Том Касауерс: Надпреварата да направим болниците киберсигурни
Том Касауерс публикува статията си Надпреварата да направим болниците киберсигурни в сайта Horizon на Генерална дирекция за изследвания и иновации на Европейската комисия.
„В момента има голяма празнина в капацитета за киберсигурност на здравеопазването“, е цитиран в статията да казва Христос Ксенакис, професор по цифрови системи в университета в Пирея в Гърция. „Болниците трябва да работят правилно и да защитават нашите данни.“
Авторът напомня, че от май 2021 г. до юни 2022 г. агенцията на ЕС за киберсигурност – ENISA, откри общо 623 инцидента с ransomware в държави членки, подобни на този в Ирландия. /На фона на пандемията Covid-19 в началото на 2021 г. компютрите на ирландската здравна система бяха пробити от хакери, които получиха достъп до досиета на пациенти и публикуваха стотици от тях онлайн. В резултат на това мрежата трябваше да бъде изключена./
Здравеопазването е петият най-атакуван сектор от хакери, пише Том Касауерс.
Това от своя страна доведе до повече инвестиции и технологично развитие за осигуряване на индустрията. Учени, медицински специалисти и правителства все повече предприемат действия за предотвратяване на сценарии като ирландския.
Отговорът не се крие само в по-добрия софтуер. Киберсигурността по-често се отнася до хората и промяната на тяхното поведение.
Това е едно от заключенията, до които стига Сабина Магалини, професор по хирургия в Католическия университет на Свещеното сърце в Рим, Италия.
Тя координира финансиран от ЕС проект, наречен PANACEA, за подобряване на киберсигурността на болниците. Инициативата продължи 38 месеца до февруари 2022 г.
„Човешката грешка е един от основните рискове за киберсигурността за болниците“, каза Магалини. „Рискът е в хората, което е логично. Болницата не е атомна централа и не може да бъде затворена по същия начин.
Болниците обикновено са оживени места. Персоналът трябва да изпълнява медицински задължения и в същото време да работи върху различни компютърни системи.
Изследванията по време на PANACEA показват, че в рамките на един ден медицинските сестри често трябва да влизат в компютърни системи повече от 80 пъти.
Това отнема много време и води до преки пътища, включително една и съща парола, използвана от група хора или пароли, записани на лист хартия до компютъра.
Като цяло проучването показа, че болничният персонал е спазвал лошо предпазните мерки за киберсигурност и в процеса е оставил отвор, който нападателите могат да използват.
„Трябва да подобрим взаимодействието между здравните специалисти и компютрите“, каза Магалини. „Като лекар или медицинска сестра, вие лекувате пациента и използвате компютър едновременно. Това е забързано.
PANACEA измисля начини да улесни болничния персонал да спазва предпазните мерки за киберсигурност. Един пример е софтуерът, осигуряващ по-сигурна система за влизане.
„Софтуерът позволява разпознаване на лица на здравни работници“, каза Магалини. „Това ще заобиколи необходимостта от проблемите, които виждаме днес с паролите.“
Проектът също експериментира с нискотехнологични алтернативи. Изследователите поставят стикери и плакати в участващите болници, за да подтикнат здравните работници да следват основните процедури за киберсигурност.
Образованието също трябва да играе роля, включително за лекарите, според Магалини.
Друг финансиран от ЕС проект, CUREX, улесни споделянето на здравна информация между болниците. Ксенакис от университета в Пирея координира проекта, който продължи 40 месеца до март 2022 г.
Данните за здравето са най-чувствителните данни“, каза той. „Хакерите плащат повече за здравни данни, отколкото за информация за кредитни карти.“
Когато изпраща информация за пациента до друго здравно заведение, болницата може да не е наясно със степента на мерките за киберсигурност на получателя.
CUREX се справи с тази несигурност.
Проектът разработва софтуер, който може да помогне за откриване на всякакви уязвимости в сигурността на външна организация. Системата улеснява медицинските заведения да споделят информация в съответствие с правилата на ЕС за защита на данните.
„Всичко е въпрос на оценка на риска“, каза Ксенакис. „И за да направите това, трябва да знаете колко сигурна е другата организация.“
Европейски изследователи и организации за киберсигурност инвестират в този тип отговори.
Като продължение на PANACEA и CUREX, ЕС съфинансира обществени поръчки за киберсигурност за болници, покривайки 50% от разходите за нови мерки.