А.М. казва на проверяващите, че е сложил бутафорни камери за видеонаблюдение, намерени на боклука

Глобата на Комисията за защита на личните данни засега е 5 000 лева за неосигурен достъп

В последния брой на бюлетина на Комисията за защита на личните данни е публикувано нейно решение, свързано с незаконно видеонаблюдение:

РЕШЕНИЕ

№ ПП Н-01-628/2021 г.

София, 09.05.2023 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 08.02.2023 г., на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, респективно чл. 57, § 1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Регламента, ОРЗД), разгледа по същество жалби № ППН-01-628/20.08.2021 г. и ППН-01-160/28.02.2022 г.

Административното производство е по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба № ППН-01-628/20.08.2021 г., подадена от К.О. с изложени твърдения за неправомерно обработване на лични данни от съседа му А.М., посредством видеонаблюдение осъществявано на адрес *******, чрез камера монтирана на уличен стълб. Жалбоподателят твърди, че камерата е монтирана на 14.08.2021 г. от г-н А.М., а в обхватът ѝ попадат имота му – къща и прилежащ двор, както и обществени места. Информира, че в деня на поставяне на камерата е сезирал органите на МВР – районно управление (РУ) и енерго-разпределително дружество, които посетили адреса още същия ден. Моли комисията за проверка, преустановяване на видеонаблюдението и демонтиране на камерата, за да се осигури необходимото спокойствие на семейството му.

Към жалба са приложения два броя изображение на местоположението на камерата.

Срещу осъществяваното от А.М. видеонаблюдение на адрес *******, в Комисията за защита на личните данни е подадена и жалба ППН-01-160/28.02.2022 г., от Д.О. – съпруга на жалбоподателя К.О.

Госпожа Д.О. твърди, че на 14.11.2021 г. А.М. монтирал на фасадата на къщата си три броя камери за видеонаблюдение, „подвижни, въртящи се на 360 градуса“, в обхвата на които попада имота ѝ в съседство – къща и прилежащ двор, както и детска площадка. Твърди, че видеонаблюдението се осъществява без нейно съгласие и в нарушение на личната ѝ неприкосновеност и тази на семейството ѝ.

Към жалба са приложени изображения на местоположението на камерите.

Съгласно принципите на равенство на страните в производството и истинност, пасивно легитимираната страна – А.М., е уведомена за подадените жалби, като е указана възможността да представи писмено становище и относими по случая доказателства, но такива не са депозирани.

Изложените в жалбите твърдения не са оспорени.

В хода на производството жалбоподателят К.О. информира, че монтираната на уличен стълб камера от г-н А.М. е демонтирана на 18.11.2021 г., след полицейско разпореждане по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР. Поддържа жалбата, с която е сезирал комисията и с писмо ППН-01-628#9/04.04.2022 г. информира, че г-н А.М. продължава да осъществява неправомерно видеонаблюдение, като доказателство за което прилага копие на Постановление на Районна прокуратура от 25.03.2022 г. по пр.пр. *** Копие на същото постановление е депозирано в КЗЛД и от Д.О., с придружително писмо ППН-01-160#1/04.04.2022 г.

Предвид изложените от жалбоподателите твърдения и приложени писмени доказателства от районното управление са изискани всички относими доказателства събрани в хода на извършена проверка по подадено от К.О. заявление № ***** по описа на районното управление, включително констатации относно обхвата на видеонаблюдение. От Районна прокуратура П. е изискано копие или възпроизвеждане на хартиена носител на съдържанието на предоставен от А.М. оптичен носител (диск) приобщен по пр.пр. *** чрез протокол за предаване, касаещ изградена в дома на А.М. система за видеонаблюдение.

В отговор и с придружителни писмо ППН-01-628#11/26.04.2022 г. от Районна прокуратура – П. в КЗЛД са предоставени материали по прекратена прокурорска преписка № *** по описа на РП – П., за послужване, ведно с един брой оптичен носител (DVD-R Verbatim) съдържащ фотоизображения, един брой оптичен носител (CD-R HP) съдържащ звукозапис и електронни картони от подаден сигнал до Дирекция „Национална система – 112“ – МВР.

Представени са и снети писмени обяснения от А.М., който е предоставил, приобщен към преписката, оптичен носител (диск), съдържащ снимков материал от система за видеонаблюдение, разположена на адреса му. В Протокол от 23.02.2022 г. за доброволно предаване А.М. изрично е вписал, че „снимковия материал е от моето изградено видеонаблюдение на адреса ми гр. П., ***“. Предоставените от РП – П. материали съдържат 25 бр. снимки, на които в долния ляв ъгъл има отбелязване „AI CAM“, а в горния десен ъгъл е отбелязана дата и час. Отбелязаните дати са от 28.08.2021 г., 15.11.2021 г., 17.11.2021 г., 22.11.2021 г., 30.11.2021 г., 20.01.2022 г., 14.02.2022 г. и от 23.02.2022 г. На две от предоставените от г-н А.М. по делото снимки от 27.08.2021 г. е заснето лице, което чисти уличното платно с водоструйка, както подходите за вход на имотите на г-н А.М., г-н К.О., г-н К. и следващи по улицата, части от пътното платно и прилежащите тротоари. Останалите снимки, предоставени от г-н А.М., са с почти един и същ изглед, но направени по различно време, като на тях е заснет части от имота на г-н А.М., г-н К. и следващи по улицата, части от пътното платно и прилежащите тротоари, включително и паркирани по улицата автомобили.

В условията на служебното начало и с оглед изясняване на случая от фактическа страна е възложено извършване на проверка по предмета на жалбите, резултатите от която са обективирани в Докладна записка ППН-01-628#12/21.10.2022 г. по описа на КЗЛД, с приложени към нея относими доказателства, в това число констативен протокол от 20.07.2022 г., попълнен въпросник и изображения на местоположението на камерите.

Основна задача на проверката е: Да се установи изградена ли е система за видеонаблюдение и какви са нейните технически параметри в недвижим имот, находящ се на адрес: ******.

Проверката се откри на 20.07.2022 г. на посочения в жалбата адрес, с връчване на заповедта за проверка на А.М.

От извършената проверка е установено следното:

На посочения в жалбата адрес се намира поземлен имот с построени в него двуетажна жилищна сграда със сутерен и селскостопански и помощни постройки. Г-н А.М. заяви, че е собственик на имота без да представи съответни документи за собственост, като в последствие заявява, че къщата е собственост на майка му.

Господин А.М. уведоми проверяващия екип, че м. август 2019 г. е монтирал четири броя камери. Първоначално една камера за видеонаблюдение е била монтирана на уличен стълб срещу входа на имота, която в последствие, след отправено предупреждение от служители на МВР е демонтирана в срок и е монтирана на фасадата от задната страна на къщата му.

По време на проверката проверяващият екип констатира, че на фасадата на къщата са монтирани 4 бр. камери, на всяка една от страните ѝ.

По информация на г-н А.М. камерите са бутафорни и не се осъществява видеонаблюдение, а са монтирани за бутафорна украса на имота му. Също така г-н А.М. заяви, че камерите са намерени на боклука и няма информация за марката и модела на устройствата.

Проверяващият екип установи, че видеокамерите са разположени, както следва:

Камера 1 е монтирана на фасадата на стената на къщата от към ул. ***, на нивото между първи и втори етаж и е насочена към подходите към имота и входа към втория етаж на къщата.
Камера 2 е монтирана на фасадата на стената на къщата от към съседния имот на ул. ***, на нивото между първи и втори етаж и е насочена към плосък покрив на два гаража (част от имота на г-н А.М.).
Камера 3 е монтирана на фасадата на стената на къщата от към съседния имот на ул. ***, на нивото между първи и втори етаж и е насочена към прилежаща пътека, отвеждаща към вътрешността на двора.
Камера 4 е монтирана на фасадата на стената на къщата от към двора, на нивото на първи етаж и е насочена към подхода към сутерена и част от двора.

От направеният външен оглед проверяващия екип счита, че камерите са от един и същи вид, подходящи за външни условия, със следните характеристики:

– безжична (WiFi) връзка с интернет;

– завъртане във всички посоки: хоризонтално и вертикално, като управлението се осъществява дистанционно чрез приложение;

– наблюдение през мобилни устройства през приложение;

– функция нощно виждане;

– функция motion detection (изпраща известие при засечено движение в обхвата);

– FULL HD резолюция;

– двупосочно аудио (предава и приема звук с високо качество);

– микро SD слот за съхранение на видеозапис;

Проверяващият екип установи окабеляване, стигащо до камерите, което отвежда към вътрешността на къщата през входната врата на сутерена. Г-н А.М. заяви, че няма да допусне проверяващия екип в къщата и отказа да осигури достъп за извършване на проверката. Също така г-н А.М. декларира, че камерите не работят и не функционират.

Проверяващият екип констатира, че на видно място на входната врата на имота и на прозорец на втория етаж на къщата са поставени информационни стикери, които предупреждават за извършване на видеонаблюдение, но не съдържат информация относно администратора на лични данни, както и данни за контакт с него. Установено е че на входната врата на имота на жалбоподателя и на врата на неговия гараж също има поставени стикери за осъществяване на видеонаблюдение.

Във връзка с Постановлението от 25.03.2022 г. на РП – П. и предоставения от г-н А.М. материал, същия заяви пред проверяващия екип, че преди е разполагал с камери, които са функционирали и са записвали на SD карти. Г-н А.М. уведоми, че предоставения по преписката снимков материал е от работещи към тогава камери.

Във връзка с демонтираната камера на уличния стълб, г-н А.М. уведоми, че не е получавал разрешение за монтирането ѝ от електроразпределителното дружество и от кметството.

Предвид факта, че г-н А.М. не осигури достъп за извършване на проверка на посочената в жалбите система за видеонаблюдение, с поставената задача в Заповед № РД-15-159/15.04.2022 г. на Председателя на КЗЛД, проверяващият екип бе възпрепятстван да установи всички факти и обстоятелства относно изградената система за видеонаблюдение, предмет на жалбите.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД и ОРЗД.

За да упражни правомощията си, комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалби ППН-01-628/20.08.2021 г. и ППН-01-160/28.02.2022 г. съдържат задължително изискуеми реквизити – налице са данни за жалбоподателите, естеството на искането, дата и подпис, посочена е пасивно легитимирана страна, с оглед което същите са редовни.

Предмет на жалбите са твърдения за неправомерно осъществявано видеонаблюдение от А.М. на адрес *******.

Съгласно легалното понятие “Видеонаблюдение” е техническа форма на обработка и съхранение в предвидения в закона срок на лични данни, извършвани при спазване на изискванията за защита на личните данни, включваща заснемане на лица в охраняван обект и запис на получените данни. Съдържащата се във видеозаписите от средства за наблюдение информация за физическото лице в съвкупност – образ, ежедневни навици, поведенчески реакции и социални контакти, попадат в обхвата на понятието лични данни, тъй като лицето може да бъде идентифицирано по безспорен начин. Събирането и съхраняването на лични данни представлява форма на обработването им по смисъла на чл. 4, § 1, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 и като такова следва да се извършва при спазване на разпоредбите на ЗЗЛД и Регламента. Константна е съдебната практика и практиката на КЗЛД, че видеонаблюдението е продължавано, а не е еднократно действие по обработване на лични данни.

Жалбите са подадени от физически лица с правен интерес срещу надлежна страна – физическо лице администратор на лични данни по смисъл чл. 4, ал. 7 от Регламента. Правата и задълженията на страните произтичат от еднакво фактическо състояние, подадени са срещу едно и също лице и са от компетентността на един и същ административен орган – КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД във връзка с чл. 57, § 1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на субекти на данни свързани с обработване на личните данни. Не са налице изключенията по чл. 2, § 2, буква „в“ и чл. 55, § 3 от регламента предвид обстоятелството, че случая не касае дейности по обработване извършвани от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания и/или дейности извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции.

По изложените съображения и предвид липсата на отрицателните предпоставки по чл. 27, ал. 2 от АПК, на проведено на 02.11.2022 г. заседание на комисията жалбите са приети за допустими и на основание чл. 32 от АПК са обединени за разглеждане в едно административно производство със страни: жалбоподатели – К.О. и Д.О. и ответна страна А.М. Насрочено е открито заседание за разглеждане на жалбите по същество на 08.02.2023 г. от 13.00 часа, за което страните са редовно уведомени. Информирани са за резултатите от извършена по случая проверка, като копие от докладната записка от проверката им е предоставена за запознаване и становище. Възражения от страните не са постъпили, искания по доказателствата не са направени, нови доказателства не са приложени.

На проведено на 08.02.2023 г. заседание на комисията, жалбите са разгледани по същество.

Жалбоподателят К.О. – редовно уведомен, явява се лично и поддържа жалбата.

Жалбоподателката Д.О. – редовно уведомена, не се явява, не се представлява.

Ответната страна – редовно уведомена, не се явява, не се представлява.

Жалбоподателят не сочи нови доказателства, искания по доказателствата няма. Твърди, че осъществяваното от ответника видеонаблюдение продължава да функционира и към дата на откритото заседание на комисията, а твърденията на г-н А.М. в обратна насока намира за „лъжа“ и уточнява, че не съответстват на твърденията на г-н А.М. изнесени пред прокуратурата за същата фактическа обстановка, поради което счита, че А.М. се опитва да въведе комисията в заблуждение. Категоричен е, че камерите не са бутафорни, като основание за последното му дават и поведението на устройствата след възстановяване на прекъснато електрозахранване, а именно „въртят се, функционират, съответно говорят си на китайски докато се настроя позициите“. Моли комисията да предприема действия по преустановяване на видеонаблюдението.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл. 7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти и предвид събраните доказателства и наведените твърдения, комисията приема, че разгледани по същество жалби ППН-01-628/20.09.2021 г. и ППН-01-160/28.02.2022 г. са основателни.

От събраните по преписката доказателства се установи, че страните са съседи в гр. П. – жалбоподателите К.О. и Дария Д.О. са съпрузи и живеят на ул. ***, а ответникът живее на същата улица.

Безспорно установено е, а и между страните не е спорно, че към дата на сезиране на КЗЛД – 20.08.2021 г., ответникът осъществява видеонаблюдение, включително чрез камера монтирана на уличен стълб разположен срещу имота му. В хода на производството, след проверка на органите на МВР, осъществена на 20.08.2021 г. и издаден протокол по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, камерата монтирана на уличния стълб е демонтирана. По твърдения на самия ответник демонтираната камерата е поставена на фасадата на обитаваната от него къща, от задната ѝ страна.

Не е спорно, че август 2021 г. г-н А.М. е монтирал 4 камери за видеонаблюдение на обитавания от него имот находящ се в *******. В обхвата на видеонаблюдение попадат обществени места – част от улица, прилежаща тротоари и част от чужди имоти, включително този на жалбоподателите. По-конкретно по преписката са налични изображения от система за видеонаблюдение изградена в дома на ответника от 27.08.2021 г., 28.08.2021 г., 15.11.2021 г., 17.11.2021 г., 22.11.2021 г., 30.11.2021 г., 20.01.2022 г., 14.02.2022 г. и от 23.02.2022 г., които свидетелствата за осъществявано от г-н А.М. видеонаблюдение извън границите на имота му. Материалите са предоставени от г-н А.М. пред органите на МВР и са приобщени по прокурорска преписка № ***, а в резултат на отправено от КЗЛД писмо до органите на МВР и прокуратурата са предоставени на комисията за целите на производството.

Комисията е възпрепятствана от страна на ответника да събере доказателства за видеонаблюдение осъществено след февруари 2022 г. и към дата на извършена от екип на комисията проверката на адреса. Външен оглед от екип на КЗЛД, осъществен на 20.07.2022 г. на място в имота на ответника, е констатирал фактическото наличие на монтирани на фасадата на жилището на г-н А.М. 4 камери за видеонаблюдение. Екипът е възпрепятстван да установи проверка във вътрешността на къщата до която води окабеляването на камерите. Г-н А.М. отказва да допусне проверяващия екип в къщата и отказва да осигури достъп за извършване на проверка, като декларира че камерите не работят и са намерени на боклука.

Твърденията на ответника относно функционирането на системата за видеонаблюдение и цялостна промяна в нейните компоненти, в случая камери, след февруари 2022 г. не следва да се кредитират с доверие, като същите са противоречиви с посочени по-рано от същия твърдения, че е преместил една от камерите от уличен стълб на фасадата на жилището си.

Твърденията на г-н А.М., че камерите са бутафорни също не следва да се кредитират с доверие и доколкото външен оглед е констатирал, че камерите са от един и същи вид, подходящи за външни условия, със следните характеристики:

– безжична (WiFi) връзка с интернет;

– наблюдение през мобилни устройства през приложение;

– функция нощно виждане;

– функция motion detection (изпраща известие при засечено движение в обхвата);

– FULL HD резолюция;

– двупосочно аудио (предава и приема звук с високо качество);

– микро SD слот за съхранение на видеозапис.

От анализ на приложените по преписката доказателства е видно, че няма промяна в местоположението на камери 1, 2 и 3. Към датата на извършена от КЗЛД проверка 20.07.2022 г. камерите са монтирани на фасадата на стената на къщата от към ул. ***, на нивото между първи и втори етаж (камера 1), на фасадата на стената на къщата от към съседния имот на ул. ****, на нивото между първи и втори етаж и е насочена към плосък покрив на два гаража, част от имота на г-н А.М., (камера 2) и на фасадата на стената на къщата от към съседния имот на ул. ****, на нивото между първи и втори етаж (камера 3).

Разположението е идентично с фактическото положение на камерите към дата на сезиране на КЗЛД от г-жа К.О. Приложеният към жалбата на г-жа Д.О. до КЗЛД снимков материал – снимки на 3 от камерите (Камера 1 Камера 2 и Камера 3), свидетелства, че няма промяна в броя на камерите и тяхното местоположение от дата на сезиране на КЗЛД до дата на осъществената проверка. Отделно от това е безспорно, че камерите са визуално едни и същи, като размер, цвят и компоненти. Разлика се наблюдава само и единствено в насочеността на камерите към дата на сезиране на КЗЛД и след това, като може да се приеме, че последващата промяна в насочеността е провокирана от проверката на КЗЛД, за която ответника е уведомен.

От местоположението на камерите и тяхната насоченост може да се заключи, че приложените към прокурорската преписка изображения от 27.08.2021 г., 28.08.2021 г., 15.11.2021 г., 17.11.2021 г., 22.11.2021 г., 30.11.2021 г., 20.01.2022 г., 14.02.2022 г. и от 23.02.2022 г., видно от ъгъла на заснемане и обхвата на заснемане са именно от камери 1 и 2.

Отделно от горното твърденията на г-н А.М., че камерите са подменени с други бутафорни, неработещи, намерени на боклука не са подкрепени с доказателства като липсва и конкретика кога е станала подмяната. Твърденията не следва да се кредитират с доверие, още повече че на имота на А.М. е поставена информационна табела за осъществявано видеонаблюдение, което е обективно невъзможно да се извършва с бутафорни камери.

Горното в съвкупност с наличното окабеляване на камерите свидетелства за работеща система за видеонаблюдение и към дата на извършената от КЗЛД проверка и изключва възможността камерите да са бутафорни, като последното е лишено и от всякаква житейска логика. Твърденията на ответника, съпоставени със събраните по преписката доказателства и поведението му в производството, не следва да се кредитират с доверие, а по-скоро следва да се възприемат за защитна позиция и опит за заблуждение на надзорния орган и възпрепятстване на производството предвид отказ от съдействие.

Факт е, че към дата на сезиране на КЗЛД и 7 месеца по-късно в периода месец август 2021 г. – месец февруари 2022 г. ответникът осъществява видеонаблюдение на обществени места и чужди имоти, за което свидетелстват материалите депозирани от самия г-н А.М. пред органите на МВР.

Видеонаблюдението е незаконосъобразно, недобросъвестно и в нарушение на принципа на „свеждане на данните до минимум“.

Ответникът е създал пречки за събиране на относими за производството доказателства касателно видеонаблюдението осъществявано след февруари 2022 г. до дата на осъществената от КЗЛД проверка, отказал е да съдейства на проверяващия екип за извършване на проверка, поради което и на основание чл. 161 ГПК следва да носи негативите от процесуалното си поведение, като се приемат за доказани фактите за които ответната страна е създала пречки за установяване, в случая относно функциониращата система за видеонаблюдение изградена на адрес ******* и нейния обхват.

Процесуално задължение на страните в процеса е да представят намиращи се у тях доказателства, имащи значение за спора и ползващи противната страна, както и да не пречат за събирането на доказателства. Като последица от възпрепятстване на доказването е разписната в чл. 161 от ГПК, приложим субсидиарно в настоящето производство, разпоредба съгласно която „С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.“ Съдебната практика е категорична процесуалното поведение на страната има доказателствено значение само при условията на чл. 161 ГПК, когато се приемат за доказани неизгодни за страната факти, за които същата страна е създала пречки за събиране.

На основание посочената норма, събраните по преписката косвени доказателства и направения по-горе анализ, КЗЛД приема за доказан факта за наличието на изградена в имота на жалбоподателя и функционираща и след месец февруари 2022 г. система за видеонаблюдение, състояща се от четири функциониращи камери за видеонаблюдение, с разположение и характеристики описани в приобщената към преписката докладната записка от проверка. Като допълнение следва да се отбележи, че констатациите на проверяващия екип относно характеристиките на камерите не са оспорени от ответника, въпреки предоставената възможност и запознаването му с докладната записка.

ОРЗД и ЗЗЛД не възпрепятстват осъществяването на охрана на имота и собствеността на лицата посредством видеонаблюдение, но същото следва да отговаря на поне едно от алтернативно посочените в чл. 6, § 1 от ОРЗД условията за законосъобразност на обработването на лични данни, както и на принципите разписани в чл. 5 от ОРЗД.

Допустимо е обработването на лични данни, когато физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие; когато е необходимо за изпълнение на задължение по договор, по които субекта на данни е страна; когато е необходимо да се защитят жизнено важни интереси на субекта на данни или на друго физическо лице; когато е необходимо за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; когато е необходимо за изпълнение на задача в обществен интерес или при упражняване на официални правомощия, които са представени на администратора; когато е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.

В конкретния случай обаче доказателства за изразено съгласие – конкретно и информирано волеизявление по смисъла на л. 4, § 11 от Регламента, от страна на жалбоподателите за обработване на личните им данни за конкретната цел липсва, дори напротив – същите категорично изразява несъгласие с осъществяваното видеонаблюдение. Не е налице и нито едно от останалите условия посочени чл. 6, § 1, букви „б“ – „д“ от Регламента, като доказателства в обратен смисъл не са ангажирани, нито пък такива се твърдят от ответника. Липсват доказателствата, които да обосноват приложимостта на чл. 6, § 1, буква „б“ от ОРЗД – наличие на сключен между страните договор за изпълнението на който да е необходимо обработване на лични данни на жалбоподателите от страна на г-н А.М. или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данни преди сключване на договора. Основанията по чл. 6, § 1, буква „г“ и „д“ от ОРЗД са неотносими – приложими са в други, различни и несъвместими с настоящата, хипотези касаещи обработване на лични данни за защита на жизненоважни интереси свързани с живота и здравето на субекта на данни, изпълнение на задача от обществен интерес, както и при упражняването на официални правомощия, каквито не се делегирани на физическото лице ответник в производството.

В хода на административното производство не бяха събрани доказателства, които да водят до извод за прилагане на нормата на чл. 6, § 1, б. „е“ от Регламент (ЕС) 679/2016 – интересите на администратора да са преимуществени пред интереса на засегнатите физически лица сезирали КЗЛД, чиито имот попада в обхвата на видеонаблюдение и чиито ежедневни дейности, по-конкретно тези, извършвани от жалбоподателя К.О. пред имота му – почистване с водоструйка и смяна на гума на автомобил, са обект на видеонаблюдение и профилиране, видно от приложен снимков материал, изображение от камерите за видеонаблюдение от 28.07.2021 г. и 15.11.2021 г.

Законодателят не е дал легално определение на понятието „законни интереси”. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото. Законните интереси са пряко свързани с правата на гражданите. Смисълът, който позитивното право влага в понятието „законен интерес“ е на плоскостта на човешката дейност и правото. Законен е онзи интерес, който като породен и целящ задоволяване на определена човешка потребност, е признат за допустим от правото, т. е. за него са предвидени правни средства за осъществяване (субективни права), а там, където такива изрично не са – те са допустими с оглед на общите принципи на правото./ Р 2494 от 20.02.2019 г. по адм. дело 10489/ 2017 по описа на ВАС/.

Разпоредбата на чл. 6, § 1, б. „е“ от Регламента предвижда три кумулативни условия, за да бъде обработването на лични данни законосъобразно, а именно: 1. администраторът или третото лице, или третите лица, на които се разкриват данните, следва да преследват законни интереси; 2. обработването на личните данни да е необходимо за целите на преследваните законни интереси и З. основните права и свободи на лицето, ползващо се от защитата на данните, да нямат преимущество върху преследваните законни интереси. При визираното условие за допустимост на обработването не съществува презумпция за законосъобразност, както е в случаите по чл. 6, § 1, б. „а” – „г“ от Регламента, а е необходимо да се намери баланса между законния (легитимен) интерес на администратора и интереса или основните права и свободи на физическото лице, за което се отнасят данните, като наличието на законен интерес се явява само отправна точка. Именно при извършването на тази оценъчна дейност следва да бъдат взети предвид много фактори: естеството на интереса, въздействието на обработването за целите на постигане на интереса (в т. ч. самият начин на обработване, разумните очаквания на субекта, чиито данни се обработват, положението на субекта), гаранциите, които администраторът за предотвратяване на неблагоприятното въздействие върху правата и свободите на субекта и пр.

Недопустимо обаче е постигане на превантивна цел по охрана на имот посредством видеонаблюдение с обхват, включващ обществени места – прилежаща улица, още по-малко обхващащ имот чужда собственост, каквото е констатирано в конкретния случай от приложените от самия ответник записи от камерите за видеонаблюдение. В тази връзка обработването на лични данни на субектите при ползване на собствените им имоти и обществени места освен незаконосъобразно е и прекомерно, като по този начин се нарушава регламентирания в чл. 5, § 1, б. „в“ от ОРЗД принцип за „свеждане на данните до минимум“. Посредством видеонаблюдението администраторът може не само да идентифицира лицата ползващи обществени места, но и да прави изводи относно ежедневните им навици и контакти, както и да съхранява тази информацията, без да е получил изрично информирано съгласие за това, без да има правно основание или преимуществен интерес, без обработването на данните да е подходящо и ограничено до необходимото във връзка със защита на собствеността му. Последното не може да се санира от факта, че на имота има указателни табели за осъществяваното видеонаблюдение. В тази връзка осъществяването от ответника видеонаблюдение на обществени места – прилежаща улица и на чужд имот – в случай такъв собственост на жалбоподателите, е в нарушение на разпоредбите на ОРЗД и в частност чл. 5, § 1, буква „а“ и „в“ от ОРЗД, доколкото липсва условие за законосъобразното им осъществяване и пропорционалност на обработването.

Предвид характерът и видът на констатираното нарушение и обстоятелството, че същото не е преустановено, а също и че засегнатите лични данни не са чувствителни по смисъла на закона и няма данни за настъпили вреди от обработването, комисията счита за целесъобразно, пропорционално и ефективно налагането на корективна мярка по чл. 58, § 2, буква „г“ от Регламент ЕС 2016/679, като намира, че същата ще постигне целта на закона – ще преустанови нарушението и ще възстанови установения правов ред по отношение на обработването на личните данни. Останалите мерки за по чл. 58, § 1, буква „а“, „б“, „в“, „д“, „е“, „ж“, „з“ и „й“ от ОРЗД са неприложими и нецелесъобразни поради естеството на нарушението и обстоятелството, че към момента на произнасяне същото не е преустановено. Комисията намира, че доколкото нарушението е първо констатирано по отношение на А.М. налагането на имуществена санкция на администратора би било прекомерно и в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК съгласно който „когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани, се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постигне целта на закона.“ Следва обаче да се отбележи, че неизпълнението на даденото от комисията разпореждане, в указания срок, е скрепено със санкция за неизпълнение с оглед неговата ефективност и възможността за допълнителен санкционен механизъм по проверка и контрол на изпълнението. Целта е постигане на генерална превенция и пропорционално и законосъобразно обработване на лични данни. Така разпореждания са ефективни, тъй като са скрепени със съответните санкции при неизпълнение, като законодателя предвижда при неспазване на влязло в сила разпореждане на надзорния орган да бъде наложено административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размери до 20 000 000 EUR.

Във връзка с горното предвид поведението на ответника и доколкото има техническа възможност за пренасочване на камерите по начин по които, предвид местоположението им, в обхвата на наблюдение да попадат обществени места и чужди имоти, за което свидетелстват и приложените по делото материали от прокурорската преписка, комисията счита, че са налице основания за издаване на разпореждане на администратора по чл. 58, § 2, буква „г“ от ОРЗД за демонтиране на камери № 1, 2 и 3 и препозиционирането им по начин по който камерите да заснемат само и единствено неговия имот, като не допуска в обхватът им да попадат имоти извън собствеността на администратора. Последното е неотносимо към камера № 4 монтирана на фасадата на стената на къщата от към двора, на нивото на първи етаж. Комисията счита за целесъобразно например монтиране на камерите на нивото оградата, като по този начин обхватът им ще обезпечи целената от ответника охрана на имота, без да засяга неправомерно чужда собственост или обществени места.

В допълнение и извън последиците за ответника произтичащи от чл. 161 от ГПК, комисията счита, че са налице и основания за ангажиране на административно-наказателната отговорност на г-н А.М. по чл. 83, § 5, буква „д“ от ОРЗД за непредоставяне на достъп в нарушение на чл. 58, § 1, буква „е“ от ОРЗД.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗЗЛД във връзка с чл. 58, параграф 1, буква „е” от Регламент (ЕС) 2016/679 Комисията за защита на личните данни има правомощие при разследване да получава достъп до всички помещения на администратор или обработващ лични данни, включително до всяко оборудване и средство за обработване на лични данни, каквото е системата за видеонаблюдение. В чл. 12 ЗЗЛД е предвидено, че председателят и членовете на комисията или упълномощени от нея лица от администрацията ѝ осъществяват контрол чрез проверки за спазване на Регламент (ЕС) 2016/679, която може да се извърши по жалба на заинтересовани лица съгласно ал. 4 на същия член. В чл. 12а, ал. 1 ЗЗЛД е формулирано и общото задължение за оказване на съдействие на Комисията при изпълнение на нейните задачи и правомощия.

В конкретния случай в хода на образувано административно производство с предмет видеонаблюдение и с пасивно легитимирана страна г-н А.М., която е редовно уведомена за производството, при издадена заповед за проверка с конкретен и ясно формулиран предмет, при своевременно уведомяване на ответника за проверката и връчване на копие от заповедта за извършването ѝ на задълженото лице – г-н А.М., последният отказва да съдейства на комисията за реализиране на контролните ѝ правомощия чрез осигуряване на достъп до помещения на администратора и средствата за обработване на личните данни, при което да се установят конкретните характеристики на обработването. В тази връзка и предвид недобросъвестното поведение на ответника в производството, продължителността на нарушението – повече от 7 месеца, отказа от съдействие на КЗЛД при упражняване на правомощията ѝ, опита за въвеждане в заблуждение на надзорния орган, непредоставяне на доказателства необходими за производството и опитите за неговото шиканиране, комисията счита, че са налице достатъчно доказателства за наличието на предпоставките по чл. 83, § 5, буква „д“ от ОРЗД за ангажиране на административно-наказателната отговорност на г-н А.М. и налагане на глоба като единствена пропорционална и целесъобразна мярка, за непредоставяне на достъп в нарушение на задължението му по чл. 58, § 1, буква „е“ от ОРЗД.

По изложените съображения комисията счита, че с оглед принципа на пропорционалност между тежестта на нарушението и размера на наказанието, наложената на глоба следва да е в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева) – размер много под средния предвиден в регламента за това нарушение.

При определяне на размера на глобата комисията счита, че не са налице смекчаващи обстоятелства, а само утежняващи такива предвид умисъла в действията на санкционирани и опита му да „шиканира“ производството, да въведе в заблуждение надзорния орган и да го възпрепятства при изпълнението на възложените му от ОРЗД функции и разследване на жалбите с които е сезиран.

Съобразявайки целта на наказанието, което следва да има възпираща и предупредителна функция, естеството и тежестта на констатираните нарушения, обществените отношения които засягат, комисията счита, че упражнените корективни правомощия по вид и размер безспорно отговарят на търсените от ЗЗЛД и Регламент 2016/679 ефективност и възпиращ ефект, като в същото време не нарушава принципа на пропорционалност и изискването за съразмерност.

Водима от горното и на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни,

РЕШИ:

Обявява жалби № ПП Н-01-628/20.08.2021 г. и ПП Н-01-160/28.02.2022 г. за основателни.
На основание чл. 58, § 2, буква „г“ и за нарушение на чл. 5, § 1, буква „а“ и „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 издава разпореждане на А.М. да преустанови видеонаблюдението на обществени места и чужди имоти като демонтира камери № 1, 2 и 3 и ги препозиционира по начин и на място, които да не допускат в обхвата им да попадат имоти извън собствеността на администратора.
Срок за изпълнение на разпореждането – едномесечен от влизането на решението в сила, след което да уведоми комисията за изпълнението като представи съответните доказателства.
На основание чл. 83, § 5, буква „д“ от ОРЗД налага на А.М. в качеството му на администратор на лични данни, глоба в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева) за непредоставяне на достъп в нарушение на чл. 58, § 1, буква „е“ от ОРЗД.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – П.

След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание следва да бъде преведена по банков път:

Банка БНБ – ЦУ, IBAN: BG18BNBG96613000158601, BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, БУЛСТАТ 130961721.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: