В указанията на НАП няма отговор какво се случва, ако търговец не смени фискалната памет на касовия апарат
Никой не ми изпрати писмото на НАП до потърпевшите относно преобразуването на ЕГН в регистър БУЛСТАТ в 9-цифрен код. Но във Фейсбук профила на приходната администрация бяха маркирани най-важните въпроси без отговор засега:
„В случай че сте лице регистрирано по чл. 3, ал. 1, т. 9 и т.11 от Закона за регистър БУЛСТАТ и имате регистрирано фискално устройство в НАП, е необходимо да предприемете действия за дерегистрация на същото, смяна на фискалната памет и повторна регистрация на устройството в НАП, по реда на Наредба №Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Действията, описани по горе, е необходимо се осъществят от лицето, с което имате сключен писмен договор за сервизно обслужване и ремонт на фискалното устройство“ …и кой плаща смяната на фискална памет? – питат в коментар потърпевши.
„…остава глобалния въпрос какви ще ги вършим с регистрираните фискални памети с ЕГН-то, пита друг.
“1.3. Декларации обр. №1 по реда на Наредба Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, отнасящи се за периоди до 01.01.2022 се попълват и подават със стария 10-значен ЕИК по БУЛСТАТ на самоосигуряващото се лице.
1.4. Декларации обр. №1 или обр. №5 по реда на Наредба Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба Н-13 от 17 декември 2019 г.), отнасящи се за периоди след 31.12.2021 се попълват и подават с новия 9-значен ЕИК по БУЛСТАТ на самоосигуряващото се лице.”
Как тези указания кореспондират с чл.2, ал.1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващи се лица, български граждани на работа в чужбина и морски лица, в която наредба пише, че СОЛ внасят осигурителните си вноски, като в документите за внасянето им попълват ЕГН?, питат във Фейсбук.
Ето още два въпроса Как да се подава декларация 1 с БУЛСТАТ на СОЛ, а да се внасят осигуровките по ЕГН? Моля да дадете допълнителни указания в тази насока.
Не е ясно има ли срок в който трябва да се смени паметта, естествено за сметка на Лицето по чл.3. Сумата е около 120 лв. според цената на производител и ценовите политики на сервизите. Новогодишна честитка.
На 5 януари НАП публикува съобщение с отговор на единия от поставените въпроси Кои идентификационни номера по ЗДДС на физически лица се преобразуват след измененията в Регистър БУЛСТАТ
„Агенцията по вписванията служебно преобразува ЕИК от 10-значен в 9-значен код за физическите лица по чл. 3, ал. 1, т. 9 и 11 от Закона за Регистър БУЛСТАТ /ЗРБ/. Промяната в ЗРБ влезе в сила от 4 януари 2022 г.
Съгласно измененията, се преобразува ЕИК на:
- физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, които са регистрирани в регистър БУЛСТАТ с 10-значен код (чл.3 , ал. 1, т. 9 от закона);
- други физически лица – осигурители, които са регистрирани в регистър БУЛСТАТ с 10-значен код (чл.3 , ал. 1, т. 11 от закона).
Информацията за новия си 9-значен код, потребителите ще могат да получат чрез Портала за електронни услуги на Агенцията по вписванията – www.bulstat.bg, в раздел „Справки от 4 януари 2022 г.
С тази промяна се налага изменение и в идентификационния номер за целите на ДДС по чл.94, ал. 2 от ЗДДС за лицата, за които е извършена смяна на ЕИК. Като след 04.01.2022 г. за физическите лица, които са вписани в регистър БУЛСТАТ и са регистрирани по ЗДДС към 04.01.2022 г., се преобразува служебно идентификационният номер от BG + ЕГН на BG + 9 разряден код по БУЛСТАТ.
Не се променят идентификационните номера за целите на ДДС по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС на следните физически лица:
- на физическите лица, които са регистрирани в регистър Булстат, но които не попадат в обхвата на промените в Закона за изменение и допълнение на Закона да регистър Булстат и съответно на които не е променен ЕИК. Тези лица запазват настоящият си идентификационен номер за целите на ДДС.;
- на физическите лица, които не се регистрирани в Регистър Булстат. Техният идентификационен номер за целите на ДДС си остава BG+EГН/ЛНЧ.
В унисон с извършената промяна в Закона за Регистър БУЛСТАТ и с цел защита на личните данни на физическите лица (в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни), НАП ще предложи промени в Правилника за прилагане на ЗДДС, с които да унифицира формата на идентификационния номер.
Същевременно и всяко физическо лице, което е вписано в Регистър Булстат по реда на § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за регистър БУЛСТАТ („§ 2. Лицата по чл. 3, вписани до влизането в сила на този закон в Единния регистър за идентифициране на стопанските и други субекти, които осъществяват дейност на територията на Република България съгласно Закона за статистиката, се смятат вписани в регистъра по този закон и запазват идентификационния си код.”), и за което към момента в идентификационния му номер за целите на ДДС фигурира ЕГН-то му, може да подаде искане до компетентната териториална дирекция на НАП по регистрацията му за промяна на този номер, като същият ще бъде променен и формиран от BG+EИК.“
Днес, 7 януари, допълнителна паника създадоха адвокати, които си измислиха проблем с личните данни.
Според мен няма основание за тревога, защото Законът за регистър Булстат съдържа всички основания за публикуване на информацията, както и описание на случаите, в които част от нея може да не е видима в сайта.
Ето и текстовете:
В чл. 12 на Закона пише, че лицата трябва да кажат за промени в данните си в 7-дневен срок
В чл. 8 е описана публичната информация:
А в чл. 7 е пълното описание на информацията.
На 16 февруари БТА съобщи, че в Народното събрание са гласувани на първо и второ четене промени в Закона за регистър БУЛСТАТ.
В текста, разпространен от националната телеграфна агенция, пише, че промени в закона предвиждат „регистриран достъп до данните в БУЛСТАТ след идентификация на заявителя чрез квалифициран електронен подпис или цифров сертификат.
Вносители са народни представители от управляващото мнозинство.
Предлага се личните данни, които служат за идентификация, да се вписват в регистъра, но да не бъдат публично достъпни. Става въпрос за ЕГН, личен номер на чужденеца или друг идентификационен номер.
Агенцията по вписванията ще осигурява отдалечен достъп до публичната част по интернет и чрез автоматизирано подаване на данни за вписаните обстоятелства.
С предложените законодателни промени се създават условия и ред за достъп в регистъра до непублични данни, когато е констатирана злоупотреба с лични данни от трети лица. Предвидено е задължение за Агенцията по вписванията да обезпечи техническото прилагане на законодателните промени, а на вписаните лица се вменява отговорността да заявят адрес за кореспонденция, когато такъв не е посочен, както и да обявят интернет страница, ако имат такава.
В двумесечен срок от влизането в сила на промените Агенцията по вписванията осигурява техническа възможност за прилагането им. Пак в този срок лицата заявяват за вписване в БУЛСТАТ интернет страница, ако имат такава.
Със законопроекта се цели адаптиране и съобразяване на някои разпоредби в Закона за регистър БУЛСТАТ с правилата за обработване на личните данни, заложени в европейски регламенти за защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и свободното им движение.
Стою Стоев от ПГ „Продължаваме Промяната“ посочи, че основните виновници за законодателния пропуск са ГЕРБ, защото не са унифицирали законодателството с европейските правила. А Петър Кьосев обясни, че правилната терминология е нарушение на поверителността на личните данни.
„Убегнало е от вниманието Ви компрометирането на регистрите за събиране на лична информация, включи се в дебата Петър Петров от „Възраждане“. Пропуснали сте масовото източване на лични данни, очаквах да видя конкретни предложения да не се допуска занапред подобна възможност, отбеляза той. Според него би трябвало да се направят промени в три посоки – начини за съхраняване на масивите с лична информация, процедури за защита и фигури, които да се занимават със защита на тези масиви информация“, цитира БТА.
На 2 януари писах, че От 4 януари ЕГН в регистър БУЛСТАТ се преобразува в 9-цифрен код. Оказва се, че промяната не е чак толкова безболезнена.