Защо Комисията за защита на личните данни не уважи жалба срещу новинарски сайт?

В последния брой на бюлетина си КЗЛД публикува решение, свързано с жалба за отказ за заличаване на лични данни

В първия си брой за 2021 година Комисията за защита на личните данни публикува свое решение по повод жалба, подадена от Д.В., чрез адвокат от ВАК, с предмет неправомерно разпространяване на лични данни – имена и изображение, посредством публикувана статия на сайта ********.bg.

„Предмет на жалбата е и непроизнасяне по заявление за заличаване на личните данни публикувани в процесната статия, достъпна на сайта. Твърди се, че „публикацията е стара – от 2013 г“ и не представляват обществен интерес, а приложената към нея снимка – изображение на Д.В. е публикувана без негово знание и „изрично“ писмено съгласие и „въпреки неговото изрично противопоставяне“ и възражение. Моли за проверка по случая и заличаване на личните данни в посочената публикация.

Към жалбата са приложени: адвокатско пълномощно и разпечатка на публикуваната статия и разпечатка на съдържанието на изпратен имейл на 24.01.2019 г.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало са направени екранни разпечатки на публикуванa на сайта *****.bg информация – „Политика за на личните данни“, видно от която „О.“ АД е администратор на личните данни относно публикувани на сайта ********.bg лични данни.

С оглед застъпените в административния процес принципи на равенство на страните и истинност, „О.“ АД е информирано за образуваното по случая административно производство, указана му е възможността да ангажира писмено становище по изложените в жалбата твърдения и да представи относими доказателства.

В отговор е изразено становище за неоснователност на жалбата, изложени са твърдения за законосъобразност на обработването на личните данни на г-н Д.В. с оглед правото на информация и надделяващия обществен интерес.

Информират, че на 07.02.2019 г. на физическия адрес на дружеството е получено заявление за заличаване на лични данни от пълномощника на Д.В., същото със съдържание идентично на приложеното към жалбата подадена до КЗЛД. Твърдят, че в отговор от 06.03.2019 г. дружеството е обосновало мотивиран отказ за заличаване на личните данни обработвани за журналистически цели в контекста на чл. 84 от ОРЗД и чл. 25 з от ЗЗЛД. Допълват, че отговорът е изпратен на посочените в заявлението физически и електронен адрес, за което представят доказателства, с уточнението, че писмото изпратено на физическия адрес не е получено от адресата и на 19.03.2019 г. се е върнало в цялост до подателя с отбелязване, че получателят няма право на кореспонденция.

В хода на производството е депозирана молба от процесуалният представител на г-н Д.В.

с искане за спиране на производствата, образувани по повод подадените от г-н Д.В. жалби, до произнасяне по законосъобразността на изразено от КЗЛД становище НДМСПО-01-78/04.02.2019 г., последното оспорено от г-н Д.В. пред съда.

Служебно известно на КЗЛД е, че с определение № **** по адм. дело *** на АССГ, оставено в сила с Определение № *****. на ВАС, жалбата на г-н Д.В. срещу процесното становище е оставена без разглеждане с мотиви, че „оспорения акт не притежава характера и белезите на административен

акт, доколкото в него не се съдържа властническо волеизявление и съответно не засяга пряко и непосредствено права и интереси на жалбоподателя“.

Предвид събраните по преписката доказателства с решение от проведено на 11.06.2020 г.

заседание на КЗЛД жалбата е приета за редовна и допустима – съдържа задължително изискуемите реквизити: данни за жалбоподателя, подпис и дата, посочени са естеството на искането, дата на узнаване на нарушението и ответна страна.

Жалбата е подадена в законоустановения срока, от физическо лице с правен интерес срещу надлежна страна администратор на лични данни по смисъл чл. 4, ал. 7 от регламента, каквото качество притежава „О.“ АД, администратор на лични данни по смисъл чл. 4, ал. 7 от регламента, относно публикувана на сайта ********.bg информация имаща характера на лични данни. Сезиран е компетентен да се произнесе орган – КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД във връзка с чл. 57, § 1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на субекти на данни, свързани с обработване на личните данни, като не са налице изключенията по чл. 2, § 2, буква „в“ и чл. 55, § 3 от регламента предвид обстоятелството, че случая не касае дейности по обработване извършвани от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания и/или дейности извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции.

По изложените съображения и предвид липсата на отрицателните предпоставки посочени в чл. 27, ал. 2 от АПК, жалбата е приета за допустима и като страни в административното производство са конституирани: жалбоподател – Д.В. и ответна страна – „О.“ АД. Насрочено е открито заседание за разглеждане на жалбата по същество на 24.07.2020 г., същото отложено за 28.08.2020 г. от 11:00 часа, обстоятелства за които страните са редовно уведомени, като им е указана възможността да се запознаят със събраните по преписката доказателства и разпределянето на доказателствената тежест в процеса.

На жалбоподателя е изпратено заверено копие на изразеното от дружеството становище за запознаване, с указания за правната възможност да сочи нови доказателства в подкрепа на твърденията си. Такива не са представени, като с писмо подадено по електронен път на 22.07.2020 г. г-н Д.В. изрично посочва, че няма да сочи нови доказателства и моли за разглеждане на жалбата без негово или на негов представител присъствие в насроченото за 28.08.2020 г. открито заседание.

От ответната страна е изискано заверено копие на постановения от дружеството отказ за заличаване на личните данни. Последното е предоставено с придружително писмо с вх. № ППН-01-237#8/06.07.2020 г. по описа на КЗЛД.

На проведено на 28.08.2020 г. открито заседание на КЗЛД, жалбата е разгледана по същество.

Страните – редовно уведомени, не се явяват, не се представляват.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл. 7 от Административно-процесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти, имайки предвид събраните доказателства и наведените от страните твърдения, комисията приема, че разгледана по същество жалба № ППН-01-237/05.03.2019 г. е неоснователна.

Предмет на жалбата са твърдения за неправомерно разпространяване на лични данни, посредством публикувана статия на сайта ********.bg. Предмет на жалбата е и непроизнасяне по заявление за заличаване на личните данни публикувани в процесната статия, достъпна на сайта.

Не е спорно между страните, а и от служебно събрани доказателства обективирани в Протокол № ППН-01-237#1/21.03.2020 г., е видно, че „О.“ АД е собственик на сайта ********.bg, респективно е администратор относно публикуваните на сайта лични данни, като доказателства в обратна насока не са ангажирани.

Между страните не е спорно, а и от представените доказателства се установи, че на сайта ********.bg е публикувана статия със заглавие „************“. Статията е публикувана на 03.05.2013 г. и е достъпна на сайта към дата на сезиране на КЗЛД, а и към настоящия момент. В статията се съдържат данни за жалбоподателя в обем две имена, възраст и изображения, както и информация за криминалните му прояви, информация която може безспорно да го индивидуализира, поради което има характера на лични данни за г-н Д.В.

Сайтът, предвид характера и периодичността на публикациите в него, а и предвид начина разпространение и неограничения достъп до него, има характер на електронна медия, а публикуваната информация се използва за журналистически цели, поради което обработването на лични данни, посредством публикуването им в сайта е действие по обработването на лични данни по смисъла на § 1, т. 1 от ПЗР на ЗЗЛД (отм.) и чл. 4, § 2 от Регламент № 2016/679. В тази връзка посредством процесната публикация личните данни на жалбоподателя са обработени в хипотезата на разпространението им до неограничен кръг лица. Безспорно е, че личните данни са публикувани без знанието и съгласието на лицето, но същото не е релевантно при обработване на лични данни за журналистически цели по аргумент от чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД (отм.), респективно чл. 25з, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗЛД.

Съгласно цитираните разпоредби обработването на лични данни за журналистически цели е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот. При преценката на баланса между двете права е относим именно принципа на „свеждане на данните до минимум“ – обработваните лични данни следва да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват, с конкретния случай за задоволяване на обществен интерес и правото на информация. В тази връзка следва да се отбележи, че правото на защита на личните данни не е абсолютно право, както и правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация.

Правото на защита на личните данни трябва да бъде разглеждано във връзка с функциите му в обществото и в равновесие с останалите основни права, каквото е и свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, съгласно принципа на пропорционалност.

В конкретния случай предвид съдържанието на статията и обема от лични данни който е публикуван, криминалното укоримо поведение на жалбоподателя, сериозността и обществената опасност на деянията му и наличието на влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, се налага извода за обработване, публикуване и разпространение на личните данни в обществен интерес, който не е отпаднал и към момента на сезиране на КЗЛД, а и към дата на разглеждане на жалбата по същество.

Не може да се сподели виждането на жалбоподателя, че статията не представлява интерес поради обстоятелството, че е публикувана 2013 г. Обществения интерес и правото на информация не са пропорционални на времеви периоди, а на обществени отношения които засягат и правото на обществото да бъде информирано и защитено, като превенция от подобни проявления за вбъдеще.

На плоскостта на генерална превенция, публикуването на данни за обвиняеми лица следва да се разглежда и като инструмент за постигане на възпитателен ефект на обществото като цяло (Становище НДМСПО-01-502/26.06.2018 г. на КЗЛД). Доколкото в конкретния случай жалбоподателят е участник в наказателен процес – обвиняем, подсъдим и осъден в влязла в сила присъда за тежки престъпления, се налага извода, че общественият интерес за информираност надделява над защитата на неприкосновеността на личността му, като определящи са целите за които са обработени данните, в конкретния случай те безспорно са журналистически.

Понятието „журналистически цели” не е дефинирано от законодателя, но е подробно разглеждано и тълкувано в съдебната практика. Същественото за журналистическата дейност е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация. Всяка журналистическа дейност е проява на свободата на словото в правовата държава. Ограничаване свободата на изразяване и информaция е допустимо само в рамките на необходимото в едно демократично общество съгласно чл. 10, § 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. По своята същност журналистическата дейност изисква разпространяване на информация по въпроси от обществен интерес. Публикуването на информация на интернет страницата на медията представлява нейното публично оповестяване. Публичното разпространяване на информация за тези цели е журналистическа дейност, тъй като самият факт на разпространение е изява на мнение, становище, възглед, преценка на публичната информация и значението ѝ за интересите на обществото. За да се обработва информация за целите на журналистическата дейност, информацията трябва да касае въпроси относно ценности, които с оглед на засегнатите отношения са действително обществено важни, както е в настоящия случай.

Както е посочено и в Становище НДМСПО-01-78/04.02.2019 г. на КЗЛД една от основните функции на наказателната репресия на държавата по отношение на обществото като цяло е именно постигането на генералната превенция, която има предупредително-възпираща и общовъзпитателна цел – да въздейства върху гражданите да не вършат престъпления. Несъмнено разпространяването на информация, свързана с извършването на престъпления, обуславя журналистическа дейност съгласно изложените по-горе мотиви. Медиите и в частност журналистите са призвани да осигуряват прозрачност и информираност на гражданите, като по този начин способстват за защитата на обществения интерес.

С оглед установеното, обработването на личните данни на г-н Д.В. следва да се разгледа през призмата на обработването за журналистически цели и правото на свобода на изразяване и информация с оглед спецификата на случая. Предвид спецификата на случая се налага извода, че срокът за оповестяване на журналистическа информация, съдържаща лични данни, е съобразен с принципа за „ограничение на съхранението”, прогласен в чл. 5, § 1, б. „д” от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно който личните данни могат да се съхраняват законосъобразно във форма, която да позволява идентифицирането на субекта на данни за период, който не е по-дълъг от необходимия за целите, за които се обработват същите. Обработването им е необходимо за упражняване на правото на свобода на изразяване и правото на информация и не на последно място за изпълнението на задача от обществен интерес, която обуславя необходимостта от информиране на обществото, както за извършените престъпления, така и за личността на извършителя, предвид неговата завишена обществена опасност. Оповестяването на информация за извършените престъпни деяния от лицето, за което то е осъдено, съдействат от една страна за реализиране на целите на генералната превенция като елемент от наказателната политика на държавата, а от друга страна насърчават гражданите към по-голяма бдителност, за да не се превърнат в жертви на подобен вид престъпления в бъдеще.

Обществото трябва да бъде информирано и в частност – предпазено.

Горното се споделя и от практиката на Европейския съд по правата на човека, в частност с решение по делото AFFAIRE M.L. ET W.W. c. ALLEMAGNE (Requêtes nos 60798/10 et 65599/10), с което съдът потвърждава предходната съдебна практика, според която законното право на достъп на обществеността до архивите на електронните медии е защитено от чл. 10 ЕКПЧ и ограниченията на това право трябва да бъдат обосновани от особено наложителни причини. Според Съда широката общественост не само има право да бъде информирана за настоящите събития, но също така има право да бъде информирана за минали събития. Съдът подчертава предимствата на интернет, който дава възможност на обществеността да получи достъп до тази информация и заключава, че мисията на медиите в подпомагането на формирането на общественото мнение включва задължението да се предостави достъп на широката общественост до информация за миналото, съхранявана в архивите им, когато наличието на статиите все още допринася за дебати от обществен интерес, който не е изчезнал в течение на времето. Съдът споделя, че колкото повече случаят надхвърля  обикновената престъпност, толкова по-голям е общественият интерес да бъде информиран и отбелязва, че всеки, който наруши закона и навреди на другите, трябва да очаква не само наказателни наказания, но и медийни съобщения за тях.

По горните съображения комисията намира жалбата, в частта касаеща твърдения за неправомерно разпространение на личните данни, за неоснователна.

Жалбата е неоснователна и в останалата ѝ част, касаеща твърдения за непроизнасяне по заявление за заличаване на лични данни.

Не е спорно между страните, че със заявление за заличаване на лични данни с дата 07.02.2019 г.

е изискано заличаване/изтриване на личните данни на г-н Д.В. от публикувана на сайта ********.bg статия. Направено е и искане за „сваляне от сайта на посоченaтa публикация“, последното въпрос който не е от компетентността на КЗЛД и приложното поле на ЗЗЛД и ОРЗД, поради което и не следва да бъде коментиран от комисията.

Заявлението е адресирано до ***** и видно от известия за доставяне е изпратено на посочен в Търговския регистър, а и в сайта на дружеството, адрес за кореспонденция. Не е спорно между страните и видно от известие за доставка заявлението е получено от адресата на 07.02.2019 г. Твърденията за упражнено право на заличаване чрез изпратено на 24.01.2019 г. заявление за заличаване и по електронен път са недоказани, а и некореспондира със събраните по преписката доказателства от които е видно, че заявлението за заличаване носи дата 07.02.2019 г. По преписката са налични данни за изпратено по електронен път от имейл адрес *****@abv.bg до *****@********.bg съобщение „лицето Д.В. желае да упражни правото си да бъде забравен“. Същото обаче няма белезите за заявление за заличаване, липсват доказателства за получаване на писмото от адресата, а и следва да се отбележи, че не е изпратено на посочен от администратора адрес за контакт с него.

Видно от съдържанието на заявлението от 07.02.2019 г., а и неговото  наименование, е че се касае за писмено заявление по чл. 17 от ОРЗД, адресирано до задължено лице – администратор на лични данни. В заявлението са посочени данни индивидуализиращи субекта на данни, описание на искането, посочена е предпочитана форма за получаване на информацията. Заявлението е редовно и получаването му поражда задължения за администратора, до който е отправено и от когото е получено към 07.02.2019, да „предоставя на субекта на данни информация относно действията предприети във връзка с искането, без ненужно забавяне…“ (чл. 12, ал. 3 от Регламента), респективно „ако администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данните, администраторът уведомява субекта на данните без забавяне и най-късно в срок до един месец от получаване на искането за причините да не предприеме съответните действия“ (чл. 12, § 4 от  Регламента).

В конкретния случай от събраните по преписката доказателства е видно, че на 06.03.2019 г., в срока по чл. 12, § 4 от ЗЗЛД е постановен отговор – мотивиран отказ за заличаване на личните данни от страна на дружеството, обоснован с обработването им за журналистически цели в контекста на ОРЗД и чл. 25 з от ЗЗЛД. Материалите по преписката свидетелства, че на 06.03.2019 г. отговорът е изпратен на посочените в заявлението физически и електронен адрес, като следва да се отбележи, че писмото изпратено на физическия адрес не е получено от адресата и на 19.03.2019 г. се е върнало в цялост до подателя с отбелязване, че получателя няма право на кореспонденция, обстоятелство, което не може да се вмени в отговорност на дружеството, доколкото адресът е посочен от заявителя.

Изричният отказ е правилен и законосъобразен предвид изложените по-горе съображения за наличие на предпоставките по чл. 17, § 3, букви „а“ и „б“ от ОРЗД, а именно обработването е необходимо за упражняване на правото на информация и изпълнение на задача от обществен интерес, и постановено в този смисъл Становище НДМСПО-01-78/2019 г. на КЗЛД. Същият удовлетворява изискванията на чл. 12, § 4 от ОРЗД – изготвен в законоустановения срока, с изложени аргументи за причините мотивирали администратора да не предприеме исканите действия по заличаване и съдържащ информация за възможността за сезиране на КЗЛД като компетентен назорен орган с посочване на адреса на органа.

Водима от горното и на основание чл. 38, ал. 3 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни,

РЕШИ:

Оставя без уважение жалба ПП Н-01-237/05.03.2019 г., като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.

Можете да споделите: