Глобиха електронна медия с 5000 лева за публикуване на подпис

Комисията за защита на личните отбелязва в мотивите за размера на санкцията, че това не е първо нарушение на медията, която е имала за 2018 г. приходи от основаната дейност над един милиона лева

В новия брой на бюлетина на Комисията за защита на личните данни е публикувано решение за санкциониране на електронна медия заради публикуване на подпис на служител на прокуратурата.

„… подписът не следва да бъде публикуван.С публикуването на подписа на жалбоподателя администраторът е допуснал нарушение направата на лицето сезирало КЗЛД, като не е съобразил и ограничил обработването на личните данни,които е събрал в хода на журналистическата си дейност за целите на която данните са публикувани,“ пише в решението.

Р.Д. подал жалба срещу електронна медия (Е.М.), с която информира КЗЛД, че от Софийска районна прокуратура е изготвен писмен отговор във връзка с постъпило заявление по реда на Закона за достъп до обществена информация,подадено до Главния прокурор от журналист в Е.М.

Г-н Р.Д., сочи, че е подписал писмото до адресата в качеството му на длъжностно лице.

На 30 май 2019 г. констатирал, че на електронната страница на Е.М. е публикуван отговора му, без да е заличен саморъчния му подпис, което счита за грубо нарушение на Закона за защита наличните данни и „създава предпоставки за нерегламентираното му ползване, отчитайки факта, че е магистрат“.

Моли за санкциониране на Е.М.

С писмо изх. № ППН-01-532#1/15.07.2019 г. от Е.М. е изискано становище и доказателства във връзка с твърденията, посочени с депозираната жалба, за изясняване на административната преписка от фактическа страна.

В отговор е депозирано становище от Е.М., в което е посочено, че публикуваният от тях отговор е изпратен от г-н Р.Д., в оригинал, така както той го е изпратил и пожелал изрично да се публикува без редакции и корекции, с цел по-голяма достоверност на правото му на отговор.

Информират, че самото лице, изпратило отговора до Е.М. не е предприело действия за заличаване на личните данни и е заявило желание да не се коригира и редактира, изпратения документи да се публикува в цялост.

Сочат, че заличаването на собственоръчния подпис на подателя е пропуск от тяхна страна,за който са научили едва след подаването на сигнала, за което поднасят извинения и сочат, че щепредприемат необходимите мерки за недопускане на подобни грешки в бъдеще.

Информират, че не са допускали, че лицето изпратило документа и не заличило подписа самое изразило желание за публикуване по начина, по който е изпратен отговорът.

Разглежданата жалба е съобразена в цялост с изискванията за редовност, съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА), а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис.

Нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД предвижда преклузивен срок за сезиране на Комисията – в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му.

Предвидените в чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД срокове са спазени, предвид разпоредбата на пар. 44, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение на ЗЗЛД.

В чл. 27, ал. 2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимост на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Компетентността на Комисията при разглеждане на жалби е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството „администратори на лични данни” по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД, GDPR).

Жалбата е насочена срещу неправомерно разпространяване на лични данни на жалбоподателя – Р.Д. от Е.М.

От изложените съображения и с оглед липсата на предпоставки от категорията на отрицателните по чл. 27, ал. 2 от АПК на проведено закрито заседание на Комисията жалбата е приета за процесуално допустима и като страни в производството са конституирани жалбоподател – Р.Д., и ответна страна – Е.М. Страните са редовно уведомени за насрочено на 16.06.2020 г. заседание за разглеждане на жалбата по същество.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 57, § 1, б. „е“ от Регламента и чл. 38, ал. 3 от Закона за защита на личните данни Комисията за защита на личните данни разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган – КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД във връзка с чл. 57, § 1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на субекти на данни свързани с обработване на личните данни, като не са налице изключенията по чл. 2, § 2, буква „в“ и чл. 55, § 3 от Регламент (ЕС) 679/2016, предвид обстоятелството, че случая не касае дейности по обработване извършвани от

физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания и/или дейности извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции.

Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В конкретния случай жалбата е насочена срещу дружеството Е.М. Изрично в сайта www.***** е посочено, че същият и материалите публикувани в него се издават от Е.М.

Справка в електронния регистър на Патентното ведомство на Република България показва, че търговската марка ***** се ползва от Е.М. Безспорно е, че дружеството Е.М. притежават качествата на администратор на лични данни по отношение на жалбоподателя съгласно определението дадено в чл. 4, § 7 от Регламента. За автор на публикуваната статията е посочен: ,,Автор: ****“. Сайтът, на който е публикувана статията предвид характера и периодичността на публикациите в него и предвид неограничения достъп до информацията, публикувана в него има характера на електронна медия, а публикуваната в него информация се използва за журналистически цели.

От събраните по преписката доказателства безспорно се установи, а и между страните не е спорно, че на 30.05.2019 на сайта www.***** е публикувана статия със заглавие „*******“. В публикацията има снимков материал на писмо относно заявление до Главния прокурор на Република България за предоставяне на достъп до обществена информация, същото подписано от жалбоподателя в качеството му на длъжностно лице и подпечатано с печата на институцията. Писмото е без изходящ номер и дата. Статията в цялост е достъпна на посочения сайта и към 11.06.2020 г., а достъпа до нея е свободен и неограничен.

Съдържащите се в статията данни за жалбоподателя са в обем от две имена, заемана длъжност, подпис и снимка, които безспорно имат характера на лични данни за лицето по смисъла на чл. 4, § 1 от Регламента, предвид обстоятелството, че посредством тях лицето може безспорно да бъде индивидуализирано.

Следва да се отбележи, че сайтът www.*****, на който е публикувана статията, предвид характера и периодичността на публикациите в него, а и предвид неограничения достъп до информацията публикувана в него, има характера на социална медия, а публикуваната в него информация се използва за журналистически цели. В тази връзка не е спорно, че посредством процесната публикация личните данни на физическото лице сезирало КЗЛД са обработени по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламента, в хипотезата на разпространението до неограничен кръг от лица, посетили на сайта.

Към дата на публикацията, а и към настоящия момент жалбоподателят е публична личност.

В тази връзка отнасящите се до него лични данни – имена, заемана длъжност и снимка, се ползват с по-малка степен на защита от тези на лицата които не са публични личности.

Ролята на едно лице в обществения живот обосновава приоритетния интерес на обществеността да има достъп до информация, отнасяща се до него, а лицата които изпълняват функция на държавен орган следва да търпят по-висока степен на прозрачност и критика. В тази насока е и практиката на Конституционния съд на Република България конституционно дело № 4 от 2019 г., Решение № 8 от 15 ноември 2019 г., съгласно която защитата на личните данни на лица, заемащи публични длъжности, сред които е и областния управител, е много по-занижена, в сравнение със защитата на останалите граждани. В тази връзка обработването на личните му данни – имена и заемана длъжност, индивидуализиращи го като орган на власт, е необходимо за изграждане на мнение у гражданите относно дейността на задължените по закон субекти.

Безспорно в случая е липсата на съгласие от страна на жалбоподателя за обработване на личните му данни, а именно подпис, от страна на медията.

Посредством процесната публикация личните данни на физическото лице, сезирало КЗЛД са обработени в хипотезата на разпространението им до неограничен кръг лица. Съгласно чл. 25з, ал. 1 от ЗЗЛД, обработването на лични данни за журналистически цели е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане неприкосновеността на личния живот. При обработването на лични данни за журналистически цели съгласно чл. 25з, ал. 3, т. 1 от ЗЗЛД не се прилага чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679, регламентиращ основанията, при които е допустимо обработването на лични данни, едно от който е съгласието на субекта на данни. При обработването на лични данни за журналистически цели се прилагат всички останали разпоредбите на ЗЗЛД и Регламент № 2016/679, включително принципите при които следва да се осъществява обработването на лични данни.

Обработването на лични данни за журналистически цели следва да е предназначено да служи на обществото. Действително правото на защита на личните данни не е абсолютно право и трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност и по-специално зачитането както на защитата на личните данни, така и на свободата на изразяване на мнение и свободата на информацията (съображение 4 от Регламента).

В конкретния случай общественият интерес и правото на информираност на обществото в достатъчна степен ще бъдат постигнати от публикуване на съдържанието на документа съдържащ конкретното волеизявление на органа на съдебната власт, като доказването на авторството на документа, посредством публикуването му с подпис на издателя е извън обхвата на журналистическата дейност и обработване на данните за целите на информираност на обществото. Правото на защита на личните данни не е абсолютно право. Същото се отнася и за правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация (чл. 11 от

Хартата за основните права в ЕС). Съгласно съображение 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 правото на защита на личните данни, което произтича от правото на неприкосновеност на личността трябва да бъде разглеждана във връзка с функциите му в обществото и в равновесие с останалите основни права, каквото е правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, съгласно принципа на пропорционалност.

С оглед гореизложеното се прави извод, че публикуването на подписа на жалбоподателя на страницата на www.***** е недопустимо, доколкото нарушава правото на личен живот на лицето, за което данните се отнасят. Публикуването на подписа на жалбоподателя е предпоставка за намеса в личния му живот. В случая, правото на защита на личните данни, което произтича от правото на неприкосновеност на личността, съгласно принципа на свеждане на данните до минимум, е преимуществено пред правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, доколкото последното право не би било нарушено и ако подписа на положилото го лице липсваше върху публикуваното писмо. Следва да бъде посочено, че независимо дали лицето, чийто лични данни са публикувани е публична личност или не, неговият подпис го характеризира конкретно, и този подпис продължава да го индивидуализира и след момента на заемане на публичната длъжност.

Поради тази причина подписът не следва да бъде публикуван.

С публикуването на подписа на жалбоподателя администраторът е допуснал нарушение на правата на лицето сезирало КЗЛД, като не е съобразил и ограничил обработването на личните данни, които е събрал в хода на журналистическата си дейност за целите на която данните са публикувани.

За пълнота следва да се отбележи, че решението на КЗЛД кореспондира с трайно установена практика на административният орган (становище, прието на заседание, проведено на 15.01.2009 г. по преписка с вх.№1695/17.11.2008г.; становище, прието на заседание, проведено на 12.06.2013 г., по преписка с вх. № П-3868 от 06.06.2013 г.; становище, прието на заседание, проведено на 03.04.2013 г., по преписка с вх. № П-1799/ 15.03.2013 г.; становище, прието на заседание, проведено на 17.12.2014 г., по преписка с вх. № П-9019/12.12.2014 г. становище прието на заседание, проведено на 27.06.2018 г. по преписки с вх. № НДМСПО-01- 194/28.03.2018 г. и вх. № НДМСПО-01-576/11.06.2018 г., решение № ППН-01-484/2018 г. от 28.01.2019 г., влязло в сила на 17.02.2019 г.) по отношение на публикуването на документи изхождащи от публични личности, съгласно която публикуваните документи следва да не съдържат подпис на издателя. В тази насока и практиката на съдилищата при публикуване на съдебни актове, както и практиката на КЗЛД при публикуване на постановените от нея решение и изразени становища.

С оглед на изложеното, администраторът Е.М. е допуснал нарушение на принципа за „свеждане на данните до минимум“ регламентиран в чл. 5, § 1, б. ,,в“ от Регламент № 2016/679. Личните данни на жалбоподателя са обработени незаконосъобразно за журналистически цели, в нарушение на чл. 25 з, ал. 1 от ЗЗЛД, при липса на съответствие между защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация.

Допуснатото нарушение касае правата на едно лице във връзка с принципите, приложими при обработването на лични данни, обработените лични данни са в обем – две имена, длъжност, снимка и подпис.

На същия администратор с решение № ППН-01-360/2019 г. от 22.05.2019 г. е наложена принудителна административна мярка, разпореждане по чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679 разпорежда на Е.М., да съобрази обработването на личните данни с разпоредбата на чл. 5, § 1, б. „в“.

С решение № ППН-01-1748/2019 г. от 13.04.2020 г. на Е.М. за идентично нарушение отново е наложена принудителна административна мярка по чл. 58, § 2, б. „г“. Решенията са получени от администратора, но не са влезли в сила.

Предвид горното и вземайки предвид факта, че нарушението на правилата за обработване на личните данни продължава и към настоящия момент, Комисията счита, че следва да бъде наложена, както принудителна административна мярка, като санкция по отношение на администратора, така и имуществената санкция, като мярка на административна принуда, която се явява подходящата, целесъобразна и ефективна мярка за защита на обществения интерес. Имуществената санкция ще има нужното коригиращо въздействие върху администратора и ще допринесе за последващо спазване на установения правов ред от негова страна, а принудителната административна мярка ще има благоприятно действие по отношение на жалбоподателя. При определяне размера на имуществената санкция, Комисията вземе предвид, че за жалбоподателя не са настъпили неблагоприятни имуществени последици. От посочените обаче по-горе две решения по отношение на администратора, следва, че той не предприема каквито и да било мерки относно свеждането на данните до минимум. В настоящия случай е установено и от него, че има пропуск от негова страна. Описано е, че ще предприеме мерки, каквито видно от екранната разпечатка не са предприети. Комисията при определяне размера на санкцията взема предвид обстоятелството, че дружеството е микропредприятие по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за малките и средните предприятия по последно публикувани данни в ТР към Агенцията по вписвания за 2016 г. От справка в правно-нормативна система Сиела на годишния финансов отчет на дружеството администратор за 2018 г., приходите от основаната дейност на дружеството възлизат на над един милиона лева.

Като направи тази преценка, Комисията счита, че имуществената санкция ще има нужното коригиращо въздействие върху администратора и ще допринесе за последващо спазване на установения правов ред от тяхна страна, а принудителната административна мярка ще има благоприятно действие по отношение на жалбоподателя.

В съответствие с чл. 83, параграф 2, буква „и“, мотивите са следните:

Буква „а“ – обработването по отношение на администратора Е.М., се отнася до неправомерно публикуване подпис, т.е. личните данни на жалбоподателя са разкрити на неограничен кръг лица. От обработването са засегнати правата на едни субект на данни.

Буква „б“ – случая се касае за обективна безвиновна отговорност по отношение и на администратора на лични данни.

Буква „в“ – От административния орган не е констатирано да са предприети своевременни мерки от Е.М. с цел да бъде предотвратено нарушението, напротив установено е неправомерно поведение от страна на администратора.

Буква „г“ – нарушението не се отнася до непредприемане на технически и организационни мерки.

Буква „д“ – Нарушението не е първо за администратора.

Буква „е“ – Съобразно насоките дадени от Работна група 29 по този критерий се взема предвид, че в резултат на намесата на администратора, отрицателните последици по отношение на правата на жалбоподателя са се проявили, отколкото биха могли да имат без тази намеса.

Буква „ж“ – обработени са две имена, заемана длъжност, подпис и снимка, данни, които идентифицират и дават възможност за пряко идентифициране на лицето. Не са обработени специални категории лични данни по смисъла на чл. 9 от Регламента.

Буква „з“ – след сезиране на Комисията от субекта на данни. С тълкуване от Работна група 29 за този критерий е посочено, че спазването на това задължение не може да се тълкува като смекчаващ фактор, а липсата на уведомяване или неспазване на срока поради неадекватната оценка на степента на нарушението може да обуслови по – сериозна санкция.

Буква „и“ – налагани мерки на администраторите по чл. 58, пар 2 от Регламента, посочени на стр. 6 от настоящото решение.

Буква „й“ – към момента на извършване на нарушението няма одобрени кодекси за поведение.

Буква „к“ – Административният орган отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство факта, че от Е.М., не са предприети каквито и да било действия, относно махане на подписа под публикуваната статия, въпреки установеното нарушение.

Администраторът е длъжен да познава закона и да спазва неговите изисквания, още повече, че дължи необходимата грижа, предвидена в закона и произтичаща от предмета му на дейност, кадровия и икономически ресурс.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 57, § 1, б. „е“ от Регламента и чл. 38, ал. 3 от Закона за защита на личните данни, Комисията се произнесе със следното

РЕШЕНИЕ:

1. Обявява жалба с рег. № ППН-01-532/07.06.2019 г., подадена от Р.Д., срещу електронна медия за основателна.

2. Във връзка с т. 1 и на основание чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679 разпорежда на електронната медия, да съобрази обработването на личните данни на жалбоподателя с разпоредбата на чл. 5, пар. 1, б. „в“, а именно на принципа за „свеждане на данните до минимум“ и да направи публикацията в сайта www.***** достъпна, без да е видим подписът на жалбоподателя.

3. Във връзка с т. 1 и на основание разпоредбата на чл. 83, § 5, буква „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679, във вр. с чл. 85, ал. 2 от ЗЗЛД налага на електронна медия с ЕИК: ***, собственик и администратор на сайта www.*****, административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000 лв. (пет хиляди), за нарушение на чл. 25 з, ал. 1 от ЗЗЛД.

След влизане в сила на решението, сумата по наложените наказания да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, находяща се в гр. София, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 2 или преведена по банков път:

Банка БНБ – ЦУ IBAN: BG18BNBG96613000158601 BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, БУЛСТАТ 130961721 Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София-град.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                               ЧЛЕНОВЕ:

Можете да споделите: