Отчетът на Комисията за защита на личните данни отделя значително място по темата
Годишен отчет на Комисията за защита на личните данни за дейността ѝ през 2021 г.:
Консултации на субекти на лични данни
Изпълнените през отчетния период дейности по линия на консултациите на субекти на данни са под формата на писмени отговори на поставени въпроси в областта на защитата на личните данни. Неформални консултации се предоставят по линия на обслужването на институционалния телефон за устни консултации по законодателството за защита на личните данни.
През изтеклата година продължава тенденция за сезиране на КЗЛД с искания по различни теми от обществения живот както от отделни граждани, така и от широк кръг администратори. Анализът, който може да се направи по отношение на предмета на запитванията на субектите на данни, е, че темата за защита на личните данни става все по-актуална във всички сфери на съвременното общество, а проблемите, свързани със защитата на правата в тази област – все по-разпознаваеми.
Видеонаблюдението в етажната собственост е най-често обсъжданата тема и през 2021. Запитванията в тази област се фокусират върху законосъобразността на видеонаблюдението в тези случаи, като по-конкретно въпросите са свързани с процедурата по вземане на решение от общото събрание на собствениците във вход на жилищната сграда за инсталиране на система за видеонаблюдение.
Друга част от повдигнатите през 2021 г. въпроси касаят случаи, при които системите за видеонаблюдение са инсталирани в сгради, които са частна собственост, но в обхвата на камерите попадат други, съседни сгради или обществени места като тротоари, паркинги и улици. По този въпрос КЗЛД има утвърдена и трайна практика, напълно в духа на решенията на Съда на ЕС, съгласно която заснемането на публични площи надхвърля целите за охраната на собствен обект, за които обикновено се твърди, че е монтирана система за видеонаблюдение.
Друга група запитвания, касаещи видеонаблюдението, се отнасят за случаите, когато тази дейност се извършва в обществени сгради, болници, детски градини и училища. Тук фокусът на отговорите е върху необходимостта да се разграничат случаите, когато видеонаблюдението се извършва от търговец, лицензиран да извършва частна охранителна дейност, с цел осигуряване на пропускателен режим в охраняваните обекти и охрана в самия обект. Дейностите по видеонаблюдение в тези случаи се извършват в съответствие със специалните изисквания на Закона за частната охранителна дейност наред с общите изисквания на Регламент (ЕС) 2016/679. Във всеки конкретен случай КЗЛД препоръчва да се следи за наличието на условие (основание) за законосъобразно обработване на личните данни.
По традиция продължават и запитванията във връзка с извършване на видеонаблюдение на работното място от страна на работодателите, които чрез монтираните видеокамери извършват наблюдение както на своите служители, така и на клиентите си. Много често извършването на видеозапис е придружено с аудиозапис. От запитванията става ясно, че в много от случаите работниците и служителите дори не са уведомявани за извършване на такъв вид обработване на лични данни. По тази тема Комисията за защита на личните данни неведнъж е изразявала становища и е отговаряла на конкретни запитвания по тези въпроси, като основната линия, към която се придържа, е, че физическите лица, обект на видеонаблюдение, следва да бъдат уведомявани предварително за целите на извършваното по този начин обработване на лични данни, включително чрез информационни табла, поставени на видно място, за използването на технически средства за наблюдение и контрол на обекта, без да е необходимо да се уточнява тяхното местоположение. От гледна точка защитата на личните данни и доколкото по принцип видеонаблюдение и звукозапис се извършват на основание на легитимните интереси на администратора, се изисква да бъде направена преценка във всеки конкретен случай чий интерес има превес – този на работодателя (администратор на лични данни) или на физическото лице (субект на данни). В отговорите на КЗЛД се подчертава задължението на работодателя (администратор) да предоставя предварително необходимата информация, както същата е определена в чл. 13 от ОРЗД. Съществен елемент от тази информация е тя да съдържа указание към субекта на данни относно неговите права и съответно тяхното упражняване пред надзорния орган или по съдебен ред, както и възможностите в конкретния случай. Общо правило е, че информираността включва конкретното физическо лице да знае кой и с какви цели обработва данните му, какви са конкретно обработваните данни и на какво основание се извършва обработването, на кого се предоставят данните или кои лица имат достъп до тях.
В контекста на най-често обсъжданата тема – видеонаблюдението, КЗЛД е сезирана с искане за изразяване на становище по въпроса налице ли е правно основание за съхранение на видеозаписи от администратор – частен охранител, за срок, по-дълъг от двумесечния, предвиден в чл. 56, ал. 4 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД). Анализът на специалната правна уредба показва, че търговците, лицензирани да извършват частна охранителна дейност, имат законово задължение да съхраняват записите от техническите средства за видеонаблюдение единствено в рамките на посочения в чл. 56, ал. 4 от ЗЧОД двумесечен срок, считано от изготвянето им. Цитираната правна норма е императивна и в съответствие с принципа „ограничение на съхранението“, формулиран в чл. 5, пар. 1, б. „д“ от Регламент (ЕС) 2016/679. С оглед правната уредба на видеонаблюдението с охранителна цел съхранението на записите за по-дълъг период от предвидения в ЗЧОД е допустимо само при наличието на изрично самостоятелно основание за законосъобразно обработване на лични данни.