Ransomware остава основна заплаха за киберсигурността

Според десетия доклад на ENISA ни нападат нови форми на фишинг – spear phishing, whaling, smishing и vishing

Докладът ENISA Threat Landscape 2022 (ETL) е годишният доклад на Агенцията на ЕС за киберсигурност относно състоянието на пейзажа на заплахите за киберсигурността. Десетото издание обхваща периода от юли 2021 г. до юли 2022 г.

С повече от 10 терабайта данни, откраднати месечно, рансъмуерът все още се счита за една от основните заплахи в новия доклад, като фишингът вече е идентифициран като най-често срещания първоначален вектор на подобни атаки. Другите заплахи, които се класират най-високо сред рансъмуера, са атаките срещу наличността, наричани още атаки за разпределен отказ на услуга (DDoS).

Разделът на доклада, добавен миналата година – разпределението на заплахите по сектори, дава контекст на идентифицираните заплахи. Този анализ показва, че нито един сектор не е пощаден. Той също така разкрива, че почти 50% от заплахите са насочени към следните категории: публична администрация и правителства (24%), доставчици на цифрови услуги (13%) и широка общественост (12%), докато другата половина се споделя от всички останали сектори на икономиката.

ENISA сортира заплахите в 8 групи. Честотата и въздействието определят колко значими са все още всички тези заплахи.

  • Рансъмуер – 60% от засегнатите организации може да са платили искания за откуп
  • Зловреден софтуер
  • Социално инженерство – фишингът остава популярна техника, но виждаме възникването на нови форми на фишинг, като spear phishing, whaling, smishing и vishing
  • Заплахи срещу данните – увеличава се пропорционално на общия брой произведени данни
  • Заплахи срещу наличността – най-голямата атака за отказ на услуга (DDoS) е стартирана в Европа през юли 2022 г.; Интернет: разрушаване на инфраструктурата, прекъсвания и пренасочване на интернет трафика.
  • Дезинформация – ескалиране на активирана от AI дезинформация, deepfakes и дезинформация като услуга
  • Насочване към веригата за доставки – инцидентите на трети страни представляват 17% от проникванията през 2021 г. в сравнение с по-малко от 1% през 2020 г.

Оценката на въздействието на заплахите разкрива 5 вида въздействие: вреди от репутационен, цифров, икономически, физически или социален характер. Въпреки че за повечето инциденти въздействието наистина остава неизвестно, тъй като жертвите не успяват да разкрият информация или информацията остава непълна.

За сравнение:

Threat Landscape 2021 на ENISA: Ето го новия доклад на ENISA за киберзаплахите

Threat Landscape 2020 на ENISA: Кои са предизвикателствата за киберсигурността и тенденциите при заплахите?