Кога не трябва да се пренебрегне искане за заличаване на лични данни в новинарски сайт?

Отговорът на този въпрос може да се намери в януарския брой на бюлетина на Комисията за защита на личните данни

В последния брой на бюлетина на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е публикувано решение по жалба рег. № ППН-01-284/20.03.2019 г., подадена отново от Д.В., но срещу друга медия.

За предишната му жалба разказах през януари.

Решението на комисията е важно за електронните медии, понеже в него ясно е записано, че когато обработва лични данни за упражняване на правото на информация и изпълнение на задача от обществен интерес, Становище НДМСПО-01-78/2019 г. на КЗЛД, не се променя задължението на администратора да уведоми субекта на данните, без забавяне и най-късно в срок до един месец от получаване на искането, за причините да не предприеме съответните действия, /например за заличаване/ (чл. 12, § 4 от Регламента).

Административното производство е по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, подадена от Д.В., чрез адвокат от ВАК, с предмет неправомерно разпространяване на лични данни – имена и изображение, посредством публикувани на сайта ******.bg. Предмет на жалбата е и непроизнасяне по заявление за заличаване на личните данни публикувани в процесните статии, достъпни на сайта. Твърди се, че „всички публикации са стари – от 2014 г. и 2017 г“ и не представляват обществен интерес, а приложените към тях снимки – изображения на Д.В. са публикувани без негово знание и „изрично“ писмено съгласие и „въпреки неговото изрично противопоставяне“ и възражение. Моли за проверка по случая и заличаване на личните данни на жалбоподателя в посочените публикации.

Към жалбата са приложени: адвокатско пълномощно и разпечатка на съдържанието на изпратен имейл на 28.10.2018 г., 18.11.2018 г. и 02.02.2019 г.

В условията на служебно начало са направени екранни разпечатки, обективирани в протокол ППН-01-284#3/10.06.2020 г., на процесните статии публикувани на сайта ******.bg.

С оглед застъпените в административния процес принципи на равенство на страните и истинност, „П.“ ЕООД е информирано за образуваното по случая административно производство, указана му е възможността да ангажира писмено становище по изложените в жалбата твърдения и да представи относими доказателства.

От дружеството е изразено лаконично становище за неоснователност на жалбата, изложени са твърдения за законосъобразност на обработването на личните данни на г-н Д.В. с оглед правото на информация и надделяващия обществен интерес. Не е ангажирано становище относно твърдения за непроизнасяне по заявлението за заличаване на лични данни.

В хода на производството от процесуалният представител на жалбоподателя е направено искане за спиране на производството до произнасяне на съда по законосъобразността на изразено от КЗЛД становище НДМСПО-01-7/2019 г., последното оспорено от г-н Д.В.

Служебно известно на КЗЛД е, че с определение № ****. по адм. дело *** на АССГ, оставено в сила с Определение № ***** на ВАС, жалбата на г-н Д.В. срещу процесното становище е оставена без разглеждане с мотиви, че „оспорения акт не притежава характера и белезите на административен акт, доколкото в него не се съдържа властническо волеизявление и съответно не засяга пряко и непосредствено права и интереси на жалбоподателя“.

Предвид събраните по преписката доказателства с решение от проведено на 11.06.2020 г.

заседание на КЗЛД жалбата е приета за редовна и допустима – съдържа задължително изискуемите реквизити: данни за жалбоподателя, подпис и дата, посочени са естеството на искането, дата на узнаване на нарушението и ответна страна.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от физическо лице с правен интерес срещу надлежна страна администратор на лични данни по смисъл чл. 4, ал. 7 от регламента, каквото качество притежава „П.“ ЕООД, администратор на лични данни по смисъл чл. 4, ал. 7 от регламента, относно публикувана на сайта ******.bg информация имаща характер на лични данни. Сезиран е компетентен да се произнесе орган – КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД във връзка с чл. 57, § 1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на субекти на данни свързани с обработване на личните данни, като не са налице изключенията по чл. 2, § 2, буква „в“ и чл. 55, § 3 от регламента предвид обстоятелството, че случая не касае дейности по обработване извършвани от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания и/или дейности извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции.

По изложените съображения и предвид липсата на отрицателните предпоставки посочени в чл. 27, ал. 2 от АПК, жалбата е приета за допустима и като страни в административното производство са конституирани: жалбоподател – Д.В. и ответна страна – „П.“ ЕООД. Насрочено е открито заседание за разглеждане на жалбата по същество на 24.07.2020 г., същото отложено за 28.08.2020 г. от 11:00 часа, обстоятелства за които страните са редовно уведомени, като им е указана възможността да се  запознаят със събраните по преписката доказателства и разпределянето на доказателствената тежест в процеса.

На жалбоподателя е изпратено заверено копие на изразеното от дружеството становище за запознаване, с указания за правната възможност да сочи нови доказателства в подкрепа на твърденията си. Такива не са представени, като с писмо подадено по електронен път на 22.07.2020 г. г-н Д.В.

изрично посочва, че няма да сочи нови доказателства и моли за разглеждане на жалбата без негово или на негов представител присъствие в насроченото за 28.08.2020 г. открито заседание.

От ответната страна е изискано заверено копие на полученото от дружеството заявление за изтриване на лични данни, респективно отговора на „П.“ ЕООД и доказателства за дата и начина на връчването му на лицето, но такива не са ангажирани.

На проведено на 28.08.2020 г. открито заседание на КЗЛД, жалбата е разгледана по същество.

Страните – редовно уведомени, не се явяват, не се представляват.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл. 7 от Административно-процесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти, имайки предвид събраните доказателства и наведените от страните твърдения, комисията приема, че разгледана по същество жалба № ППН-01-284/20.03.2019 г. за частично основателна.

Не е спорно между страните, а и е служебно известно на КЗЛД, че „П.“ ЕООД е собственик на сайта ******.bg, респективно е администратор относно публикуваните на сайта лични данни, като доказателства в обратна насока не са ангажирани, такива не се и твърдят.

От събраните доказателства се установи, че процесните статии са публикувани на 14.10.2015 г., 07.02.2014 г., 06.02.2014 г., 20.12.2016 г., 05.10.2015 г., и са достъпни на сайта към дата на сезиране на КЗЛД, а и към настоящия момент. В статиите се съдържат данни за жалбоподателя в обем две имена, възраст и изображения, както и информация за криминалните му прояви и постановени осъдителни присъди за престъпления против личността, информация която може безспорно да го индивидуализира, поради което има характера на лични данни за г-н Д.В.

Сайтът, предвид характера и периодичността на публикациите в него, а и предвид начина на разпространение и неограничения достъп до него, има характер на електронна медия. Публикуваната информация се използва за журналистически цели, поради което обработването на лични данни, посредством публикуването им в сайта е действие по обработването на лични данни по смисъла на § 1, т. 1 от ПЗР на ЗЗЛД (отм.) и чл. 4, § 2 от Регламент № 2016/679. В тази връзка посредством процесната публикация личните данни на жалбоподателя са обработени в хипотезата на разпространението им до неограничен кръг лица. Безспорно е, че личните данни са публикувани без знанието и съгласието на лицето, но същото не е релевантно при обработване на лични данни за журналистически цели по аргумент от чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД (отм.), респективно чл. 25з, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗЛД.

Съгласно цитираните разпоредби обработването на лични данни за журналистически цели е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот. При преценката на баланса между двете права е относим именно принципа на „свеждане на данните до минимум“ – обработваните лични данни следва да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват, с конкретния случай за задоволяване на обществен интерес и правото на информация. В тази връзка следва да се отбележи, че правото на защита на личните данни не е абсолютно право, както и правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация.

Правото на защита на личните данни трябва да бъде разглеждано във връзка с функциите му в обществото и в равновесие с останалите основни права, каквото е и свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, съгласно принципа на пропорционалност.

В конкретния случай предвид съдържанието на статиите и обема от лични данни който е публикуван, криминалното укоримо поведение на жалбоподателя, сериозността и обществената опасност на деянията му и наличието на влезли в сила присъди за престъпления против личността, се налага извода за обработване, публикуване и разпространение на личните данни в обществен интерес, който не е отпаднал и към момента на сезиране на КЗЛД, а и към настоящия момент.

Не може да се сподели виждането на жалбоподателя, че статиите не представляват интерес поради обстоятелството, че са публикувани 2014 и 2015 г. Обществения интерес и правото на информация не са пропорционални на времеви периоди, а на обществени отношения които засягат и правото на обществото да бъде информирано и защитено, като превенция от подобни проявления за в бъдеще. На плоскостта на генерална превенция, публикуването на данни за обвиняеми лица следва да се разглежда и като инструмент за постигане на възпитателен ефект на обществото като цяло (Становище НДМСПО-01-502/26.06.2018 г. на КЗЛД). Доколкото в конкретния случай жалбоподателят е участник в наказателен процес – обвиняем, подсъдим и осъден в влязла в сила присъда за тежки престъпления, се налага извода, обществения интерес за информираност надделява над защитата на неприкосновеността на личността му, като определящи са целите за които са обработени данните. В конкретния случай те безспорно са обработени за журналистически цели.

Понятието „журналистически цели” не е дефинирано от законодателя, но е подробно разглеждано и тълкувано в съдебната практика. Същественото за журналистическата дейност е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация. Всяка журналистическа дейност е проява на свободата на словото в правовата държава. Ограничаване свободата на изразяване и информация е допустимо само в рамките на необходимото в едно демократично общество съгласно чл. 10, § 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. По своята същност журналистическата дейност изисква разпространяване на информация по въпроси от обществен интерес. Публикуването на информация на интернет страницата на медията представлява публично оповестяване. Публичното разпространяване на информация за тези цели е журналистическа дейност, тъй като самият факт на разпространение е изява на мнение, становище, възглед, преценка на публичната информация и значението ѝ за интересите на обществото. За да се обработва информация за целите на журналистическата дейност, информацията трябва да касае въпроси относно ценности, които с оглед на засегнатите отношения са действително обществено важни, както е в настоящия случай.

Както е посочено и в Становище НДМСПО-01-78/04.02.2019 г. на КЗЛД една от основните функции на наказателната репресия на държавата по отношение на обществото като цяло е именно постигането на генералната превенция, която има предупредително-възпираща и общовъзпитателна цел – да въздейства върху гражданите да не вършат престъпления. Несъмнено разпространяването на информация, свързана с извършването на престъпления, обуславя журналистическа дейност съгласно изложените по-горе мотиви. Медиите и в частност журналистите са призвани да осигуряват прозрачност и информираност на гражданите, като по този начин способстват за защитата на обществения интерес. С оглед установеното, обработването на личните данни на г-н Д.В. следва да се разгледа през призмата на обработването за журналистически цели и правото на свобода на изразяване и информация с оглед спецификата на случая. Предвид спецификата на случая се налага извода, че срокът за оповестяване на журналистическа информация, съдържаща лични данни, е съобразен с принципа за „ограничение на съхранението”, прогласен в чл. 5, § 1, б. „д” от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно който личните данни могат да се съхраняват законосъобразно във форма, която да позволява идентифицирането на субекта на данни за период, който не е по-дълъг от необходимия за целите, за които се обработват същите. Обработването им е необходимо за упражняване на правото на свобода на изразяване и правото на информация и не на последно място за изпълнението на задача от обществен интерес, която обуславя необходимостта от информиране на обществото, както за извършените престъпления, така и за личността на извършителя, предвид неговата завишена обществена опасност. Оповестяването на информация за извършените престъпни деяния от лицето, за което то е осъдено, съдействат от една страна за реализиране на целите на генералната превенция като елемент от наказателната политика на държавата, а от друга страна насърчават гражданите към по-голяма бдителност, за да не се превърнат в жертви на подобен вид престъпления в бъдеще.

Обществото трябва да бъде информирано и в частност – предпазено.

Горното се споделя и от практиката на Европейския съд по правата на човека, в частност с решение по делото AFFAIRE M.L. ET W.W. c. ALLEMAGNE (Requêtes nos 60798/10 et 65599/10), съдът потвърждава предходната съдебна практика, според която законното право на достъп на обществеността до архивите на електронните медии е защитено от чл. 10 ЕКПЧ и ограниченията на това право трябва да бъдат обосновани от особено наложителни причини. Според Съда широката общественост не само има право да бъде информирана за настоящите събития, но също така има право да бъде информирана за минали събития. Съдът подчертава предимствата на интернет, който дава възможност на обществеността да получи достъп до тази информация и прави извода, че мисията на медиите е в подпомагането на формирането на общественото мнение и включва задължението да се предостави достъп на широката общественост до информация за миналото, съхранявана в архивите им, когато наличието на статиите все още допринася за дебати от обществен интерес, който не е изчезнал в течение на времето. Съдът споделя, че колкото повече случаят надхвърля обикновената престъпност, толкова по-голям е общественият интерес да бъде информиран и отбелязва, че всеки, който наруши закона и навреди на другите, трябва да очаква не само наказателни наказания, но и медийни съобщения за тях.

По горните съображения комисията намира жалбата, в частта касаеща твърдения за неправомерно разпространение на личните данни, за неоснователна.

Жалбата е основателна, в останалата ѝ част, касаеща твърдения за непроизнасяне по заявление за заличаване на лични данни.

Не е спорно между страните, че със заявление за заличаване на лични данни с дата 07.03.2019 г. е изискано заличаване/изтриване на личните данни на г-н Д.В. от публикуваните на сайта ******.bg статии. Направено е и искане за „сваляне от сайта на посочените публикации“, последното въпрос който не е от компетентността на КЗЛД и приложното поле на ЗЗЛД и ОРЗД, поради което и не следва да бъде коментиран от комисията. Заявлението е адресирано до „П.“ ЕООД – администратора на сайта, изпратено на посочен в търговския регистър адрес за кореспонденция и видно от известие за доставка е получено на 11.03.2019 г. Следва да се отбележи, че твърденията за упражнено право на заличаване и по електронен път, посредством изпратени по електронен път молби на 28.10.2018 г., 18.11.2018 г. и 02.02.2019 г. са недоказани, доколкото жалбоподателя не ангажира доказателства за  получаването им.

По преписката липсват доказателства, а и твърдения от страна на „П.“ ЕООД, за изричен и мотивиран отказ на дружеството да изпълни исканията на субекта на данни обективирани в заявлението от 07.03.2019 г. Може да се приеме обаче, че е налице мълчалив отказ, предвид пасивното поведение от страна на дружеството по заявлението за заличаване на личните данни в процесните публикации и липсата на предприети в тази насока действия, за което свидетелства изразеното от администратора писменото становище и обстоятелството, че данните, в посочения в жалбата обем и вид, продължават да са достъпни на сайта в процесните публикации.

Видно от съдържанието на заявлението с дата 07.03.2019 г., а и неговото наименование, е че се касае за писмено заявление по чл. 17 от ОРЗД, адресирано до задължено лице – администратор на лични данни. В заявлението са посочени данни индивидуализиращи субекта на данни, описание на искането, посочена е предпочитана форма за получаване на информацията. Заявлението е редовно и получаването му поражда задължения за администратора, до който е отправено и от когото е получено към 11.03.2019, да „предоставя на субекта на данни информация относно действията предприети във връзка с искането, без ненужно забавяне…“ (чл. 12, § 3 от Регламента), респективно „ако администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данните, администраторът уведомява субекта на данните без забавяне и най-късно в срок до един месец от получаване на искането за причините да не предприеме съответните действия“ (чл. 12, § 4 от Регламента).

В конкретния случай и въпреки надлежно сезиране и упражнено право на заличаване, администраторът не е изпълнил задължението си по чл. 12, § 4 от Регламента, в условията на отказ да предприеме действия по искането на субекта на данни, в случая да заличи съдържащите се в публикациите лични данни, да уведоми подателя за причините за отказа в указания срок. Пасивното поведение на дружеството свидетелства за отказа му да предприеме исканите от субекта действия, но не и на задължението му да мотивира същия, задължение което има по силата на Регламент ЕС 2016/679. Обстоятелството, че данните са обработени за журналистически цели, от медия, която е адресата на заявлението, не освобождава последната, в качеството ѝ на администратор на лични данни, от вмененото ѝ с разпоредбата задължение доколкото не са налице изключенията на чл. 25з, ал. 5 от ЗЗЛД.

Обстоятелството, че мълчаливия отказ е правилен и законосъобразен предвид изложените по-горе съображения за наличие на предпоставките по чл. 17, § 3, букви „а“ и „б“ от ОРЗД, а именно обработването е необходимо за упражняване на правото на информация и изпълнение на задача от обществен интерес, и постановено в този смисъл Становище НДМСПО-01-78/2019 г. на КЗЛД, не променя задължението на администратора да уведоми субекта на данните, без забавяне и най-късно в срок до един месец от получаване на искането, за причините да не предприеме съответните действия (чл. 12, § 4 от Регламента).

Предвид констатираното нарушение комисията счита, че упражняването на правомощие различно от това по чл. 58, § 2, буква „и“ от ОРЗД – налагане на санкция, би било необосновано, доколкото нарушението не касае операция по обработване на личните данни или нарушение на сигурността на данните, а предвид законосъобразността на мълчаливия отказ разпореждания по смисъла на чл. 58, § 2, буква „в“ и „ж“ биха били неоснователни. Наличието на множество смекчаващи обстоятелства – нарушението е първо за администратора на лични данни; касае се за нарушение на правата на едно физическо лице; за жалбоподателя не са настъпилите вреди, обосновават налагането на санкция в размер около минимума предвиден в ОРЗД.

По изложените съображения и с оглед принципа на пропорционалност между тежестта на нарушението и размера на наказанието, комисията намира, че наложената имуществена санкция следва да е в размер на 100 лв. (сто лева), като счита, че упражненото правомощиe по вид и размер безспорно отговаря на търсените от ЗЗЛД и Регламент ЕС 2016/679 ефективност и възпиращ ефект.

Водима от горното и на основание чл. 38, ал. 3 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни,

РЕШИ:

  1. Оставя без уважение, като неоснователна, жалба № ПП Н-01-284/20.03.2019 г. подадена от Д.В. срещу „П.“ ЕООД, в частта касаеща твърдения за неправомерно разпространяване на лични данни.
  2. Приема жалбата за основателна, в частта касаеща упражнено право на заличаване на лични данни и на основание чл. 58, § 2, буква „и“ във връзка с чл. 83, § 5, буква „б“ от Регламент ЕС 2016/6779 налага на „П.“ ЕООД имуществена санкция в размер на 100 лв. (сто лева) за нарушение на чл. 12, § 4 от Регламент ЕС 2016/679.
Можете да споделите: