Комисията за защита на личните данни през 2020 г. е дала две становища по конституционни дела

Те са по разпоредби от Закона за социалните услуги и Закона за електронните съобщения

В рамките на изтеклата календарна година КЗЛД е конституирана като заинтересована страна в две производства пред Конституционния съд на Република България, пише в отчета на ведомството.

По образувано конституционно дело №3/2020 г. по описа на Конституционния съд на Република България по искане на петдесет и четири народни представители за обявяване на противоконституционност на някои разпоредби от Закона за социалните услуги, обн. ДВ, бр. 24/22.03.2019 г., в сила от 1.07.2020 г., КЗЛД e привлечена като заинтересована страна в производството и като такава e изразила становище в рамките на функционалната си компетентност. Виждането на институцията е, че по отношение на относимите текстове за защита на личните данни, за които е поискано прогласяването им за противоконституционни, обработването на данните е при изпълнение на законови задължения на публичен орган, което отговаря на изискванията на чл. 6, пар. 1, б. „в“ (когато обработването е необходимо за изпълнението на законово задължение, вменено на администратора на лични данни), що се касае до общините, които предлагат социални услуги, и съответно на чл. 6, пар. 1, б. „а“ (субектът на данни е дал съгласие за обработването на личните му данни за една или повече цели) от Регламент (ЕС) 2016/679 по отношение на частните доставчици на социални услуги, доколкото субектът на данни избира каква социална услуга да ползва, както и кой доставчик да му я предостави.

Цялостната позиция на КЗЛД по делото е, че обработването на лични данни, както е разписано в атакувания текст на чл. 81 от Закона за социалните услуги, включително и обработването на данни за здравословното състояние на ползвателя на социална услуга по смисъла на чл. 9, пар. 2, букви „а“ (съгласие на субекта на данни) и „б“ (предоставяне на социални услуги) от Регламент (ЕС) 2016/679, не влиза в противоречие с действащите разпоредби относно защитата на личните данни. Без възможност да обработват тези данни на потребителите доставчиците на социални услуги биха били във фактическа невъзможност да ги предоставят при липсата на индивидуален план и индивидуална оценка на потребностите на съответните ползватели на социални услуги. В заключение КЗЛД е стигнала до извода, че не е налице приложима норма, попадаща във функционалните компетенции на Комисията, която да е относима към приетото за разглеждане искане и да представлява форма на нарушение на действащото законодателство по защита на личните данни или разпоредби на Конституцията на Република България.

По образуваното конституционно дело № 4/2020 г. по описа на съда по искане на шестдесет и трима народни представители за обявяване на противоконституционност на някои разпоредби от Закона за електронните съобщения КЗЛД е привлечена като заинтересована страна в производството и като такава изразява становище по компетентност. В становището Комисията ясно подчертава, че при упражняване на своите правомощия се ръководи от принципа за единно и хармонизирано прилагане на европейското законодателство, гарант за което по смисъла на Лисабонския договор е Европейската комисия, а практиката се определя с приетите насоки и становища на ЕКЗД. Същевременно тълкуването на норми от европейски ранг попада в компетенциите на Съда на Европейския съюз. Разяснено е, че с оглед на действащата правна рамка и доколкото в искането за обявяване на противоконституционност се релевира нарушаване на права на субектите на данни, следва да се установи доколко посочените разпоредби противоречат на принципите за законосъобразно обработване на лични данни.

След анализ на относимите текстове е установено, че с допълненията, въведени с §41 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., в списъка на лицата, имащи правно основание да искат извършване на справки по данните за установяване на идентификатор, за нуждите на изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение, са включени Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР. Същите се ползват от процедурата по достъпване на тези данни, предвидена в чл. 251г (след провеждане на охранително производство пред районен съд) и в чл. 251г (при условията на неотложност – разкриване на данните и последващо саниране на разкриването в хода на охранително производство пред районен съд или заличаване на данните при постановяване на отказ от страна на същия съд) от ЗЕС. Уточнено е, че тези текстове по своята същност представляват ограничаване посредством законодателна мярка на задълженията на администраторите на лични данни, както и на правата на субектите на данни и такава възможност е предвидена в чл.  6, §4 и чл. 9, §2, б. „и“ от ОРЗД. От своя страна, чл.  23 от Общия регламент предвижда ограниченията на правата на субектите на данни, които се въвеждат чрез законодателен акт, да бъдат въвеждани само при определени хипотези, една от които е тази от §1, б. „д“ – за целите на защитата на общественото здраве.

В становището е подчертано също, че прилагането на хармонизиран подход при използване на данни за местоположение е наложено и посредством Насоки 04/2020 относно използването на данни за местоположение и проследяващи устройства в контекста на пандемията COVID-19 на ЕКЗД. Препоръката в тях е да бъдат използвани минимум данни, възможност за анонимизиране на данните (недопускане на перманентно проследяване, възможност за включване на информацията за местонахождение в големи „групи“ с цел по-трудно възстановяване на конкретни данни за лице и т.н.) и неразпространение на информация за здравословното състояние на субекта на данни. Така КЗЛД приема, че доколкото разпоредбите, за които е поискано прогласяване на противоконституционност, се отнасят до определяне само на местонахождение, но не и до проследяване на контакти и сравняване на информация от други субекти на данни, то може разумно да се приеме, че същите разпоредби не противоречат на европейската практика по защита на данните.

Изводът на КЗЛД е, че в контекста на целта на обработване на личните данни (защита на общественото здраве), ограниченото време на прилагане на текстовете и наличието на гаранции за прилагане на санкция от съд при обработване на данни  не може да се обоснове заключение за нарушение на чл. 32 или чл. 34 от Конституцията.

 

Можете да споделите: