Какво реши ВАС по делото, с което БНБ обжалваше глобата от Комисията за защита на личните данни?

През 2019 г. КЗЛД глоби националната банка с 19 000 лева заради нарушение на GDPR

Ето подробности по делата с участието на БНБ, с които тя обжалваше глобата, наложена от Комисията за защита на личните данни. Първото решение е на ВАС – № 6782, от 07.06.2021 г. Второто е на Административен съд – София-град, № 1619 от 6.03.2020 г.:
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Българска народна банка/БНБ/ чрез процесуалния й представител юрисконсулт Е. Д., против решение № 1619 от 06.03.2020 г., постановено по адм. дело № 11562/2019 г. на Административен съд – София-град (АССГ), Второ отделение, 32 състав, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на БНБ срещу Решение № ППН-01-151/11.09.2019г. на Комисията за защита на личните данни/КЗЛД/.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението в оспорената му част, поради нарушение на материалния закон , съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Желае се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което оспореният пред съд административен акт бъде отменен като незаконосъобразен.
Ответницата – М. Д.- П., в отговор на касационната жалба, оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция.
Ответната страна -КЗЛД ,чрез процесуален представител юрк. Р. оспорва касационната жалба като неоснователна. Желае присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който в оспорената част е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на контрол в производството пред АССГ е Решение № ППН-01-151/11.09.2019г. на Комисията за защита на личните данни, с което по жалба на М. Д.- П. Комисията е приела че БНБ, в качеството на администратор на лични данни е извършила нарушение на чл.12 ,§3 във връзка с чл.15,§1,б.“в“ от Регламент /ЕС/2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО/-общ регламент за защита на данните- ОРЗД/; на основание чл. 58, § 2, б. „в“ от Регламента е разпоредила на администратора БНБ да изпълни искане за достъп до информация в 14 дневен срок; както и наложила на БНБ, на основание чл. 83, § 5, б. „б“ от ОРЗД , за нарушението по т. 1 имуществена санкция в размер на 19 000 лв.
Съдът е събрал относимите за спора доказателства и вярно и точно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че на 13.01.2019 г. до БНБ е било подадено искане за упражняване на права, съгласно ОРЗД за предоставяне на справка от ЦКР, какъв е обемът информация, който е бил предоставян на трети лица за периода 10.01.2017- 10.01.2019г. На 25.01.2019г. П. получила писмен отговор, с който търсената информация не е предоставена, а са изложени бланкетни обяснения относно същността на ЦКР.
С жалба от 08.02.2019 година жалбоподателката е поискала от КЗЛД да задължи БНБ да предостави търсената информация.
Комисията изпратила уведомление до БНБ за образуваното административно производство, с предоставена възможност в 7 дневен срок да депозира становище във връзка с изложените в жалбата твърдения.
С протоколно решение №18/17.04.2019г. КЗЛД е приела, че жалбата на М. Д.- П. е допустима, конституирани са страните в производството, като е насрочено заседание за разглеждането й по същество.
На основание чл.38,ал.3 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/ -КЗЛД се е произнесла с оспореното пред АССГ решение.
При тези данни и след като е проследил и проведеното административно производство пред КЗЛД, съдът е приел, че решението на Комисията е постановено от компетентен орган, в рамките на правомощията й по чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, с изискуемото мнозинство (единодушно) от членовете на органа, съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД.
Констатацията на съда е че не е налице незаконосъобразност на решението по смисъла на чл.168,ал.1 във връзка с чл.146,т.4 АПК- противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
Съдът е приел, че безспорно БНБ е администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламента; принципите и правилата за обработване на личните данни , както и, че неизменно защитата на личните данни на физическите лица предполага последните да могат да се уверят, че засягащите ги лични данни са достоверни и се обработват законосъобразно. Касае се за право на достъп, регламентиран в чл.15 от ОРЗД.
В тази връзка обосновано първоинстанционния съд приема, че след като БНБ е надлежно сезирана и не са налице основанията ограничаващи правата, предвидени в чл.23 от Регламента – дължи предоставяне на достъп до търсената информация.
На тази плоскост правилно АССГ приема, че не осигурявайки търсената от П. информация БНБ е извършила нарушение на чл.12§3 във вр. с чл.15 §1,б.“в“ ОРЗД.
По отношение т. 3 от решението, съдът е посочил, че санкцията е наложена на основание чл. 83, § 5, б. „б“, във вр. с чл. 58, §2, б. „в“ от Регламента, като органът се е обосновал защо налага имуществена санкция вместо някоя от другите предвидени мерки. Правилно в конкретния случай, съдът е приел, че налагайки административното наказание „имуществена санкция“, административния орган е разгледал всички елементи, визирани в нормата на чл. 83, § 2, букви от „а“ до „к“, а КЗЛД и правилно е определил размерът на „имуществената санкция“, като съответна на целта на закона, с оглед ефективност ,пропорционалност и възпиращо въздействие.
С оглед на изложеното, следва да бъде отхвърлена жалбата на БНБ против решението на АССГ тъй като същото не страда от пороци по чл.209,ал.1,т.3 от АПК, налагащи отмяната му.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответниците – КЗЛД, за присъждане на разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат определени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на 100 лева, като се осъди БНБ да ги заплати.
В писмения отговор на касационната жалба , подаден от адв. Н. , пълномощник на ответника П., също се претендира присъждане на разноски, но липсват доказателства за разходване на средства в тази насока, поради което съдът не присъжда такива.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1619 от 06.03.2020 г., постановено по адм. дело № 11562/2019 г. на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата 100 (сто) лева – разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.

***

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 38, ал. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Образувано е по жалба на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА, представлявана от Управителя Д. Б. Р. срещу Решение № ППН-01-151/2019 от 11.09.2019г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД; Комисията/. Решението се оспорва като незаконосъобразно – издадено в противоречие с материалния закон и необоснованост. В обстоятелстветата част на жалбата се излагат твърдения, че неправилно е ангажирана отговорността на БНБ, защото търсената информация е предоставена на М. Г. Д.-П. с писмо изх. № БНБ-11518/25.01.2019г. Приложими били разпоредбите на чл.21-чл.23 от Наредба № 22/16.07.2009г. за Ц., като не бил спазен от заявителя установения ред за предоставяне на данни от Ц.. При определяне на размера на санкцията от 19 000.00 лева, ответникът не е обсъдил всички обстоятелства по чл.83 §2 от ОРЗД, а онези които са взети предвид не са интерпретирани правилно в съответствие с установената фактическа обстановка. В съдебното заседание жалбоподателят – редовно призован, се представлява от юрк. Ю. Щ. и юрк.Н. Д., които поддържат жалбата и молят за нейното уважаване. Подробни правни аргументи по основателността на оспорването са изложени в депозираното писмено становище на 21.02.2020г. Ответникът – Комисията за защита на личните данни, чрез процесуален представител юрк. М. Р. оспорва предявената жалба. В хода по същество и с оглед съображенията, развити в писмени бележки от 24.02.2020г. моли да бъде потвърдена законосъобразността на акта, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – М. Г. Д.- П., редовно призована не се явява в проведеното открито съдебно заседание на 07.02.2020г. Постъпило е писмено становище от адв.И. Н., в което се посочва, че решението на КЗЛД следва да бъде оставено в сила, поради съответствието му с приложимия материален закон. Претендира и възстановяване на извършените разноски, представляващи адвокатски хонорар в размер на сумата от 350.00 лева.
Прокурор от Софийска градска прокуратура, редовно призована, не взема участие в производството по делото и не дава заключение относно законосъобразността на оспорения акт.
Административен съд София-град, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ал.2 ГПК във вр.чл.144 АПК, приема за установено следното от фактическа страна: Производството е образувано по повод постъпила в КЗЛД жалба с вх. № ППН-01-151/08.02.2019г. от М. Г. Д.-П. /л. 45-л.47/, в която е било изложена следната фактическа обстановка: На 13.01.2019г. до БНБ е било подадено искане за упражняване на права, съгласно Регламент № 2016/679 /Общ регламент за защита на данните, ОРЗД/ с вх. № БНБ-03892/14.01.2019г. за предоставяне на справка от Ц., какъв е обемът информация, който е бил предоставян на трети лица за периода 10.01.2017г.-10.01.2019г. Получен е бил писмен отговор № БНБ-11518/25.01.2019г., с който исканата информация не е била предоставена, а са били изложени бланкетни обяснения относно същността на Ц.. Твърдяло се е, че БНБ е нарушила правото на достъп до личните й данни и получаването на информация относно тяхното обработване, съгласно чл.15 от ОРЗД. Позовала се е на задълженията на БНБ за избор на длъжностно лице по защита на личните данни и поддържането на регистър на дейностите по обработването- чл.30 от ОРЗД, както и че този регистър при поискване следва да бъде предоставен на КЗЛД. Заявено е било искане, Комисията да задължи БНБ да й предостави информацията, предмет на това заявление. Към жалбата е било приложено същото, както и отговорът на БНБ. До БНБ е било изпратено уведомление изх. № ППН-01-151/2019/#2/19.03.2019г., получено на 21.03.2019г. за образуваното административно производство, като е била предоставена възможност в 7-мо дневен срок да депозира становище във връзка с изложените в жалбата твърдения.
С решение, взето по Протокол № 18/17.04.2019г. /л.38-л.40/ Комисията е приела, че жалбата с вх. № ППН-01-151/08.02.2019г. на М. Г. Д.-П. е допустима, конституирани са страните в производството, както и е насрочено заседание за разглеждането й по същество.
Страните са били уведомени, че на 19.06.2019г. от 13.00 часа ще бъде проведено открито заседание на КЗЛД, на което могат да присъстват лично или да бъдат представлявани / л.34-л.37/.
На проведеното на 19.06.2019г. заседание /протокол № 26; л. 28- л.33/ жалбоподателката М. Г. Д.-П. не се е явила лично, а ответната страна БНБ се е представлявала от юрк. Ю. Щ.. Видно от проекта на решение, изготвен в хода на заседанието, жалбата се обявява за основателна, и се предлага налагане на административно наказание „имуществена санкция в размер на 19 000.00 лева на администратора на лични данни, както и задължаване на БНБ да предостави на жалбоподателката искания достъп до информация в 14 дневен срок от влизане в сила на решението.
На основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, КЗЛД се е произнесла с Решение № ППН-01-151/2019 от 11.09.2019г., с което е обявила подадената от М. Г. Д.- П. жалба срещу БНБ за основателна за извършено нарушение-непроизнасяне по подадено заявление, като е наложена на администратора на лични данни имуществена санкция в размер на 19 000.00 лева на основание чл.83 § 5 б.“б“ във вр. чл.58 § 2 б. и за нарушение на чл.12 § 3 във вр. чл.15, § 1, б.“в“ от ОРЗД /Общ регламент относно защитата на данните/. На основание чл.58 § 2 б. в от ОРЗД е разпоредено на БНБ да изпълни искане за достъп до информация по чл.15 §1 от ОРЗД на М. Г. Д.-П. с вх. № БНБ-03892/14.01.2019г. в 14 дневен срок от влизане в сила на решението.
При така установените факти, Административен съд София-град достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е срещу подлежащ на оспорване пред съд административен акт, който неблагоприятно засяга правната сфера на оспорващия, с оглед на което за него е възникнал и съществува правен интерес от обжалването. Атакуваното решение е съобщено на БНБ на 13.09.2019г., а жалбата срещу него е депозирана на 27.09.2019г., при спазване на преклузивния 14-дневен срок по чл.149 ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е постановено от материално компетентен административен орган /чл.6 от ЗЗЛД/, при необходимото мнозинство /3 гласа „за“, 0 гласа „против“/ и е подписано от всички членове, участвали в гласуването на 19.06.2019г.
На второ място, поради липсата на изрична разпоредба в ЗЗЛД относно формата и съдържанието на решението, приложение следва да намери чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът съдържа задължителните по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, поради което не е налице основание за отмяната му по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 от АПК. Не се констатираха несъответствия или противоречия между мотивната и разпоредителната му части.
На трето място, съдът счита, че не са налице съществени нарушения на административно-производствените правила, предпоставка за отмяна на решението на основание чл. 168, ал. 1 и ал.4 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК. Производството е образувано законосъобразно в съответствие с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД / в ред. преди изм.ДВ.бр.17/26.02.2019г./, чрез сезиране на Комисията от М. Г. Д.-П., която е твърдяла за извършено нарушение на ЗЗЛД от БНБ.
С решение от проведено заседание, обективирано в протокол № 18/17.04.2019г., е било прието, че жалбата е допустима, правилно са конституирани страните в производството и е проведено открито заседание на 19.06.2019г., което е приключило с разглеждането на спора по същество. На страните в производството е представена възможност да се запознаят с приложените по преписката доказателства и да изразят становище. При произнасяне по съществото на спора са обсъдени събраните по преписката писмени доказателства. Правото на защита на жалбоподателя не е ограничено, тъй като е гарантирано неговото участие в административния процес, който се е провел в съответствие със специалните разпоредби на ЗЗЛД, чл. 34 и следващите от АПК и принципите – истинност, равенство, достъпност, публичност и прозрачност /чл. 7, чл. 8 и чл. 12 от АПК/. След като на БНБ е била гарантирана възможността за участие в производството, се налага разбирането, че органът е осигурил начин и способ за организиране и провеждане на защитата на засегнатите права и интереси в пълен обем.
На четвърто място, съдът констатира, че не е налице незаконосъобразност на решението по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 от АПК – противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
Не се оспорва в хода на производството, че БНБ притежава качеството на администратор на лични данни по см. на чл. 4, § 7 от ОРЗД и като такъв се явява и задължено лице по Регламент /ЕС/ 2016/679 .
С приемането на Регламент /ЕС/ 2016/676 на Европейския парламент и на съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /ОРЗД/, разпоредбите му се прилагат от 25.05.2018г. Той е приет като „общ – в смисъл на „генерален“ Регламент и включва разпоредби с общ характер в сферата на защитата на личните данни, а на държавите членки е предоставена свобода на преценка да приемат изключения и дерогации при посочените изисквания.
Съгласно чл.288 § 2 от ДФЕС, Регламентът е акт с общо приложение, той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки като не е необходимо транспонирането му във вътрешното право, тъй като регламентът става действащо право в държавата членка като част от автономното право на ЕС. С оглед това, независимо дали в съответната държава членка са предприети мерки в националното законодателство за прилагане разпоредбите на регламента, той поражда правно действие и следва да бъде съобразен от националните съдилища при постановяване на актовете им. Тъй като е приложимо право неговите разпоредби съответно са задължителни и се прилагат от административните органи. Съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) „ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът“.
Наредба № 22/16.07.2009г. за Ц. регламентира обществени отношения във връзка с кредитната задлъжнялост на клиентите към банките и финансовите институции, ползване на информация от банките и финансовите институции, както и от платежните институции и дружествата за електронни пари, отпускащи кредити по реда на чл.21 от ЗПУПС за кредитната задлъжнялост на техните клиенти и обобщаване на събраната информация и ползването ѝ за нуждите на БНБ. Тази информация е насочена за ползване от изрично посочените в чл.4 ал.1 и ал.2 субекти. Физическите лица могат да получават информация относно кредитната си задлъжнялост по реда на чл.21 – чл.23. В конкретния случай, М. Г. Д.- П. не е подала искане до БНБ да получи информация относно собствената си кредитна задлъжнялост и институциите, които са подали тази информация, а е потърсила достъп до данните, които са били предоставени от БНБ на трети лица за период от 2 години. Приложими към конкретното правоотношение са изцяло правилата на ОРЗД, а не тези на които се позовава жалбоподателя от националната правна уредба.
Единствено компетентен да тълкува първичното право на ЕС и да се произнася за валидността и по тълкуването на актовете на институциите на Съюза е Съдът на Европейския съюз (СЕС). В сътрудничество с националните съдилища, чрез процедурата за преюдициално запитване по чл.267 ДФЕС, СЕС практически се произнася по въпроса за съответствието със съюзното право на националните законодателни мерки по неговото прилагане (Решение на СЕС от 26 февруари 2013г. по дело C-617/10 Åklagaren v. H. Åkerberg F., § 19 и цитираната там практика на СЕС).
В Решение на СЕС от 20.12.2017г. по дело № С-434/16 , § 57 и в Решение на СЕС от 17.07.2014г. по съединени дела С-141/12 и С-373/12, § 44 е посочено, че „защитата на основното право на личен живот по-специално предполага всяко физическо лице да може да се увери, че засягащите го лични данни са точни и се обработват законосъобразно. Както следва от съображение 41 от Директива 95/46 /отменена, бел.моя/, именно за да може да извърши необходимите проверки, по силата на член 12, буква а) от тази директива съответното лице разполага с право на достъп до данните, които го засягат и са предмет на обработка. Това право на достъп е необходимо по-специално за да се даде възможност на лицето при необходимост да изиска от администратора да поправи, изтрие или блокира неговите данни и така да упражни правото по член 12, буква б) от посочената директива.
Съгласно чл.4 § 1 и §2 от ОРЗД – за целите на Регламента: „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице; „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
Съгласно чл.5 § 1, б.а, б.б, б в от ОРЗД – Принципи, свързани с обработването на лични данни са, когато личните данни са: обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните („законосъобразност, добросъвестност и прозрачност“); събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели; подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват („свеждане на данните до минимум“).
Следва да се посочи, че защитата на личните данни на физическите лица, предполага същите да могат да се уверят, че засягащите ги лични данни са точни и се обработват законосъобразно – съображение 63 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Всеки субект на данни следва да има правото да е запознат и да получава информация, по-специално относно целите, за които се обработват личните данни, когато е възможно – срока, за който се обработват личните данни, получателите на личните данни, логиката на автоматизираното обработване на личните данни и последствията от такова обработване. За да може субекта да извърши необходимите проверки, чл. 15, § 1 от Регламента предвижда правото той да поиска достъп до данните и информацията, отнасящи се до него. Това право на достъп е необходимо по-специално, за да се даде възможност на лицето при необходимост да изиска от даден администратор да поправи, изтрие или блокира неговите данни, т.е. да упражни произтичащите от ОРЗД права, съобразно предвидената в чл. 1 от ОРЗД цел – правото на защита на личните данни. Предмет на развилия се спор между страните е не дали личните данни на М. Г. Д.-П. са били обработвани от БНБ законосъобразно по см. на чл.6 § 1 от ОРЗД, а дали е получила право на достъп до тях от администратора.
Съгласно чл.12 §1 и §3 от ОРЗД „Администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15 – 22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Информацията, която се отнася до обработването трябва да се предостави в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства.
Правото на достъп е регламентирано в чл. 15 от ОРЗД. По силата на цитираната разпоредба, субекта на данни има право да поиска от администратора на лични данни потвърждение дали администратора обработва негови лични данни и ако това е така достъп до данни и информация в обема посочен в цитираната разпоредба.
Съгласно чл. 23 от Регламента, в правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора или обработващия лични данни, чрез законодателна мярка може да се ограничи обхватът на задълженията и правата, предвидени в членове 12 – 22, когато подобно ограничение е съобразено със същността на основните права и свободи и представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество с цел да се гарантира: националната сигурност, отбраната, обществената сигурност, предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления и т.н.
От анализа на посочените разпоредби следва извод, че за да възникне задължение за администратора да се произнесе по искане по чл. 15 от ОРЗД, същия следва да е надлежно сезиран и да не са налице основания, ограничаващи обхвата на правата по тази разпоредба. След като жалбоподателят БНБ не е предоставил достъп до исканата информация е извършил нарушение по чл.12 § 3 във вр.чл.15 § 1, б.“в“ ОРЗД, както правилно е прието от КЗЛД в мотивите на обжалваното решение. На следващо място, отговорът, съдържащ се в уведомление изх. № БНБ-11518/25.01.2019г. не представлява достъп до данните на М. Г. Д.-П., които са били обработени от администратора. Претендираната информация не е предоставена в кратка, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, каквото е изискването на чл. 12, § 1 от ОРЗД. В писмения отговор от 25.01.2019г. БНБ е посочила основанието, на което създава и поддържа информационната система и нормативния акт, който регламентира функционирането, обхвата, реда и сроковете за подаване и получаване на информация от Ц., институциите, които имат задължението да събират и да подават към Ц. информация, срока за съхранението й, както и институциите, които имат право да получават информацията от Ц.. Посочен е интернет адреса, на който заинтересованото лице може да получи информация относно дейността на Ц.. В заключение е написано, че Наредба № 22 от 16.07.2009г. не съдържа правно основание, което да дава възможност за предоставяне на информация за извършени проверки на кредитополучатели от служители на институциите. Изложението е общо, бланкетно, разяснително и неиндивидуално за физическото лице М. Г. Д.-П., като същото може да се отнесе по принцип до всяко едно лице. Писмото е с универсално съдържание, даващо възможност за многократното му използване и адресиране до неограничен кръг получатели. От позицията на администратора на лични данни използването на писмото с това му съдържание обезпечава рационалност, но не и изпълнение на законовите изисквания на ОРЗД. След като заинтересованата страна е сезирала БНБ с искане относно обема информация, който е предоставен на трети лица за двугодишен период, то жалбоподателят е следвало да отговори кратко, сбито и недвусмислено и да предостави търсения достъп до личните й данни. На основание горното и след като не е предоставил търсената информация по чл. 15, § 1 от Регламента, администратора е нарушил разпоредбата на чл. 12, §3 във вр. с чл.15 §1, б.“в“ от ОРЗД, поради което законосъобразно е бил привлечен към административна отговорност и му е била наложена имуществена санкция.
Относно прилагането на подходящата корективна мярка по член 58, §2 от Регламента следва да се има предвид естеството, тежестта и последиците от нарушението, като се оценят всички факти по случая. Оценката за това, какви мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи във всеки отделен случай ще трябва да отразява целта, преследвана с избраната корективна мярка, т.е. възстановяване на спазването на правилата, санкциониране на неправомерно поведение или и двете (каквато възможност е предвидена в чл. 58, §2, б. „и“). Следва да се допълни, че в Регламента е поставен срок за произнасяне по подадени заявления, който в конкретния случай по изложените по горе подробни съображения не е спазен, предвид което имуществената санкция, като корективна мярка по член 58, §2, б. „и“ се явява целесъобразна и ефективна, за защита на законовия обществен интерес и е съобразена с нормата на чл. 27 ЗАНН. Липсата на произнасяне по подаденото от М. Г. Д.-П. заявление вх. № БНБ-03892/14.01.2019г., съгласно законовото изискване по чл. 15, §1, б. „в“ от ОРЗД е обвързано с налагането на санкция. Комисията е отчела, че имуществената санкция ще има възпиращо въздействие и ще допринесе за спазване от страна на администратора на установения правов ред, като при определяне на размера на наложена санкция е обсъдила поотделно и в цялост всеки един от залегналите в чл.83 §2 от ОРЗД критерии. Санкцията е индивидуализирана с оглед конкретното нарушение и дееца, размерът й е определен в рамките на чл.83 §5 от ОРЗД. Законосъобразно е приложена и мярката по чл.58 §2 б.в от ОРЗД, като е разпоредено на БНБ да се произнесе и изпълни искането на заинтересованата страна в 14 дневен срок от влизане в сила на решението. По този начин субекта ще получи достъп до информацията и ще може да прецени дали данните му се обработват точно, коректно и законосъобразно, както и да упражни правата си по чл.16-чл.18 от ОРЗД. Въз основа на изложените мотиви, съдът заключава, че постановеното решение е издадено от компетентен административен орган, в установената от закона форма, без да са налице съществени нарушения на административно-производствените правила, както и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона, поради което подадената срещу акта жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.144 АПК, вр. 37 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100.00 /сто/ лева, за осъщественото процесуално представителство от юрк.М. Р.. На заинтересованата страна също следва да бъдат възстановени направените по делото разноски, които са доказани в размер на сумата от 350.00 лева и представляват заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, осъществено от адв.И. Н.. Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд София-град, ІІ-ро отделение, 22-и състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА, представлявана от Управителя Д. Б. Р. срещу Решение № ППН-01-151/2019 от 11.09.2019г. на Комисията за защита на личните данни.
ОСЪЖДА БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА, представлявана от Управителя Д. Б. Р. със седалище: [населено място], пл. К. А. І № 1 да заплати на Комисия за защита на личните данни с адрес: [населено място], [улица] сумата от 100.00 /сто/ лева на основание чл.143 ал.4 от АПК.
ОСЪЖДА БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА, представлявана от Управителя Д. Б. Р. със седалище: [населено място], пл. К. А. І № 1 да заплати на М. Г. Д.-П. ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], [улица] сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лева на основание чл.143 ал.3 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от уведомяване на страните чрез Административен съд София – град пред Върховния административен съд на Република България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл. 138 от АПК

Можете да споделите: