Европейската Комисия определи 17 много големи онлайн платформи и 2 търсачки

Те имат 4 месеца да адаптират своите системи, ресурси и процеси, да създадат независима система за съответствие и да докладват първа годишна оценка на риска

На 25 април Европейската Комисия прие първите решения за определяне съгласно Законодателния акт за цифровите услуги, с които се определят 17 много големи онлайн платформи и 2 много големи онлайн търсачки, достигащи до поне 45 милиона активни потребители месечно. Те са:

Много големи онлайн платформи:

  • Alibaba AliExpress
  • Amazon Store
  • Apple AppStore
  • com
  • Facebook
  • Google Play
  • Google Maps
  • Google Shopping
  • Instagram
  • LinkedIn
  • Pinterest
  • Snapchat
  • TikTok
  • Twitter
  • Wikipedia
  • YouTube
  • Zalando

Много големи онлайн търсачки:

  • Bing
  • Google Search

Платформите са определени въз основа на данните за потребителите, които те трябваше да публикуват до 17 февруари 2023 г.

Следващи стъпки за определените платформи и търсачки

След своето определяне, дружествата ще трябва да изпълнят в срок от четири месеца пълния набор от нови задължения съгласно Законодателния акт за цифровите услуги. Тези задължения имат за цел да овластят и защитят потребителите онлайн, включително малолетните и непълнолетните лица, като изискват от определените услуги да оценяват и смекчават своите системни рискове и да предоставят надеждни инструменти за модериране на съдържание. Това включва:

  • По-голямо овластяване на потребителите:
    • потребителите ще получават ясна информация защо им се препоръчва определена информация и ще имат право на отказ от препоръчващите системи, основани на профилиране;
    • потребителите ще могат лесно да докладват за незаконно съдържание, а платформите ще трябва да обработват тези сигнали надлежно;
    • показването на рекламите не може да се основава на чувствителни данни на потребителя (като етнически произход, политически възгледи или сексуална ориентация);
    • платформите трябва да етикетират всички реклами и да информират потребителите кой плаща за тях;
    • платформите трябва да предоставят лесно разбираемо и ясно обобщение на своите общи условия на езиците на държавите членки, в които развиват дейност.
  • Силна защита на децата:
    • платформите ще трябва да препроектират своите системи, за да гарантират високо равнище на неприкосновеност на личния живот, сигурност и безопасност на децата;
    • основаните на профилиране целенасочени реклами, насочени към деца, вече не са разрешени;
    • специалните оценки на риска, включително за отрицателните въздействия върху психичното здраве, ще трябва да бъдат предоставени на Комисията 4 месеца след определянето и оповестени най-късно след една година;
    • платформите ще трябва да препроектират услугите си, включително своите интерфейси, препоръчващи системи, общи условия, за да смекчат тези рискове.
  • По-надлежно модериране на съдържание, по-малко дезинформация:
    • платформите и търсачките трябва да предприемат мерки за справяне с рисковете, свързани с разпространението на незаконно съдържание онлайн и с отрицателното въздействие върху свободата на изразяване на мнение и свободата на информация;
    • платформите трябва да имат ясни общи условия и да ги прилагат надлежно и последователно;
    • платформите трябва да разполагат с механизъм, чрез който потребителите да сигнализират за незаконно съдържание, и да реагират експедитивно на тези сигнали;
    • платформите трябва да анализират своите специфични рискове и да въведат мерки за смекчаване – например, за да се предотврати разпространението на дезинформация и неавтентичното използване на тяхната услуга.
  • Повече прозрачност и отчетност:
    • платформите трябва да гарантират, че техните оценки на риска и спазването на всички задължения по Законодателния акт за цифровите услуги се подлагат на външен и независим одит;
    • те ще трябва да предоставят достъп на изследователите до публично достъпни данни; по-късно ще бъде създаден специален механизъм за одобрени изследователи;
    • те ще трябва да публикуват хранилищата на всички реклами, предлагани от техния интерфейс;
    • платформите трябва да публикуват доклади за прозрачност относно решенията за модериране на съдържание и управлението на риска.

В срок от 4 месеца след нотифицирането на решенията за определяне, определените платформи и търсачки трябва да адаптират своите системи, ресурси и процеси, за да осигурят съответствие, да създадат независима система за съответствие и да проведат и докладват на Комисията своята първа годишна оценка на риска.

Оценка на риска

Платформите ще трябва да идентифицират, анализират и смекчават широк спектър от системни рискове, вариращи от начините, по които разпространението на незаконно съдържание и дезинформация може да бъде подсилено чрез техните услуги, до въздействието върху свободата на изразяване и свободата на медиите. По подобен начин трябва да бъдат оценени и смекчени специфичните рискове, свързани с онлайн насилието, основано на пола, и онлайн защитата на малолетните и непълнолетните лица и тяхното психично здраве. Плановете за смекчаване на риска на определените платформи и търсачки ще подлежат на независим одит и надзор от страна на Комисията.

Нова надзорна структура

Законодателният акт за цифровите услуги ще бъде прилаган чрез общоевропейска надзорна структура. Въпреки че Комисията е компетентният надзорен орган за определените платформи и търсачки, тя ще работи в тясно сътрудничество с координаторите за цифровите услуги в надзорната рамка, създадена от Законодателния акт за цифровите услуги. Тези национални органи, които отговарят и за надзора на по-малките платформи и търсачки, трябва да бъдат създадени от държавите членки на ЕС, до 17 февруари 2024 г. Същата дата е и крайният срок, в рамките на който всички други платформи трябва да изпълнят задълженията си съгласно Законодателния акт за цифровите услуги и да предоставят на своите ползватели защитата и гаранциите, предвидени в Законодателния акт за цифровите услуги.

За да правоприложи Законодателния акт за цифровите услуги, Комисията също така укрепва своя експертен опит с вътрешни и външни мултидисциплинарни знания и неотдавна стартира Европейски център за алгоритмична прозрачност (ECAT). Тя ще предоставя подкрепа с оценки дали функционирането на алгоритмичните системи е в съответствие със задълженията за управление на риска. Комисията също така създава цифрова екосистема за правоприлагане, която обединява експертен опит от всички съответни сектори.

Достъп до данни за изследователите

Комисията отправи и покана за предоставяне на данни относно разпоредбите на Законодателния акт за цифровите услуги, свързани с достъпа до данни за изследователите. Тези разпоредби са предназначени да осигурят по-добро наблюдение на действията на доставчиците на платформи за борба с незаконното съдържание, като незаконната реч на омразата, както и други рискове за обществото, като например разпространението на дезинформация и рисковете за психичното здраве на ползвателите. Одобрените изследователи ще имат възможност да получат достъп до данните на всяка много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка, за да провеждат изследвания относно системните рискове в ЕС. Това означава, че те биха могли например да анализират решенията на платформите относно това, което потребителите виждат и с което си взаимодействат онлайн, като имат достъп до неоповестявани преди това данни. С оглед на получената обратна информация Комисията ще представи делегиран акт, с който да се проектира лесен, практичен и ясен процес за достъп до данни, като същевременно се предвидят подходящи предпазни мерки срещу злоупотреби. Консултацията ще продължи до 25 май.

Контекст

На 15 декември 2020 г. Комисията представи предложението за Законодателен акт за цифровите услуги заедно с това за Законодателен акт за цифровите пазари (ЗАЦП) като комплексна рамка за гарантиране на по-безопасно и по-справедливо цифрово пространство за всички. След политическото споразумение, постигнато от съзаконодателите на ЕС преди една година, през април 2022 г., Законодателният акт за цифровите услуги влезе в сила на 16 ноември 2022 г.

Законодателният акт за цифровите услуги ще се прилага за всички цифрови услуги, посредством които потребителите закупуват стоки и ползват услуги или съдържание. С него се създават всеобхватни нови задължения за онлайн платформите с цел намаляване на вредите и противодействие на рисковете онлайн, укрепва се защитата на правата на потребителите онлайн, а за цифровите платформи се въвежда единствена по рода си нова рамка за прозрачност и отчетност. Правилата са замислени като единен, еднороден набор за целия ЕС и ще осигурят на потребителите нова защита, а на предприятията – правна сигурност в рамките на целия единен пазар. Законодателният акт за цифровите услуги е първият по рода си набор от регулаторни инструменти в световен мащаб и в международен план представлява модел за подражание в областта на регулаторния подход към онлайн посредниците.