Министерството на правосъдието така и не прочете GDPR

Много пъти писах как институцията не разбира принципите на регламента, днес намерих ново доказателство за това

На 2 март беше публикувано за обществено обсъждане изменение в наредба, издадена от министъра на правосъдието.

В сайта на министерството на правосъдието се появи следното съобщение:

„Изпитът за юридическа правоспособност ще се проведе през ноември 2021 г., вместо през октомври 2021 г., предвижда изменение и допълнение на Наредба №1 от 2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност, издадена от министъра на правосъдието, която днес бе публикувана за обществено обсъждане.

Промяната в графика се инициира, за да се осигури възможност за стажант-юристите, чиито държавни изпити в края на миналата година бяха отложени за януари 2021 г. поради въведените противоепидемични мерки, да могат да завършат задължителния си 6-месечен стаж по Закона за съдебната власт и да се явят на изпит за придобиване на юридическа правоспособност през настоящата година.“

Обичам прессъобщения, в които се казва че „днес“ се е случило нещо, но няма дата.

Още повече се впечатлявам от мотиви, които твърдят, че професията и двете имена на човека не са лични данни. Ето това пише в мотивите към изменението в наредбата:

„Съгласно чл. 35 от Наредба № 1 от 1 февруари 2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност в Министерството на правосъдието се съставя и поддържа публичен регистър на лицата, придобили юридическа правоспособност, достъпът до който е свободен. Разпоредбата на чл. 37 от Наредбата регламентира данните, които се вписват в регистъра, включително трите имена на лицето, придобило юридическа правоспособност. Регламент (ЕС) 2016/679 наред със Закона за защита на личните данни определят правилата за защита на основните права, свободи и интереси на физическите лица и по-специално правото на защита на личните им данни. Разпоредбата на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 дефинира понятието „лични данни“ като всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“). Физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Трите имена на лицето по безспорен начин могат да идентифицират пряко физическите лица, вписани в регистъра на лицата, придобили юридическа правоспособност, поради което попадат в обхвата на посочената дефиниция и могат да бъдат определени като лични данни. В този смисъл е и предложената редакция на разпоредбата на чл. 37, т. 1 по отношение на имената на физическите лица, които следва да бъдат публикувани само като име и фамилия. Двете имена не представляват лични данни, тъй като не водят до безспорното индивидуализиране на физическото лице.“

Да обясня какво ме притеснява в мотивите на министъра – ако аз упражнявам професия, която е регулирана, ще трябва непрекъснато имената и професията ми да се публикуват някъде – от държавни регистри, членство в неправителствени организации, чак до табелата пред кантората ми, например – важи и за денталните медици.

Такива са правилата. Ако някой не иска да се публикуват имената му, може да продава зеленчуци на сергия.

Можете да споделите: