След като дадете достъп до обществена информация, не забравяйте да информирате хората, чиито лични данни сте използвали

Министерството на здравеопазването питано за имената на членове на работни групи, комисии и съвети

Какво становище даде Комисията за защита на личните данни в отговор на запитването от Министерство на здравеопазването:

 

СТАНОВИЩЕ

НА

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

рег. № П НМД-01-12/2021 г.

гр. София, 04.02.2021 г.

ОТНОСНО: Заявления за достъп до обществена информация, постъпили в Министерство на здравеопазването Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав – председател: Венцислав Караджов и членове: Мария Матева и Веселин Целков, на заседание, проведено на 03.02.2021 г., разгледа писмо с вх. № ПНМД-01-12/02.02.2021 г. от главния секретар на Министерство на здравеопазването по повод постъпили в министерството заявления за предоставяне на достъп до обществена информация, с които е направено искане за предоставяне на информация, касаеща имената на членове на работни групи, комисии и съвети.

В тази връзка и с оглед правомощията на Комисията за защита на личните данни по чл. 10а, ал. 2, т. 2 от Закона за защита на личните данни, от Министерство на здравеопазването молят за съдействие за изразяване на становище в кратък срок.

В допълнение се отправя молба да бъде посочено правното основание съгласно Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като същото ще бъде посочено в решението за предоставяне на достъп до обществена информация.

Правен анализ:

Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Министерството на здравеопазването (МЗ) е задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ.

За да се определи дали исканата информация представлява обществена информация, преценката се извършва по признаците в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, а именно всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, какъвто несъмнено е МЗ в качеството му на държавен орган. Според практиката на Върховния административен съд понятието „обществена информация“ следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната (вж. Решение № 6952 от 23.05.2014 г. по адм. д. № 2634/2014 г. на VII отд. на ВАС). ,,Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания – да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание – живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел.“ (Решение № 370 от 12.01.2017 г. по адм. д. № 11001/2015 г., V отд. на ВАС).

Извършеният анализ на получените в МЗ искания за достъп до обществена информация показва, че исканата информация попада в материалния обхват на ЗДОИ, поради което следва да се приложат неговите разпоредби.

Според ЗДОИ обществената информация, която задължените субекти създават, съхраняват и могат да предоставят, е два вида – официална и служебна.

Официалната информация се съдържа в правните актове на съответния държавен орган или орган на местно самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Принципът за достъп до такива актове е те да се оповестяват публично, като например публикуване на нормативни актове в Държавен вестник или по реда на ЗДОИ.

Служебната информация има аксесорен характер по отношение на процесите на вземане на решения и издаване на актове или други дейности на органите и техните администрации (т.е. към официалната информация). Служебната информация може да представлява например мнения на експерти, препоръки, становища, консултации и др., които са създадени, изготвени или изразени както от органа и негови длъжностни лица, така и от външни лица по повод вземането на решения и издаване на актове.

Анализ на исканата от МЗ информация показва, че интересът е насочен както към официална такава – решения, заповеди, писмени регламенти, методики и т.н., така и към служебна информация относно участниците в работни групи, комисии и съвети, експертни становища, протоколи от заседания, писма до и от производители на ваксини и т.н. Съгласно чл. 13 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен. Той може да бъде ограничен, когато тя:

  1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации);
  2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи.

Следва да се има предвид, че достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес (чл. 13, ал. 4 ЗДОИ). Легалната дефиниция на понятието „надделяващ обществен интерес“ е разписана в § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ и гласи, че същият е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на задължените по ЗДОИ субекти.

Отправените искания за достъп до обществена информация следва да се разглеждат при ситуацията на надделяващ обществен интерес, обусловен от безпрецедентната епидемична обстановка и необходимостта от предприемане на мерки за опазване живота и здравето на гражданите.

Правото на достъп до обществена информация не е абсолютно Това означава, че може да бъде ограничавано при определени условия. Конституционният съд установява двете условия, при които могат да се наложат ограниченията, а именно:

  • да бъдат предвидени в закон (чл. 5 и чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ); и
  • да бъдат наложени единствено за защита на обществен или личен интерес, подлежащ на конституционна закрила (чл. 41 Конституцията на Република България).

Един от основните принципи при осъществяване правото на достъп до обществена информация е защитата на личните данни (чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗДОИ). Защитата на личните данни и правото на личен живот също не са абсолютни права. Доколкото с предоставяната обществена информация могат да бъдат засегнати правата на субектите на данни, задължените субекти следва да спазват основните принципи за обработване на лични данни съгласно чл. 5 от Регламент (ЕС) 2016/679:

  • законосъобразност, добросъвестност и прозрачност;
  • ограничение на целите;
  • свеждане на данните до минимум;
  • точност;
  • ограничение на съхранението;
  • цялостност и поверителност;
  • отчетност.

Видно от приложените искания за достъп, категориите лични данни са пряко свързани със служебното качество на лицата, участващи в съответните групи, комисии, съвети и т.н. Принципно положение е, че личните данни, свързани със служебното качество на лицата, се ползват със занижена защита.

С оглед отправените искания, МЗ може да предостави данни на лицата, участващи в съответните групи, комисии, съвети и т.н., на основание чл. 6, пар. 1, б. д) от Регламент (ЕС) 2016/679 (обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес) в следния обем:

  • Собствено и фамилно име;
  • Длъжност, ведомство;
  • Служебен официален адрес за кореспонденция.

Доколкото в предоставяните документи могат да се съдържат и лични данни на трети лица, които не са пряко относими към исканията за достъп до обществена информация, същите следва да бъдат заличени.

Следва да се има предвид, че при предоставяне на копия от документи, съдържащите се в тях подписи също трябва да бъдат заличени.

Не на последно място, МЗ дължи предоставяне на информация по смисъла на чл. 13 от Регламент (ЕС) 2016/679 относно извършваното обработване на лични данни (предоставяне на информация и документи при осъществяване на достъп до обществена информация).

Настоящият анализ е базиран изцяло на трайната практика на КЗЛД, свързана с обработването на лични данни на субекти на данни, както и на съдебната практика по жалби с такъв предмет и на указанията на Европейския комитет по защита на данни в тази насока. Становището на КЗЛД има консултативен характер за администратора на лични данни при прилагане на относимите правни норми. Това становище има единствено разяснителен характер по приложението на коментираните в него норми, без да пораждат права и/или задължения за заинтересованите страни. Съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 – Общ регламент относно защитата на данните, администраторът на лични данни сам или съвместно с друг администратор определя правилата и процедурите за обработване на данни, които трябва да са съответстват на приложимото право. За предприетите от администратора или съвместните администратори действия по обработване на данните се прилагат както правилата на отчетност, прозрачност, добросъвестност, така и нормите отнасящи се до носене на административнонаказателна отговорност по отношение на законосъобразността на осъществяваните от него/тях обработвания.

Въпреки изложените дотук аргументи, бихме искали да подчертаем, че КЗЛД няма пряко правомощие, свързано с прилагането на ЗДОИ. Тъй като предметът на Вашето искане, касае и защитата на личните данни, в този случай КЗЛД може единствено да се произнесе със становище, което има само консултативен характер за задължения по ЗДОИ субект (в случая МЗ). Преценката за вземането на решение обаче, респ. отговорността за същото, е прерогатив единствено на МЗ.

По тези съображения и на основание чл. 10а, ал. 1 от Закона за защита на личните данни във вр. с чл. 58, пар. 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679, Комисията за защита на личните данни изразява следното

СТАНОВИЩЕ:

  1. Не са налице нормативни ограничения Министерство на здравеопазването да предостави лични данни на лицата, участващи в съответните групи, комисии, съвети и т.н., на основание чл. 6, пар. 1, б. д) от Регламент (ЕС) 2016/679 (обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес) във връзка с чл. 13, ал. 4 от Закона за достъп до обществена информация, в следния обем:

– Собствено и фамилно име;

– Длъжност, ведомство; и

– Служебен официален адрес за кореспонденция.

  1. В случай че в предоставяните документи могат да се съдържат и лични данни на трети лица, които не са пряко относими към исканията за достъп до обществена информация, същите следва да бъдат заличени.
  2. При предоставяне на копия от документи, съдържащите се в тях подписи трябва да бъдат заличени.
  3. Министерство на здравеопазването е длъжно да предостави на засегнатите субекти на данни информация по смисъла на чл. 13 от Регламент (ЕС) 2016/679 относно извършваното обработване на лични данни (предоставяне на информация и документи при осъществяване на достъп до обществена информация).

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                   ЧЛЕНОВЕ:

Можете да споделите: