Неделна разходка 6: НАП стартира информационна кампания „Къде е Бончето?“, но все още остава без отговор въпросът „Къде са правилата за защита на личните ни данни?“

Масово българските институции не казват какво се случва с информацията от социалните мрежи

На Facebook страницата Вземи си касовата бележка могат да се видят визуализациите към кампанията на НАП „Къде е Бончето?“

За началото на кампанията НАП съобщи на 24 януари имейл съобщение, което и до ден днешен не е качено на сайта на приходната администрация.

В съобщението пише:

НАП стартира информационна кампания „Къде е Бончето?“, за да насърчи гражданите да изискват касови бележки при всяка покупка на стока и услуга.

Чрез „Фейсбук“ страницата  https://www.facebook.com/kasovbon обществеността ще бъде информирана за ползите  от изискването и съхранението на касовите бележки. В кампанията ще участват и много популярни личности, които ще споделят мотивите си защо винаги изискват фискални бонове и какви ползи им носи това.

Над 2.5 млрд. касови бележки са отчетени в НАП през последната една година, а 150 хил. граждани ползват мобилното приложение на НАП, с което могат да сканират QR кода на всеки фискален бон и да проверят дали е истински. В последните години НАП отчита трайно увеличение на доброволното спазване на данъчно-осигурителните изисквания, като приходите от данъци и осигуровки за 2020 г. достигнаха 25 млрд. лв. – с над 700 млн. лв. повече от планираното.

Изисквайки фискален бон гражданите едновременно гарантират потребителските си права и намаляват риска търговците да укриват приходи, допълват данъчните. Кампанията ще продължи 12 месеца, а повече информация може да се види във „Фейсбук“ страницата й.“

Бончето явно е името на хартиеното човече, въпреки че обикновено се употребява среден род за касовите бончета.

Рекламистите рядко тестват гениалните си хрумвания и така се появяват изречения като „Почивай безопасно“, което може да се асоциира и с умиране, още повече във време на пандемия.

Но да се върна на Бончето. Институционалните Facebook  страници неизбежно изискват обработване на личните данни  –  в случая на повече от 8 хиляди души. От едната страна е изкушението на приходната администрация да погледне в натрупаната до края на последната игра с награди информация кой, какво и откъде купува. И след това дори да погледне в съответния  профил в социална мрежа. От другата страна е абстрактната забрана да го прави.

Та още от 24 януари чакам НАП да си актуализира политиката за защита на личните данни. Но явно няма да се случи.

Можете да споделите: