Неделна разходка 37: За сведение на сигнализиращите зрители на Нова телевизия: има случаи, в които, ако не искате да давате лични данни, няма как нито да четете, нито да гледате

Покъртителен репортаж за „виртуален шпионаж” в интернет

Под заглавие Все повече сайтове изискват лични данни Даниела Пехливанова от Нова телевизия се опита да ни разкаже през седмицата нещо, но така и не стана ясно какво е то точно.

Много платформи не дават възможност за отказ, е подзаглавието на материала. Ами така е, ако не искате да си давате лични данни на банката, тя няма как да ви даде кредит, пише го в общите условия.

И даже на зъболекар ако отидете, ако не си носите здравтана книжка, в която ви пише името, няма как да ви направят пломбата по здравна каса. Защо Пехливанова очаква някакво друго поведение от сайтовете, не е ясно.

„Все повече сайтове отнемат възможността ни да решим дали да приемем, или не общите им условия. Сигналът е на зрители на NOVA.“

Нека поразсъждаваме върху текста – сайтът има общи условия, а ти не ги харесвах. Затова сигнилизираш Нова телевизия! Гениално!

„Като типичен представител на младото поколение Тома Петков от София прекарва голяма част от времето си сърфирайки. Наскоро обаче му направило впечатление – почти няма сайт, който да не го задължи да предостави лични данни. „Честно казано не съм чел общите условия, защото те са по-дълги от това, което искам да прочета в сайта. Правило ми е впечатление, че има някои доста лични неща, които изискват понякога”, казва той.“

Става все по-интересно – иска да чете, явно без да плаща, но не иска да чете общи условия.

Напрежението нараства:

„Екип на NOVA разговаря с IT специалист. По думите му чрез така наречените на жаргон „бисквитки”, скрити зад бутона „Съгласявам се”, нерядко даваме право на достъп до огромен обем данни – град, име, пол, възраст и друго. „Бисквитките записват нашето поведение в даден уеб сайт”, обяснява Александър Ненов, който е интернет предприемач.

Междувременно Тома прави експеримент – отваря произволно 10 сайта с различна насоченост и се оказва – само един не изисква лични данни. Това, което той разбира от специалистите обаче е, че нерядко сайтове препродават дадената информация на трети страни.  Основно рекламодатели.

„Привидно уеб сайтовете дават възможност да не се съгласяваме с въпросните бисквитки. Много от сайтовете обаче ще спрат да функционират, ако ги забраним”, казва Александър Ненов.“

Объркахте ли се? И аз се обърках – първо ставаше дума за лични данни и реших, че някой зрител се е възмутил, че са му поискали регистрация в сайта, за да чете. След това стана ясно че се е напрегнал младеж, не защото не са му поискали съгласието за бисквитки, а защото са му го поискали.

Искам да поясна на г-жа или г-ца Пехливанова, че е в голяма заблуда по отношение на бисквитките.

Но, чакайте, вървим към кулминацията на дописката:

„Оказва се обаче, че така нареченият „виртуален шпионаж” стига и още по-далеч. „Чрез бисквитки много често и нашите чатове и информацията от тях се предоставя към рекламодатели. Може да си направите експеримент – говорете за определени теми, които са от вашето ежедневие, съответно след една седмица ще започнете да виждате реклами, свързани с дадената тема”, посочва Ненов.“

Нямам какво да кажа на г-н Ненов, искам да го попитам дали е доволен от продуктовото си позициониране. А на Пехливанова мога да препоръчам, прочетете малко Киплинг, за да си отговорите на важни въпроси, например как е измислена азбуката. Не побърквайте зрителите!

 

 

Можете да споделите: