Фирмата за бързи кредити си имала дружество за гаранции и обезпечения, стана ясно от съдебно решение

ВАС отхвърли жалби срещу решения на Комисията за защита на личните данни

 

РЕШЕНИЕ

№  10179
София,  23.07.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав: …

Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две почти идентични по съдържание касационни жалби, подадени от „А т“ ЕООД и „К“ ЕАД чрез процесуален представител срещу решение № 414 от 21.01.2020 г. по административно дело № 9953/2019 г. от Административен съд София-град (АССг), с което са отхвърлени подадените от тях жалби против решение № ППН-01-151/2018/24.07.2019 г. на Комисията за защита на личните данни. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразено в неразпределяне на доказателствената тежест и отделяне на спорното от безспорното, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Ответникът по касационната жалба – г-н М в представен подробен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди направените деловодни разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество е и правилно.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е било решение № ППН-01151/2018/24.07.2019 г., с което е прието, че жалбата на г-н М за неправомерно обработване на личните му данни е основателна и същите са обработвани – предоставени в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) в редакцията му действала до отмяната му с ДВ бр. 17/2019 г., действала към момента на извършване на нарушението, респ. на чл. 5, ал.1, б.“а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (текст от значение за ЕИП) (консолидирана версия)(Регламента) от „К“ ЕАД на „А Т“ ЕООД за сключване на договор за поръчителство – т.е обработени са допълнително по начин несъвместим с целите, посочени в цитираните нормативни разпоредби. Прието е също, че „А Т“ ЕООД е извършило обработване на личните данни на г-н М без да е налице нито едно от условията по чл. 4, ал.1 ЗЗЛД, в редакцията му действала до отмяната му с ДВ бр. 17/2019 г., но действаща към момента на извършване на нарушението, респективно в нарушение на чл. 6, ал.1 от Регламента. С решението на двете дружества е наложена имуществена санкция в размер на по 10 000 лв. за всяко от тях на основание чл. 83, § 5, б. а“ във вр. с чл. 58, § 2, буква „и“ от Регламента.

Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като въз основа на събраните доказателства обосновано приема, че в случая „К“ ЕАД, който е администратор на лични данни, при сключване на договор за кредит по телефона с г-н М на 15.09.2017 г. е получил от него личните му данни, при което на същата датата в 14,15 часа на посочения от последния електронен адрес е получен екземпляр от договора с приложени стандартни европейски формуляри за предоставяне на информация за получен потребителски кредит и Общи условия на дружеството за предоставяне на кредити. На същата дата в 14,19 часа на електронния адрес на г-н М е получен договор за поръчителство от „А Т“ ЕООД, който е изготвен след предоставяне на личните данни на г-н М от „К“ ЕАД на „А Т“ ЕООД. При това правилно в решението е посочени, че тези факти не се оспорват от двете дружества, като на практика не се оспорват и в касационните жалби. Твърденията, че сключеният от г-н М договор с „К“ ЕАД на 15.09.2017 г. е трети подред и същият е предоставял и преди това личните си данни на това дружество по същество не представлява оспорване на установения по делото факт, че именно „К“ ЕАД е предоставило данните на „А Т“ ЕООД без да е налице изрично и информирано съгласие от страна на г-н М, още повече, че липсват твърдения последното дружество да е получило личните му данни от него.

Неоснователен е и доводът за игнориране на Общите условия на „К“ ЕАД, в частта им по раздел ХІV Допълнителни разпоредби, т. 6, в които на повече от страница са посочени случаите, за които кредитополучателят дава съгласието си да бъдат предоставяни личните му данни на трети лица, но доколкото същите са формулирани общо и предвид броя и вида на третите лица обосновано и правилно в решението е прието, че в случая това съгласие не отговаря на изискванията на дефиницията на § 1, т.13 от ДР ЗЗЛД(изм.). Основен принцип в ЗЗЛД, така и в отменената Директива 95/46/ЕО и действащия понастоящем Регламент е, че съгласието за предоставяне на личните данни, дадено от което и да е лице трябва да бъде свободно изразено, конкретно и информирано волеизявление, с което физическото лице, за което се отнасят личните данни, недвусмислено се съгласява те да бъдат обработвани. В случая от съдържанието на посочения текст на Общите условия не може да бъде обоснован извод за дадено съгласие от страна на г-н М по начин, отговарящ на изискванията на закона.

При това както в обжалваното решение, така и в административния акт правилно е прието, че данните на г-н М са предоставени на „А Т“ ЕООД от „К“ ЕАД в нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗЗЛД и същите са обработени от „А Т“ ЕООД при липсата на която и да е от предпоставките по чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД.

При това правилно на двете дружества е наложена и имуществена санкция в размер на по 10 000 лв. за всяко от тях, като същата е макар и неправилно наложена на основание чл. 83, § 5, б. а“ във вр. с чл. 58, § 2, буква „и“ от Регламента, предвид факта, че производството пред КЗЛД е образувано с подаване на жалбата на г-н М на 12.03.2018 г., при което съгласно § 44 от ПЗР на ЗИДЗЗЛД (ДВ бр. 17/2019 г.) в случая е била приложима нормата на чл. 42 ЗЗЛД, която е следвало да бъде приложена в редакцията му преди изменението с ДВ бр. 17/2019 г., доколкото санкцията е определена в минималния предвиден в цитирания законов текст размер не следва извод за допуснато съществено нарушение при постановяване на акта.

При извършената проверка не се констатираха нарушения на съдопроизводствените правила. Противно на твърденията в касационните жалби с нарочно определение от 30.09.2019 г. съдът е разпределил доказателствената тежест, а и същата следва от разпоредбата на чл. 170 АПК, която норма във всички случаи следва да бъде съобразявана от страните в производството.

Неоснователен е и наведеният довод, че съдът не е отделил спорното от безспорното. Фактът, че в решението си съдът е приел за безспорно установени факти въз основа на приложените по делото доказателства не води до твърдения от касаторите извод, а освен това следва да бъде посочено, че в случая производството е административносъдебно и съдът е извършил пълна проверка за законосъобразност на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 168 АПК.

Обстоятелството, че в обжалваното решение съдът е направил изводи, които не са в полза на жалбодателите не води до извод за неговата необоснованост. Напротив същите са извадени въз основа на събраните по делото доказателства и са изложени аргументирано и ясно.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК двамата касатори следва да бъдат осъдени да заплатят на г-н М направените пред настоящата инстанция деловодни разноски в размер на 500 лева, представляващи заплатен от него хонорар за един адвокат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 414 от 21.01.2020г., постановено по административно дело № 9953/2019 г. от Административен съд София-град.

ОСЪЖДА „К“ ЕАД, с ЕИК ….. и „А Т“ ЕООД, с ЕИК …. да заплатят на г-н М, с ЕГН [ЕГН] деловодни разноски в размер на 500(петстотин) лева.

Решението е окончателно.

Можете да споделите: