Защо жалба срещу електронно издание беше обявена за основателна от КЗЛД?

Един от членовете на Комисията за защита на личните данни подписва решението с особено мнение

Във втория брой на бюлетина си тази година Комисията за защита на личните данни публикува решение за

РЕШЕНИЕ

№ ПП Н-01-1800/2019 г.

София, 13.01.2021 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) в състав, председател, Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 14.10.2020 г. и обективирано в протокол № 44/14.10.2020 г., на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във вр. с чл. 57, § 1, б. „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, разгледа жалба с рег. № ППН-01-1800/27.11.2019 г., подадена от В.Н. срещу „М.“ ООД.

С жалбата си г-н В.Н. информира, че на 14.11.2019 г. в 19.30 часа на личния телефон му позвънил негов приятел, който го уведомил, че на сайта на „www.******” е публикувана статия, в която са посочени неговите имена, възраст, месторождение, месторабота, длъжност, която заема и снимка. Жалбоподателят сочи, че не е предоставял съгласие за публикуване на данните, както и, че статиите са с подчертано негативен характер, целящи публичност и разпространение на „недоказани позорни обстоятелства“.

Жалбоподателят счита, че съдържанието на статиите във www.****** “интерпретира незаконосъобразно получена информация, касаеща вътрешноведомствена дисциплинарна проверка, инициирана със заповед на министъра на правосъдието“. В жалбата е посочено още, че след публикуването на статиите във www.****** информацията е цитирана и в други интернет сайтове.

С писмо изх. № ППН-01-1800(19)#2/24.01.2020 г. КЗЛД е указала на жалбоподателя да конкретизира пасивно легитимираната страна срещу която е подадена жалбата. В отговор е депозирано допълнение към подадената жалба, в която се уточнява, че жалбата е насочена срещу „физическото или юридическото лице собственик“ на адресите „www.******”. В допълнението е посочено, че с решение № ***** по административно дело № ******* на Административен съд Б., заповед № ЧР- 03-98 от 27.09.2019г., издадена от министъра на правосъдието, с което е наложено дисциплинарно наказание, е обявена за нищожна

С писмо изх. № ППН-01-1800(19)#3/24.01.2020 г. от „М.“ ООД е изискано да предоставят становище и относими доказателства по изложените в жалбата твърдения.

Депозирано е становище, с което считат жалбата за неоснователна.

Аргументите са, че на 13.11.2019 г. в редакцията е получен сигнал, че В.Н., началник група „Надзорно-охранителна дейност“ в затворническо общежитие упражнява системно сексуален тормоз върху свои колежки. По случая от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ е назначена незабавна вътрешноведомствена дисциплинарна проверка, като в резултат на установените факти на В.Н. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ със заповед на министъра на правосъдието.

Във основа на тези данни било възложено на двама журналисти да започнат работа по случая, които се свързали с директора на затвора в Б., който потвърдил за извършената проверка и наложеното наказание, но отказал да даде подробности като се позовал на вътрешните правила на ръководеното учреждение. След полученото потвърждение от страна на директора на затвора от редакцията решили да дадат гласност на случая с публикуване на подробности, като считат че „описаното в сигнала представлява противообществено деяние“ е журналистически дълг да информират обществеността.

Жалбоподателят не потърсил редакцията за право на отговор, а използвал социалната мрежа „Фейсбук“ където посочил, че пресякъл канали за разпространение на наркотични вещества в затвора и за това станал „жертва на компроматна война“.

С цел постигане на максимална обективност при отразяване на случая от дружеството публикували и написаното в социалните мрежи от страна на жалбоподателя.

Сочат, че единствената цел на публикуваната информация е журналистическа, а жалбоподателят в качеството му на държавен служител е в положение на субект, който има пряко отношение към обществения дебат за нетърпимостта към противообществени деяния.

Посочено е, че съществено за журналистическата дейност е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация, като е посочено, че всяка журналистическа дейност е проява на свободата на словото в правовата държава.

Считат, че в публикацията е спазен балансът между основните човешки права, общественият интерес и личния живот.

Разглежданата жалба е съобразена в цялост с изискванията за редовност, съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА), а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис.

Нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД предвижда преклузивен срок за сезиране на Комисията – в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му.

Предвидените в чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД срокове са спазени, предвид разпоредбата на пар. 44, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение на ЗЗЛД.

В чл. 27, ал. 2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимост на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Компетентността на Комисията при разглеждане на жалби е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството „администратори на лични данни” по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД, GDPR).

Предвид гореизложеното и с оглед липсата на предпоставки от категорията на отрицателните по чл. 27, ал. 2 от АПК жалбата е обявена за допустима и като страни в административното производство са конституирани, В.Н. и ответна страна „М.“ ООД, в качеството на администратор на лични данни.

Насрочено е открито заседание за разглеждане на жалбата по същество на 15.07.2020 г., за което страните са редовно уведомени и им е указано разпределянето на доказателствената тежест в процеса.

Поради обстоятелството, че са постъпили допълнителни доказателства от значение за решението на жалбата, а именно Решение № ***** на Върховния административен съд (ВАС), Пето отделение, по адм. дело № *****, жалбата е насрочена за ново разглеждане за 14.10.2020 г., за което страните са редовно уведомени.

От жалбоподателя е депозирано становище с рег. № ППН-01-1800#14(19) /06.07.2020 г, с което уведомява КЗЛД, че няма да присъства на заседанието, насрочено на 15.07.2020 г., но по същество изразява становище, че не споделя твърденията на „М.“ ООД във връзка за публикациите, допълва, че с Решение № ***** на Административен съд гр. Б., XXIII състав, Заповед № ЧР-03-98 от 27.09.2029 г., издадена от министъра на правосъдието, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ е обявена за нищожна, като решението не е окончателно. Моли КЗЛД да се произнесе с по жалбата и да наложи санкциите, предвидени за нарушенията.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 57, § 1, б. „е“ от Регламента и чл. 38, ал. 3 от Закона за защита на личните данни Комисията за защита на личните данни разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 4, пар. 1, т. 1 от Регламента „лични данни” означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни”); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

Публикуваните данни в статията, а именно две имена, заемана длъжност, месторабота и снимка на г-н В.Н., безспорно представляват лични данни по смисъла на цитираната разпоредба.

Съображение 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 посочва, че правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а се разглежда във връзка с функцията му в обществото и се прилага в равнопоставеност с други основни права, съгласно принципа за пропорционалност. Регламентът е съобразен с всички основни права и в него се спазват и в него се спазват свободите и принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по специално зачитането на свободата на мисълта, свободата на изразяване на мнение и свободата на информация. С чл. 85 от Регламент 2016/679 на държавите членки е предоставена възможност с вътрешното си законодателство да съгласуват правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването за журналистически цели.

Чл. 25 з от ЗЗЛД представлява законодателно уреждане на този въпрос. В ал. 1 е посочено основанието за обработване на лични данни – обработването за журналистически цели е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация. В ал. 3 на същия член е предвидено, че при обработването на лични данни за тези цели не се прилагат някои от разпоредбите на Регламент 2016/679, между които попадат и условията за допустимостта обработването по чл. 6 от Регламент 2016/679.

Предвид изложеното, обработването на личните данни е законосъобразно при наличие на журналистически цели, каквито безспорно са налице с публикуването на статията, но при което съгласие по чл. 6, параграф 1, буква „а“ от Регламент 2016/679 или друго основание по чл. 6 не е необходимо. Съгласно чл. 25 з, ал. 1 обаче обработването за тази цел следва да се извършва при зачитане на неприкосновеността на личния живот. При обработването на личните данни за журналистически цели се прилагат и принципите на обработване на личните данни по чл. 5 от Регламент 2016/679.

С решение от 14 февруари 2019 г. по дело C‑345/17 на съда на европейския съюз е посочено, че за да намери равновесната точка между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на словото, Европейският съд по правата на човека е разработил поредица от относими критерии, които трябва да бъдат взети предвид, по-специално приноса към дебат от обществен интерес, известността на засегнатото лице, предмета на репортажа, досегашното поведение на съответното лице, съдържанието, формата и последиците от публикацията, начина и обстоятелствата, при които е била получена информацията, както и нейната достоверност. Също така трябва да се вземе предвид възможността на администратора на данни да приеме мерки за намаляване на обхвата на намесата в правото на личен живот.

Понятието „журналистически цели” не е дефинирано от законодателя, но е тълкувано в съдебната практика. Същественото за журналистическата дейност е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация. Всяка журналистическа дейност е проява на свободата на словото в правовата държава. Ограничаване свободата на изразяване и информация е допустимо само в рамките на необходимото в едно демократично общество съгласно чл. 10, § 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По своята същност журналистическата дейност изисква разпространяване на информация по въпроси от обществен интерес. Публикуването на информация на интернет страницата на медията представлява нейното публично оповестяване.

Публичното разпространяване на информация за тези цели е журналистическа дейност, тъй като самият факт на разпространение е изява на мнение, становище, възглед, преценка на публичната информация и значението ѝ за интересите на обществото. За да се обработва информация за целите на журналистическата дейност, информацията трябва да касае въпроси относно ценности, които с оглед на засегнатите отношения са действително обществено важни.

В съображение 153 от Регламента е предвидено, че правото на държавите-членки следва да съвместява разпоредбите, уреждащи свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително за журналистически, академични, художествени и литературни цели с тези за защита на личните данни.

Следва да се посочи, че свободата на печата и другите средства за масова информация са конституционно гарантирани със забраната за цензура – чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България. Свободата на словото е един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество. Правото си на информация, на свободно изразяване, обществото е делегирало в професионален ангажимент на журналистите, които в името на общественото благо се занимават със събирането, подреждането и разпространението на информация. Задължението на журналистите да предоставят информация и идеи, засягащи въпроси от обществен интерес, произтича от правото на обществеността да я получава. В този смисъл свободата на словото, свободата да се разпространява информация без цензура е оправдано дотолкова, че да се гарантира демократичността на обществените процеси и възможността на гражданите за изграждане на мнение и позиция относно проблеми, касаещи обществен интерес.

В допълнение следва да бъде взето предвид и съображение 75 от Регламента, в което е разписано, че личните данни, които се използват, не могат да бъдат използвани за накърняване на репутацията на индивида. В случая Заповед № ЧР-03-98 от 27.09.2019 г., издадена от министъра на правосъдието, с която на г-н В.Н. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ е обявена за нищожна с Решение № ***** по адм. дело № ******* на Административен съд (АС) – Б. Министърът на правосъдието е искал от Върховния административен съд да отмени влязлото в сила Решение на АС- Б. С Решение № ***** по адм. дело ***** на ВАС, съдът е отхвърлил искането за отмяна на влязло в сила решение, което от своя страна води използването на данните на жалбоподателя именно до уронване репутацията на личността, предвид липсата на основание за използването им.

От предоставените по административната преписка доказателства се установи, че в публикуваните статии се съдържат две имена на жалбоподателя, снимка, заемана длъжност и месторабота.

Предвид това, в конкретния случай е безспорно, че личните данни на жалбоподателя са обработени, в хипотезата на употреба и разпространение, с журналистически цели. В тази връзка обаче при обработването на личните данни на жалбоподателя за целите на статията, не е намерен разумният баланс между правото на неприкосновеност на засегнатото лице, правото на свобода на печата и правото на обществото да бъде информирано, т.е. не е намерен балансът между обществения интерес и личен живот на лицето, сезирало Комисията.

Лицата, които не са част от публичното пространство по принцип се ползват с по-висока степен на защита на правото им на личен живот. Все пак действията им също може да представляват обществен интерес, поради което за журналистите няма абсолютна забрана да публикуват информация, свързана с тях. Информацията за лицата може да се публикува ако е налице по-голям обществен интерес, т. е., ако разкриването на информация е оправдано от общ интерес и загриженост, която се счита, че има предимство пред съображенията за неприкосновеност на личния живот. Журналистите следва да обръщат специално внимание на по-широките последствия, до които ще доведе публикуването на лична информация за дадено лице.

Ключовият момент при преценката между свободата на словото и информираността от една страна, и защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот от друга страна, е общественият интерес.

Конкретният случай следва да се разглежда през призмата на гореизложеното.

Ето защо, макар личните данни да са събрани правомерно за журналистически цели по смисъла на чл. 25 з, ал. 1 от ЗЗЛД, чрез публикуването им пред неограничен кръг лица, същите са обработени неточно, което води до накърняване на репутацията на лицето по смисъла на съображение 75 от Регламента – поради отмяната на заповедта и поради липса на доказателства за извършеното от самия деец, което представлява нарушение на принципа, посочен в чл. 5, пар. 1, „б“ Регламент (ЕС) 679/2016, съгласно който личните данни следва да се събират за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по нататък по начин, несъвместим с тези цели.

Във връзка с гореизложеното, следва да се прави разлика между обществен интерес и обществено интересно. Обществено интересно може да бъде всяка информация, но тя не представлява обществен интерес. Когато се обработват лични данни за журналистически цели, следва да се спазват изискванията за удовлетворяване на обществен интерес. Безспорно за конкретния случай е издадена заповед от министъра на правосъдието № ЧР-03-98/27.09.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. Заповедта е обжалвана и с Решение № ***** по адм. дело № ******* на Административен съд – Б. е обявена за нищожна. Решението на АС – Б. е потвърдено с Решение № ***** по адм. дело***** на ВАС. Предвид обстоятелството, че заповедната е обявена за нищожна, твърденията на електронната медия, че обработва личните данни на г-н В.Н. за журналистически цели в обществен интерес няма как да бъдат доказани.

Дейността на журналистите изисква спазването на определена етика, при което следва да се съобразяват с основните права на гражданите и да не навлизат безпричинно в личната им сфера.

От изложеното следва, че администраторът е нарушил правата на жалбоподателя във връзка с публикуваната статия, в която информацията е в нарушение на принципа на чл. 5, пар. 1, б. „б“ от Регламент(ЕС) 679/2016 и съображение 75 от Регламента, тъй като не е налице информация, че действията, твърдени в статията, публикуван в сайта на „www.******” са се случили, предвид факта, че Заповед № ЧР-03-98 от 27.09.2029 г., издадена от министъра на правосъдието, с която на г-н В.Н. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“, е обявена за нищожна. Поради тази причина за администратора „М.“ ЕООД не е налице правно основание публикуваните данни да стоят в публичното пространство и същите следва да бъдат свалени.

Ето защо жалбата се явява основателна.

Професор Целков, член на КЗЛД е на особено мнение, счита жалбата за неоснователна, предвид обстоятелното, че заповед № ЧР-03-98 от 27.09.2019 г., издадена от министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на г-н В.Н. е отменена като издадена от нелегитимен орган.

Комисията разполага с оперативна самостоятелност, като преценява кое от своите корективни правомощия по чл. 58, параграф. 2 от Регламент 2016/679 да реализира. Преценката се основава на съображенията за целенасоченост, целесъобразност и ефективност на решението, като следва да се постанови акт, който в най-пълна степен да защитава интереса на обществото и субекта на данни.

Правомощията по чл. 58, пар. 2, без буква „и”, имат характера на принудителни административни мерки, чиято цел е да предотвратят извършването на нарушение или ако извършването е започнало – да го преустанови, като по този начин се обективира изисканото от закона поведение. Административното наказание „глоба” или „имуществена санкция” по чл. 58 пар. 2, буква „и” има санкционен характер.

Относно прилагането на подходящата корективна мярка по член 58, пар. 2 от Регламента следва да се има предвид естеството, тежестта и последиците от нарушението, като се оценят всички факти по случая. Оценката за това, какви мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи във всеки отделен случай ще трябва да отразява целта, преследвана с избраната корективна мярка, т.е. възстановяване на спазването на правилата, санкциониране на неправомерно поведение или и двете (каквато възможност е предвидена в чл. 58, пар. 2, буква „и”).

Предвид горното и вземайки предвид факта, че нарушението на правилата за обработване на личните данни е започнало на 14.11.2019 и е продължило до 08.07.2020 г. (видно от екранни разпечатки, обективирани в протокол № ППН-01-1800#15(19)/08.07.2020 г.), Комисията счита, че следва да бъде наложена принудителна административна мярка, като санкция по отношение на администратора. Комисията отчита и, че на „М.“ ООД с решение № ППН-01-441/2019, изведено на 10.04.2020 г. е отправено официално предупреждение на основание чл. 58, пар. 2, б. „б“ от Регламент 2016/679, като срещу решението не е подадена жалба и същото е влязло в сила.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 57, § 1, б. „е“ от Регламента и чл. 38, ал. 3 от Закона за защита на личните данни, Комисията се произнесе със следното

РЕШЕНИЕ:

  1. Обявява жалба с рег. № ПП Н-01-1800/27.11.2019 г., подадена от В.Н. срещу „М.“ ООД за основателна.
  2. Във връзка с т. 1, на основание чл. 58, § 2, б. „г“, във връзка с чл. 85 § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, за нарушение на чл. 5, § 1, б. „б“, издава разпореждане на администратора „М.“ ООД ЕИК *****, със седалище адрес на управление гр. Б. ***** да свали публикациите в 14-дневен от влизането на решението в сила, след което да уведоми комисията за изпълнението като представи съответните доказателства.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София – град.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:

Венцислав Караджов /п/                                   Цанко Цолов /п/

                                                                                              Мария Матева /п/

                                                                                              (О.М.) Веселин Целков /п/

Можете да споделите: