За целите на журналистическото разследване следва да се публикуват необходимите и достатъчни лични данни

ВАС постанови решение, в което формулира критерии за преценка на баланса между правото на свобода на изразяване и информация и правото на поверителност

Председателят на КЗЛД Венцислав Караджов коментира днес решението на ВАС от миналата седмица:

„На 16.11.2021 г. Върховният административен съд (ВАС) постанови решение по дело на КЗЛД срещу електронна медия, заведено във връзка с публикуването на лични данни на физическо лице за целите на журналистически материал.

Решението на ВАС е особено ценно с това, че формулира критерии за преценка на баланса между две конкуриращи се права – правото на свобода на изразяване и информация и правото на защита на личните данни, доколкото и двете не са абсолютни.

Председателят на КЗЛД Венцислав Караджов изрази очакванията си медиите да отчетат принципните разсъждения в това съдебно решение и припомни, че през 2019 г. Конституционният съд отмени текстове от Закона за защита на личните данни, с които бе направен опит да се въведат критерии за използване на лични данни за журналистически цели, с които журналистите трябва да се съобразяват в публикациите си, за да не нарушават Общия регламент за защита на данните (GDPR). По думите на г-н Караджов „На практика чрез отмяната Конституционният съд даде приоритет на съдебната практика, която в случая представя прецедент, който трябва внимателно да бъде разгледан от медиите в България.” Председателят на КЗЛД подчерта, че случаи като конкретния, са показателни за начина, по който следва медиите да разсъждават, когато обработват личните данни. Освен това, съгласно чл. 25з, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), обработването на лични данни за журналистически цели е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот, т. е. отново при преценка на баланса на двете права, като следва да бъде зачитан принципа на „свеждане на данните до минимум”.

През 2020 г. в КЗЛД е подадена жалба от публична личност срещу електронна медия, която е публикувала „за журналистически цели” информация относно физическата идентичност на жалбоподателя (три имена, част от ЕГН/рождена дата, адрес), икономическа идентичност (имотно и финансово състояние, участие и членство в неправителствена организация), социална идентичност (професия, месторабота, трудова дейност, информация за принадлежност) – лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Както е посочено в решението на ВАС, понятието „журналистически цели” не е дефинирано от законодателя, но е тълкувано в съдебната практика, като същественото за дейността е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация, и всяка журналистическа дейност е проява на свободата на словото в правовата държава.

Законът позволява да се публикуват лични данни за журналистически цели, но при добросъвестна преценка във всеки отделен случай на баланса между правото на свобода на изразяване и на информация и правото на защита на личните данни.

В решението си от 16 ноември 2021 г. ВАС за първи път обяснява как се извършва преценката при всеки конкретен случай за това кои данни е допустимо да бъдат публикувани за целите на журналистическата публикация.

В решението на съда се дава смисълът на ограничението, което налага принципът на „свеждане на данните до минимум”. За целите на журналистическото разследване следва да се публикуват необходимите и достатъчни лични данни, с което свободата на изразяване и информация може да бъде удовлетворена. Не трябва да се допуска непропорционална намеса в личния живот на физическите лица, производно от което е и правото на защита на личните данни. В решението се посочва, че фактът, че източник на част от информацията е Имотния регистър, не прави публикуването на данните законосъобразно, защото регистърът има различни цели от журналистическите, а освен това данните не са непосредствено публично достъпни. В този смисъл обработването на лични данни за целите на журналистическата дейност са операция по ново обработване на данни, с нова цел, които следва да отговарят на изискванията на ОРЗД, в това число и на принципа за свеждане на данните до минимум.

Във връзка с постановеното решение, в последващ коментар, председателят на КЗЛД допълва, че настоящото решение на ВАС се отнася не само за публични личности, но и за всеки друг гражданин, който стане обект на журналистическо разследване. Едно такова разследване трябва да представи на обществото необходимата информация, която позволява да се направи обективна и информирана преценка дали даден човек е извършил нещо неправомерно, обществено или морално осъдимо, но без да се засяга непропорционално неприкосновеността на личния му живот.

Председателят на КЗЛД Венцислав Караджов пояснява „Необходим е баланс между правото на информация на обществеността и правото на защита на личен живот на физическото лице. Противното би означавало целенасочено действие за увреждане авторитета на лицето, предмет на журналистическото разследване. Фактът, че в случая се използва информация от публични източници, не значи, че тя е пропорционална на целите на разследването. Информацията в Имотния регистър е събрана за друга цел – тя дава информация за това кой е собственикът на конкретен имот, къде се намира, има ли тежести. Когато тази информация се обработва от журналистите за други цели, следва да се направи преценка от медията дали и в каква степен публично достъпната информация е несъотносима към журналистическите цели на разследването и в този смисъл – дали трябва да бъде детайлно публикувана или само тази част от нея, която допринася за изясняване целта на разследването”.

РЕШЕНИЕ

№  11636
София, 16.11.2021

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

при секретар.. и с участието на прокурора.. изслуша докладваното от съдията ..

по адм. дело № 7104/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от А. Оскар, чрез пълномощника му адв. П. К, против решение № 2006 от 26.03.2021 г., постановено по адм. дело № 11856/2020 г. на Административен съд – София-град (АССГ), Второ отделение, 40 състав, с което е отменено по жалба на „Пик Нюз“ ЕООД, решение № ППН-01-217 от 28.08.2020 г., постановено от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

Втората касационна жалба е подадена от Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния й представител юрисконсулт К. П, против същото решение на АССГ.

В двете касационни жалби са развити сходни доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на съда – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че първоинстанционният съд не е извършил преценка на баланса между правото на информация и свобода на изразяване, в контекста на журналистическата дейност, осъществявана от електронната медия, чийто издател е „Пик Нюз“ ЕООД и правото на защита на личните данни. Твърди се, че публикуването на личните данни на А. Оскар – първите шест цифри от ЕГН, представляващи и разкриващи датата на раждане и пълния адрес на притежавания от него имот, е непропорционално спрямо предмета на статията и посланието й и не е съобразено с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лице във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент (ЕС) 2016/679, ОРЗД, Регламента) и по специално с принципа за свеждане на данните до минимум. Оспорва се изводът на съда, че след като данните за имота на Оскар са публикувани в публичен регистър, то последващото им публикуване е законосъобразно, с доводи, че публикуването на документите от Имотния регистър на Агенцията за вписване е за журналистически цели, които са различни от тези на публикуването в публичния регистър. Освен това, съгласно чл. 25з, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД),обработването на лични данни за журналистически цели е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот, т. е. отново при преценка на баланса на двете права, като следва да бъде зачитан принципа за свеждане на данните до минимум, съответно че съдът не е приложил коректно теста за пропорционалност, с което е допуснал и нарушение на материалния закон. По подробно развитите съображения и в двете касационни жалби се иска отмяна на съдебното решение като неправилно и да бъде постановено решение по същество от касационната инстанция като се отхвърли жалбата на „Пик Нюз“ ЕООД против цитираното решение на КЗЛД. В двете касационни жалби се претендират разноски за производството.

Ответникът – „Пик Нюз“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Н. Н., не изразява становище по касационните жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и счита, че постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за тях, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което са процесуални допустими.

Разгледани по същество са основателни.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АССГ, образувано по жалба, подадена от настоящия ответник по касация, е Решение № ППН-01-217/28.08.2020 г. на КЗЛД, с което е обявена за основателна жалба вх. № ППН-01-217/19.03.2020 г., подадена от А. Оскар, на основание чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679 за нарушение на чл. 5, § 1, б. „в“ от същия и по отношение „Пик Нюз“ ЕООД е издадено разпореждане да съобрази операциите по обработване на личните данни на Оскар – дата на раждане и пълен адрес на притежаван от него имот, с разпоредбите на регламента като заличи тези данни от публикувана на сайта pic. bg статия и на основание чл. 83, § 5, б. „а“, във вр. с чл. 58, § 2, б. „и“ от Регламента на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева за обработване на личните данни на Оскар в нарушение на чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента, в периода от 10.03.2020 г. до 15.06.2020 г.

Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства и след като подробно ги е обсъдил е установил вярно и точно фактите, като по фактическите му установявания не се спори.

Приел е за установено, че производство пред КЗЛД е образувано по жалба на А. Оскар, в която се съдържат твърдения за неправомерно обработване на личните му данни от „Пик Нюз“ ЕООД, което на 10.03.2020 г. на електронния сайт на медия ПИК (pik. bg) е публикувало статия със заглавие „бомба-в-пик-луксозен-апартамент-на-смешна-цена-за-шефа-на-[наименование]-от-лейтенанта -на-в.-божков“. В съдържанието на статията, достъпно за неограничен брой лица, неправомерно е разгласена информация относно физическата идентичност на жалбоподателя (три имена, част от ЕГН/рождена дата, адрес), икономическа идентичност (имотно и финансово състояние, участие и членство в неправителствена организация), социална идентичност (професия, месторабота, трудова дейност, информация за принадлежност) – лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Съгласно протокол рег. № ППН-01-217#1/24.03.2020 г. след получаване на жалбата служител на комисията е направил екранна разпечатка относно съдържанието на посочения в жалбата адрес, като е установено че действително е налице публикация „бомба-в-пик-луксозен-апартамент-на-смешна-цена-за-шефа-на-[наименование]-от -лейтенанта-на-в.-бож-nwes911703. html“.

Установено е, че страните са уведомени за образуване на административното производство, като им е дадена възможност да вземат становище и представят доказателства. Същите се редовно призовани за насроченото открито заседание на 16.06.2020 г., на което с решение по протокол № 28/16.06.2020 г. комисията е приела жалбата за основателна и е посочила мерките, които следва да бъдат приложени. В резултат е издадено оспореното посочено по-горе решение.

При тези данни от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, съгласно чл. 10 и чл. 10а от ЗЗЛД, съответно от чл. 57 и чл. 58 от Регламент (ЕС) 2016/679, във вр. с чл. 38 от ЗЗЛД, като решението е взето с изискуемото по чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД мнозинство, подписано е от всички членове, присъствали при вземането му и е гласувано единодушно. Съдът е приел, че е спазено и изискването за форма и съдържание на административния акт, като са посочени и фактическите и правните основания за приемането му, не са допуснати и съществени нарушения на административно производствените правила – производството е образувано и проведено законосъобразно в съответствие с разпоредбите на чл. 38 и сл. от ЗЗЛД и чл. 26 и сл. от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация (ПДКЗЛДНА). Обсъдени са събраните по преписката доказателства, не са налице и нарушения на правото на защита на ответното дружество.

Съдът е приел, че при издаването на оспорения акт неправилно е приложен материалния закон. Приел е, че в разглеждания случай, в който име, дата на раждане и точен адрес на имот, собственост на жалбоподателя пред КЗЛД са публикувани на сайта на оспорващото дружество, касае лични данни по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, във вр. с чл. 4, т. 1 от ОРЗД, които са обработени по смисъла на чл. 4, т. 2 от ОРЗД, като сайтът на който са публикувани има характер на електронна медия, а информацията има характер на информация, публикувана за журналистически цели. Първоинстанционният съд е посочил, че понятието „журналистически цели“ не е дефинирано от законодателя, но е тълкувано в съдебната практика, като същественото за дейността е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация и всяка журналистическа дейност е проява на свободата на словото в правовата държава. Ограничаване свободата на изразяване и информация е допустимо само в рамките на необходимото в едно демократично общество съгласно чл. 10, § 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). С ОРЗД и ЗЗЛД се определят правилата по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, като съгласно съображение 4 от Регламента, правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а се разглежда във връзка с функцията му в обществото и се прилага в равнопоставеност с други основни права, съгласно принципа за пропорционалност, в това число и с правото за зачитането на свободата на мисълта, свободата на изразяване на мнение и свободата на информацията. В съображение 153 от Регламента е предвидено, че правото на държавите-членки следва да съвместява разпоредбите, уреждащи свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително за журналистически, академични, художествени и литературни цели с тези за защита на личните данни при преценка на баланса на засягане във всеки отделен случай с оглед конкретните особености. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно чл. 25з, ал. 1 от ЗЗЛД обработването на лични данни за журналистически цели е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот, а според ал. 3 на същата разпоредба при обработване на лични данни за целите по ал. 1: 1. не се прилагат чл. 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и чл. 25в; 2. администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 – 21 от Регламент (ЕС) 2016/679, т. е. законодателят предвижда, че когато обработването на лични данни е за журналистически цели, субектът, чиито са данните, се ползва с по-занижена защита с оглед преследваната цел – осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация.

Съдът е отбелязал, че следва да бъде преценен балансът между правото на информация и правото на защита на личните данни като се отчитат особеностите на конкретния случай, като правото на неприкосновеност на личния живот не е абсолютно и може, но само при спазване на изискванията на чл. 8 от КЗПЧОС, да бъде ограничавано със закон, когато това е необходимо в демократичното общество, в който смисъл са и изводите на Конституционния съд в Решение № 8/15.11.2019 г., постановено по конституционно дело № 4 от 2019 г. В случая, с оглед качеството на оспорващия, неговото съгласие не е било необходимо, още повече, че същият е и публична фигура. Решаващият съд е приел за неотносим довода в оспорения административен акт, че А. Оскар е лице, което е сред задължените лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, тъй като това е един от критериите по чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД, въз основа на които следва да се извърши преценка дали при разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, е съобразен балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни, която разпоредба е обявена за противоконституционна с Решение № 8/15.11.2019 г. по конституционно дело № 4 от 2019 г., а съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3-то от Конституцията на Република България актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. На последно място съдът е посочил, че данните, които са публикувани на сайта, администриран от оспорващото дружество са общодостъпни посредством публичния Имотен регистър, поддържан от Агенцията по вписванията, като на основание чл. 93, ал. 1 ЗКИР всеки може да получи устна справка за вписванията по партида на недвижим имот, препис или извлечение от нея или удостоверение за вписано или невписано в нея обстоятелство. По тези причини съдът е счел, че „Пик Нюз“ ЕООД не е осъществил вмененото му от КЗЛД нарушение и като е приел жалбата на субекта на данни за основателна и е приложил съответните мерки съобразно приетото, административният орган неправилно е приложил материалния закон. По тези съображения съдът е постановил оспорения понастоящем резултат – отменил е решението на КЗЛД.

Така постановеното съдебно решение е неправилно.

Изцяло могат да бъдат споделени като съобразени с доказателствата по делото и материалния закон изводите на първоинстанционния съд относно издаването на процесното решение на КЗЛД от компетентен административен орган, в изискуемата форма, при липса на нарушения на административно производственте правила. Правилно съдът е възприел фактите по спора така както са установени от КЗЛД, тъй като същите не са спорни между страните, а и са установени от събраните по делото доказателства. Безспорно е установено, че „Пик Нюз“ ЕООД, като издател на електронния сайт на медията си „Пик“ и като администратор на лични данни е публикувал цитираната статия, като в нея се съдържат лични данни на А. Оскар – имена – собствено и фамилно, професия, месторабота, принадлежност към организацията [наименование], публикувани са справки от Агенцията по вписванията, съдържащи точни данни за притежавания от него имот – пълен адрес, описание, цена, вписвания, ипотека, заличаване на ипотека, публикуван е ЕГН със заличени само последните четири цифри.

Правилни и съобразени с изискванията на ОРЗД и ЗЗЛД, са и основните доводи на съда относно характера на публикуваните данни като лични данни по определението на чл. 4, ал. 1 от ОРЗД, съответно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, обработването им от дружеството „Пик Нюз“ ЕООД, по смисъла на чл. 4, т. 2 от ОРЗД, както и че обработването е за журналистически цели, в съдържанието на това понятие, изяснено от европейските съдебни юрисдикции, във връзка с приложението на КЗПЧОС, ХОПЕС и ОРЗД. Правилно е прието и че А. Оскар е публична личност – началник на клиниката по офталмология на „Александровска“ болница, председател на организацията [наименование],

Правилни са и принципните разсъждения на съда относно двете конкуриращи се в случая права – правото на свобода на изразяване и информация и правото на защита на личните данни, характера на същите, както и че е необходимо да бъде преценен баланса между тях, доколкото и двете не са абсолютни, в това число и в контекста на изискванията на чл. 5, §1 б. „в“ от ОРЗД. Коректно е и позоваването на решение № 8 от 15.11.2019 г., постановено по конституционно дело № 4/2019 г., по отношение аргументите, обосноваващи необходимостта от конкретна преценка на баланса на споменатите конкуриращи се права,

Именно по отношение преценката на баланса на двете права, съдът е извел изводи, които не са съобразени с изискванията на ОРЗД и ЗЗЛД, поради което решението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Не може да бъде споделен изводът на АССГ, че при постановяване на решението си КЗЛД е нарушила материалния закон, приемайки, че от администратора на лични данни е допуснато нарушение на принципа на „свеждане на данните до минимум“. С публикуване на първите шест цифри от ЕГН на А. Оскар, както и с публикуването на адреса на притежавания от него имот, правилно КЗЛД е приела, че прекомерно е надхвърлена изискуемата за целта на статията информация, с което е нарушен баланса между двете конкуриращи си права.

Настоящият състав счита, че частичното заличаване на ЕГН е недостатъчно, като чрез публикуваните шест цифри се открива рождената дата на лицето, а чрез публикуване на точния адрес, в това число апартамент и идентификатор на имота, се разкрива информация, което е неотносима към целта на публикацията. За целите на журналистическото разследване е достатъчно публикуването на квартала, улицата и сградата, в които се намира имота, неговата квадратура, за да може да бъде извършено сравнение между неговата стойност със стойността на други имот, намиращи се в района, с оглед твърдението в статията, че същият е придобит на ниска цена („смешна цена“), с което свободата на изразяване и информация може да бъде удовлетворено. Публикуването на част от ЕГН и точен адрес на жилището, в което живее лицето, неговият идентификатор представлява непропорционална намеса в личния му живот (право на неприкосновеност на личността), производно от което е и правото на защита на личните данни и надхвърля целта, за която се обработват същите от администратора, с което са нарушени целите, заложени в чл. 25з, ал. 1 от ЗЗЛД. Съгласно цитираната разпоредба обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот. В случая е налице такова засягане.

Вярно е, че съгласно чл. 85, § 1 и § 2 от ОРЗД, държавите членки са длъжни да съгласуват със закон правото на защита на личните данни, в съответствие с регламента, с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване, като за същите цели могат да предвиждат изключения или дерогации от глава II (принципи), глава III (права на субекта на данни), глава IV (администратор и обработващ лични данни), глава V (предаване на лични данни на трети държави и международни организации), глава VI (независими надзорни органи), глава VII (сътрудничество и съгласуваност) и глава IX (особени ситуации на обработване на данни), ако те са необходими за съгласуване на правото на защита на личните данни със свободата на изразяване и информация. За целта, в нормата на чл. 25з, ал. 1 от ЗЗЛД е регламентирано изключението, че обработването на лични данни, извършвано за журналистически цели е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, но в нормата изрично е посочено, че обработването следва да не засяга неприкосновеността на личния живот. Съгласно чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД при обработване на лични данни за целите по ал. 1, не се прилагат чл. 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от ОРЗД, както и че администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 – 21 от Регламент (ЕС) 2016/679. Следва изводът, че от дерогацията не са засегнати принципите по чл. 5, съответно принципът по чл. 5, §1, б. „в“ от ОРЗД за свеждане на данните до минимум. В случая, неправилно решаващият съд е приел, че не е налице нарушение на този принцип, според който личните данни са подходящи, свързани с и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват.

В случая, администраторът на лични данни е нарушил този принцип, тъй като както се посочи и по-горе е нарушен балансът между свободата на изразяване и правото на информация и този на защита на личните данни, тъй като необходимостта от информиране на обществото, относно фактите, предмет на статията в електронната медия, могат да бъдат удовлетворени и без посочване на рождената дата на коментираната публична личност и точния номер на апартамента му и идентификатора на имота.

Първоинстанционният съд, правилно е посочил, че в решение № 8 от 15.11.2019 г., постановено по к. д. № 4/19 г. Конституционният съд е отбелязъл, че въпросите, които възникват в практиката във връзка с балансирането на влизащите в конфликт основни права, са естеството на метода на балансиране и момента на предприемане на балансирането. По естеството си балансирането е дейност по анализ и оценка, която се извършва случай по случай и се утвърждава като подход на съдилищата, които са точният форум за разрешаване на колизия между правата. Относно момента на балансиране, КС подчертава, че към него се пристъпва едва след като се премине през други, логически следващи етапи на утвърдения в юриспруденцията на ЕСПЧ и СЕС и прилаган от националните юрисдикции триетапен анализ за пропорционалност относно дадено основно право (тест за пропорционалност), при съобразяване на изискването за съхраняване на същностното съдържание на основните права като основа на правовата държава. В решението са обобщени и критериите за оценка на баланса между конкуриращите се права – оценка на приноса към дебат от обществен интерес, преценка на известността на засегнатото лице, обсъждане на предмета на журналистическия материал, досегашното поведение на засегнатото лице, съдържанието, формата и последиците от публикацията, обстоятелствата относно получаването на публикацията.

В случая, конкретната преценка правилно е извършена от КЗЛД, при съобразяване на цитираните критерии, а не от съда, като са отчетени фактите, че Оскар е публична личност, данните му са публикувани за журналистически цели, което прави публикуването им в основната част законосъобразно, с оглед правото на информация на обществото, но това право не би било нарушено при заличаване на целия ЕГН на лицето и непубликуване на номера на апартамента и идентификатора на имота. С публикуването на посочените лични данни не е спазен баланса между правото на информация и правото на личен живот, съответно е налице нарушение на чл. 25з, ал. 1 от ЗЗЛД. Обстоятелството, че част от информацията има за източник публичен регистър е обсъдено и от КЗЛД и от съда, като съдът е приел, че това е достатъчно да направи публикуването на данните законосъобразно. Този извод не може да бъде споделен, тъй като публикуването на данните в имотния регистър на Агенцията по вписванията (публичен орган по смисъла на чл. 86 от ОРЗД) има различни цели от тези на публикацията за журналистически цели. Освен това данните в публичния регистър не са непосредствено публично достъпни, а могат да бъдат получени по реда на ЗКИР и Наредба № 2/2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър. Обработката на личните данни за целите на журналистическата дейност са операция по ново обработване на данните, получени от публичния регистър на Агенцията по вписванията, съответно с нова цел, която операция и цел следва да отговаря на изискванията на ОРЗД, в това число и на принципа за свеждане на данните до минимум, който е нарушен. ОРЗД и ЗЗЛД правилно са приложени от КЗЛД, като приемайки обратното първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон.

С оглед установения факт, че публикуването – нарушението е продължило да съществува и към момента на произнасяне на КЗЛД, правилно Комисията е издала и предписание за преустановяването му, и тъй като такива предписания по отношение конкретния администратор за подобни нарушения, установени с решения на КЗЛД, не са спазвани, извършвани са същите нарушения, правилно КЗЛД е наложила и имуществена санкция, при съобразяване с изискванията на чл. 83, § 5, б. „а“ от ОРЗД.

По изложените съображения, оспореното съдебно решение като необосновано постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество като отхвърли жалбата на „Пик Нюз“ ЕООД против решението на КЗЛД, което не страда по пороци по чл. 146 от АПК.

С оглед изхода на делото са основателни претенциите за присъждане на разноски в полза на касаторите. На А. Оскар следва да бъдат присъдени доказаните с представената вносна бележка разноски за внесена държавна такса за касационното производство – 70 лева, като липсват доказателства за направени други разноски, а на КЗЛД следва да бъде присъдена сумата от 200 лева, общо за двете съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение – по 100 лева за всяка инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и сумата от 70 лева, внесена за държавна такса за касационното производство, видно от представената вносна бележка или общо сумата от 270 лева.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2006 от 26.03.2021 г., постановено по адм. дело № 11856/2020 г. на Административен съд – София-град, Второ отделение, 40 състав вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Пик Нюз“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Н. Н., против решение № ППН-01-217 от 28.08.2020 г., постановено от Комисията за защита на личните данни.

ОСЪЖДА „Пик Нюз“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Н. Н. да заплати на Комисията за защита на личните данни. сумата от 270 (двеста и седемдесет) лева, разноски за двете съдебни инстанции, а на А. Оскар да заплати сумата от 70 (седемдесет) лева разноски за касационното производство.

Можете да споделите: