Няколко жалби за нарушаване на защитата на личните данни, обявени от надзорния орган за неоснователни

Контактен център – Промахон дава на гръцки разследващи органи грешно име на българка при разследване на опит за измама във Фейсбук с 200 евро и други интересни казуси

Във втория брой на бюлетина на КЗЛД са публикувани няколко решения по неоснователни жалби:

РЕШЕНИЕ

№ ПП Н-01-1746/2019

София, 12.02.2021 г.

Комисията за защита на личните данни („Комисията”/„KЗЛД”) в състав: Председател – Венцислав Караджов и членове – Цанко Цолов и Мария Матева, на редовно заседание, проведено на 09.12.2020 г., на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 57, параграф 1, буква „е” от Регламент 2016/679, разгледа по основателност жалба рег. № ППН-01- 1746/12.11.2019 г., подадена от В.С.

Административното производство е по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Г-жа В.С. моли да бъде разгледана подадената от нея жалба срещу Контактен центьр за полицейско и митническо сътрудничество – Промахон. Счита, че същият е нарушил правата ѝ, като е дал неправомерно личните ѝ данни и я е идентифицирал като лице, срещу което е образувано впоследствие наказателно преследване.

Жалбоподателката посочва, че на 24.02.2018 г. е сезирана гръцката полиция от гръцката гражданка К.С., която дала показания за извършено престъпление през социалната мрежа – Facebook.

Някой е изполвал името на нейния профил и представяйки се за нея заявява, че се намира на територията на България и има личен проблем, поради който се нуждае от превод на 250 евро по сметка чрез WESTERN UNION с данни на вложител ****** и телефон за контакт **********.

От полицейската служба е поискана информация от Контактен център за полицейско сътрудничество при отдел паспортен „Промахон”, при което е върнат отговор с документ № ***, според който вероятен резултат е получен за гражданин на Република България с данни **************.

Без абсолютно никаква аргументация относно начина на идентифициране на лицето и още повече, че за това име и фамилия съществуват над 100 резултата, гръцките власти повдигат обвинение срещу г-жа В.С.

Първото констатирано от жалбоподателката нарушение е, че тази служба няма правомощието да дава лични данни на физически лица, освен на изрично посочените основания в чл. 4 от „Споразумението между правителството на Република България и Република Гърция за изграждане и функциониране на контактен центьр за сътрудничество” (Приложение № 2 от Споразумението). За разследването, което се е водило в този случай – опит за измама, не е предвиден ред за предоставяне на информация и даване на лични данни чрез Контактен център – Промахон. Отделно от горното, за физически лица с двете имена на жалбоподателката излизат над 100 резултата, а този номер, който е посочен, не е бил свързван никога с нея и при набиране излиза, че такъв номер няма.

Тези две основания – че службата е превишила правомощията си да дава лични данни и второто нарушение, че са определени на база две имена и несъществуващ телефонен номер или при липсваща обосновка как и защо този номер е обвързан с конкретното име и са предоставени лични данни, жалбоподателката счита за достатьчни основания да се извърши проверка от КЗЛД и да се констатира нарушението от съответния служител.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и в изпълнение на чл. 26 АПК, за започване на производството е уведомен заинтересованият орган – министърът на вътрешните работи, който съгласно ЗМВР е администратор на лични данни. Предоставена е възможността по чл. 34, ал. 3 АПК за изразяване на становище с относими доказателства по предявените в жалбата твърдения. В Комисията постъпи отговор за неоснователност на жалбата.

Пълномощник на министъра посочва, че Контактен център – Промахон е създаден от Правителството на Република България и Правителството на Република Гърция за сътрудничество между органите на гранична охрана полицията, митниците и службите за административен контрол на чужденците. Дейността му е организирана в споразумение, утвърдено с Решение № 380 от 17 юни 2008 г. на Министерски съвет, в сила от 10 октомври 2009 г. Обнародвано е в ДВ, бр. 8З от 20 октомври 2009 г.

Видно от чл. 2, ал. 1 на Споразумението, Контактният център е разположен на територията на Република Гърция, Промахон. В раздел Пети на това споразумение са разписани подробни разпоредби, касаещи защитата на взаимно предоставяните лични данни и информация.

Предвидено е, че предоставените данни не бива да се използват без одобрение на изпращащия орган за други цели освен за целите, за които са предоставени (чл. 13, т. 1). Както е посочено и в писмото от ГДГП до г-жа В.С., предоставената информация е нямала за цел ползване от правоприлагащите органи на друга страна в хода на съдебно разследване. Вътрешноадминистративният ред в Република България е официалната информация в подобни случаи да бъде предоставена от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество” – МВР или чрез процедура за правна помощ.

При предоставяне на информацията изрично е посочено, че „повече данни могат да бъдат изискани по изключение и само от компетентните власти съгласно закона“.

В Контактен център – Промахон не е постъпвала информация за уточнения по така подадената оперативна информация, както и че представените данни ще се използват от други органи различни от компетентните, като с е по сочи всеки един от органите.

Предоставената информация е била използвана неточно извън контекста на подаването ѝ от българска страна.

По отношение на нея е осъществено последващо обработване от гръцките власти, като същата е била е ползвана от орган, който не е компетентен съгласно споразумението, а именно съдебен орган на Република Гърция. Информацията е била използвана последващо и за цели, различни от целите, за които данните са предоставени, а именно с доказателствена стойност, когато тези данни не следва да се ползват като такива.

С оглед сигнала, г-жа В.С. е информирана от ГДНП, че е изготвена молба получените от гръцка страна данни по отношение на ************, да бъдат унищожени.

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Разглежданата жалба е съобразена с изискванията за редовност по чл. 29 от АПК, чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД и по чл. 28, ал. 1 от Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА) – налице са данни за жалбоподателя; естество на искането;

дата на узнаване на нарушението; лице, срещу което се подава жалбата; дата и подпис.

Жалбата е процесуално допустима – подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД от субект на данни с правен интерес. Същата има за предмет твърдение за нарушаване на права по Регламент 2016/679 или ЗЗЛД. С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган – Комисията за защита на личните данни, която съгласно правомощията си по чл. 10, ал. 1 ЗЗЛД във връзка с чл. 57, параграф 1, буква „е” от Регламент 2016/679 разглежда жалби, подадени от субекти на данни. Налице са предпоставките за допустимост и по чл. 27, ал. 2 от АПК.

На проведено на 21.10.2020 г. закрито заседание на Комисията жалбата е обявена за допустима и като страни в производството са конституирани: жалбоподател В.С. и ответна страна министърът на вътрешните работи, в качеството му на администратор на лични данни. Страните са уведомени за насроченото за 09.12.2020 г. открито заседание за разглеждане на спора по същество.

От министъра на вътрешните работи са изискани:

  1. Искането от гръцките власти за предоставяне на информация и отговор от органите на МВР;
  2. Информация, по какъв начин по 2 имена и непълен телефонен номер са достигнали (идентифицирали) до жалбоподателката;
  3. На какво основание са предоставени личните данни на гръцките власти;
  4. Изпратената до гръцките власти молба за унищожаване на личните данни и отговор по нея.

Информацията и изисканите доказателства постъпиха по преписката.

На проведеното открито заседание страните не се явиха и не изпратиха представители.

При така установеното Комисията разгледа жалбата по същество, като я приема за неоснователна въз основа на следното:

С Регламент 2016/679 и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) се определят правилата по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, както и правилата по отношение на свободното движение на лични данни. Целта е да се защитават основни права и свободи на физическите лица, и по-специално тяхното право на защита на личните данни.

Предмет на жалбата е твърдение за неправомерно предаване на личните данни на жалбоподателката от Контактен център за митническо и полицейско сътрудничество – Промахон (накратко по-нататък „Контактния център“) на гръцки разследващи органи.

От фактическа страна се установи, че гръцки разследващи органи са поискали от Контактния център предоставяне на информация за лице ****** с телефонен номер **********. След справка в системата „Български документи за самоличност“ са установени над сто лица, отговарящи на посоченото име и фамилия. Тъй като посоченият телефонен номер е с тел. код на град В., е направена проверка относно лица с тези имена, живущи в района. По този начин е достигнато до жалбоподателката и за нея са предадени на гръцките власти следните данни: три имена, постоянен и настоящ адрес, данни за документ за самоличност, снимков материал, данни за криминалистическа регистрация и съдебно минало.

Информация за лицето е изискана и предадена във връзка с разследване по образувано наказателно производство в Република Гърция. Видно от представеното искане за предаване и отговора по него, предаването е извършено на 07.03.2018 г. Следователно, приложими са разпоредбите на ЗЗЛД в редакцията им ДВ, брой 7 от 2018 г., тъй като Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета е следвало да бъде транспонирана до 06.05.2018 г. Към датата на предоставянето транспонирането на директивата с Глава осма от ЗЗЛД (изм. ДВ бр. 19 от 2019 г.) не е било факт, а позоваване на разпоредбите на директивата (доколкото е възможно) преди изтичане на срока за транспониране, не е допустимо.

Съгласно чл. 1, ал. 6 от ЗЗЛД (прил. ред.), когато в рамките на полицейско или съдебно сътрудничество данни по ал. 5, т. 4 (наказателно производство) са получени от или са предоставени на държава-членка на ЕС, те се обработват при условията и по реда на този закон.

Чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (прил. ред.) предписва, че обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от условията, посочени в т. 1-7 или по ал. 2.

Предвид статута на администратора, извършил обработването на личните – орган на власт, следва да се разгледа основанието по чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗЛД (прил. ред.) – обработване, необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните.

Относими за случая са разпоредбите на Глава 3, Раздел II от ЗМВР, озаглавена „Опростен обмен на информация или данни с компетентни органи на държави – членки на Европейския съюз, с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления“ – чл. 108 и сл. от ЗМВР. Тези разпоредби са предвидени като мерки за изпълнение на Рамково решение 2006/960/ПВР На Съвета от 18 декември 2006 година за опростяване обмена на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите-членки на Европейския съюз (накратко по-нататък „Рамковото решение“).

Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗМВР (прил. ред ДВ, бр. 27 от 2014 г.): „По реда на този раздел МВР чрез компетентна специализирана структура осъществява опростен обмен на информация или данни с компетентните правоприлагащи органи на държавите – членки на Европейския съюз, и държавите, прилагащи Шенгенското законодателство, с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления.“ В ал. 2, т. 1 е посочено, че „Министерството на вътрешните работи чрез компетентна специализирана структура може да предоставя информация или данни от информационните фондове на министерството.“

В чл. 2, буква „а“ на Рамковото решение е дадено определение за „компетентен правоприлагащ орган“ – национален полицейски, митнически или друг орган, който е оправомощен по националното право да открива, предотвратява и разследва престъпления или престъпна дейност, както и да упражнява власт и да предприема принудителни мерки в контекста на такива дейности.

Предвид горното следва да се разгледа статутът на Контактен център за полицейско и митническо сътрудничество – Промахон. Съгласно чл. 7 и чл. 8, ал. 1 от Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за изграждане и функциониране на контактен център за сътрудничество между органите на граничната охрана, полицията, митниците и службите за административен контрол на чужденците, утвърдено с Решение № 380 от 17 юни 2008 г. на Министерския съвет, в сила от 10 октомври 2009 г. (накратко по-надолу „Споразумението“), Контактният център няма статут на самостоятелно структурно звено на службите на двете страни и няма ръководни функции. Служителите на Контактния център са пряко подчинени на съответните регионални и централни структури на своята служба в съответствие с действащото им национално законодателство. В чл. 3 на Споразумението като компетентен орган за прилагане на споразумението е посочена и Национална служба „Полиция“ (вече Главна дирекция „Национална полиция“ – накратко ГДНП).

В чл. 39, ал. 1 от ЗМВР ГДНП е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 (оперативно-издирвателна) и т. 3 (разследване на престъпления).

Горното води до извод, че макар Контактният център да е предал личните данни на жалбоподателката на гръцките разследващи органи, същите са обработени от името и на ГДНП, която е компетентен правоприлагащ орган по смисъла на чл. 2, буква „а“ от Рамковото решение.

Следователно, личните данни са предадени от български правоприлагащ орган на правоприлагащ орган на държава-членка на ЕС, въз основа на чл. 108 и сл. от ЗМВР. Обработване на лични данни, което е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните, е условие за законосъобразното им обработване по чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗЛД (прил. ред.).

В допълнение към горното, чл. 6 от Рамковото решение посочва, че обменът на информация и сведения по рамковото решение може да се извършва чрез всеки един от съществуващите канали за международно сътрудничество в областта на правоприлагането, какъвто е и Контактният център.

Що се отнася до факта, че личните данни са предоставени въз основа на посочени от гръцка страна само две имена и телефонен номер, следва да се има предвид, че в отговора ясно е посочено, че не е възможно да бъде предоставена сигурна информация относно лицето. Компетентната структура на МВР не разполага с възможност да откаже предоставяне на информация, извън случаите по чл. 110 от ЗМВР. Задължение на гръцките разследващи органи е да проведат всестранно и пълно разследване по случая и да съберат необходимите доказателства, които по несъмнен начин да установят извършителя на престъплението, преди предаването му на съда.

Така мотивирана и на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни

РЕШИ:

Обявява жалба рег. № ПП Н-01-1746/12.11.2019 г., подадена от В.С. срещу министъра на вътрешните работи, за неоснователна.

Настоящото решение може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от връчването му чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд София – град.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ:

 

 

РЕШЕНИЕ

№ ПП Н-01-1062/2018

София, 02.02.2021 г.

Комисията за защита на личните данни („Комисията”/„KЗЛД”) в състав: Председател –Венцислав Караджов и членове – Мария Матева и Веселин Целков, на редовно заседание, проведено на 04.11.2020 г., на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 57, параграф 1, буква „е” от Регламент 2016/679, разгледа по основателност жалба рег. № ППН-01- 1062/31.12.2018 г., подадена от С.И.

Административното производство е по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Жалбоподателката информира, че ответниците по жалбата са осъществили обработка на личните ѝ данни, които са им станали известни поради службата, която изпълняват: младши инспектор Д.Г. – командир на отделение в Софийския затвор, старши комисар П.П. – началник на същия затвор и М.Г., изпълняваща „началник режимна дейност” и юрисконсулт преди това.

Д.Г. е предоставил личните ѝ данни, като е съставил докладна записка с неверни твърдения за нея и за да докаже твърденията си е предоставил трите имена и професията ѝ на лишен от свобода, с които да си послужи за написване на донос срещу нея. М.Г. е оформила докладната и обясненията като преписка и я е изпратила в Софийски адвокатски съвет като сигнал. П.П., след запознаване с преписката, я е резолирал с разпореждане за изпращане в Софийска адвокатска колегия.

Г-жа С.И. отбелязва, че до данните ѝ тримата са получили достъп поради служебните си качества, но са ги употребили неправомерно като са ги предоставили на трети лица – лишения от свобода И.П. и Софийски адвокатски съвет и колегия, без нейното знание, съгласие. С тези действия са нарушили разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 4, б. „б” от ЗЗЛД.

С оглед изложеното, жалбоподателката моли Комисията да постанови решение, с което да прогласи за незаконосъобразни действията на тримата държавни служители, с които са нарушили разпоредбите на ЗЗЛД и да наложи предвидените в него санкции в максимален размер, предвид вината на извършителите, обработвали личните ѝ данни, придобити по служебен път за лични цели.

На закрито заседание на КЗЛД, проведено на 29.05.2019 г., жалбата е приета за процесуално недопустима поради насочване на жалбата срещу физически лица, които не са администратори на лични данни.

Решението на КЗЛД е оспорено по съдебен ред. С Определение № ***1 от 27.11.2019 г. по адм.д. № ****1/2019 г. на Административен съд София-град жалбата срещу оспорения административен акт е отхвърлена. С Определение № ***2 от 28.04.2020 г. по адм.д. № ****2/2020 г. е отменено първоинстанционното определение и вместо него е постановено друго, с което се отменя решението на КЗЛД и преписката се връща в КЗЛД за продължаване на административнопроизводствените действия. Мотивите за връщането са, че в производството пред КЗЛД липсва задължение за посочване на ответник. С посочване на длъжностното качество на посочените в жалбата лица жалбоподателката на практика е посочила и администратора, от чието име същите са действали.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и в изпълнение на чл. 26 АПК, за започване на производството е уведомена заинтересованата организация – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН). Жалбата е насочена срещу действия на служители на Затвора – гр. София. Съгласно чл. 12, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) затворите са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, която от своя страна е юридическо лице на бюджетна издръжка (ал. 2 на същия член). Следователно, администратор на лични данни в случая е ГДИН.

На ГДИН е предоставена възможността по чл. 34, ал. 3 АПК за изразяване на становище с относими доказателства по предявените в жалбата твърдения.

Процесуален представител на администратора заявява, че исковата претенция е неоснователна или недоказана. В разглеждания случай ГДИН е действала в условията на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, а именно обработването на лични данни е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение по чл. 194 от АПК. Счита, че посочените два признака – три имена на лицето и професията ѝ, не са достатъчни за индивидуализация.

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Разглежданата жалба е съобразена с изискванията за редовност по чл. 29 от АПК и по чл. 30, ал. 1 от Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА, в редакцията му ДВ бр. 10 от 2016 г.) – налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис.

Жалбата е процесуално допустима – подадена в срока по § 44, ал. 2 от ПЗР на ЗЗЛД от субект на данни с правен интерес. Същата има за предмет твърдение за нарушаване на права по Регламент 2016/679 или ЗЗЛД. С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган – Комисията за защита на личните данни, която съгласно правомощията си по чл. 10, ал. 1 ЗЗЛД във връзка с чл. 57, параграф 1, буква „е” от Регламент 2016/679 разглежда жалби, подадени от субекти на данни. Налице са предпоставките за допустимост и по чл. 27, ал. 2 от АПК.

На проведено на 08.07.2020 г. закрито заседание на КЗЛД жалбата е обявена за процесуално допустима. Като страни са конституирани жалбоподател С.И. и ответна страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Страните са редовно уведомени за насроченото за 23.09.2020 г. открито заседание за разглеждане на спора по същество.

От ГДИН постъпи допълнително становище. Към него са приложени 5 броя длъжностни харектиристики и обяснения от л.св. И.П. Посочва се, че видно от длъжностните характеристики на служителите, действията, които са предприели, са нормативно установени и същите са израз от дейността, която изпълняват.

Предвид невъзможност за явяване за насроченото заседание и желание за лично присъствие, по желание на жалбоподателката разглеждането на жалбата е отложено за 04.11.2020 г.

На проведеното открито заседание страните не се явяват, не се представляват.

При така установеното Комисията разгледа жалбата по същество, като я приема за неоснователна въз основа на следното:

С Регламент 2016/679 и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) се определят правилата по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, както и правилата по отношение на свободното движение на лични данни. Целта е да се защитават основни права и свободи на физическите лица, по-специално тяхното право на защита на личните им данни.

Предмет на разглежданата жалба е твърдение за неправомерно обработване на лични данни на жалбоподателката чрез предоставянето им на трето лице за целите на съставяне на обяснения, както и употребата и преодставянето им за сезиране на Висшия адвокатски съвет със сигнал.

Видно от представените към жалбата доказателства, след посещение на адв. С.И. в Затвора – гр. София на 01.10.2018 г. са изготвени документи относно твърдян конфликт с жалбоподателката – докладни записки и обяснения, които са оформени като сигнал и са изпратени до Висшия адвокатски съвет.

Извършените от администрацията на затвора действия представляват употреба и разкриване чрез предаване на личните данни, които представляват операции по обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламент 2016/679. За да бъде обработването законосъобразно, същото следва да бъде извършено при наличие на някое от условията за допустимост на обработването по чл. 6, параграф 1 от Регламент 2016/679.

Обработване на лични данни в разлеждания случай следва да се разгледа през професиалното качеството на жалбоподателката – адвокат. Адвокатската дейност подлежи на специална регулация.

В чл. 136, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) е предвидено, че: „Дисциплинарно производство се образува с решение на адвокатския съвет или на Висшия адвокатски съвет при писмено съобщение от държавни органи, юридически или физически лица, както и авторски публикации в медиите, в които се съдържат достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение.”

Следователно, на държавните органи (каквато е ГДИН) е предоставена законова възможност писмено да сезират Висшия адвокатски съвет при предполагаемо дисциплинарно нарушение, извършено от адвокат. Упражняването на предоставено със закон правомощие на администратор- публичен орган е основание за обработване на лични данни по чл. 6, параграф 1, буква „д“, предл. второ от Регламент 2016/679, поради което обработването е законосъобразно, а твърдението за нарушение – неоснователно.

Предоставянето на трите имена и професионално качество на жалбоподалката на трето лице – лишен от свобода, за написването на обяснения, е недоказано и неоснователно.

Видно от представените обяснения от лишения от свобода И.П., последният знае имената на адв. С.И. от други лишени от свобода, а не от служители на затвора, поради което твърдението за предоставяне на лични данни е недоказано.

Дори да се приеме, че има предоставяне на лични данни, същото е неоснователно. Съгласно чл. 6, параграф 4 от Регламент 2016/679, когато обработването за други цели, различни от тези, за които първоначално са били събрани личните данни, администраторът, за да се увери дали обработването за други цели е съвместимо с първоначалната цел, за която са били събрани личните данни, inter alia, взема под внимание:

a) всяка връзка между целите, за които са били събрани личните данни, и целите на предвиденото по-нататъшно обработване;

б) контекста, в който са били събрани личните данни, по-специално във връзка с отношенията между субекта на данните и администратора;

в) естеството на личните данни, по-специално дали се обработват специални категории лични данни съгласно член 9 или се обработват лични данни, отнасящи се до присъди и нарушения, съгласно член 10;

г) възможните последствия от предвиденото по-нататъшно обработване за субектите на данните;

д) наличието на подходящи гаранции, които могат да включват криптиране или псевдонимизация.

Личните данни са събрани първоначално за целите на пропускателния режим в затвора. След това са обработени за целите на изготвяне на обяснения от трето лице във връзка с твърдян конфликт на територията на затвора, които да бъдат представени като доказателство при сезиране на Висшия адвокатски съвет. На територията на затвора затворническата администрация съгласно ЗИНЗС и Правилника за прилагане на ЗИНЗС организира пропускателния режим и следи за реда, който следва да бъде спазван и от външни лица. Във връзка с тези правиомощия ГДИН обработва лични данни на основание чл. 6, параграф 1, буква „д“, предл. второ от Регламент 2016/679 – за изпълнение на предоставените ѝ официални правомощия.

Както беше посочено, адвокатската професия подлежи на специална регулация. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗАдв. „Висшият адвокатски съвет води единни адвокатски регистри за адвокати, за младши адвокати, за адвокатски дружества и за чуждестранни адвокати.“ Адвокатските регистри са публични по смисъла на чл. 149, ал. 1 от ЗАдв. Следователно, трите имена и професионалното качество на жалбоподателката са публични. В разглеждания случай същите са обработени именно при и по повод професионалната ѝ дейност.

Следователно, дори да се приеме, че е извършено предоставяне на лични данни, същото е в съответствие с изискванията на чл. 6, параграф 4 от Регламент 2016/679, т.е. е съвместимо с първоначалните цели, за които данните са събрани (за организиране и следене на реда в пенитенциарното заведение). Първоначалните цели са за изпълнение на предоставени официални правомощия по смисъла на чл. 6, параграф 1, буква „д“, предл. второ от Регламент 2016/679, поради което обработването е законосъобразно.

Така мотивирана и на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни

РЕШИ:

Обявява жалба рег. № ПП Н-01-1062/31.12.2018 г., подадена от С.И. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за неоснователна.

Настоящото решение може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от връчването му чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд София – град.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

 

РЕШЕНИЕ

№ ПП Н-01-164/2020 г.

София, 08.01.2021 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) в състав, председател – Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов и Мария Матева на редовно заседание, проведено на 09.12.2020 г. и обективирано в протокол № 52/09.12.2020 г., на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във вр. с чл. 57, § 1, б. „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, разгледа по същество жалба с рег. № ППН-01-164/26.02.2020 г., подадена от Т.Г. срещу учебно заведение (У.З.).

С жалбата си, г-жа Т.Г. информира КЗЛД, че на 09.01.2020 г. ѝ е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с У.З., в дома ѝ, по време на болничен престой.

Обяснено е, че на 10.01.2020 г., временно изпълняващата длъжността „директор“, г-жа К., е свикала Педагогически съвет, на който е запознала колегите ѝ, със заповедта за уволнението, като запознаването било направено чрез „изчитане“, като били прочетени и възраженията срещу заповедта на жалбоподателката. Г-жа Т.Г. информира, че към момента на четено на заповедта, тя вече не е служител на училището и няма трудови правоотношения с него. Т.Г. била информирана какво се е случило на Педагогически съвет от колега, който е старши учител по руски език в училището. В тази връзка г-жа Т.Г. смята, че са нарушени основни нейни права, свързани с оповестяване на данни, касателно нейната личност, основания, вписани в заповедта за уволнение, констатации и лични данни.

По нататък в жалбата си, г-жа Т.Г. твърди, че не е подписвала декларация или давала съгласие личните ѝ данни да бъдат обработвани, „т.е. изнасяни пред повече от 40 човека“, уронвайки нейното достойнство. Жалбоподателката счита, че оповестяването на личните ѝ данни на Педагогически съвет, от г-жа К., е нарушение на наличните ѝ данни и уронване на нейния авторитет.

В допълнение е отбелязано, че г-жа К. на Педагогическия съвет е чела не Констативен протокол от проверка, а заповедта за прекратяване на трудовите отношения на г-жа Т.Г. с учебното заведение.

Допълва, че е направила това уточнение, тъй като била налична заповед на началника на РУО Б., с която се вменява задължения на директорите да информират Педагогическия съвет на училището с резултатите от всяка проверка на експертите на РУО Б. и МОН, т. е „да се четат констативните протоколи пред всички“, което също счита за нарушение и моли да бъде уточнено от Комисията.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, Комисията е изискала становища за изясняване на административната преписка от фактическа и правна страна.

От У.З. е депозирано становище с рег. № ППН-01-164#4/08.05.2020 г., с което считат жалбата за неоснователна и недоказана.

Посочено е, че жалбоподателката е изпълнявала длъжността „директор“ на учебно заведение.

Трудовото ѝ правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда (КТ) от по-горе стоящия спрямо работодателя орган, по смисъла на чл. 61, ал. 2 от КТ – РУО Б. Обяснено е, че работодател на жалбоподателката към онзи момент е било учебното заведение, като персоналът на училището е пожелал да бъде уведомен за причините и мотивите за освобождаването на г-жа Т.Г. от длъжност. Г-жа К., представляваща училището, била мотивирана да запознае колегите си на Педагогически съвет, тъй като създаденото от г-жа Т.Г. „напрежение“ се отразило на творческия, учебния процес, както и на социалния живот на колектива.

В допълнение е посочено, че на събрание на Педагогическия съвет, видно от протокол № 6/10.01.2020 г. г-жа К. е запознала колектива с извършените проверки от РУО Б.

В становището е заявено, че не отговаря на обективната истина, че се е злоупотребило с личните данни на г-жа Т.Г., в процеса на запознаване с причините, довели до уволнението ѝ. Г-жа К. сочи, че единственото, което е цитирала са констатациите на наказващия орган – РУО Б. и имената на г-жа Т.Г., като твърди, че не е цитирала ЕГН, адрес и други данни от заповедта.

Като доказателства са приложени: Заповед № РД-06-18/08.01.2020 г., Протокол № 6/10.01.2020 г. от педагогически съвет; Дневен ред за провеждане на педагогическия съвет, със заповед № 6/09.01.2020 г.

За изясняване на преписката от фактическа страна и на основание разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от АПК е изискано становище и от Регионално управление на образованието. В отговор е депозирано становище с приложено към същото доказателства.

Разглежданата жалба е съобразена в цялост с изискванията за редовност, съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА), а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис.

Нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД предвижда преклузивен срок за сезиране на Комисията – в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му.

Предвидените в чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД срокове са спазени.

В чл. 27, ал. 2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимост на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Компетентността на Комисията при разглеждане на жалби е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството „администратори на лични данни” по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД, GDPR).

На проведено на 21.10.2020 г. закрито заседание на Комисията жалбата е приета за процесуално допустима и като страни в административното производство са конституирани: Т.Г. и ответна страна учебното заведение, представлявано от директора. Страните са редовно уведомени за насроченото за 09.12.2020 г. открито заседание на Комисията за разглеждане на жалбата по същество. На проведеното открито заседание страните не се явяват и не се представляват.

Понятието „лични данни“, което фигурира в чл. 2, § 1 от ОРЗД, включва, съгласно определението в член 4, § 1 от ОРЗД, „всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация лице“. За подлежащо на идентифициране лице се смята „лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по – специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер .. или чрез един или повече специфични признаци, отнасящи се до неговата физическа, физиологична .. идентичност…. или един или повече признаци“.

Понятието „обработване на лични данни“ е определено в член 4, § 2 от ОРЗД, като „всяка операция или съвкупност от операции, извършвани с лични данни или набор от такива данни, чрез автоматични или други средства, като събиране, запис, съхранение .. разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни.“, следователно разпространението на лични данни, ще се квалифицира като обработване на лични данни, тъй като посочените действия са предвидени като едни от възможните действия, които когато се извършват по отношение на личните данни, водят до тяхното обработване.

Легална дефиниция на понятията администратор и обработващ лични данни се съдържа в чл. 4, § 7 и § 8 от ОРЗД. Според дадените дефиниции, администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка, а „обработващ лични данни“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора.

По административната преписка не е спорно, че г-жа К., временно изпълняваща длъжността директор на учебното заведение, е запознала Педагогическия съвет със Заповед № РД-06- 18/08.01.2020 г. Видно от предоставеното копие на заповедта е, че същата съдържа три имена, ЕГН и констатациите от извършени от РУО – Б. проверки, както и причините довели до уволнението на г-жа Т.Г. В този смисъл оповестяването на информацията, която се съдържа в Заповед № РД- 06-18/08.01.2020 г.), пред Педагогическия съвет, е информация, която засяга г-жа Т.Г. Ответникът по административната преписка обаче отрича да е цитиран единният граждански номер на жалбоподателката при запознаването с посочената заповед на Педагогически съвет, проведен на 09.01.2020 г. Изложени са твърдения, че педагогическият съвет е запознат с констатациите от извършени проверки на наказващия орган – РУО – Б., които пряко и непосредствено кореспондират със заповедта за уволнение на г-жа Т.Г.

РУО – Б., като трето не участващо лице в производството е предоставило доказателства, част от които е Заповед № РД-06-772/25.03.2017 г. на началника на РУО – Б., съгласно която директорът на училище, следва да запознае на заседание на педагогическия съвет учителите и другите педагогически специалисти с резултатите от осъществена проверка от експерти на РУО тематична и текуща проверка.

Предвид обстоятелството, че жалбоподателката е била директор на У.З., следва изводът, че трите ѝ имена не са непознати за учителския състав, част от които участват и в педагогическия съвет.

Относно твърденията, на жалбоподателката, че ЕГН-то ѝ е публично оповестено на педагогически съвет следва да се посочи, че въпреки указаното разпределяне на доказателствената тежест в административния процес, не са постъпили доказателства, от които ясно и категорично да се направи извод, че публично е оповестен единия граждански номер на жалбоподателката, т. е същите остават недоказани.

Относно твърденията за накърняване на репутацията на г-жа Т.Г., следва да бъде посочено, че видно от съдържанието за заповедта за дисциплинарно уволнение е, че същата съдържа констатации на извършвани проверки от РУО – Б., които са довели до изготвянето на процесната заповед. Още повече, че със заповед № РД-06-772/25.03.2017 г. на началника на РУО – Б., директорите са задължени да запознаят педагогическия съвет с констатации от извършвани проверки.

В заповедта за уволнение от друга страна не е посочена каквато и да било информация, относно образуваното наказателно производство срещу жалбоподателката за разследване на извършено престъпление за съставяне и използване на неистински частен документ, престъпление по смисъла на чл. 309 и сл. от Наказателния кодекс. В този смисъл не се споделят твърденията на жалбоподателката за нарушаване на достойнството ѝ.

Предвид изложеното и на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 57, § 1, б. „е“ от Регламента и чл. 38, ал. 3 от Закона за защита на личните данни, Комисията се произнесе със следното

РЕШЕНИЕ:

Оставя жалба с рег. № ПП Н-01-164/26.02.2020 г., подадена от Т.Г. срещу учебно заведение, представлявано от директора, без уважение, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – Б.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:

 

 

РЕШЕНИЕ

№ ПП Н-01-544/2020

София, 20.01.2021 г.

Комисията за защита на личните данни („Комисията”/„KЗЛД”) в състав: Председател – Венцислав Караджов и членове – Цанко Цолов, Мария Матева и Веселин Целков, на редовно заседание, проведено на 16.09.2020 г., на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 57, параграф 1, буква „е” от Регламент 2016/679, разгледа жалба рег. № ППН- 01-544/30.07.2020 г., подадена от В.В.

Административното производство е по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Жалбоподателят посочва, че на 09.06.2020г. му е връчена нотариална покана от лицето Д.Й., чрез нотариус рег. № ***, с район на действие Районен съд Пловдив. Поканата е връчена лично от служител на нотариалната кантора в присъствието на двама свидетели (съпругата и сина на жалбоподателя).

След като се запознал със съдържанието ѝ, г-н В.В. установил, че е налице неправомерно разкриване на личните му данни (трите имена, ЕГН, адрес по местоживеене) в поканата. Декларира, че не е давал съгласие личните му данни да бъдат обработвани за посочената цел – както пред нотариуса, така и пред лицето-подател. Наясно е, че нотариусите са администратори на лични данни, но същото не се отнася до лицето-подател, което разполага неправомерно с тях.

Жалбоподателят счита, че присъствието на личните му данни във връчената нотариална покана представлява нарушение на правата, предоставени му от Закона за защита на лични данни и Регламент (ЕС) 2016/679. Моли Комисията да ангажира административно-наказателната отговорност на лицето-подател на нотариалната покана за обработване на лични данни в нарушение на ЗЗЛД, в резултат на което неправомерно действие личните ми данни са достьпни и са станали достояние пред външни за жалбоподателя лица. Моли Комисията да съдейства при установяване източника и лицата, пред които те са станали достояние. Предвид възникналия между жалбоподателя и подателя на нотариалната покана имотен спор, за него са налице опасения за възможна продължаваща нерегламентирана и недобросъвестна употреба на личните му данни. Моли Комисията да предприеме необходимите действия във връзка с представената информация.

Разглежданата жалба е съобразена с изискванията за редовност по чл. 29 от АПК, чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД и по чл. 28, ал. 1 от Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА) – налице са данни за жалбоподателя; естество на искането; дата на узнаване на нарушението; лице, срещу което се подава жалбата; дата и подпис.

Жалбата е процесуално допустима – подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД от субект на данни с правен интерес. Същата има за предмет твърдение за нарушаване на права по Регламент 2016/679 или ЗЗЛД. С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган – Комисията за защита на личните данни, която съгласно правомощията си по чл. 10, ал. 1 ЗЗЛД във връзка с чл. 57, параграф 1, буква „е” от Регламент 2016/679 разглежда жалби, подадени от субекти на данни. Налице са предпоставките за допустимост и по чл. 27, ал. 2 от АПК.

Комисията за защита на личните данни е независим надзорен орган, който осъществява защита на лицата при обработване на техните лични данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрола по спазване на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (накратко „Регламента” или Регламент 2016/679) и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Една от задачите на КЗЛД по чл. 10, ал. 1 ЗЗЛД във връзка с чл. 57, параграф 1, буква „е” от Регламент 2016/679 е да разглежда жалби, подадени от субекти на данни, и да разследва предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно. Оперативната самостоятелност при разглеждане на жалбите е процесуално доразвита в чл. 38, ал. 4 ЗЗЛД – когато жалбата е очевидно неоснователна или прекомерна, с решение на Комисията жалбата може да бъде оставена без разглеждане.

С Регламент 2016/679 и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) се определят правилата по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, както и правилата по отношение на свободното движение на лични данни. Целта е да се защитават основни права и свободи на физическите лица, и по-специално тяхното право на защита на личните данни.

Обработването на лични данни от администратори на лични данни, както в публичната, така и в частната сфера, е законосъобразно и допустимо, ако е налице някое от правните основания, изчерпателно изброени в чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679:

a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели;

б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор;

в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора;

г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице;

д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;

е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.

Съгласието по буква „а” е едно от основанията за събиране и обработване на лични данни. Независимо от факта, че то е посочено на първо място, всички правни основания са алтернативни и равнопоставени, като същите не са подредени в йерархична зависимост. Наличието на което и да е от тях прави обработването законосъобразно, при условие, че са спазени и другите изисквания на регламента.

Когато администратор на лични данни прави преценка дали да обработва личните данни на базата на съгласие, той трябва да изследва обстоятелството дали не е налице друго правно основание за тяхното обработване. В случай че друго основание е налице, не е необходимо изискването и на съгласие от субекта на данни.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия.

Връчването на нотариална покана (както и други съобщения, предупреждения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения) по чл. 592 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) представлява именно такова нормативно установено нотариално действие, което е посочено систематично в Глава петдесет и четвърта от ГПК, озаглавена „Нотариални производства“.

Нотариалната покана има широко приложение в гражданския оборот. Най-общо чрез нотариалната покана се осигурява едно доказателствено средство за този, който я е отправил, в един бъдещ правен спор с поканеното лице. В други случаи, като настоящия, нотариалната покана служи като опит за доброволно уреждане на спорове и уведомяване за евентуално преприемане на последващи действия при невъзможност да бъде уреден доброволно спорът.

Съгласно чл. 23 от ЗННД нотариусът разглежда всички отправени до него искания за съдействие, освен ако е заинтересуван от извършване на поисканото действие или се намира със страната в особени отношения, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност.

Чл. 592, ал. 1 от ГПК предвижда, че нотариалната покана следва да бъде изготвена в 3 или повече (в зависимост от броя на адресатите) еднообразни екземпляра, а ако поканата се отправя от пълномощник, се представя и неговото пълномощно.

При представяне на поканата, нотариусът не извършва удостоверяване на съдържанието или подписа на лицето, което я отправя, а само се удостоверява факта на представяне на поканата.

Нотариусът не проверява съдържанието на поканата и верността на твърденията в нея. Той не удостоверява нито съдържанието на поканата, нито подписа на изпращащото я лице. С нотариалната покана се удостоверява актът на връчване на поканата на нейния адресат.

Нотариусът е длъжен да извърши проверка само относно законосъобразността ѝ поради изричното правило на чл. 574 от ГПК – „Не могат да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия.“

Следователно, нотариусът не може да откаже изпращането на нотариална покана, освен в случаите на чл. 23 от ЗННД и чл. 574 от ГПК. Дейността на нотариуса при връчването на нотариалните покани се състои в това да удостовери от кого е била представена поканата, да организира надлежното ѝ връчване съобразно реда, предвиден в ГПК, и да удостовери факта на връчването.

Предвид горното, при изпращане на нотариална покана нотариусът обработва лични данни на основание чл. 6, параграф 1, буква „д“ от Регламент 2016/679 – за изпълнение на официалните му правомощия, предоставени му с ЗННД и ГПК, при което съгласие от субекта по буква „а“ не е дължимо.

Тук следва да се посочи, че самото връчване на нотариалната покана е регламентирано по начин, който да не позволява личните данни да стават достояние на неограничен кръг лица. чл. 50 от ЗННД предвижда, че нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37-58 от ГПК. В случая нотариалната покана е връчена именно по този ред – от служителя в кантората на нотариуса и лично на адресата (жалбоподателя). По този начин личните данни са станали известни единствено на администратора (нотариуса и нотариалната му кантора) в хода на обичайната му нормативно установена дейност.

Що се отнася до лицето, отправило поканата, за него съществува легитимен интерес да защитава правата си с всички законно предвидени средства. Както беше посочено, изпращането на нотариална покана е нормативно установена възможност за защита на права, поради което легитимният интерес на подателя на поканата има преимущество пред този на адресата на поканата (жалбоподателя).

Следователно, в случая обработването е законосъобразно на основание чл. 6, параграф 1, буква „е“ от Регламент 2016/679, при което съгласие от жалбоподателя отново не е необходимо. Предвид наличието на основание за обработване, в случая не е налице недобросъвестност на обработването, каквото твърдение е изложено в жалбата.

Така мотивирана и на основание чл. 38, ал. 4 от ЗЗЛД във връзка с чл. 38, ал. 1 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация, Комисията за защита на личните данни

РЕШИ:

Оставя жалба рег. № ПП Н-01-544/30.07.2020 г., подадена от В.В., без разглеждане като очевидно неоснователна.

Настоящото решение може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от връчването му чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд Пловдив.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:

 

 

РЕШЕНИЕ

№ ПП Н-01-641/2019 г.

София, 25.01.2021 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Мария Матева и Цанко Цолов на заседание, проведено на 02.12.2020 г., на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 57, § 1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Регламента), постави за разглеждане жалба рег. № ППН-01-641/15.07.2019 г., подадена от М.К.

Административното производство е по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба подадена от М.К. с изложени твърдения за неправомерно обработване на личните ѝ данни от М.Б., в хипотезата на осъществявано видеонаблюдение в жилищна сграда в режим на етажна собственост с адрес *****. Жалбоподателката твърди, че камерата е монтирана на 09.06.2019 г., без съгласието на живущите в сградата, а в обхвата ѝ попадат общи части в етажната собственост, включително асансьора. Моли за проверка по случая, демонтиране на камерата и заличаване на наличните записи от видеонаблюдението.

Към жалбата не са приложени доказателства.

Съгласно принципите на равенство на страните в производството и истинност, М.Б. е уведомена за подадената жалба, като ѝ е указана възможността да представи писмено становище и относими по случая доказателства.

В отговор г-жа М.Б. оспорва жалбата. Твърди, че след няколко опита за кражби в жилищния комплекс и с цел превенция, е монтирала бутафорна камера до входната врата на жилището си с адрес *****. Твърди, че процесната камера не е свързана със записващо устройство, не осъществява видеонаблюдение в реално време или видеозапис, липсва функционираща система за видеонаблюдение.

Предвид противоречивите твърдения на страните и с оглед служебното начало е извършена проверка по предмета на жалба, резултатите от която са обективирани в констативен акт ППН-02- 609/19.11.2019 г., с приложени към него констативен протокол от 14.11.2019 г. и графични изображения на местоположението на камерата.

Проверката е открита на 14.11.2020 г. на адрес: ***** с връчване на заповедта за проверка на М.Б., която съдейства за възможност за достъп и събиране на доказателства от страна на проверяващия екип на КЗЛД.

От извършената проверка е установено следното:

На адреса се намира затворен комплекс, състоящ се от седем блока, като жилището на жалбоподателката се намира на четвъртия етаж в блок шест, който е пет етажен, с един вход. На въпросния четвърти етаж са разположени още три апартамента, един от които собственост на М.Б*****

Над входната врата на жилището на г-жа М.Б. е монтирана бутафорна камера, същата поставена с превантивна охранителна цел. Камерата не е свързана с електрическата мрежа, а се захранва с батерии. Камерата е оборудвана с червен светодиод, който имитира извършване на видеонаблюдение и запис на видеокадри. Не е установено наличието на поставени информационни табели/стикери предупреждаващи за осъществявано видеонаблюдение.

Копие на констативния акт и изразеното от г-жа М.Б. становище по жалбата са предоставени на жалбоподателката за запознаване, с указания, в 7-дневен срок от получаване на документите, да изрази писмено становище по тях и да ангажирате доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, предвид разпределянето на доказателствената тежест в процес. В указания срок, а и до настоящия момент такива не са ангажирани. Констатираните от проверката на КЗЛД факти не са оспорени, не са оспорни и твърденията на г-жа М.Б., липсват доказателства от жалбоподателката в обратна насока.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.

За да упражни правомощията си, комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалбата съдържа задължително изискуеми реквизити – данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, посочено е лицето срещу което е подадена жалбата, с оглед което същата са редовна. Предмет на жалбата са твърдения за неправомерно обработване на лични данни от М.Б., в хипотезата на осъществявано видеонаблюдение на жилищна сграда в режим на етажна собственост с адрес *****, посредством камера монтирана над входната врата на жилището на г-жа М.Б.

Жалбата е подадена в срока по чл. 38 от ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес срещу физическо лице, за което се твърди, че е администратор на лични данни по смисъл чл. 4, ал. 7 Регламент ЕС 2016/679, предвид твърденията, че последното само определя целите и средствата за обработване на лични данни чрез видеонаблюдение. Сезиран компетентен да се произнесе орган – КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД във връзка с чл. 57, § 1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на  лични данни, с които се нарушават правата на субекти на данни свързани с обработване на личните данни, като не са налице изключенията по чл. 2, § 2, буква „в“ и чл. 55, § 3 от Регламента предвид обстоятелството, че случая не касае дейности по обработване извършвани от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания и/или дейности извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции.

По горните съображения и предвид липсата на предпоставки от категорията на отрицателните по чл. 27, ал. 2 от АПК, се налага извода за допустимост на жалбата.

Комисията счита, че са налице предпоставки по чл. 38, ал. 4 от ЗЗЛД за оставяне на жалбата без разглеждане, като очевидно неоснователна.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЗЛД във връзка с чл. 57, § 1, буква „е” от Регламент 2016/679 всеки надзорен орган, в случая КЗЛД, следва да разглежда жалби, подадени от субекти на данни, и да разследва предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно. Целесъобразността при разглеждане на жалбите и развитието на производството е процесуално доразвита и във вътрешното законодателство – в чл. 38, ал. 4 ЗЗЛД. Цитираната разпоредба допуска, когато жалбата е очевидно неоснователна или прекомерна, с решение на Комисията жалбата да бъде оставена без разглеждане. Преценката „дали да остави очевидно неоснователна жалба без разглеждане или да я разгледа по същество и да я отхвърли“ е в рамките на оперативната самостоятелност на КЗЛД, становище което се споделя и в съдебната практика и в частност Определение №5687/29.07.2020 г. по адм. дело 3713/2020 г. на АССГ.

В конкретния случай се твърди неправомерно видеонаблюдение осъществявано от М.Б. посредством камера монтираната до входната врата на притежаван от нея самостоятелен обект, ап. **, в сграда в режим на етажна собственост с адрес *****. Безспорно установено в случая обаче е, че липсва изградена система за видеонаблюдение. Касае се за камера, която е бутафорна и е обективно невъзможно да осъществява обработване на лични данни. По тези съображения жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като очевидно неоснователна, доколкото видеонаблюдението като съвкупност от действия – записване и съхраняване с автоматично средство – система за видеонаблюдение, която попада в понятието „обработване” на лични данни, не се осъществява.

Горния извод, не би се променил при насрочване на жалбата за разглеждане по същество в открито заседание на КЗЛД. Последното само неоснователно би забавило развитието на производството и би било в противоречие с принципа на бързина и икономия в административното производство, доколкото фактическата обстановка е безспорно установена и не е оспорена от жалбоподателката.

Водима от горното и на основание чл. 38, ал. 4 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни,

РЕШИ:

Оставя без разглеждане жалба ПП Н-01-641/15.07.2020 г., като очевидно неоснователна.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд Бургас.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                              ЧЛЕНОВЕ:

Можете да споделите: