Личните данни в тест на изпит за адвокат и младши адвокат предизвикват спор в съда

Върховният административен съд излезе с окончателно решение

Комисията за защита на личните данни публикува на сайта си Решението на ВАС по делото за Висшия адвокатски съвет. Софийският административен съд през 2019 г. отхвърли жалбата на Висшия адвокатски съвет против Решение № ППН-01-992/ 2018 от 9. 07. 2019 г., постановено от Комисията за защита на личните данни в частта, с която КЗЛД е обявила за основателна жалба на К. П. Г., с рег. № ППН-01-992 от 6. 12. 2018 г. в частта за искания достъп до писмена работа – тест, поради което и за нарушение на чл. 15, § 1 във вр. с чл. 5, § 1, б. а“ от ОРЗД, на основание чл. 58, § 2, б. „в“ от ОРЗД е разпоредила на администратора да предостави достъп до писмената работа – тест, в която се съдържат лични данни на К. П. Г., в двуседмичен срок от влизане в сила на решението. Съдът е осъдил Висшия адвокатски съвет да заплати на адв. Й. Д. Й. сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С Решение № 5218/ 30. 04. 2020 г. по адм. д. № 287/2020 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение, е оставено в сила Решение № 6794/ 12. 11. 2019 г., постановено по адм. дело № 9290/ 2019 г. по описа на Административен съд – София град. Върховният административен съд е осъдил Висшия адвокатски съвет да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, както и да заплати на К. П. Г. сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща направените в касационното производство разноски за адвокатска защита.

РЕШЕНИЕ
№ 5218
София, 30.04.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й Д
ЧЛЕНОВЕ: Г К Ю К
при секретар М Ц и с участието
на прокурора Ч С изслуша докладваното
от председателя Й Д
по адм. дело № 287/2020.
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Висшия адвокатски съвет, представляван от председателя, против решение № 6794/12.11.2019 г. по адм.д. № 9290/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Иска отмяна на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага съображения развити подробно в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна К. Г, чрез процесуален представител адв. В. М, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 6794/12.11.2019 г. по адм.д. № 9290/2019 г. по описа на Административен съд София-град е отхвърлена като неоснователна жалбата на Висшия адвокатски съвет против Решение № ППН-01-992/ 2018 от 09.07.2019 г., постановено от КЗЛД в частта, с която КЗЛД е обявила за основателна жалба на К. Г., с рег. № ППН-01-992 от 6. 12. 2018 г. по искан достъп до писмена работа – тест поради нарушение на чл. 15, § 1 във вр. с чл. 5, § 1, б. а“ от ОРЗД, като на основание чл. 58, § 2, б. „в“ от ОРЗД /Общ регламент относно защита на данните/ е разпоредила на администратора да предостави достъп до писмената работа – тест, в която се съдържат лични данни на К. Г. в двуседмичен срок от влизане в сила на решението.
За да постанови този резултат съдът приема, че в конкретния случай попълнения от К. Г. тест на изпит за адвокат и младши адвокат, организиран от Висш съдебен съвет и проведен на 27.10.2018 г. по Наредба №2 от 29.10.2004 г. за условията и реда за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати, съдържа лични данни, тъй като отразява знания и умения в конкретна област и представлява информация, която се отнася до конкретен кандидат. Приел, че работата носи информация и за почерка на кандидата с поставянето на знак „х“, макар и в силно ограничена степен , която обаче информация в съвкупност с конкретно дадените отговори на теста /които отговори пък са специфични за умствената идентичност на лицето/ представляват информация, свързана с конкретно лице, което може да бъде пряко или непряко идентифицирано. Мотивирал се е, че идентификацията на конкретния кандидат се извършва чрез съвкупност от няколко компонента: дадените отговори на теста, маркирани с почерка на съответното лице и с отбелязването на името на кандидата в малкия плик, който, заедно с теста, е поставен в отделен плик в съответствие с разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от Наредба № 2 от 29 октомври 2004 г. за условията и реда за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати. Съдът е приел, че казусът попада в приложното поле на чл. 4, § 1 от ОРЗД и е допуснато нарушение на чл. 15, § 1 вр. с чл. 5, б.“а“ от ОРЗД. Позовал се на Решение на Съда на ЕС № С-434/ 2016 г., тъй като в случая е налице припокриване в главното производство поради наличие на писмена изпитна работа, макар да не е налице многословно изписване на отговори от кандидат, но който може да се идентифицира пряко по името му.
Решението е правилно и следва да се остави в сила.
Постановено е при установена с допустими доказателства фактическа обстановка, при спазване на изискването за излагане на мотиви по наведените доводи и релевантни за спора факти.
Обосновано съдът приема, че първата част от изпита за младши адвокати във формата на тест, попада определението на чл. 4, § 1 от ОРЗД за „лични данни“. Съгласно чл. 26, ал.1 от ЗЗЛД, отм. ДВ бр. 17/2019 г., но действал към момента на сезиране на КЗЛД всяко физическо лице има право на достъп до отнасящи се до него лични данни. Законът е приет през 2002 г. с транспониране на Директива 95/46/EО на ЕП и Съвета за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни. Към момента на произнасяне от КЗЛД същият принцип е уреден в чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните). Разпоредбата на чл. 94, § 2 от ОРЗД гласи, че позоваванията на отменената директива се тълкуват като позовавания на настоящия регламент
Според цитираното определение в чл. 4, § 1 от ОРЗД „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано е лице, което може да бъде идентифицирано пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. В случая е налице информация, която се свързва именно с К. Г. Избраните верни отговори отразяват знанията на лицето в определена област, а оформянето им с „х“ съдържат минимална информация за почерка на лицето. Налице е идентификация чрез данните на кандидата с имена и ЕГН, които данни се съдържат в отделен малък плик, който заедно с попълнения тест се поставя в голям общ плик по правилата, разписани в Наредба № 2 от 29 октомври 2004 г. за условията и реда за провеждане на изпит за адвокати и младши адвокати. Моментът на отваряне на малкия плик е без значение от гледна точна на възможността за идентификация на лицето.
Съгласно чл. 15, § 1 от ОРЗД всеки субект има право да поиска достъп до данните и информацията, отнасящи се до него. Субектът на данни има право да поиска от администратора на лични данни потвърждение дали администратора обработва негови лични данни и ако това е така достъп до данни и информация в обема посочен в цитираната разпоредба. Отказът К. Г. да получи достъп до данни по реда на цитираната разпоредба е нарушение на основните принципи за обработка на личните данни, предвидени в чл. 5, § 1, б.“а“ от ОРЗД. С чл.12, § 1 от ОРЗД администраторите на лични данни са задължени да осигурят достъп до данни на субекта на данни във форма, която да позволява на лицето да се запознае с данните и да провери дали те са точни и се обработват в съответствие с ОРЗД, което гарантира възможността да упражни впоследствие и други права, защитени от ОРЗД.
Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че Решение на Съда на ЕС № С-434/ 2016 г. е неотносимо към настоящия спор. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно направеното пред него идентично твърдение в първоинстанционната жалба. Предметът на спора по С-434/ 2016 г. е идентичен с предмета на спора по адм.д.№ 9290/ 2019 г. на АССГ. Обстоятелството, че в случая не е налице ръкописно изписване на отговори, както и че името на лицето се съдържа в отделен плик, а не върху самата писмена работа, не могат да променят горните изводи.
Настоящата съдебна инстанция споделя по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК мотивите на първоинстанционния съд.
Предвид изхода на спора основателно е направеното искане от представителя на КЗЛД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 вр. вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лв. Претенцията на ответника К. Г. също е основателна и доказана в размер на 1000 лева, предвид пълномощното с отразено плащане в брой.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6794/12.11.2019 г. по адм.д. № 9290/2019 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ да заплати на КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсулско възнаграждение и на К. ГЕОРГИЕВА, ЕГН: [ЕГН] сумата от 1000 (хиляда) лева, представляващи направени за касационното производство разноски за адвокатска защита.
Решението е окончателно.

Можете да споделите: