Според надзорния орган с обжалваните разпоредби се узаконяват с обратна сила практиките за запазване на данни и де факто се отменя решението му от 3 януари 2022 г.
На 3 януари 2022 г., след разследване по собствена инициатива Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД/EDPS) прие решение срещу Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол).
Тогава писах, че Европейските надзорници наредиха на Европол да изтрие данните за лица без установена връзка с престъпна дейност.
В съобщението на съда от 6 септември пише, че ЕНОЗД установява, че е имало нарушения на първоначалния регламент за Европол. Лични данни са били съхранявани от Европол, без категоризиране на субектите на данни.
С въпросното решение ЕНОЗД нареди на Европол за всяка информация, получена след 4 януари 2022 г., да извърши категоризиране на субектите на данни по смисъла на член 18, параграф 5 от първоначалния регламент за Европол в срок от шест месеца, считано от датата на получаване на информацията, и в срок от дванадесет месеца за съществуващия към 3 януари 2022 г. набор от данни, след изтичането на които срокове Европол е трябвало да заличи тези данни.
На 8 юни 2022 г. Европейският парламент и Съветът измениха регламента за Европол, като въведоха две преходни разпоредби. Тези разпоредби определят условията, при които Европол трябва да пристъпи, в рамките на определен период, към категоризирането на данните, които притежава към момента на влизане в сила на изменения регламент.
Освен това преходните разпоредби определят условията и процедурите, съгласно които се извършва обработването на лични данни, които не се отнасят до определени категории субекти на данни (изброени в приложение II към изменения регламент за Европол) и които са били прехвърлени на Европол преди 28 юни 2022 г.
ЕНОЗД счита, че тези преходни разпоредби нарушават неговата независимост и правомощията му като надзорен орган. Според него тези разпоредби легализират със задна дата оспорваните практики на Европол за запазване на данни и де факто анулират решението му от 3 януари 2022 г. Поради това ЕНОЗД поиска отмяната на тези преходни разпоредби пред Общия съд. Той твърди, че искът е оправдана от необходимостта да има възможност за защита по съдебен ред, за да защити институционалните си прерогативи и по-специално своята независимост като надзорен орган.
С определение от 6 септември 2023 г. Общият съд отхвърля жалбата като недопустима, като по този начин уважава повдигнатото от Съвета възражение за недопустимост.
Общият съд отбелязва, на първо място, че ЕНОЗД няма привилегирована позиция пред съдилищата на ЕС, за да иска отмяната на акт на ЕС.
Тъй като ЕНОЗД може да бъде третиран по същия начин като юридическо лице, той трябва, като всяко физическо или юридическо лице, да докаже по-специално, че актът, чиято отмяна той иска, засяга пряко ЕНОЗД.
Общият съд обаче счита, че настоящият случай не е такъв.
Наистина, макар да е вярно, че правният режим, за който ЕНОЗД отговаря за наблюдението на правилното прилагане, е бил променен, неговите собствени правомощия не са били.