Ето решението на ВАС по спора между Топлофикация и Иванов

Дружеството иска пари без основание и то от грешния човек

Комисията за защита на личните данни публикува на сайта си линк към съдебното решение по една от най-сбърканите претенции на Топлофикация.

 

РЕШЕНИЕ

№ 1063
София, 22.01.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Г К

ЧЛЕНОВЕ:   Ю К               М Н

при секретар           М Д    и с участието на прокурора        К Н     изслуша докладваното от председателя          Г К       по адм. дело № 5379/2019.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор К. Георгиев, чрез процесуалния му представител Ц. Р, против решение № 692 от 06.02.2019 г., постановено по адм. дело № 7178/2018 г. на Административен съд – София-град (АССГ), Второ отделение, 58 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № ППН-01-108/2017 г. от 01.06.2018 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му и вместо него бъде постановено друго, с което се отмени решението на КЗЛД и се отхвърли жалбата на С. Иванов, алтернативно ако съдът прецени, че е необходимо и събирането на нови доказателства да постанови връщане на делото за ново разглеждане от КЗЛД. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответната Комисия за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г, в писмен отговор и в с. з., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът С. Иванов, в писмено становище, изготвено от пълномощника му адв. В. Р и лично в с. з. оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира да му бъдат присъдени направените разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на контрол в производството пред АССГ е решение № ППН-01-108/2017 г. от 01.06.2018 г., постановено от Комисията за защита на личните данни, сезирана с жалба от С. Иванов, с ЕГН [ЕГН] против „Топлофикация София“ ЕАД за неправомерно обработване на личните му данни, чрез образуваното против него по искане на дружеството заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК, започнало принудително изпълнение и наложен запор на пенсията и на банковите му сметки, за незаплатена топлинна енергия, за период от м.08.2010 г. до м. 02.2012 г., лихви и разноски, при положение, че същият никога не е бил абонат на дружеството, не е ползвал енергия на посочения адрес в [населено място], тъй като живее в [населено място].
Съдът е събрал относимите за спора доказателства и след обсъждането им е установил коректно фактите по спора. Приел е за установено, че по образуваната пред КЗЛД преписка е изискано писмено становище от ответното дружество по предмета на жалбата, с указания за представяне на доказателства. „Топлофикация София“ ЕАД е представила становище, в което е посочено, че дружеството е вписано като администратор на лични данни. С. Иванов е собственик на недвижим имот – ап. [номер], находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес], с абонатен № 285603, съгласно нотариален акт № 19, дело № 336271/04.11.1997 г. Титуляр на партидата за абонатен № 285603 през периода м.08.2010 г. – м.02.2012 г. е И. Георгиева, подала заявление – декларация за откриване на партидата с вх. № ОП-914/09.06.2010 г. Тъй като същата не е заплатила потребената топлинна енергия дружеството образувало съдебно производство за установяване, присъждане и събиране на дължимите суми за ползваната и незаплатена енергия, като подало в СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу собственика С. Иванов. СРС уважил частично претенцията, което наложило оспорване на съдебния акт пред СГС, който с решението си уважил изцяло исковата претенция. Въз основа на издадения изпълнителен лист лист е образувано изпълнително производство при ЧСИ. Ответното дружество е посочило, че се е снабдило с ЕГН на жалбоподателя от Агенцията по вписванията, чийто регистър е публичен.
От събраните в административната преписка доказателства се установява, че с нот. акт № 19, дело № 33621/97 г., съставен от нотариус при Софийска нотариална служба, С. Иванов с ЕГН [ЕГН] е продал на И. Георгиева апартамент № [номер], находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес], като запазил правото на ползване на апартамента до живот. Със заявление – декларация от 09.06.2010 г. И. Георгиева поискала от „Топлофикация София“ ЕАД, да й бъде открита партида за битови нужди на потребители в [населено място].
На 10.05.2013 г. „Топлофикация София“ ЕАД подало до СРС заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение по отношение на С. Иванов с ЕГН [ЕГН]. Представено е извлечение от сметки абонатен № 285603 на С. Иванов, с ЕГН № [ЕГН] и адрес в [населено място]. На 27.06.2013 г. С. Иванов с ЕГН [ЕГН] подал в СРС възражение по ч. гр. д. № 7617/2013 г. по описа на същия съд. На 25.07.2013 г. „Топлофикация София“ ЕАД подало в СРС искова молба за установяване на вземането си, като към същата е приложено копие на нот. акт № 19, дело №33621/1997 г. С решение по гр. д. № 12817/2013 г. по описа на СРС, на основание чл. 422 от ГПК съдът е признал за установено по отношение на С. Иванов с ЕГН [ЕГН], че дължи сумата 257,14 лв. – главница за доставена в периода от м. 08.2010 г. до м. 02.2012 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 285603, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е отхвърлил исковата претенция за разликата до пълния й размер. За присъдената сума е издаден изпълнителен лист.
С Постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот от 18.06.2007 г. е наложена възбрана върху описания недвижим имот – апартамент № [номер], находящ се в [населено място], [жилищен адрес], собственост на С. Иванов ЕГН [ЕГН]. В административната преписка се съдържа и справка за имот и справка за лице от Служба по вписванията, според които собственик на описания апартамент в [населено място] е С. Иванов с ЕГН [ЕГН]. Последният е предявил отрицателен установителен иск в СРС срещу „Топлофикация София“ ЕАД за установяване липсата на задължението, предмет на гр. дело №12817/2013 г. на СРС и на изп. дело на ЧСИ, по който е образувано гр. дело № 19014/2017 г., с определение по което от 10.08.2017 г. производството е прекратено, а исковата молба е върната.
При тези данни, административният орган е приел, произнасяйки се на основание чл. 27, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 38 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, с протокол № 15/04.04.2018 г. че жалбата е допустима. С писмо е указано на ответника до представи допълнителни доказателства, като в отговор на писмото дружеството е отново е представило постановление за налагане на възбрана и справка за имот, чрез които е индивидуализирало жалбоподателя.
Жалбата е разгледана в заседание на 02.05.2018 г., видно от протокол № 20, за което страните са редовно уведомени.
С оспореното пред АССГ решение, КЗЛД е приела, че ответното дружество е обработило личните данни на С. Иванов с ЕГН [ЕГН] неправомерно, без наличие на което и да е условие за допустимост на обработването по чл. 4, ал. 1, т. 1 до т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), КЗЛД е приела, че не може да се приложи принудителна административна мярка – даване на срок за отстраняване на нарушението, тъй като същото е довършено и неотстранимо. Неприложимо е и даването на задължително предписание, тъй като не е налице пропуск, който може да се санира и е наложила имуществената санкция на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД в минимален размер – 10000 лв.
При тези данни от правна страна съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД. Не са налице допуснати нарушения на административно производствените правила и не е нарушен материалния закон.
Съдът е посочил, че „Топлофикация София“ ЕАД като администратор на лични данни е обработило неправомерно личните данни – имената и единния граждански номер на жалбоподателя като физическо лице, чрез образуваните съдебни и изпълнително производства. Това е така, тъй като не са налице обстоятелства, правещи обработването допустимо. Съдът е отхвърлил възражението, че трите имена и ЕГН на жалбоподателя фигурират в справки от Служба по вписванията, като е посочил, че това не изключва задължението на администратора на лични данни да обработва личните данни на лицето в съответствие с изискванията на ЗЗЛД. Не е установена връзка между жалбоподателя и И. Георгиева, на името на която е партидата, по която не са изплатени задълженията към дружеството. Същото е уведомено и е разполагало с нотариалния акт, от който се установява, че собственик на имота е именно И. Георгиева, а ползвател е С. Иванов, но с ЕГН различен от този на жалбоподателя. Дружеството е разполагало и с възражение от С. Иванов с ЕГН [ЕГН], независимо от което, е подало искова молба, в която са посочени данните на жалбоподателя.
Обработването на личните данни на жалбоподателя не е било необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни поради преимущество на интересите на дружеството пред тези на физическото лице, тъй като между него и дружеството не съществуват никакви отношения. Обработването е станало без съгласието на жалбоподателя, при отсъствие на обстоятелствата по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД за допустимост на обработването на личните данни.
По отношение наложената санкция, съдът е приел, че същата е обоснована, наложена е в минималния размер, като отговаря на целта на закона. Съдът е отхвърлил и възражението, че КЗЛД е следвало да конституира и други ответници, като е обсъдил твърденията на жалбоподателя и предмета на жалбата пред КЗЛД, в която Иванов е предоставил на комисията преценката кои лица са нарушили закона. По тези съображения е отхвърлил жалбата на настоящия като неоснователна.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е приложил неправилно материалния закон. При правилно установените факти, съдът е изградил правно обосновани изводи, че не е налице нито едно от основанията на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, обуславящи допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателя С. Иванов. Между него и дружеството липсва каквато и да е връзка – облигационна или друга, липсва такава и между собственика на имота в[жк]- И. Георгиева, която е и титуляр на партидата, по която се твърди наличие на неизплатени суми за ползвана топлинна енергия и жалбоподателя. Дружеството е разполагало, както с нотариалния акт за собственост на обекта, в който е ползвана топлинната енергия, от който се установява собственика и лицето, запазило право на ползване, което е с еднакви имена, но с различен ЕГН от този на жалбоподателя, разполагало е и с данни от собствената си партида, открита за имота, по която са установени задълженията, преди да подаде искането си за издаване на заповед за изпълнение пред СРС, с което е обработило личните данни на жалбоподателя. В тази връзка възражението в касационната жалба, че възражението до СРС, подадено от С. Иванов с ЕГН [ЕГН], в което е посочен именно този ЕГН не е връчено на заявителя, т. е. същият не е уведомен за разликата в единните граждански номера не може да бъде споделено. Дружеството е можело да установи разликата далеч преди сезиране на СРС, както и чрез преглед на данните по делото.
Не е налице и твърдяното нарушение, че както административният орган, така и съдът не са събрали всички относими доказателства и са подходили формално към спора. Възражението не намира опора в данните по делото. Както КЗЛД, така и съдът са събрали и обсъдили всички представени в административната преписка и по делото доказателства. Не се установява касаторът да е бил лишен от възможността да поиска и представи относимите според него доказателства. Напротив, в производството пред КЗЛД му е указана тази възможност, както и допълнително служебно от органа са изискани данни, от друга страна и съдът правилно е разпределил и указал доказателствената тежест. Обстоятелството, че в административното производство не са привлечени други ответници, не се отразява на правото на защита на дружеството – касатор.
Не е налице хипотезата на § 1а от ДР на ЗЗЛД, във вр. с чл. 23 от Директива 95/46 на ЕО за освобождаване изцяло или частично на администратора на лични данни от отговорност, при доказване, че същият не носи отговорност за събитието, довело до причиняване на вредите, както се твърди в касационната жалба. Възражението се основава на обстоятелството, което е твърдяно от настоящия касатор както в рамките на административното, така и на съдебното производство пред първоинстанционният съд, че личните данни на жалбоподателя са установени от дружеството от публичния регистър на Агенцията по вписванията, в регистрите на която е вписано още през 2007 г., постановление за възбрана върху недвижимия имот, описан в [населено място], на който като собственик е посочен С. Иванов с ЕГН [ЕГН], т. е. доколкото обработването е незаконосъобразно и датира от 2007 г., като е осъществено от друг администратор, то касаторът е осъществил законосъобразен достъп до публичния регистър, поради което следва да бъде освободен от отговорност.
Правилно съдът е приел, че е доказано, че именно дружеството носи отговорност за неправомерната обработка на личните данни – име и ЕГН на жалбоподателя. „Топлофикация София“ ЕАД при предприемането на съдебна процедура е следвало да се съобрази с данните, с които вече е разполагало за собствеността на процесния имот, титуляра на партидата на същия, открита на основание сключения договор за доставка на топлоенергия, по която страна е самото дружество. От тези данни, безспорно се установява, че дружеството няма договор или друга връзка с лицето, срещу което е насочено производството по чл. 410 и сл. от ГПК., т. е. не може да се приеме за доказано, че дружеството само и единствено на основание данните от публичния регистър е осъществил нарушението – неправомерното обработване на личните данни на жалбоподателя.
Всички посочени обстоятелства са правилно преценени от решаващия съд, поради което изводите му са обосновани и в унисон с данните по делото. Правилно е приложен и материалния закон, като подробно мотивираните доводи на съда и анализ на приложимите норми от ЗЗЛД, в това число и по отношение обосноваността на наложената мярка се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни, съгласно чл. 211, ал. 2, предл. последно от АПК.
Постановеното решение е правилно, не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото са основателни претенциите на ответниците по касация за присъждане на разноски за касационното производство, своевременно заявени. В полза на КЗЛД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. В полза на С. Иванов следва да бъде присъдена сумата от 400 лева, направени разноски за адвокатски хонорар, установени с договор за правна защита и съдействие от 10.01.2020, г. действително внесена за един адвокат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АКП, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 692 от 06.02.2019 г., постановено по адм. дело № 7178/2018 г. на Административен съд – София-град, Второ отделение, 58 състав,
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, да заплати на С. Иванов от [населено място], [адрес], ЕГН [ЕГН] сумата от 400 (четиристотин) лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение за касацонната инстанция.

Можете да споделите: