пазара. Един общ подход, който е в съответствие с гореспоменатите позиции на регулаторите, ще помогне да се създадат равни условия за всички компании, опериращи в Европейския съюз, и в крайна сметка ще бъде от полза за потребителите.
Авторите на писмото отбелязват, че моделът „Consent or Pay“ не трябва да се формулира като обвързване на правата за защита на данните с условие за плащане. Твърдението, че моделът „Consent or Pay“ означава, че крайните потребители трябва да плащат, за да защитят личните си данни, е подвеждащо, пише в писмото.
Първо, крайните потребители, които изберат да дадат съгласие, не се отказват по същия повод от основните си права върху обработването на техните лични данни. GDPR изключва незаконното обработване на данни и предоставя на субектите на данни най-високо ниво на защита, независимо от правното основание на обработването, включително съгласие. С други думи, няма „плащане“ за права за защита на данните, правата за защита на данните са гарантирани във всеки случай. Второ, моделът „Consent or Pay“ по същество позволява на крайните потребители да избират свободно между две услуги, които са еквивалентни по отношение на съдържание или предоставена услуга: една, която се финансира поне частично от трети страни чрез персонализирана реклама, и друга, която се финансира директно от крайния потребител. Условията за „свободно дадено“ съгласие съгласно GDPR продължават да се изпълняват, тъй като тази еквивалентност гарантира, че няма вреда за даването на съгласие, несъгласието или оттеглянето на съгласието: крайни потребители, които не желаят да плащат или да разрешат финансиране чрез персонализирана реклама не може да очаква да се възползва от онлайн съдържанието или услугата изцяло безплатно. Трето, всеки бизнес, който винаги трябва да спазва GDPR, се възползва от свободата на стопанска дейност. Това включва правото да избере кой бизнес модел желае да приложи и в резултат на това какъв начин(и) на възнаграждение желае да въведе. Основното право на защита на данните не може да отмени свободата на стопанска дейност и не създава правото да се използва безплатно търговска услуга: трябва да се намери подходящ баланс между двете. От момента, в който са изпълнени изискванията на GDPR, свободата на стопанска дейност трябва да се разглежда като равностойна на правото на защита на данните. В тази връзка е важно да се припомни и въведеното с Директива 2019/770, която потвърждава и утвърждава практиката за предоставяне на цифрово съдържание или услуги в замяна на лични данни вместо плащане. В тази директива (която вече е транспонирана в националното законодателство на някои държави-членки) се посочва, че личните данни могат да бъдат предоставяни от физически лица с цел получаване на услуга в съответствие със закона на разумна и справедлива цена.
Понятието разумна цена не може да бъде разгледано самостоятелно от ЕКЗД, пишат авторите на писмото. Съображение 43 от GDPR има доводи, че съгласието не може да бъде дадено свободно, когато има явен дисбаланс между физическото лице и администратора, а насоките на ЕКЗД относно съгласието гласят, че дисбаланс може да възникне, когато лицата са изложени на риск от значителни отрицателни последици, ако не дадат съгласие, като например значителни допълнителни разходи.