Решение на Съда по дело C-118/22: Общо и недиференцирано съхранение на биометрични и генетични данни на осъдени лица до смъртта на тези лица противоречи на правото на Съюза
Полицейските органи не могат да съхраняват биометрични и генетични данни за всички лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, без друго ограничение във времето, освен смъртта на съответния субект на данни. Дори и едно такова общо и недиференцирано съхранение на данни да е оправдано за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, националните органи са длъжни да предвидят задължение за администратора на данни периодично да проверява дали това съхранение продължава да е необходимо, както и да признаят на заинтересованото лице право на изтриване на тези данни, ако това вече не е така.
Това пише в прессъобщението по повод на решението на съда.
В България в рамките на производство за разследване на лъжесвидетелстване е извършена полицейска регистрация на лице. По-късно с влязла в сила присъда то е признато за виновно и е осъдено на пробация за срок от една година. След като изтърпява наказанието, това лице е реабилитирано. На това основание то подава искане за снемане на полицейската му регистрация. Съгласно българското право данните от полицейската регистрация се съхраняват и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето, до смъртта на това лице. В случая посоченото искане е отхвърлено с мотива, че осъждане с влязла в сила присъда, включително и в случай на реабилитация, не е сред основанията за снемане на полицейска регистрация. Сезиран с жалба срещу този отказ, българският Върховен административен съд поставя преюдициални въпроси на Съда на Европейския съюз.
В решението си Съдът приема, че общо и недиференцирано съхранение на биометрични и генетични данни на лица, осъдени за умишлено престъпление от общ характер, до смъртта на тези лица противоречи на правото на Съюза.
Съдът отбелязва, че за целите на полицейската регистрация в България се извършва по-специално дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил на лицата. В полицейския регистър се вписват също данни за извършените престъпления и за постановените за тях присъди. Всички тези данни биха могли да се окажат особено важни за проверката дали съответният субект на данни не е замесен в престъпления, различни от тези, за които той вече е осъден с влязла в сила присъда. Не за всички лица обаче рискът да са замесени в други престъпления е еднакъв, което да обосновава определянето на еднакъв срок на съхранение на засягащите ги данни. В този смисъл с оглед на фактори като естеството и тежестта на престъплението или липсата на рецидив, рискът, който представлява осъденото лице, не дава непременно основание за съхранението до смъртта му на неговите данни в полицейския регистър. Затова този срок е подходящ само при особени обстоятелства, които го обосновават надлежно. Това обаче очевидно не е така, когато срокът е приложим общо и бланкетно за всички лица, осъдени с влязла в сила присъда. Правото на Съюза изисква националната правна уредба да предвижда задължение за администратора на данни периодично да проверява дали съхранението на данните все още е необходимо и, ако това вече не е така, заинтересованото лице да има признато право на изтриване на тези данни.
Ето и и въпроса на Върховния административен съд:
„Тълкуването на чл. 5 от [Директива 2016/680] във вр. с чл. 13, § 2, б. „б“ и § 3 от същата, допуска ли национални законодателни мерки, които да водят до практически неограничено право на обработка на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания и/или отпадане на правото на субекта на данните за ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните му?“.
А ето и решението на Съда (голям състав):
Член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.