Както и преди, в годишния отчет на ведомството пише как човек може да се оплаче от нарушаване на правата му и какво следва от това
В годишния отчет за 2022 година Комисията за защита на личните данни припомня как се прилага чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД. Това е в частта III. Защита на правата на субектите на данни при обработване на личните им данни, 1. Производство по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД. Прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и Закона за защита на личните данни.
Ето и текста в отчета:
„Прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и Закона за защита на личните данни.
Производството по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД е националната правна норма, която урежда подаването и разглеждането на жалби пред Комисията за защита на личните данни относно твърдения за нарушаване на права на субект на данни по Регламент (ЕС) 2016/679 и по Закона за защита на личните данни.
Производството започва по инициатива на субекта на данни или упълномощено от него лице и приключва с решение на КЗЛД, което има характер на индивидуален административен акт, подлежащ на двуинстанционен съдебен контрол. Във всеки етап на административното производство лицето може да оттегли искането си и да десезира КЗЛД. В производството по разглеждане на жалби от КЗЛД не се дължат такси и в тази връзка възможността за защита е достъпна за всяко физическо лице.
Производството е административно по своя характер, като освен специалните норми на ОРЗД и ЗЗЛД касателно компетентността на КЗЛД и сроковете за сезиране приложение намират и общите норми на Административнопроцесуалния кодекс, същите, прилагани субсидиарно, в това число принципите на законност, безпристрастност, служебно начало, равенство на страните, истинност, достъпност, публичност и прозрачност, като гаранция за справедлив административен процес.
За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана по един от следните начини: с писмено искане, подадено в деловодството на КЗЛД лично или чрез упълномощен представител, с писмо, по факс, по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или чрез системата за сигурно електронно връчване.
Анализ на постъпилите през 2022 г. жалби сочи, че предпочитан начин за сезиране на КЗЛД остава използването на пощенски и куриерски услуги. Увеличават се жалбите, постъпили чрез системата за сигурно електронно връчване, и тези, подадени по електронен път на имейла на КЗЛД. Единици са жалбите, депозирани лично в деловодството на КЗЛД. Прави впечатление обаче големият брой жалби, подадени на имейла на КЗЛД без квалифициран електронен подпис, което е предпоставка за тяхната нередовност и забавяне на развитието на производството, респективно неговото прекратяване, в хипотезата на неизпълнени указания по потвърждаване на жалбата в законоустановените срокове.
Искането следва да съдържа: данни за жалбоподателя – имена, адрес за кореспонденция и постоянен адрес (за определяне на местната подсъдност по чл. 133 от АПК), телефон за връзка, електронен адрес (при наличие), естеството на искането, дата на узнаване на нарушението, пасивно легитимирана страна, дата и подпис. При сезиране по електронен път жалбата трябва да бъде подписана с квалифициран електронен подпис, респективно подадена чрез системата за сигурно електронно връчване.
Комисията не разглежда анонимни искания. Извън компетентността на КЗЛД са жалби, касаещи обработване на лични данни от съда, прокуратурата и следствието при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт, като извън правната регулация на ОРЗД и ЗЗЛД, респективно извън правомощията на КЗЛД, е и обработването на лични данни от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания, както и обработването на данни за починали лица освен в случаите по чл. 25е от ЗЗЛД. Претенциите за присъждане на обезщетение също са извън компетентността на Комисията, като съгласно нормата на чл. 39, ал. 2 от Закона за защита на личните данни субектът на данни може да претендира обезщетение за претърпени от него вреди вследствие неправомерно обработване на лични данни само по съдебен ред. Не се разглеждат и жалби, при съставянето на които е използвана латиница или друга графична система, различна от кирилицата (освен ако не са написани на език, различен от българския).
Предпоставки за допустимост на искането и упражняване на правомощията на КЗЛД са наличието на правен интерес на искателя, липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, липсата на висящо административно производство със същия предмет пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване, дееспособност на субекта на данни, наличието на въпрос от компетентността на КЗЛД, както и спазване на законоустановените срокове за сезиране на надзорния орган. Сроковете за сезиране са преклузивни – 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му – за нарушения, извършени след 02.03.2019 г. За нарушения, извършени преди 02.03.2019 г., срокът за сезиране на КЗЛД е съответно 1 година от узнаване на нарушението, но не по-късно от 5 години от извършването му.
Жалбите, удовлетворяващи изискванията за редовност и допустимост, се разглеждат по същество в открито заседание на КЗЛД с възможност за участие на страните и техните процесуални представители.
С решението си по същество КЗЛД може да остави жалбата без уважение като неоснователна – когато не се установи нарушение на правата на жалбоподателя, а при основателна жалба следва да упражни някое от предвидените в чл. 58, §2 от Регламент (ЕС) 2016/679 правомощия:
a) да отправя предупреждения до администратори на лични данни (АЛД) или обработващи лични данни (ОЛД), когато има вероятност операции по обработване на данни, които те възнамеряват да извършат, да нарушат разпоредбите на настоящия регламент;
б) да отправя официално предупреждение до АЛД или ОЛД, когато операции по обработване на данни са нарушили разпоредбите на настоящия регламент;
в) да разпорежда на АЛД или ОЛД да изпълни исканията на субекта на данни да упражнява правата си съгласно настоящия регламент;
г) да разпорежда на АЛД или ОЛД да съобрази операциите по обработване на данни с разпоредбите на настоящия регламент и ако е целесъобразно, това да стане по указан начин и в определен срок;
д) да разпорежда на АЛД да съобщава на субекта на данните за нарушение на сигурността на личните данни;
е) да налага временно или окончателно ограничаване, в т.ч. забрана, на обработването на данни;
ж) да разпорежда коригирането или изтриването на лични данни, или ограничаването на обработването им съгласно чл. 16, 17 и 18, както и уведомяването за тези действия на получатели, пред които личните данни са били разкрити съгласно чл. 17, §2 и чл. 19;
и) да налага административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ съгласно чл. 83 в допълнение към мерките, посочени в настоящия параграф, или вместо тях в зависимост от особеностите на всеки отделен случай;
й) да разпорежда преустановяването на потока на данни към получател в трета държава или към международна организация.
Нормативно установена е възможността за кумулативното налагане на административно наказание „глоба“ и/или „имуществена санкция“ в допълнение към наложена принудителна административна мярка, каквито по същество са тези по буква „а“, „б“, „в“, „г“, „д“, „е“, „ж“ и „й“ от Регламента.
Законодателят допуска отклонение от производството. Съгласно чл. 57, §1, буква „е“ от Регламент 2016/679 всеки надзорен орган, в случая КЗЛД, следва да разглежда жалби, подадени от субекти на данни, и да разследва предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно. Целесъобразността при разглеждането на жалбите и развитието на производството е процесуално доразвита и във вътрешното законодателство – в чл. 38, ал. 4 от ЗЗЛД, – когато жалбата е очевидно неоснователна или прекомерна, с решение на Комисията да бъде оставена без разглеждане. Приложението на института на очевидната неоснователност е в рамките на оперативната самостоятелност на КЗЛД и е израз на принципа на бързина и процесуална икономия в административното производство в хипотези, в които фактическата обстановка е безспорно установена и не е спорна между страните. В практиката си досега Комисията не е прилагала хипотезата на прекомерност.“